Р Е Ш Е Н И Е
№ 1944 10.10.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
дванадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8462/2017 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от А.М., *** гражданин, роден на *** г. в
гр. ***, чрез адв. Л.Г., против „Л.С.М. ЛОДЖИСТИК СЪРВИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК –
*********.
Ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати следните суми: 58 989,85 лева, представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода 18.06.2014 г. –
16.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; 276 671,43 лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение при престой по вина на
работодателя за периода 24.12.2014 г. – 18.05.2015 г. и за периода от
15.08.2015 г. – 16.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 10 860 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от несвоевременно върната
трудова книжка за период от един месец след прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно от 16.06.2017 г. до 16.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; 26 064 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на
обезщетение за безработица за периода от 17.06.2017 г. до 16.10.2017 г., заради
вписани неверни данни в подадените от работодателя декларации образец № 1 и
образец № 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., в 25 броя фишове за трудово
възнаграждение, касаещи периода от месец декември 2014 г. до месец май 2015 г.
и от месец август 2015 г. до месец юни 2017 г., и в трудовата книжка, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от
работодателя, който оспорва изцяло исковете.
В
проведеното на 12.09.2018 г. съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК
съдът прие изменение на размера на следните претенции на ищеца: за неизплатено
брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода 18.06.2014
г. – 16.06.2017 г. претенцията е увеличена от 58 989,85 лева на
104 842,74 лева; за дължимо брутно трудово възнаграждение при престой по
вина на работодателя за периода 24.12.2014 г. – 18.05.2015 г. и за периода от
15.08.2015 г. – 16.06.2017 г. претенцията е увеличена от 276 671,43 лева
на 289 342,42 лева.
В
проведеното на 21.03.2018 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193
от ГПК производство по оспорване на истинността (автентичността) на молба от 01.08.2015
г. от ищеца г-н М. до управителя на ответното дружество (находяща се на л. 518,
т.II от делото) за ползване на
неплатен отпуск, в частта досежно положеният от ищеца подпис.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли
съдът да уважи претенциите, като присъди на страната сторените от нея разноски
по делото. В случай, че се присъди адвокатско възнаграждение на ответника,
прави възражение за прекомерност на неговия размер.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените от нея
разноски по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори, а и се установява от доказателствата по делото, че между ищеца и
ответното дружество е сключен трудов договор № 4/18.06.2014 г., по силата на
който господин М. се е съгласил да изпълнява длъжността „***“ срещу основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 9850 лева. Договорът е сключен като
срочен, като след изтичане на срока се е трансформирал в безсрочен. Ищецът
изпълнява трудовите си задължения на територията на пристанище „***“, където е
налице пропускателен режим, при уговорен 8-часов работен ден. Впоследствие
трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на 10 860 лева. В трудовия
договор не са конкретизирани работните дни от седмицата.
Свидетелят
М. П. и ищецът почти по едно и също време започват работа в ответното дружество
и са заедно до юни 2017 г. Установи се, че ищецът е наясно със съдържанието на
трудовия договор, както и с документите, които подписва, защото те са му
превеждани на *** език от свидетеля М..
Ищецът
системно губи пропуска си за достъп, поради което са му издавани няколко
такива, като се пазят данни от последния издаден такъв, за периода от 05.06.2017
г. до 16.06.2017 г. Системата за контрол дава възможност за ограничение на
достъпа на лица, в зависимост от времето на денонощието и естеството на
работата им. Въпреки това служителите на дружеството са могли да влизат на
територията на порта по всяко време (аргумент от показанията на свидетелите М.
П. и А. Б.). Данните за периода от 05.06.2017 г. до 16.06.2017 г. не
кореспондират с посочените като отработени извънредни часове в графиците на
работното време на ищеца, представени с исковата молба (аргумент от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза).
Според чл.11,
т.2 от Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството (за краткост Правилника)
работното време на служителите, заемащи длъжност „***“, следва да се организира
на две или повече смени, съгласно съгласуван със служителите график. Установява
се, че смените са три – от 08.00 часа до 16.00 часа, от 16.00 часа до 24.00
часа и от 00.00 часа до 08.00 часа.
Отчитането
на отработеното от всеки служител работно време се извършва на база броят
отработени часове, посочени за всеки служител, в дневни отчети за извършената
през съответната смяна работа.
