Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 435 08.01.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и шести ноември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 597
по описа за 2020 година.
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник адв. Живко Бойчев от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.
Бургас, ул. „Оборище“ № 76, ет. 1 против Д.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявано от адв. Мариана Рускова
Бузова от АК-Ямбол, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Климент Охридски“ №
1, ет.3, да бъде осъден да заплати сумата от 145 000 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил, сумата от 44 144.45 лв. лихва за
забава за периода 19.02.2017 – 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от завеждане на на исковата молба до окончателното
заплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата
молба, Т.В. е продал дружествените си дялове в „Травъл ин бг“ ЕООД на „Пиргос
ланд“ ООД, представлявано от Д.М., вписано в Търговския регистър към
30.12.2015г. През м.февруари 2016г., ищецът превел по личната банкова сметка на
Д.М. сумата от общо 145 000 лв., които ответникът е следвало да възстанови
на по-късен етап. Целта била да приключи успешно образуваната против „Травъл ин
бг“ ЕООД ревизия от НАП. Въпреки приключването на ревизията, ответникът не
възстановил сумите. Според ищеца, за възстановяване на дължимите суми Д.М. чрез
неговите дружества трябвало да продаде на Т.В. или негово дружество 350 т.
пшеница до 20.08.2016г. и 100 т. слънчоглед до 20.09.2016г., като Т.В. издаде
фактура за извършена обработка на земеделска земя на стойност от 20 000
лв. – всичко това на стойност около 170 000 лв., но изпратения договор не
бил подписан от Д.М.. С влязло в сила на 12.10.2018 г. съдебно решение № 296/
03.09.2018г. по т.д. № 543/2017г. по описа на ОС-Бургас, предявеният от Т.В.
против Д.М. иск с правно основани чл.240 от ЗЗД е бил отхвърлен, поради липса
на доказан договор за заем между двамата.
В постъпилия писмен
отговор от ответника, Д.М. оспорва наличието на валидно задължение да връща каквито
и да е суми на Т.В.. Още след прехвърлянето на дружествените дялове, Д.М.
констатирал липси в касата на дружеството в размер на 269 428.77 лв.
Затова и ищецът се съгласил да възстанови сумите по банков път. Първият превод
от 18 700 лв. бил по сметка на „Травъл ин бг“ ЕООД, а следващите по
личната банкова сметка на ответника, а той от своя страна внесъл всички
получени суми чрез 17 бр. приходни касови ордера по сметка на дружеството. Или
парите са били предоставени на „Травъл ин бг“ ЕООД, а не на Д.М. като физическо
лице. Затова и не е възможно, ответникът като физическо лице да се е обогатил
за сметка на ищеца. От друга страна, Т.В. не е обеднял, тъй като с преводите е
погасил част от свое задължение към „Травъл ин бг“ ЕООД в размер общо на
269 428.77 лв. Самата ревизия е приключила с ревизионен акт за периода
12.07.2016 – 13.10.2016г., което правело невъзможно през м.февруари и март
2016г., ищецът да е превеждал суми заради ревизия, за която не е знаел.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете, като моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани.
В подкрепа на претенцията си ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника поддържа направените с писмения отговор възражения и моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на защитната си
теза ангажира съдебно-икономическа експертиза, както и свидетелски показания.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса. Налице е и правен интерес от предявяване на иска, предвид твърдението за
наличие на обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответника.
Предявените искове са с правно основание чл.59 ал.1 и
чл.86 от ЗЗД.
С решение № 296/ 03.08.2018г. по т.д. № 543/2017г. по
описа на ОС-Бургас, влязло в сила на 12.10.2018г. (приложено в цялост), съдът е отхвърлил предявените
искове с правно основание чл.240 от ЗЗД от Т.В. против Д.М. за заплащане на сумата от 29 000 лв.
предявени частично от сумата от 163 700 лв., както и сумата от 3680.68 лв.
обезщетение за забава за периода от 12.05.2016 до 10.08.2017г., поради липса на
действително сключен договор за заем. Приложени са 4 бр. преводи на суми от по
29 000 лв. на дати 26.02.2016г., 25.02.2016г., 18.02.2016г. и 17.02.2016г.
(л.5-8). Приложени са и 17 бр. ПКО (л.30-32) за внесени суми по сметка на
„Травъл ин БГ“ ЕООД общо в размер на 156 690 лв. с отбелязване
„възстановяване на суми липсващи от касата“ от „Т.В. чрез Д.М.“. Съставен е бил
Ревизионен акт № Р-02000216004776-091-001/ 26.01.2017г. от началник сектор при
НАП, ТД – Бургас (л.47-49), според който сметка 501 – каса има дебитно салдо
269 428.77 лв. и касова наличност 0.
Видно от заключението на проведената по делото
съдебно-икономическа експертиза (л.82-89), към 01.01.2016г. управителят на
дружеството Д.М. установил касова наличност от 0.00 лв. и сумата от
269 428.77 лв. е била вписана по сметка 498/2 „други вземания на
предприятието“. По сметка на дружеството са били внесени общо 156 690 лв.
чрез ПКО като предал сумата е вписан Т.В. чрез Д.М.. към 29.10.2020г. липсата в
касата е в размер на 112 738.77 лв.
