М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4766 по описа за 2014 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.Д.Й. , за това , че:
1. На 14.03.2014г. в гр.
Аксаково, област Варненска, причинила лека телесна повреда на полицейски орган
при изпълнение на службата му - на полицай Б.К.К. -
младши автоконтрольор при РУ - Аксаково, изразяваща
се в травматичен оток в областта на дясната длан и контузия на дясната длан,
които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на
полицай П.Т.С. ***, изразяваща се в ожулване в областта на горната устна, кръвонасядания в областта на дясната гривнена
става, ожулвания в областта на четвърти пръст на дясната ръка по предната и
задната повърхности на горната фаланга, които са обусловили болка и страдание,
като е причинена телесна повреда на повече от едно лице и телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал.2 пр. 4 т.З и т.4, вр.ал.1 т.4 пр.З и т.12, вр. чл 130 ал. 1 и ал.2 от НК.
2. На 14.03.2014г. в гр. Аксаково, област
Варненска, извършила непристойни действия - плюене, блъскане, драскане, удряне,
отправяне на ругатни, псувни и обидни думи към служители на РУ - Аксаково,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения си по опазване на обществения ред - срещу полицейските служители Б.К.К. - младши автоконтрольор при РУ
-Аксаково и П.Т.С. - старши полицай при РУ - Аксаково, и които по своето
съдържание се отличават с изключителен дързост и цинизъм, като деянието е
извършено повторно – престъпление по чл. 325 ал.З пр.2, вр.ал.2,
вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира
предвид обществената опасност на подсъдимата с оглед нейното съдебно минало,
лошите характеристични данни да й бъде
наложено наказание между средния и максималния
размер, което същата да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Защитата пледира, че в хода на съдебното производство не е установено по
безспорен начин, че подс. Й. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпленията, описани в обвинителния
акт. Оспорват се заключенията по изготвените в хода на наказателното
производство и приети в хода на съдебното следствие съдебнопсихиатрични
експертизи. Твърди се, че не е изяснен типа на личностовото
разстройство, което е установено при подсъдимата. Твърди се, че същата в
процесната вечер е приела медикамент,
който в съчетание с изпития от лицето алкохол е способствал за превъзбуденото й състояние. Сочи се, че полицейските
служители са употребили по отношение на подсъдимата сила, поради което същата е
била „провокирана” да реагира срещу личността им и в този смисъл осъществените
от нея прояви са имали характер на защитна реакция. Твърди се, че обвинението
за причинени леки телесни повреди по хулигански подбуди е недоказано, доколкото
показанията на разпитаните свидетели в тази връзка са противоречиви, а св. К.
не е в състояние да опише начина, по който е получил нараняването, поради което
в хода на процеса не е установено какви точно действия са извършени от
подсъдимата, вследствие на което са получени съответните телесни увреждания на
полицейските служители. Сочи се, че с оглед физиката и пола на подсъдимата е
житейски нелогично същата да е причинила нараняванията на двамата пострадали.
Твърди се, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства
не е възможно да се установи безспорно, че деянията са извършени от подсъдимата
съзнателно съотв. че със същите тя е целяла да изрази
явно неуважение към обществото.
Подсъдимият И.Д.Й. не се признава за виновна като дава обяснения по случая.
Същата твърди, че поведението й е било провокирано и е било защитна реакция
срещу неправомерно поведение на полицейските служители.
В последната си дума подсъдимата моли да бъде постановена оправдателна
присъда, като твърди, че не е извършила деянията по предявените й обвинения.
Съдът
като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе
предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
През 2014 г. подс.Й. навършила на 31 години. От двадесетгодишна същата
употребявала алкохол, както и
марихуана. Употребата им не причинила зависимост към
тях, но довела до личностово
разстройство, свързано д демонстриране на антисоциално
поведение и незачитане на общоприетите норми, слаб
контрол върху импулсите и невъзможност за отлагане на удоволствието. В пияно състояние подс. Й. често шофирала, което станало причина за намесата на
компетентните органи. Това от своя страна довело до
осъждането й два пъти от съда за извършени престъпления по чл.343Б ал.1 от НК и
по чл.343Б ал.2 от НК. Веднъж за същото престъпление подс.
Й. била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, на основание чл.78А от НК При
честите намеси на
компетентните органи спрямо поведението й и вследствие на слабото контролиране на
импулсите си, подс. Й. ставала агресивна при задържането,
буйствала и ставала вербално активна. И в тази насока се наложила намеса на съдебните институции - подс.
Й. била осъдена за извършено
престъпление по чл.325 ал.2, вр.ал.1 от НК по НОХД № 6210/13г. на ВРС. Присъдата
влязла в сила на 03.12.2013 г.
Тези многобройни осъждания
на обв. Й. очевидно
не оказали необходимото превъзпитателно и превантивно въздействие върху
поведението й, което се проявило в нова престъпна проява.
На 14.03.2014г.,
около 02.20 часа, в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик"
до сградата на Районен съд - Варна, подс. Й. и
неустановено по делото лице от мъжки пол, ангажирали таксиметров автомобил
„Шевролет Авео" с per. № ***, управляван от св.
Т.. Подс. Й. седнала отпред до шофьора, а мъжа на
задната седалка. Подсъдимата казала отправната точка на ангажирания превоз а
именно – заявила, че желаят да бъдат откарани до с. ***. Още при потеглянето св. Т. забелязал, че подс.
Й. видимо изглеждала като повлияна от алкохол. Същата продължавала да пие бира от кутийка в
автомобила и била груба, агресивна, като непрекъснато предявявала към св. Т. претенции,
същият да кара с по-висока скорост. Псувала го и обиждала с различни изразни
средства, изплюла се по предното стъкло на колата, многократно ударила св. Т..
Когато автомобилът, управляван от св. Т. се движел вече по магистралата, до
пътен възел „с. Слънчево", подс. Й. станала по-агресивна,
като
започнала да дърпа волана на
управлявания от Т. автомобил. Тъй като управлението на автомобила при тези
обстоятелства станало опасно, св. Т. спрял автомобила, набързо грабнал
документите и телефона си, както и ключа от стартера на колата и напуснал превозното
средство. След това той преминал през мантинелата на
магистралата в другото платно за движение и се обадил се на
тел."112", за да подаде сигнал за случилото се. В отговор на сигнала
за помощ, на място били изпратени дежурни полицейски служители при РУ- Аксаково
при ОД на МВР-Варна, а именно – св. П.С. и св. Б.К.. Пристигайки на място, полицаите установили св.
Т., който им разказал за случилото се. След
това тримата отишли до автомобила и установили, че подсъдимата и придружаващото
го лице не се намират в превозното средство. Св. Т. се качил в автомобила, а полицейските
служители след като разяснили на Т. необходимостта да се яви в РУП –Аксаково,
за да му се снемат обяснения по случая, продължили обхода на района със служебния
полицейски автомобил. След като направили обратен завой на пътен възел „Повеляново" и се насочили по посока гр. Варна, на около 500 метра от
мястото, където бил установен спрения таксиметров автомобил, пред полицейския автомобил се появила подс. Й.. Същата бягала по пътното платно и махала в посока
към полицаите. Полицейските служители установили, че подс.
Й. отговаря на описанието, което св. Т. дал за единия от пътниците в автомобила
му, проявил агресия към него. След като полицейските служители спрели
управлявания служебен автомобил до подсъдимата, същата възприела едва в този момент, че автомобилът
е полицейски такъв, вследствие на което
решила да избяга и рязко се обърнала и
тръгнала в обратна посока, като влязла между мантинелите,
разделящи пътните платна. Полицейските служители обаче поискали от лицето да
представи документите си за самоличност. След като Й. заявила, че не разполага
с такива, тя била поканена да ги придружи до РУ-Аксаково с оглед установяване
на самоличността й. Подс. Й. не изпълнила
разпореждането и побягнала. Полицейските служителя я настигнали на пътното
платно и я предупредили, че ще й бъдат поставени белезници. Непосредствено след
това подс. Й.
започнала да обижда и псува полицаите, да ги рита и блъска на пътното платно и
да ги плюе. Полицейските служители били наричани „педерасти”, „Гадни ченгета”,
„некадърници”, „ще ви еба майката”, „корумпирани полицаи”, „селски ченгета”, „комплексари”. Същите били заплашвани с ръководни кадри от
БОП, както и с конкретни закани: „ще те осакатя”, „ще те оставя без поколение”,
„ще ви изкормя”. При едно от замахванията тя ударила св. П. Станев в устата с лакът. Агресивното й поведение наложило да й
бъдат поставени белезници. Докато била отвеждана до полицейския автомобил, тя продължавала да
обижда полицейските служители, да се дърпа и да блъска. Наложило се
полицейските служители да издърпат подсъдимата до служебния автомобил, за да
бъде приведена в него. Подсъдимата отказала да се качи в полицейския автомобил,
поради което св. К. и св. Станев се опитали да вкарат краката й в превозното средство. В този
момент св. Станев получил удар с крак от подсъдимата в областта на дясната
ръка. Удар с крак в този момент бил нанесен от подсъдимата и в ръката на св. К..
Впоследствие полицейските служители успели да приведат подсъдимата в служебния
автомобил. Същата била настанена на задна дясна седалка, а св. П. Станев седнал
на задна седалка зад седалката на водача. Св. К. усетил, че ръката, която подс. Й. успяла да ритне , го боли, след което същата
оттекла в областта на дясната длан, а движенията на пръстите на тази ръка
станали болезнени. По ръката на св. С.,
вследствие на удара се получили кръвонасядания по
дясната гривнена става, ожулвания в областта на
четвърти пръст на дясната ръка по предната и задната повърхности на горната
фаланга. Впоследствие св. К. позвънил на св. Т. и го призовал в РУП– Аксаково с
оглед извършване на действия по разпознаване на подсъдимата. След като св. К.
привел служебния автомобил в движение, по пътя до РУ-Аксаково подс. Й. продължила да говори на висок тон и да нанася
обиди и псувни по отношение на полицеските служители. При движението си към полицейското управление
и в опита си да усмири буйстващата в колата подсъдима, св. С. бил ухапан от нея
по ръката.
Когато
полицейския автомобил пристигнал пред РУ - Аксаково, св. Т. вече бил пристигнал
на място. При извеждането на подсъдимата, св. К. я разпознал като лицето, което
го било ангажирало като клиент за превоз до с. *** и което проявило спрямо него
агресия. Св. Т. силно се възмутил, като забелязал, че подсъдимата се държи със
същото нагло и демонстративно грубо отношение към полицейските служители, като
продължавала да отправя псувни и обидни изрази спрямо тях. След като й били
свалени белезниците подсъдимата продължила да буйства, като посягала да удари
полицейските служители, а същите се отбранявали. Това поведение на подс. Й. продължило и в сградата на полицейското управление
в гр. Аксаково, където тя продължила да удря, рита, блъска и обижда
полицейските служители, наричала ги „селски ченгета", „некадърници",
„глупаци" и др. Хулиганското й поведение станало достояние и на други
полицаи от управлението – св. Н. и св. К.. Първият бил по същото време дежурен
в управлението и възприел как подсъдимата крещи на полицейските служители – „от
утре няма да сте на работа”, „ще ви уволня”, „тъпи селски ченгета”, „глупаци”,
като не спирала да крещи и блъскала полицаите, въпреки поставените й белезници.
Същевременно св. К. извършила личния обиск на подс. Й.
при задържането й. Агресията на подс. Й. се
прехвърлила и към нея, като К. била обиждана с думите „мърша" и „свиня".
След това в помещението за задържане подсъдимата се тръшкала по земята,
блъскала по вратата и продължила да обижда и псува полицейските служители.
Впоследствие лицето било приведено в Дома за настаняване на лица за отрезвяване,
където обидите и агресията й била възприети
от фелдшера на смяна - св. Т..
Всички
лица, които станали свидетели на поведението на подс.
Й. били дълбоко възмутени от явно демонстрираното неуважение към личността на
широк кръг хора, в това число и полицейски служители при изпълнение на
задълженията им по опазване на обществения ред.
Видно от
заключението на изготвената и приложена по делото Съдебно
- медицинска експертиза № 208/2014г. (л.30-31), в
резултат на нанесените от подс. Й. удари, св. С. е
получил ожулване в областта на горната устна, кръвонасядания
в областта на дясната гривнена става, ожулвания в
областта на четвърти пръст на дясната ръка по предната и задната повърхности на
горната фаланга, които са обусловили болка и страдание. Тези травматични
увреждания са "... резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети и в резултат на действието на предмет с
подчертан ръб и биха могли да бъдат получени по указания от св. С. начин".
Така установеното от СМЕ травматично увреждане е
причинило на св. С. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130
ал.2 от
НК - временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от
заключението на изготвената и приложена по делото Съдебно
- медицинска експертиза № 207/2014г. (л.33-34), в
резултат на нанесените от подс. Й. удари, св. К. е
получил травматичен оток в областта на дясната длан и контузия на дясната длан,
които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези
травматични увреждания са "... резултат на
удари с или върху твърд, тъп предмет, реализиран по гърба на дясната длан и
биха могли да бъдат получени по указания от св. К. начин". Така
установеното от СМЕ травматично увреждане е причинило на св. К. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК - временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Видно
от заключението на изготвената и приложена по делото Съдебно
- медицинска експертиза № 11/2014г. (л.36-37),
при прегледа и освидетелстването на подс. Й. на 14.03.2014г., са установени следните пресни
травматични увреждания - лек оток, кръвонасядане и
ожулване по лявата половина на горната устна и по лявата китка /в областта на
белезниците/, драскотини по шията, оток и кръвонасядане
по лявата раменница и лявата подбедрица,
лес оток и оскъдно кръвонасядане по външния глезен на
левия крак. Тези травматични увреждания са "... резултат
на удари с или върху твърди, тъпи и ръбести предмети, възможно е да са получени
при удари с ръце, крака и др., включително и самонараняване от страна на
освидетелстваната Й....".
Видно от
заключенията Съдебно - психиатрична експертиза (л.39-44)
и допълнителна Съдебно - психиатрична експертиза
(л.103 -107), подс.
Й. към момента на инкриминираните деяния се е намирала в състояние, което й е
позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Същата не страда от психично заболяване. При нея се установява
вредна употреба на алкохол и марихуана без данни за зависимост, които от своя
страна са довели до личностова абнормност
с преобладаване на характеристиките на психопатия /антисоциално поведение и
незачитане на общоприетите норми/, слаб контрол върху импулсите и невъзможност
за отлагане на удоволствието. След извършване на деянията по настоящото дело обв. Й. не е изпадала в продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, които да изключват вменяемостта й.
В хода на
съдебното производство е назначена тройна съдебно психиатрична експертиза, с
оглед установяване годността на подс. Й. да участва в
процеса. Видно от заключението на вещите лица И.Й. към 05.03.2014 г. не е
страдала от психично заболяване – психоза. Налице са данни за разстройство на
личността и поведението, вредна употреба на алкохол, марихуана и кокаин. В
обективното състояние по време на всички хоспитализации на Осв.
Й. не са установени симптоми /налудности и
халюцинации, сериозни афективни разстройства/, които
да променят качествено съзнанието на Осв. и да нарушават
психичната й годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Осв.
И.Й. не страда от психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за
разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. При нея се установява личностова абнормност с
преобладаване на антисоциално поведение и незачитане на общоприетите норми,
слаб контрол върху импулсите и невъзможност за отлагане на удоволствието.
Налице е и вредна употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към настоящия
момент Осв. Й. не страда от психично заболяване,
което да й пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. В
приложените медицински документи и психичният й статус към момента на
изследването няма установени психопатологични феномени, които да променят
качествено съзнанието й и да нарушават базисните й психични годности
за участие в наказателния процес.
В хода на
съдебното производство на основание чл. 70 ал.1 от НПК, съдът е настанил подс. И.Й. за изследване в Първа психиатрична клиника Първо женско отделение при МБАЛ
„Св.Марина”ЕАД, като е назначил в хода на изследването да се извърши комплексна
психиатрична и психологична експертиза от вещите лица д-р А.П. и д-р К.К.. В заключението на експертизата се сочи, че към момента
на изследването при Осв. И.Й. не са установени
психопатологични симптоми /налудности и халуцинации/, които да удовлетворяват критериите за
психично разстройство и да променят качествено базисните и психични годности в смисъла на л.33 от НК. Посочено е от вещите
лица, че при Осв. Й. се установява личностово разстройство от смесен тип, защитно поведение и
симулация, които водят до значителни затруднения в адаптацията, но не нарушават
качествено базисните психични годности за осъзнаване
на обстоятелствата и ръководене на поведението. Посочено е, че при Осв. И.Й. не се установяват медицинските симптоми, които да
й пречат да организира защитата си и да участва в процесуално-следствените
действия.
Подс. И.Д.Й., родена
на ***г***, неомъжена, с основно образование, работи, осъждана, с ЕГН: **********.
За да формира своите изводи
относно гореизложената фактическа обстановка, съдът взе предвид
събраните по делото доказателства, като се позова
на : гласните доказателства, събрани чрез разпита на
св. П.С. в хода на съдебното производство, разпита на св. Б.К. в хода на съдебното и досъдебното
производство, доколкото показанията са приобщени чрез прочитането им, чрез
разпита на св. Н. и св. Т., като са
приобщени и показанията на същите в хода на досъдебното производство, приобщени
чрез прочитането им, чрез разпита на св.
Т. и св. К. в хода на съдебното производство, като са приобщени и показанията
на същите от досъдебното производство
чрез прочитане на същите, както и приобщените по делото писмени
доказателства – съдебнопсихоиатрична експертиза и допълнителна
такава, изготвени в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на
съдебното производство, съдебно-медицински експертизи – на св. К., св. С. и на
подсъдимата, тройна съдебнопсихиатрична ексретиза на
подсъдимата, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
подсъдимата , свидетелството за съдимост на подсъдимата.
Обясненията на
подсъдимата са кредитирани от съда частично, единствено в онази им част, в
която не са в противоречие с останалите доказателства по делото. Поради
констатирани противоречия, съдът игнорира обясненията на подсъдимата и ги оцени
единствено като защитна теза в частта, в която се твърди, че пострадалите
полицейски служители са „провокирали” поведението й с проява на физическа
агресия.
Съдът кредитира като достоверни показанията на горецитираните
свидетели, доколкото същите не са в
противоречие помежду си, а в логическо единство с целия събран по делото
доказателствен материал. Както полицейските служители, задържали подсъдимата и
пострадали от нейната агресия – св. С. и св. К., така и полицейските служители,
възприели поведението на подсъдимата в районното управление – св. Н. и св.