От
ответника са представени доклади за извършена работа (л.792 – л.1300 от
делото). Извънреден труд по тези данни не е констатиран: за месец септември
2014 г. са отчетени 44 часа труд, а начисленото възнаграждение по фиш за
заплата е за пълен работен месец от 184 часа; за месец октомври 2014 г. са
отчетени 61,30 часа труд, а начисленото възнаграждение по фиш за заплата е за
пълен работен месец от 184 часа; за месец ноември 2014 г. са отчетени 46,30
часа труд, а начисленото възнаграждение по фиш за заплата е за пълен работен
месец от 160 часа; за месец декември 2014 г. са отчетени 40 часа труд, а
начисленото възнаграждение по фиш за заплата е за пълен работен месец от 144
часа; за месец май 2015 г. са отчетени 72 часа труд, а начисленото
възнаграждение по фиш за заплата е за пълен работен месец от 80 часа; за месец
юни 2015 г. са отчетени 66 часа труд, а начисленото възнаграждение по фиш за
заплата е за пълен работен месец от 176 часа; за месец юли 2015 г. са отчетени
176 часа труд, а начисленото възнаграждение по фиш за заплата е за пълен
работен месец от 184 часа.
Управителят
на ответното дружество възлага извършването на ежедневни отчети (рапорти) на
ищеца. Господин М. получава информация от свидетеля П., за да оформи отчетите.
След изготвянето на отчета, той се прочита и подписва от свидетеля П. и се
изпраща по електронна поща. Последният твърди, че ищецът е полагал „извънреден
труд“ при изготвяне на тези отчети.
На
01.12.2014 г. ищецът депозира молба до управителя на дружеството работодател да
му бъде разрешен неплатен отпуск, считано от 24.12.2014 г. за неопределено
време. На същата дата работодателят издава заповед, с която разрешава на ищеца
да излезе в неплатен отпуск, считано от дата 24.12.2014 г. за неопределено
време, като дружеството си запазва правото да прекъсне неплатения отпуск, в
случай че възникне производствена необходимост.
Със
заповед № 15-05-02/04.05.2015 г. на управителя на дружеството работодател
поради появила се производствена необходимост и невъзможност на останалите
служители в предприятието, заемащи същата или сходна длъжност, да се справят с
извънредно голямото количество трудови задължения, считано от 18.05.2015 г. на
ищеца е разпоредено да се върне на работа. Ищецът се връща на работа.
На
01.08.2015 г. ищецът депозира нова молба до управителя на дружеството с искане
да му бъде разрешено ползването на неплатен отпуск, считано от 15.08.2015 г. за
неопределен период от време. И тази молба е подписана лично от ищеца, което
следва от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична
експертиза, което съдът кредитира. Допълнителен аргумент за този извод е
обстоятелството, че в съдебно заседание, проведено на 23.04.2018 г., ищецът
първоначално заяви, че подписът под молбата за отпуск от 01.12.2014 г. е негов,
а впоследствие, че се съмнява в това, и че негов е подписът само на молбата за
отпуск от 2015 г., която всъщност бе обект на изследване от графолога.
На същата
дата, 01.08.2015 г., управителят на ответното дружество издава заповед №
15-08-01, с която разрешава на ищеца да ползва неплатен отпуск от 15.08.2015 г.
за неопределено време. В заповедта изрично е отразено, че работодателят си
запазва правото да прекъсне отпуска за период не по-дълъг от 2 месеца, в случай
че възникне производствена необходимост.
Според
показанията на свидетелите С. М. и А. Б. дружеството не е спирало работа по
времето на действие на трудовия договор на ищеца за по-дълъг период от 2-3 дни,
когато няма кораб за разтоварване. Твърдението на свидетеля П., че първият
„престой“ е продължил почти цялата 2015 г. („от началото 2015 г. до Коледа 2015
г.“) не кореспондира с писмените доказателства, според които от май до август
2015 г. ищецът М. е бил на работа. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел и досежно обстоятелството, че смените са организирани от „понеделник
до петък“, тъй като при непрекъсваем режим на работа е нелогично два дни от
седмицата (събота и неделя) да не се полага труд. Нещо повече, нито ищецът,
нито ответникът оспорват, че смените се определят на база календарни, а не на
база работни дни.
В началото
на 2017 г. започва кореспонденция по електронна поща между работодателя и
ищеца, по инициатива на първия, който отправя предложение за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, което не е прието от господин М.. Поради
тази причина работодателят го уведомява, че следва да се яви на работа на
05.06.2017 г. На същата дата отпускът е прекъснат и ищецът се явява на работа,
като му е връчен екземпляр от длъжностната характеристика.
На
16.06.2017 г. на ищеца е връчено предизвестие № 17-06-01 от същата дата за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, прел.2
(съкращаване на щата) от КТ. Трудовото правоотношение следва да бъде
прекратено, считано от същата дата, без да бъде спазен срокът на
предизвестието. На същата дата е издадена и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 17-06-06. На тази дата ищецът е представил и
трудовата си книжка за оформяне, което е сторено, но същата му е предадена с
приемо-предавателен протокол на 02.08.2017 г.
На
21.09.2017 г. е издадено разпореждане от ТД на НОИ-Бургас (приложено към
исковата молба – л.42 от делото), с което е отказано на ищеца отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, защото няма осигуряване
във фонд безработица за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на
осигуряването.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства,
на показанията на разпитаните свидетели С. П., М. П. (частично) и А. Б. и на заключенията на вещите
лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
осъдителни искове са с правно основание чл.150, чл.267, ал.1, чл.226, ал.1, т.2
и чл.226, ал.2 от КТ и са допустими.
По отношение на иска с правно основание чл.150 от КТ.
Доказа се,
че според трудовия договор ищецът няма задължение да работи точно в конкретни
дни от седмицата. Кодексът на труда допуска работа на смени, когато характерът
на производствения процес налага това – чл.141, ал.1. Очевидно е, че процесът
налага това („В Италия се процедира по същия начин“ – показания на свидетеля П.).
Според разпоредбата на чл.141, ал.5 от КТ забранява
се възлагането на работа през две последователни работни смени. Установи се от показанията на свидетеля Б., че не е имало случай да се
работи „две смени поред“.
Според разпоредбата на чл.142 от КТ работодателят
може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Видно от Правилника е определен сумарен способ за
отчитане на работното време (на база брой отработени часове, посочени в дневни
отчети за извършената през съответната смяна работа), който е месечен –
аргумент от трудовия договор и фишовете за заплати.
След като
работният процес е организиран на смени и е непрекъсваем, това означава, че има
случаи, когато служителят ще полага труд и в почивни, и в празнични дни. За
него той ще получи възнаграждение в завишен размер, но това не означава, че се
полага „извънреден труд“.
Макар да е
налице пропускателен режим, достъпът до работното място на ищеца не е фиксиран
по време, поради което присъствието му на територията на пристанището не може
да се тълкува еднозначно като полагане на извънреден труд.
От
показанията на свидетеля П. се установява, че „извънредният труд“ на ищеца се
изразява в „изготвяне на ежедневните рапорти“, което е включено в задълженията
му според длъжностната характеристика - т.6, раздел II от същата. По делото обаче няма никакви доказателства
извънреден труд да е положен по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време – аргумент от чл.143, ал.1 от КТ. Приложената към
исковата молба кореспонденция по електронна поща не доказва полагане на
извънреден труд. В нея не се съдържат указания за срок за извършване на
определени действия от ищеца. Следва да се отбележи също, че част от нея не
изхожда от ищеца, а той е неин адресат, т.е. с нея не се доказват извършени от
него действия.
Установи
се, че дневните отчети се подписват от свидетеля П. и се изпращат по електронна
поща. Доказа се също така, че той и ищецът по едно и също време са започнали
работа в дружеството (разлика от 10 дни), живели са и са работили заедно до юни
2017 г. В този смисъл представените с исковата молба отчети трябва да носят
подписа и на свидетеля П., което не се установи по делото. От друга страна, в
приложените към исковата молба „доклади“ смените са със съвсем различен начален
и краен час (разлика от два часа) от тези, представени от ответното дружество и
също носещи подписа на ищеца, поради което съдът не кредитира информацията в
„докладите“.
Ето защо не
се установи ищецът да е полагал извънреден труд, поради което искът по чл.150
от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.267, ал.1 от КТ.
По делото
няма никакви доказателства за наличие на престой не по вина на работника. Показанията
на свидетелите С. М. и А. Б. са категорични, че дружеството не е спирало работа
по времето на действие на трудовия договор на ищеца за по-дълъг период от 2-3
дни, когато няма кораб за разтоварване.
На
следващо място, състоянието на престой е
обективен факт, за настъпването на който работодателят не дължи изрично и
поименно уведомяване на работниците – в този
смисъл Решение № 92 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4515/2015 г., IV г. о. Дори и да е налице престой, законодателят
е създал в КТ в
полза на работодателя правни възможности за избор на юридически равностойни, но
в различна степен целесъобразни решения при управление на производството или
службата в хипотези, наложени от пазарната реалност. Така при спиране на
работата, работодателят може да избира измежду няколко възможности, за да
разреши въпросите с трудово правното положение на персонала, включително като предложи на работниците да ползват
неплатен отпуск по чл.160 от КТ – в този смисъл Решение
№ 169 от 2.06.1997 г. на ВКС по гр. д. № 130/1997 г., III г. о. и Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
След като
ищецът се е съгласил да ползва неплатен отпуск за процесните два периода, който
е разрешен от работодателя, той няма право на трудово възнаграждение за тях. Ако
се приеме тезата на ищеца, че не е знаел, че се касае за неплатен отпуск, то
тогава е нелогично от август 2015 г. до началото на 2017 г. да не получава
трудово възнаграждение, но въпреки това да не поставя този въпрос пред
работодателя – няма доказателства за отправени искания от негова страна в тази
насока. Тази теза се опроверга, включително и от заявеното от ищеца в съдебно
заседание, че той е наясно със съдържанието на документа, който подписва –
молба за ползване на отпуск.
Предвид
изложеното съдът намира, че на ищеца не се дължи възнаграждение за периодите на
неплатен отпуск и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска по чл.226, ал.1, т.2 от КТ:
От
уточняващи молби от 22.11.2017 г. и от 08.12.2017 г. се налага изводът, че
ищецът претендира пропуснати ползи от вписани неверни данни в документи,
издавани във връзка с трудовото правоотношение, в резултат на което не е
получил, но е имал „право на парично обезщетение за безработица, тъй като се е
регистрирал като безработен, не е придобил право на пенсия и не упражнява
трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по КСО“. Прави
впечатление, че ищецът „цитира“ разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО, според
която право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в
друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл.
68а или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Липсата на предпоставките по тази разпоредба са дали основание за издаване
на разпореждане от 21.09.2017 г. на ТД на НОИ-Бургас (приложено към исковата
молба – л.42 от делото), с което е отказано на ищеца отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, защото няма осигуряване във фонд
безработица за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на
осигуряването, т.е. „отказът“ не е обвързан с неправилно оформени документи, а
с липса на „осигуряване.“
Според
ищеца „неверните данни“ се изразяват в това, че в периода от месец декември
2014 г. до месец май 2015 г. и в периода от месец август 2015 г. до месец юни
2017 г. е налице престой по вина на работодателя, а не „неплатен годишен
отпуск“, ползван от служителя. Това твърдение не беше доказано. В този смисъл
такива или други „неверни данни“ няма доказателства да са вписани в подадените
от работодателя декларации образец № 1 и образец № 5 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., в 25 броя фишове за трудово възнаграждение, касаещи периода
от месец декември 2014 г. до месец май 2015 г. и от месец август 2015 г. до
месец юни 2017 г., и в трудовата книжка.
След като
не са налице вписани неверни данни, няма как ищецът да е пропуснал ползи от
тяхното наличие, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.
Според
цитираната разпоредба работодателят отговаря към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Моментът
на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на
трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е
задължение на работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от
работника или служителя. Ето защо трудовата книжка е трябвало да бъде върната на
ищеца на 16.06.2017 г., когато е подписал заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, което не е сторено.
Ответникът
не оспорва, че е върнал трудовата книжка по-късно, но твърди, че ищецът не е
бил в града. В този случай работодателят е длъжен да покани работника по реда
на чл.6, ал.3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (с писмо с обратна
разписка да се яви, за да я
получи лично), защото задължението е носимо, а не търсимо – в този смисъл Решение
№ 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о. Само тогава, при неявяване на
работника задържането
на трудовата книжка у работодателя не е незаконно. „Уговорката“,
за която споменава свидетелят М., трудовата книжа да бъде върната, когато
ищецът е в България, не освобождава работодателя от неговата забава, защото не представлява условие за връщането й – аргумент от цитираното вече решение на ВКС.
Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на
работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател,
съответно да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите
от незаконното задържане вреди – в този
смисъл Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1741/2010 г., IV г. о. Установи се, че в
периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално
осигурен доход, поради което му се дължи обезщетение
– аргумент от същото решение.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр.
2-ро КТ, обезщетението за незаконно
задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на
трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е.
размерът на обезщетението е нормативно определен – в този смисъл цитираното вече решение Решение
№ 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о. Брутното трудово възнаграждение на господин М.