Според показанията на свидетелката М.О. – адвокат на
Т.В., е участвала в преговорите по закупуването на „Травъл ин БГ“ ЕООД. Д.М.
държал да има достъп до цялата документация на дружеството и затова в
продължение на 3 месеца неговата счетоводителка получавала всякакви счетоводни
документи. М. знаел, че касовата наличност
по документи е една, а всъщност е друга. Затова се договорил с В., ищецът
да преведе суми за попълване на касата преди задаващата се ревизия. Имало и
уговорки за връщане на сумата от м. чрез продажба на пшеница и слънчоглед, а
50 000 лв. щели да бъдат възстановени през 2017г. В. превел част от
парите, но свидетелката го посъветвала да спре, тъй като М. не бил подписал
подготвените от нея договори и изобщо не отговарял на имейлите. Първият превод
бил по сметка на „Травъл ин БГ“ ЕООД, но следващите по лично настояване на М.
били негова сметка. Неразбирателството между М. и В. започнало когато М. се
възпротивил за момента, към който да бъде уговаряна цената на слънчогледа. Изготвените
проектодоговори така и не били подписани от М..
С оглед така изяснената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи. Превеждането на сумата от 145 000
лв. от ищеца по личната сметка на ответника беше прието за безспорно с
определение № 1907/ 07.07.2020г. Справка в ТРРЮЛНЦ показва, че Д.М. е управител
на „Травъл ин БГ“ ЕООД и „Пиргос ланд“ ООД, като последното юридическо лице е
едноличен собственик на капитала на „Травъл ин БГ“ ЕООД.
Така изложените факти по делото налагат извода, че
извършените действия от страните не са довели до неоснователно разместване на
блага, тъй като ответната страна не се е обогатила за сметка на ищеца. Установената
липса в касата на „Травъл ин БГ“ ЕООД с издадения РА означава, че със сумата от
269 428.77 лв. се е разпоредил управителят към този момент Т.В..
Заплатените от него 145 000 лв. макар и по личната сметка на Д.М., са били
внесени от последния по сметка на дружеството, по който въпрос съдът изцяло се
осланя на заключението по приетата съдебно-техническа експертиза. Т.е. ищецът е
платил част от едно свое действително задължение, тъй като на общо основание
дължи връщане в касата на „Травъл ин БГ“ ЕООД на липсващата сума. Или процесната
сума сума не е недължимо платена. Изложеното води до неоснователност на
предявените искове с правно основание чл.59 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, доколкото
отхвърлянето на претенцията за главница влече като последица и неоснователност на
иска за плащане на лихва за забава.
Останалите доводи на ищцовата страна също са
неоснователни. Според показанията на св.Овчарова (л.94, стр.2), „г-н М. знаеше,
че касата на дружеството по счетоводни записвания е една, а в действителност
липсват посочените в касата пари“. Това с нищо не променя факта, че Т.В. дължи
връщане на тази сума. Няма подписан нито едни договор с уговорки, за „връщане“
от страна на Д.М. на преведените суми. Няма писмени доказателства страните да
са постигнали съгласие, че след като
ревизията приключи, сумите ще бъдат върнати на ищеца.
От друга страна, самото превеждане от страна на Д.М.
на всички суми по сметка на „Травъл ин БГ“ ЕООД означава, че сумата не може да
бъде търсена от него като недължимо платена – ищецът е внесъл в крайна сметка
сумата в касата на дружеството, което е негово задължение. Ответникът е само
„посредник“ на крайния акт и не е налице никакво негово обогатяване за сметка
на когото и да било.
Наличието на проекто – договори между страните няма
отношение към спора. Неподписването им затвърждава заключението на съда, че Т.В.
и Д.М. не са стигнали до съгласие, как и от кого ще бъде запълнена липсата в
касата на „Травъл ин БГ“ ЕООД. Но безспорен факт е, че липсата е възникнала в
период, когато собственик на дяловете е бил Т.В. и поначало той дължи
възстановяването ѝ.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, Т.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на Д.М. направените
по делото разноски, които са в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице
и 5330 лв. заплатено адвокатско възнаграждение или общо 5630 лв. съобразно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.90-93).
Мотивиран от горното и на
основание чл.59 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник адв. Живко Бойчев от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.
Бургас, ул. „Оборище“ № 76, ет. 1 против
Д.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: *** или *** или ***, представлявано от адв.
Мариана Рускова Бузова от АК-Ямбол, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.
„Климент Охридски“ № 1, ет.3, искове да бъде осъден да заплати сумата от
145 000 (сто четиридесет и пет хиляди) лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил, сумата от 44 144.45 (четиридесет и четири
хиляди сто четиридесет и четири лв. четиридесет и пет ст.) лихва за забава за
периода 19.02.2017 – 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от завеждане на на исковата молба до окончателното заплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник
адв. Живко Бойчев от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Оборище“
№ 76, ет. 1 да заплати в полза на Д.Г.М.
с ЕГН **********, с адрес: *** или *** или ***, представлявано от адв. Мариана
Рускова Бузова от АК-Ямбол, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Климент
Охридски“ № 1, ет.3 сумата от 5630 (пет хиляди шестстотин и тридесет) лв.
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: