№ 14
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500430 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба Вх.№ 266779/04.07.2022 г. от А. М. Д. с
ЕГН – **********, със съдебен адрес: град С.З., бул. „Р."**, сутерен – чрез
адвокат Д.К. Д., вписан в Адвокатска колегия – С.З. против Решение №
260227/10.06.2022 г. по гр.д. 581/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск против В. Г. К.
с ЕГН – ********** от град К., ул. „Г.Ш.“ №* с правно основание чл. 79, ал. 1
във връзка с чл. 286 от Закон за задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1 от
Закона за адвокатурата за заплащане на сумата от 42000 лева, представляваща
незаплатен остатък от първи транш от възнаграждение, възлизащо в пълен
размер на 50000 лева и дължимо по раздел V, чл. 5.1 от сключен помежду им
на 22.10.2020 г. Договор за правна помощ, като Д. е осъден да заплати на К.
сумата от 2430.80 лева разноски по производството. Решението се обжалва
изцяло, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да
бъде уважен изцяло предявения иск, както и присъждане на разноските.
Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
че то е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по
1
делото доказателства, че превратно са тълкувани правните норми и
конкретните факти. Сочат се аргументи във връзка с дължимостта на
адвокатското възнаграждение, правилата за неговото определяне, конкретно
извършени действия по изпълнението на договора за правна помощ,
поведението на ответника, обстоятелството, че е въведен предмет на иска
само авансово дължимата сума, а не цялата сума по договора за правна
помощ, това, че при необходимост би си сътрудничил и с други колеги-
адвокати. Липсвало нарушение на добрите нрави, като ако не би бил сключил
договора за правна помощ, то би бил нарушил редица норми, уреждащи
задълженията му като адвокат.
Въззиваемата страна – В. Г. К. чрез адвокат А.Р.П., вписана в
Адвокатска колегия – П. е внесла отговор на въззивната жалба с вх.№
267974/31.08.2022 г., в който са изложени доводи за неоснователност на
жалбата, както и за валидност, допустимост и правилност на обжалваното
решение. Споделят се съжденията на ПОС относно нищожността на договора,
поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че ищецът бил предоставял
правни услуги на свързани с „О.-Б.“ ЕООД дружества и че бил констатирал,
че спрямо него имало образувани дисциплинарни преписки от различни лица
в Адвокатска колегия – П., както и се обяснява развитието на срещите между
тях. Счита се, че процесният договор е нищожен не само поради
противоречие с добрите нрави, но противоречи и на закона – чл. 26 от ЗЗД,
като се цитира в тази връзка и чл. 43, ал. 3 от ЗАдв и чл. 13 от Етичния кодекс
на адвоката (ЕКА). Потърсените допълнителни правни консултации показали
пълна противоположност на становището на ищеца по казусите, което отнело
изцяло доверието му към него. Цитират се чл. 4 от ЕКА и чл. 46 от ЗАдв, като
се счита, че процесният договор е сключен в противоречие с тези норми и е
изцяло нищожен. Налице бил конфликт на интереси, нарушаване на
поверителността. Посочената сделка би довела до неоправдано разместване
на имуществени права, при които ответникът бил търпял значителна загуба,
която не желаел и не очаквал. Сочи, че ако не се приемат сочените основания
за нищожност, то процесният договор бил унищожаем, като сключен при
измама. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда
от легитимирано лице – ищец, засяга изцяло неблагоприятно за него
първоинстанционно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се
2
явява допустима.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на доводите и оплакванията
във въззивната жалба, след като извърши дължимата, на основание чл. 269 от
ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и след преценка на данните
по делото, приема следното:
Пред Окръжен съд – П. е внесена искова молба, в която ищецът А. М.
Д., представляван от пълномощника му адвокат Д. Д. е твърдял, че на
22.10.2020 г. сключил в качеството си на изпълнител с В. Г. К., в качеството
му на възложител съгласно Договор за правна помощ, по силата на който
последният му възложил: 1. предприемане на правни действия по предявяване
на претенции относно всички клаузи по изпълнение на следните договори –
Договор от 11.12.2006 г., страни по който са К. и „О.-Б.“ ЕООД, Договор за
особен залог с нотариална заверка на подписите рег. №****/12.04.2007 г. на
нотариус рег. №*** – М.К., с район на действие – Районен съд – С. за
обезпечаване на вземанията по предходния договор и Договор за търговски
пълномощник с нотариална заверка на подписите, сключен между В. К. и
„Б.Г.-****“ ЕООД; 2. завеждане на наказателни и искови производства,
изразяващи се в подаване на сигнали до съответните родово компетентни
прокуратури, Специализираната прокуратура относно придобиване,
управление и прехвърляне на концесия „Н.Р.“ – бул. „Н.Ц.“, както и
евентуално използване на строителни книжа с невярно съдържание; 3.
изготвяне и подаване на покани за доброволно изпълнение, включително и
нотариални, от името на К. относно неизпълнение договорени задължения по
висящи договори с В.М.н, както и „Б.Г.-****“ ЕООД и „О.-Б.“ ЕООД; 4.
подаване на искови молби относно неизпълнение на договорни задължения и
получаване на дължими обезщетения и неустойки, в това число нанесени
вреди и пропуснати ползи; 5. подаване на искова молба, касаеща получаване
на договорено възнаграждение в размер на 50% от годишната печалба от 2013
г. до момента на подаване на исковата молба ведно с лихви за забава, като в
раздел V, чл. 5.1 от договора страните уговорили задължение на възложителя
да заплати сумата от 50000 лева на изпълнителя в срок от 1 месец от
подписване на договора, част от която – 8000 лева, е платена по банков път.
Твърдяло се е в ИМ още, че в изпълнение на постигнатите договорености
ищецът: изготвил и подал две нотариални покани от името на К. относно
3
неизпълнени договорени задължения по висящи договори с В.М.н, както и
„Б.Г.-****“ ЕООД и „О.-Б.“ ЕООД; изготвил два броя покани, с които К. е
заявил претенциите си спрямо „О.-Б.“ ЕООД относно Договор от 11.11.2006
г.; изготвил и искова молба от името на К., касаеща претенциите му в размер
на 200000 евро, но същата не била предявена поради липса на готовност на
изпълнителя да плати дължимата държавна такса по производството;
изготвил сигнал до Районна прокуратура относно евентуално извършено
престъпление във връзка с придобиване, управление и прехвърляне на
концесия „Н.Р.“ – бул. „Н.Ц.“, който сигнал е постъпил в Районна
прокуратура – П. на 18.12.2020 г., като по него е образувана прокурорска
преписка №*****/20 г., по която К. е дал обяснения в присъствието на ищеца.
Освен това след сключване на договора за правна помощ, а и към датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., ответникът многократно
посещавал кантората на ищеца за провеждане на множество правни
консултации свързани с предмета на процесния договор, въпреки което не е
заплатил остатъка от уговореното възнаграждение в размер на 42000 лева.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът е поискал от
съда да осъди ответника да му заплати тази сума ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд е приел правна квалификация на иска по чл. 79, ал.
1 във връзка с чл. 286 от Закона за задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1
от Закона за адвокатурата. Ответникът К. не е оспорил, че е сключил с ищеца
договор за правна защита и съдействие с описания в исковата молба предмет,
но твърдял, че това е сторил след предварително проведени с ищеца
разговори и консултации относно Договор от 11.12.2006 г., страни по който са
К. и третото лице „О.-Б.“ ЕООД, Договор за особен залог с нотариална
заверка на подписите рег. №****/12.04.2007 г. на нотариус рег. №*** – М.К.,
с район на действие – Районен съд – С. и Договор за търговски пълномощник
с нотариална заверка на подписите, а също и относно отношенията му с
Община - П. във връзка с предоставена концесия на „Н.Р.“ в град П., при
които ищецът го уверил, че претенциите му към лицата по тези договори не
са погасени, явяват се основателни и има правни възможности след
предприемане на съответните правни действия същите да бъдат реализирани;
впоследствие научил, че адвокат А. Д. от дълги години е бил адвокат на
„О.Р.“ ООД и на „О.А.“ ООД, на което В.Х.М., с който Д. лично се познавал е
4
управител, поради което очевидно е имало свързаност с всички дружества,
чието наименование включва думата „О.“, поради което извършил правни
консултации, при които му било заявено, че правата му по горепосочените
три договора са погасени по давност и всякакви правни действия от негова
страна и опити да ги реализира ще бъдат обречени на провал, като дори ще го
обременят с разходи; през месец януари 2021 г. той се срещнал с адвокат Д.
пред офиса му и поискал прекратяване на договора и връщане на заплатената
по него сума в размер на 8000 лева, но той оспорил становищата на колегите
си адвокати и заявил, че ще си свърши работата, за която е нает, като не
отрекъл, че е бил адвокат на „О.А.“ ООД и на „О.Р.“ ООД и предложил на
ответника да изкупи вземанията му по горните три договора; така ответникът
изпратил на ищеца проект на договор за цесия, но ищецът отказал да го
подпише, поради което ответникът предприел действия по оттегляне на
даденото на адвокат Д. пълномощно и го поканил в края на месец януари
2021 г. да му върне сумата от 8000 лева, вместо което получил предложение
да цедира правата си на ищеца за сумата от 4000 лева; в депозирания по
делото отговор на искова молба вх. № 283130/11.10.2021 г. пълномощникът
на ответника заявил, че отново прави изрично оттегляне на всички
пълномощия, предоставени на ищеца по договора за правна помощ;
последният е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 43, ал. 3 от
Закона за адвокатурата и чл. 13, ал. 1 – ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката –
ищецът от дълги години е адвокат на „О.А.“ ООД, „О.Р.“ ООД, „О. БГ“ ООД
и други свързани дружества, в наименованието на които фигурира името
„О.“, както и „Б.Г.-****“ ЕООД, всяко от които е с различно участие спрямо
другите дружества, но въпреки това не е уведомил ответника, че обслужва
дружествата, по отношение на които той има претенции и по повод на които
на ищеца е възложено представителството на ответника; договорът за правна
помощ накърнявал добрите нрави и престациите по него са били
неравностойни – ищецът е приел да съветва, представлява и защитава
ответника срещу други свои клиенти, при явно наличие на конфликт на
интереси между последния и дружествата, упоменати в договора за правна
помощ, нарушени са били поверителността, правото на възложителя да
ползва адвокатска защита, характеризираща се с всички общоприети
виждания за етика, честност и почтеност на адвоката, за липса на други,
защитавани от адвоката интереси, преплетени с тези на клиента, като в
5
резултат на договора ищецът е получил 8000 лева за извършване на правни
услуги в рамките на договора, чиято стойност е в пъти по-ниска, а
същевременно предложеното разрешение на проблемите на ответника, за
които е потърсил правна помощ, е да прехвърли вземанията си за обща сума в
размер на 4000 лева – така сделката е довела до неоправдано разместване на
имуществени права, при което ответникът очевидно търпял значителна
загуба, която не е желаел и очаквал; договорът за правна помощ е бил
унищожаем - ответникът е бил подведен за сключването му от ищеца чрез
умишлено въвеждане в заблуждение относно възможността за защита на
претенциите му и при скриване на факта, че ищецът е адвокат и на
дружествата, срещу които ответникът има претенции и на съдружниците в
тези дружества; към датата на сключване на договора за правна помощ
ищецът не е имал качеството на адвокат и е нямало как да изпълни
възложената му с договора поръчка; за извършеното по договора не се следва
възнаграждение в размер 8000 лева; невярно е било твърдението на ищеца, че
е изготвил искова молба и че е предоставил множество правни консултации
на ответника; с договора е възложено извършване на различни правни
действия, като няма конкретизация за всяко едно какво адвокатско
възнаграждение се дължи, а възнаграждението следва да е определено или
определяемо като стойност върху защитения интерес; ищецът не е изпълнил
всичко възложено му по договора, поради което не му се дължи
претендираното възнаграждение, а освен това е налице и лошо изпълнение;
ответникът е оттеглил основателно пълномощията си от ищеца, поради което,
ако му се дължи възнаграждение, то такова би било дължимо само за
положения труд. По изложените съображения ответникът е молил съда да
отхвърли предявения иск.
Окръжният съд е намерил, че страните не спорели, че на 22.10.2020 г. са
сключили договор, именуван: „Договор за правна помощ“, чийто препис е
приет като доказателство по делото, по който ответникът е възложил на
ищеца, в качеството му на изпълнител и последният е приел да извърши
следното: предприемане на правни действия по предявяване на претенции
относно всички клаузи по изпълнение на следните договори – Договор от
11.12.2006 г. между ответника и „О.-Б.“ ЕООД; Договор за особен залог,
сключен между ответника и „О.-Б.“ ЕООД с нотариална заверка на подписите,
сключен за обезпечаване на вземанията по договора; Договор за търговски
6
пълномощник с нотариална заверка на подписите, сключен между ответника
К. и „Б.Г.-****“ ЕООД, представлявано от управителя В.М.н; завеждане на
наказателни и искови производства, изразяващи се в подаване на сигнали до
съответните родово компетентни прокуратури, Специализираната
прокуратура относно придобиване, управление и прехвърляне на концесия
„Н.Р.“ – бул. „Н.Ц.“, както и евентуално използване на строителни книжа с
невярно съдържание; уведомяване на обществеността, съответните
компетентни администрации /общинска и областна/, относно
незаконосъобразното придобиване и експлоатация на горевизираната
концесия; уведомяване на съдружници, в т. ч. и чуждестранни акционери и
партньори на лицето В.М.н; изготвяне и подаване на покани за доброволно
изпълнение, включително и нотариални, от името на ответника К. относно
неизпълнени договорни задължения по висящи договори с М., както, „Б.Г.-
****“ ЕООД и „О.-Б.“ ЕООД; подаване на искови молби относно
неизпълнени договорни задължения и получаване на дължими обезщетения и
неустойки, в това число нанесени вреди и пропуснати ползи; подаване на
искова молба, касаеща получаване на договорено възнаграждение в размер на
50% от годишната печалба от 2013 г. до момента на подаване на исковата
молба ведно с лихви за забава, като в раздел V от договора е уговорено
задължение на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение както
следва: 50000 лева - в срок от един месец от подписване на договора /раздел
V, чл. 5.1/, част от която – 8000 лева, е преведена по банков път; 150000 лева
– при приключване на всичко възложено съгласно предмета на договора
/раздел V, чл. 5.2/. Съдът е констатирал, че е налице спор относно
дължимостта на незаплатения остатък от възнаграждението по раздел V, чл.
5.1 от договора, равняващ се на 42000 лева, плащането на който се
претендира по делото, с оглед на наведените от ответника правоизключващи
и правоунищожаващи възражения, а също и с оглед на твърдението му, че е
налице лошо изпълнение и че той е оттеглил пълномощията на ищеца по
договора. ПОС е намерил, че сключеният между страните на 22.10.2020 г.
договор е с белезите на договор за правна помощ - разновидност на договор за
поръчка съгласно чл. 280 и сл. от ЗЗД, специална правна регламентация на
който се съдържа в Закона за адвокатурата, поради което при уреждане на
отношенията между страните са били приложими освен общите правила на
ЗЗД относно договора за поръчка и тези на ЗАдв - в глава девета, на който -
7
чл. 40-51 са регламентирани основните задължения на адвоката, сред които са
и тези визирани в чл. 43, ал. 3 - адвокатът да не представлява или защитава
едновременно и двете страни по делото, както и да не приема едно и също
дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните
нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие; да не представлява
или защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети
на другата страна, като по-детайлна уредба на забраната за представителство
и защита на лица с противоречиви интереси се съдържала в чл. 13 от Етичния
кодекс на адвоката (ЕКА), съгласно който: „Адвокатът не може да съветва, да
представлява или да действа от името на две или повече страни по един и
същи въпрос, ако му е известно, че съществува противоречие в интересите им
/ал. 1/; в случаите, когато съществува риск от възникване на противоречие в
интересите, адвокатът е длъжен да уведоми всички заинтересувани страни и
да получи съгласието им, преди да поеме ангажимент да ги представлява /ал.
2/; при възникване на противоречия в интересите на клиентите адвокатът е
длъжен да се опита да ги помири, а в случай на неуспех - да преустанови
даването на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или
процесуално представителство в конкретния случай /ал. 3/; адвокатът е
длъжен да откаже защитата на нов клиент, ако съществува риск за
нарушаване на изискванията за поверителност спрямо предишен клиент или
ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на
делата на предишен клиент, биха дали неоправдано предимство. Тази
разпоредба се прилага и в случаите, когато информацията е получена от
адвоката при упражняване на предходна дейност като държавен служител,
съдия, прокурор, следовател, дознател, нотариус или юрисконсулт /ал. 4/
Адвокатът отказва даване на съвети, оказване на съдействие, защита или
процесуално представителство на клиент, когато има риск да възникне
противоречие с личните интереси на адвоката или с интересите на негови
близки, както и в случаите, когато след поемането на възложената работа
възникне такова противоречие /ал. 5/“. На твърдението за противоречие на
процесния договор за правна помощ с част от горецитираните разпоредби –
чл. 43, ал. 3 от ЗАдв и чл. 13, ал. 1 – ал. 4 от ЕКА, се е основавало първото от
наведените от ответника правоизключващи възражения. Окръжният съд е
анализирал характера на ЕКА с оглед ЗНА, КРБ и ЗАдв, като е приел, че той
няма характер на нормативен акт, като нарушаването на разпоредбите му би
8
могло да има за последица ангажиране на дисциплинарната отговорност на
адвоката, съответно на отговорността му за вреди, но не и невъзможност
сключеният между адвоката и клиента му договор за правна помощ да породи
правно действие поради противоречие на закона, поради което възражението
на ответника, че сключеният с ищеца на 22.10.2020 г. договор за правна
помощ е бил нищожен поради несъответствието му с чл. 13, ал. 1-4 от ЕТА е
приел за неоснователно. За установяване на възражението за сключване на
договора в нарушение на чл. 43, ал. 3 от ЗАдв от страна на ответника са били
приети от ПОС като доказателства по делото разпечатка от воденото в
Търговския регистър в електронна форма дело за третото лице „О.Р.“ ООД, с
ЕИК - *********, видно от която дружеството е било регистрирано на
08.11.2012 г., негов управител е бил В.С.С., а съдружници в него са били „О.“
ЕООД и З.А.А.; разпечатка от воденото в ТР в електронна форма дело за
третото лице „О.“ ЕООД, с ЕИК - **********, видно от която съдружници в
него са били „Й.р.“ ЕООД, „О.Р.“ ООД, „О. В.“ ООД, „О.А.“ ООД, „М.к.“
ЕООД и „Б.Г.-****“ ООД; разпечатка от воденото в ТР в електронна форма
дело за третото лице „О. - БГ“ ЕООД, с ЕИК - **********, видно от която
управители на дружеството са били В.Х.М. и С. В.М.н, а съдружници в него
са „Б.Г.-****“ ООД, „С.“ ЕООД, „С.****“ ООД, „О. В.“ ООД, „О.А.“ ООД, а
впоследствие - „К.Б.“ ЕООД; препис на Решение № 260354/14.09.2020 г.,
неприсъствено, постановено на 14.09.2020 г. от Районен съд – П., ХVІ гр.с-в
по гр.д. № 4355/20 г., видно от който адвокат А. Д. е представлявал третото
лице „О.Р.“ ООД като ищец в производството по делото, имащо за предмет
иск по чл. 79 от ЗЗД за реално изпълнение на задължения по договор за наем
на товарен автомобил, предявен срещу „Е.****“ ЕООД, приключило с влязло
в сила на 14.09.2020 г. решение; препис на решение постановено от Районен
съд – П., ХV гр.с-в по гр.д. № 7014/2102 г., имащо за предмет предявени
срещу третото лице „О.А.“ ООД, представлявано от пълномощника му
адвокат А. Д., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ;
препис на Решение № 637/08.04.2017 г. постановено от Районен съд – П.,
ХVІІ н.с-в по анд № 697/2017 г., образувано по жалба на „О. - БГ“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 13/02.12.2016 г. на Кмета на Община -
П., с което е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за реда за
издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни
9
елементи върху недвижими имоти на Община - П. от съдържанието, на което
не би могло да се установи кой е представлявал жалбоподателя по делото.
Бил е разпитан като свидетел и В.Х.М., според показанията на който, не е
познавал познава адвокат А. Д., нито е работил с него лично, съответно не му
е възлагал каквато и да е работа за неговите фирми; възможно е някое от
дружествата му, на които е управител да е ангажирало адвокат Д. и той да е
работил, но е възможно да го е наемал колегата му, който е управител на
автомобилния бизнес, към който свидетелят няма отношение.
Въз основа на анализа на събраните пред него доказателства ПОС е
приел за установено, че в момент, предхождащ сключването на процесния
договор за правна помощ ищецът е бил пълномощник на третите лица „О.Р.“
ООД по гр. д. № 4355/20 г. по описа на Районен съд – П. и „О.А.“ ООД,
първото от които е съдружник в „О.А.“ ООД, а последното от своя страна -
съдружник в „О.-Б.“ ЕООД, управител на което освен свидетелят В.Х.М. е и
трето лице - С. В.М.н. ПОС е достигнал до извода, че е налице
представителство на лица различни от тези посочени в изследвания договор
за правна помощ, като дори и да се приеме, че помежду им е налице някаква
свързаност, то доколкото делата, по които ищецът е бил пълномощник, са
приключили към датата на сключване на процесния договор между
предметите им няма връзка, съдът е намерил, че не е налице нито една от
визираните в чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата хипотези –
представителство/защита едновременно и двете страни по делото; приемане
на едно и също дело от едната и от другата страна последователно;
представителство/защита на една от страните, когато по същото дело е давал
съвети на другата страна, а от тук в разрез с твърдението на ответника е
приел, че сключеният между него и ищеца на 22.10.2020 г. Договор за правна
защита не противоречи на чл. 43, ал. 3 Закон за адвокатурата. ПОС е приел за
недоказано и твърдението на ответника, че при сключване на договора
ищецът не е имал качеството на адвокат. Видно от изпратен от Адвокатска
колегия – П. препис-извлечение от Протокол № 28 от проведено заседание на
28.11.2018 г., на последното е взето Решение № 404 от Адвокатски съвет – П.
А. М. Д. да бъде вписан като адвокат в колегията, след която дата няма данни
да е лишен от право да упражнява адвокатска професия. Следователно към
22.10.2020 г. той е бил правоспособен адвокат. Окръжният съд е посочил, че
един от основните принципи в договорното право е този регламентиран в чл.
10
9 от ЗЗД, съобразно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора. Посочил е, че свободата на договаряне не е
безгранична, а е рамкирана от предвидените в посочената правна норма
ограничения – съдържанието на договора не трябва да противоречи освен на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Приел е за смислово
съдържание на израза „добри нрави“ –установени от обществото в процеса на
развитието на обществените отношения неписани правила за поведение,
които имат морално-етичен характер и се променят във времето. Въз основа
на тази работна дефиниция и разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД можело да се
обобщи, че законът въздига морала във второстепенен източник на правото,
тъй като не позволява сключването на договори, които са в дисонанс не само
с неговите императивни правила, а и с тези на морала - общия морал и морала
на съответния кръг от обществото, в който сделката е сключена. ПОС е
посочил, че според трайната съдебна практика в понятието накърняване на
добрите нрави попада и хипотезата на липса на еквивалентност на
престациите, преценката за която следва да се извърши по всяко дело на
конкретно, за безспорно установени факти за цената на сделката, за
действителната воля на страните, формирана от всичките им договорености
при отчитане на взаимната им връзка и целта на договора към момента на
сключването му, като ще е налице нарушение на добрите нрави поради липса
на еквивалентност на престациите само тогава, когато грубо е нарушен
балансът между тях /т.е. има тотален превес на интересите на единия от
договарящите/ и не е зачетен общественият правопорядък, гарантиращ
справедливостта като обществена ценност, като е посочил актуална практика
на ВКС. Окръжният съд е отчел, че в отклонение от общото правило на чл.
286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение по договора за поръчка се дължи,
само ако е уговорено, то възнаграждението по договора за правна защита и
съдействие сключен с адвокат се дължи винаги съобразно чл. 36, ал. 1 от
ЗАдв, освен ако адвокатът не се възползва от някоя от предвидените в чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв хипотези за оказване на безплатна правна помощ, като при
определяне на размера на възнаграждението свободата на договаряне е
ограничена от изискването визирано в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв същият да бъде
справедлив и обоснован. Посочено е в мотивите на обжалваното решение, че
съгласно договора за правна помощ изпълнението на възложената от страна
на ответника работа не е безвъзмездно – срещу поетото от страна на ищеца
11
задължение да извърши описаните в договора работи ответникът е поел
задължение да заплати сумата в размер на 50000 лева в срок от един месец от
подписване на договора, част от която – 8000 лева, е преведена по банков път,
както сумата в размер на 150000 лева при приключване на всичко възложено
съгласно предмета на договора, като в чл. 4.3 от договора е било предвидено
задължение на възложителя да възстанови на изпълнителя и всички
допълнително направени разходи като командировки, пътни и дневни,
непосредствено свързани с извършената консултация или работа доколкото
те не влизат в уговореното възнаграждение. Или според постигнатите между
страните договорености размерът на възнаграждението по договора възлиза
на 200000 лева, поради което именно на база на тази величина следва да бъде
обсъдено възражението на ответника за недействителност на контракта
поради противоречието му на добрите нрави. ПОС е установил, че
процесният договор имал за предмет възлагане от ответника в качеството му
на възложител, на ищеца в качеството му на изпълнител и приемане от страна
на последния да извърши следното: предприемане на правни действия по
предявяване на претенции относно всички клаузи по изпълнение на следните
договори – Договор от 11.12.2006 г. между ответника и „О.-Б.“ ЕООД;
Договор за особен залог, сключен между ответника и „О.-Б.“ ЕООД с
нотариална заверка на подписите от 12.04.2007 г., сключен за обезпечаване на
вземанията по договора посочен в т. 1 и Договор за търговски пълномощник с
нотариална заверка на подписите от 18.04.2007 г. между ответника и „Б.Г.-
****“ ЕООД, представлявано от управителя В.М.н; завеждане на наказателни
и искови производства, изразяващи се в подаване на сигнали до съответните
родово компетентни прокуратури, Специализираната прокуратура относно
придобиване, управление и прехвърляне на концесия „Н.Р.“ – бул „Н.Ц.“,
както и евентуално използване на строителни книжа с невярно съдържание;
уведомяване на обществеността, съответните компетентни администрации
/общинска и областна/, относно незаконосъобразното придобиване и
експлоатация на горевизираната концесия; уведомяване на съдружници, в т.ч.
и чуждестранни акционери и партньори на лицето В.М.н; изготвяне и
подаване на покани за доброволно изпълнение, включително и нотариални, от
името на ответника относно неизпълнени по договорни задължения висящи
договори с В.М.н и следните търговски дружества: „Б.Г.-****“ ЕООД и „О.-
Б.“ ЕООД; подаване на искови молби относно неизпълнени договорни
12
задължения и получаване на дължими обезщетения и неустойки, в това число
нанесени вреди и пропуснати ползи; подаване на искова молба, касаеща
получаване на договорено възнаграждение в размер на 50% от годишната
печалба от 2013 г. до момента на подаване на исковата молба ведно с лихви за
забава. Според ПОС така посоченият предмет е бил твърде общо формулиран,
поради което и доколкото няма по-детайлна уредба на конкретните действия,
които е следвало да бъдат предприети от ищеца в изпълнение на договора е
приел, че преценката за тях е предоставена изцяло на неговите воля и съвест,
което го е поставило в по-изгодна позиция като страна по договора и е
открило реалната възможност пред него във всеки един момент след
сключването му, само за написването и подаването на две покани за
доброволно изпълнение, изготвянето и подаването на сигнал до Районна
прокуратура – П., провеждането на няколко консултации и изготвянето на
една искова молба – работата, която ищецът твърди да е свършил по договора
към датата на подаване на исковата молба в съда, по която е образувано
настоящото дело, при оттегляне на поръчката от страна на доверителя, той да
претендира цялото възнаграждение по договора от 200000 лева. Прието е от
първоинстанционния съд, че плащането на сумата от 50000 лева е уговорено
без оглед на изпълнението на каквато и да било работа по договора,
съответно постигането на определен резултат, като съобразявайки това
съглашение с реално стореното в изпълнение на възложената работа през
периода от 4 месеца за времето от сключване на договора до датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021 г. и след като на 22.11.2020 г.
е настъпил падежът за плащане на горната сума, което според представените
по делото доказателства се изразявало в написването на две покани с на
практика почти еднотипно съдържание, чийто адресат е третото лице „О.-Б.“
ЕООД и подаването на сигнал до Районна прокуратура – П. /до датата на
приключване на съдебното дирене по делото ищецът не е бил ангажирал
доказателства да е провел каквито и да било правни консултации с ответника,
съответно в действителност да е изготвил искова молба от името на ищеца
срещу „О.-Б.“ ЕООД – тази приложена към исковата молба, по която е
образувано настоящото дело е представена при завеждането му, поради което
съобразно чл. 181, ал. 1 ГПК има достоверна дата за ответника от този
момент/, за извършването на които адвокатски услуги съгласно чл. 6, т. 5 и т.
4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
13
дължат възнаграждения съответно в размер на 50 лева за изготвяне на покана
и в размер на 50 лева за изготвяне на сигнал до прокуратурата и поради това
ПОС е достигнал до извод за значителна нееквивалентност на престациите, с
тотален превес на интереса на ищеца, което определяло нищожност на целия
договор поради противоречието му на добрите нрави. А поради нищожността
на договора, той не е бил породил правно действие и затова в правната сфера
на ответника не е възникнало претендираното задължение за плащане на
уговореното в раздел V от договора за правна помощ възнаграждение.
Поради това и като неоснователност на претенцията за реално изпълнение на
задължението за плащане на незаплатения остатък от първия транш от това
възнаграждение в размер на 42000 лева е отхвърлена.
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият състав не констатира прекратяване на договора за правна
помощ от 22.10.2020 г. По делото се твърди, включително и в отговора на
исковата молба (л. 73), оттегляне на пълномощията дадени от В. К. на адвокат
А. Д., в съответствие с чл. 26, ал. 1 от ЗАдв (чл. 287 от ЗЗД), поради снето
доверие, но липсва еднозначно и ясно прекратяване на договора за правна
помощ в цялост съгласно посочените в чл. 6.2. и чл. 6.3. от договора начини –
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма или от всяка от
страните с едномесечно предизвестие изпратено писмено до другата страна.
Не е доказано по делото, че ищецът-въззиваем в качеството си на
адвокат е предоставял консултации или друга правна помощ на „О.-Б.“
ЕООД, спрямо което е насочен процесния договор за правна помощ.
Представената разпечатка на решение по административно наказателно дело с
участие на посоченото дружество не съдържа информация за ангажираност на
адв. Д. в това дело, а всички останали доказателства с тази насоченост се
отнасят до различни други юридически лица. Разпитаният като свидетел
управител на „О.-Б.“ ЕООД – В.М.н е заявил категорично, че не познава
ищеца и че не е имал делови контакти с него, включително и в качеството му
на адвокат.
Не се установи, към момента на сключване на договор за правна помощ
адвокат Д. да е лишен от адвокатски права. Фактът на наличие или не на
неприключили дисциплинарни преписки спрямо него по ЗАдв е без значение
14
при липса на окончателен влязъл в сила акт за наложено наказание.
Ето защо не са доказани твърденията в отговора на въззивната жалба,
подаден от ответника-въззиваем, че е налице нищожност на сключения
договор за правна помощ поради противоречие със закона или за
унищожаемост, поради измама – чл. 26 от ЗЗД, чл. 43, ал. 3 от ЗАдв и чл. 13
от ЕКА, както и чл. 4 от ЕКА и чл. 46 от ЗАдв. Настоящият състав не приема
становището на първоинстанционния съд, че Етичния кодекс на адвоката не
представлява нормативен акт. Принципно неговият издател - Висшият
адвокатски съвет макар и да не е уреден от законодателя като
административен орган на адвокатурата, то законът му е възложил (чл. 121,
ал. 1 ЗАдв) да издава наредбите, предвидени по този закон, както и да приеме
Етичен кодекс на адвоката, т.е. в тези случаи законът го е овластил с
административни правомощия. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните
актове нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от
Конституцията или от закон. Тези правила са възпроизведени в чл. 76 от
Административнопроцесуалния кодекс - нормативни административни актове
могат да се издават само от изрично овластени от КРБ или закон органи.
Параграф 1, т. 1 от ДР на АПК определя като "административен орган" не
само органа, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, но и
всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на
закон. Тези правила не могат да се игнорират в правоприлагащата съдебна
дейност. В този смисъл в мотивите на първоинстанционното решение се
извършва позоваване на Наредба № 1 издадена от ВАС, която би следвало по
изложената логика също да няма статут на нормативен акт, но това не е
възприето в константната съдебна практика. Не може да се тълкува като
порок на сключения договор за правна помощ предвиденото авансово
плащане, защото то съгласно сочената от ПОС Наредба № 1 за размерите на
минималните адвокатски възнаграждения – чл. 2, ал. 6 е авансово платимо
(или по договореност – на вноски).
По отношение на основния довод на първоинстанционния съд, а именно
– наличие на нищожност на договора за правна помощ, поради накърняване
на добрите нрави:
Наистина съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС („съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
15
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави“), съдът следи служебно
за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, което
опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до
нищожност на договора (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Съдът е длъжен при
констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да
зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно
противоречие с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на
договора, а специална хипотеза за накърняването на добрите нрави е уредена
в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, където е постановено, че уговореното адвокатското
възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Установената с чл. 9
от ЗЗД свобода на договаряне е ограничена от императивните правила на
закона и добрите нрави, които в своето единство формират и границите на
договорната автономия на съконтрахентите. Затова, когато договореното
възнаграждение, сочи на явна несправедливост, то тя е несъвместима с
установените в обществото норми на поведение и общоприет морал и
клаузата, с която то е договорено следва да се прогласи за нищожна. При
тълкуването на договорите следва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Приема
се, че съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуването
трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и
изявленията им при сключването на договора.
Анализът на представения договор за правна помощ сключен между
страните на 22.10.2020 г. сочи, че неговият предмет съгласно чл. 1.1. не
обхваща процесуално съдебно представителство, а е свързан с подготвителни
и съпътстващи дейности. Което означава, че съгласно правилата на чл. 36 от
ЗАдв и чл. 2, ал. 5, чл. 7 и др. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения въззивникът-ищец при ангажиране
в съответните процеси от ответника-въззиваем би следвало да бъде възмезден
отделно под страх от дисциплинарна отговорност за нарушение по чл. 132, ал.
16
5 от ЗАдв. Посочената Наредба № 1 не може да бъде точен критерий за
цената на адвокатския труд за всеки един конкретен случай с оглед неговата
специфика и с оглед доверителния елемент на правоотношението, като
евентуалното му точно определяне при спор или липса на договор е в
компетентността на Адвокатския съвет съгласно чл. 89, т. 9, респ. чл. 36, ал. 3
от ЗАдв. Независимо от това Наредба № 1 в актуалния си вариант към
22.10.2020 г., когато е сключен процесният договор за правна помощ
представлява ориентир и база при определяне на свръхпрекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение, което трябва да е справедливо и
обосновано. С исковата молба са представени изготвени и изпратени два броя
покани до „О.-Б.“ ЕООД, сигнал до Районна прокуратура – П. за извършено
престъпление от общ характер и проект на искова молба с посочена цена на
частична претенция в размер на 200000 лева. По делото са събрани
доказателства, че и двете покани са връчени и са получени отговори по тях, а
по сигнала до РП – П. се извършва предварителна проверка. Липсва
достоверна дата на изготвянето на исковата молба, както и липсват
доказателства за осъществени консултации между адвокат Д. и В. К. извън
контактите им по повод оттеглянето на пълномощията и връщане на
платените първоначално 8000 лева. Съгласно актуалните към 22.10.2020 г.
разпоредби на Наредба № 1 – чл. 6, т. 1, т. 4, т. 5; чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 5 във вр. с § 1 от ДР в настоящия случай базовите минимални размери са:
за устен съвет, консултиране – 30 лева; за изготвяне на жалби и сигнали до
прокуратурата и полицията – 50 лева, а за изготвяне на конкретно
представената искова молба без процесуално представителство – 4147,50
лева. В посочения договор от 11.12.2006 г, включен в предмета на
предоставяната правна помощ, в чл. 6 е предвидена неустойка в полза на В. К.
в размер на 3500000 евро, което независимо от евентуалното възражение за
погасяване по давност (като давността не се прилага служебно) указва на
минимално адвокатско възнаграждение за изготвяне на проект на искова
молба за бъдещ иск съгласно актуалната редакция на Наредба № 1 към датата
на сключения договор за правна помощ на 22.10.2020 г. в размер на 89984.05
лева. Което е съизмеримо с определеното адвокатско възнаграждение по
сключения договор между страните. Платените 8000 лева и дължимите още
42000 лева по авансовото плащане се вместват в така изчислената сума.
Независимо, че по договора за правна помощ липсва клауза за процесуално
17
представителство пред съд, то липсва явна несъразмерност и
свръхпрекомерност. Договореното възнаграждение не води до неоправдано
разместване на имуществени блага и до неоснователно обогатяване, което да
означава нарушаване на добрите нрави, на които законодателят с нормата на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е придал правно значение. Ето защо изводът на
първоинстанционния съд за нищожност на сключения на 22.10.2020 г.
договор за правна помощ между страните по делото като противоречащ на
добрите нрави е неправилен. Не може да се възприеме изложеното в мотивите
на първоинстанционното решение за нищожност на сключения договор за
правна помощ от 22.10.2020 г. В конкретния случай има положен адвокатски
труд, който следва да бъде възмезден. Налице е задължение на решаващия
съд да определи предполагаемата воля на страните, като определи
съотношението на нищожната към действителната част от сделката. Следва
да бъде съобразена повелителната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.
Настоящия състав приема, че процесната сума от 42000 лева като въведен
предмет по настоящето дело не е свръхпрекомерна и не води до накърняване
на добрите нрави.
Изложеното води до извод за основателност на въззивната жалба и
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, като предявеният
иск следва да бъде уважен по отношение на главницата, така и по отношение
на поисканата законна лихва от датата на завеждане на делото.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззивника за присъждане на разноски и пред двете инстанции въззиваемия
следва да бъде осъден да заплати същите. Настоящият състав намира
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от
въззивника-ищец пред двете инстанции за основателно и го редуцира в
размер на 2090 лева за всяка от инстанциите съгласно действащата към
момента на сключване на договорите за правна помощ редакция на Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т.
4 или общо 4180 лева. Дължат се от въззиваемия-ответник и внесените от
ищеца държавни такси пред двете инстанции в общ размер на 2520 лева. Или
са общо дължими от ответника на ищеца разноски за двете съдебни
инстанции 6700 лева.
Предвид изложените мотиви, съдът
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260227/10.06.2022 г. по гр.д. 581/2021 г. по описа
на Окръжен съд – П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН – ********** от град К., ул. „Г.Ш.“ №** да
заплати на А. М. Д. с ЕГН – ********** с адрес: град П., ул. „С.“ №**, ет.*,
офис * по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 286 от Закон за
задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от
42000 лева, представляваща незаплатен остатък от първи транш от
възнаграждение, възлизащо в пълен размер на 50000 лева и дължимо по
раздел V, чл. 5.1 от сключен помежду им на 22.10.2020 г. Договор за правна
помощ, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата
на подаване на исковата молба – 26.02.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН – ********** от град К., ул. „Г.Ш.“ №** да
заплати на А. М. Д. с ЕГН – ********** с адрес: град П., ул. „С.“ №**, ет.*,
офис * сторените пред първа и въззивна инстанции разноски за внесени
държавни такси и платени адвокатски възнаграждения в общ размер на 6700
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19