е в размер на 10 860 лева, а периодът, за който се претендира, е от 16.06.2017 г. до 16.07.2017 г. Обезщетението следва да
бъде присъдено, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По оспорването на документ:
Оспорването
на истинността (автентичността) на молба
от 01.08.2015 г. от ищеца г-н М. до управителя на ответното дружество за
ползване на неплатен отпуск, в частта досежно положения от ищеца подпис, остана
недоказано. Установи се, че подписът в този
документ е изпълнен от ищеца.
По въпроса за разноските:
Според
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Това освобождаване е
окончателно, поради което при отхвърляне на иска, съдът не осъжда ищеца да
заплати държавна такса и разноските, направени за неговото доказване. Само при
уважаване на иска, следващата се такса се понася от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК.
Исковете,
предявени от ищеца, произтичат от трудови правоотношения, поради което господин М. не е внесъл държавна такса за
тях. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на съда сумата от 434,40
лева, представляваща дължима
държавна такса за уважения иск по чл.226, ал.2 от КТ.
Възнаграждението
за експерта, изготвил заключението по съдебно-икономическата експертиза следва да остане за сметка на бюджета на
съда, тъй като исковете, за обосноваването на които бе
поискано от ищеца това доказателствено средство, бяха отхвърлени. Възнаграждението
на експерта, изготвил заключението по
съдебно-графологичната експертиза, също
следва да остане за сметка на бюджета на съда, тъй като
оспорването на документ,
заявено от ищеца, остана недоказано.
По направеното от ищеца възражение за прекомерност на
изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
По аргумент
от разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) минималното
възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е в размер на 10 152,18 лева, а ответникът
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 18 888 лева. По делото са
проведени 6 съдебни заседания, като на основание чл.7, ал.8 от Наредбата за
всяко следващо съдебно заседание след второто се дължи допълнително сума от 100
лева. Правната сложност на делото не е голяма, за разлика от фактическата
такава.
С оглед горното съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е прекомерно, като приема за справедливо такова в размер на 14 000
лева, като той следва да бъде отчетен при изчисляването на дължимите разноски
на страната съобразно отхвърлената част от исковете.
Съобразно
изхода от делото ответното дружество дължи на ищеца разноски в размер на 217,80 лева – част от заплатеното
адвокатско възнаграждение и част от разходи за превод,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, съответни на уважената част от исковете.
Ищецът
дължи на ответното дружество разноски в размер на 13 647,33 лева,
съответна на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.М., *** гражданин, роден на *** г. в гр. ***, чрез адв. Л.Г., против
„Л.С.М. ЛОДЖИСТИК СЪРВИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК – *********, искове за осъждане
на дружеството да заплати на ищеца следните суми: 104 842,74 лева (сто и
четири хиляди осемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в периода 18.06.2014 г. – 16.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 289 342,42
лева (двеста осемдесет и девет хиляди триста четиридесет и два лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение при престой по вина на работодателя за периода 24.12.2014 г. –
18.05.2015 г. и за периода от 15.08.2015 г. – 16.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; 26 064 (двадесет и шест хиляди и шестдесет и
четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на обезщетение за безработица
за периода от 17.06.2017 г. до 16.10.2017 г., заради вписани неверни данни в
подадените от работодателя декларации образец № 1 и образец № 5 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., в 25 броя фишове за трудово възнаграждение, касаещи периода
от месец декември 2014 г. до месец май 2015 г. и от месец август 2015 г. до
месец юни 2017 г., и в трудовата книжка, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Л.С.М.
ЛОДЖИСТИК СЪРВИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на А.М., ***
гражданин, роден на *** г. в гр. ***, следните
суми: 10 860 (десет хиляди осемстотин и шестдесет) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от несвоевременно върната трудова книжка за
период от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, а именно от
16.06.2017 г. до 16.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба на 07.11.2017 г. до окончателното й
изплащане; 217,80 лева (двеста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки),
разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.М., ***
гражданин, роден на *** г. в гр. ***, чрез адв. Л.Г., да заплати на „Л.С.М.
ЛОДЖИСТИК СЪРВИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 13 647,33
лева (тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и тридесет и три
стотинки), представляваща разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л.С.М. ЛОДЖИСТИК СЪРВИС МЕНИДЖМЪНТ“
ООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на БРС сумата от 434,40 лева
(четиристотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), държавна такса за
уважения иск по чл.226, ал.2 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на
основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК направеното от ищеца А.М., *** гражданин, роден на *** г. в гр. ***, оспорване на истинността (автентичността) на молба от 01.08.2015
г., изходяща от него до управителя на ответното дружество за ползване на
неплатен отпуск, в частта досежно положения от ищеца подпис.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението за присъденото обезщетение.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