Бошнакова, а и другите лица, които не са били ангажирани с властнически функции
– св. Т. и св. Т., категорично са заявили, че са чули нееднократно отправени
обиди, псувни и заплахи, които са били отправени предимно към двамата
пострадали, но и към всички останали лица, осъществили пряк контакт с
подсъдимата в процесната вечер. Безспорно тези заплахи и обиди са били
насочени от самото начало на конкретния инцидент към осъществилите задържането
полицейски служители – св. С. и К. , към които подсъдимата отправя претенциите
си и в съдебна зала за посегателство против личността й. Същевременно
твърденията за осъществено от полицаите посегателство не се доказва от събраните
по делото доказателства. Напротив, видно от разпита на св. Т., лице, което не е
ангажирано в структурата на МВР, поради което съдът цени показанията му и в
тази част като обективни и безпристрастни, сочи в съдебно заседание: „Хората
/полицаите/ бяха прекалено толерантни към нея…Не съм видял полицаите да са я
удряли”. В съответствие с показанията на св. Т. са и показанията на всички
останали разпитани по делото лица. Същевременно съдебномедицинската експертиза,
приобщена към материалите по делото установява леки по характер наранявания,
които са от естество единствено да обусловят болка и страдание и не би могъл по
категоричен начин да се установи механизма на причиняването им, като вещото
лице не изключва и възможността от причиняване при самонараняване. Същевременно
в хода на съдебното производство е установено по безспорен начин, че в
процесната вечер подсъдимата е демонстрирала значително агресивно поведение в
продължителен период от време, като е нанесла нееднократно удари и крака по
тялото на задържащите я полицейски служители , тръшкала се е на земята,
блъскала е по врата, с оглед на което и предвид изводите на вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза, установените ожулвания одрасквания и кръвонасядания биха могли да бъдат получени при удар не „с”,
а „върху” твърди тъпи предмети, реализирани по посочения начин, чрез
демонстрираната от подсъдимата агресия. Безспорно бе установено обаче, че
полицейските служители не са предприели каквито и да е действия по упражняване
на физическо насилие, което да се възприеме като „нападение” обуславящо
прилагането института на „неизбежна отбрана”. В противоречие с житейската
логика е органите на реда, да прибягват до упражняване на физическо насилие по
отношение на гражданин, потърсил съдействие от същите, още повече при отсъствие
на какъвто и да е мотив, каквито са твърденията на подсъдимата. Обясненията на
подсъдимата в тази насока се разколебават и от показанията на св. Т., от които
се установява, че и непосредствено преди срещата си с полицейските служители, същата е осъществила подобно посегателство и
спрямо личността на св. Т. – таксиметров шофьор, чиито услуги същата е
ползвала, като е засегнала честта и достойнството на същия и е поставила в
опасност живота и здравето на всички пътници в таксиметровия автомобил с
проявите на неконтролируемо поведение в превозното средство.
Посоченото поведение на подсъдимата е безспорно непристойно такова,
доколкото е в разрез с установения в морал и правен ред в обществото.
Налице са и безспорни доказателства за проявена съпротива срещу орган на
власт, доколкото от свидетелските показания на всички разпитани лица безспорно се установява, че лицето е дърпало и
бутало полицейските служители и е отказвало да влезе и излезе от автомобила,
което е наложило и употреба на сила, за да бъде изведен от същия. Съгласно трайната съдебна практика съпротива срещу орган
на властта е налице, когато деецът не прекратява хулиганските действия въпреки
намесата на органите на властта. Безспорно е установено по делото, че
хулиганските действия – отправяните заплахи, обиди и псувни, грубото и арогантно
поведение на подсъдимата е съпътствало действията на полицейските служители
насочени към задържането на и установяване на неговата самоличност и са
последвали тяхната намеса, доколкото лицето не е преустановило противоправното поведение както в полицейския автомобил,
където е приведен, така и в ареста на РУ-Аксаково, а впоследствие и в Дома
за настаняване на лица за
отрезвяване.
Чрез поведението на подс. Й. , което е в очевидно противоречие с установения в
обществото морал и порядък, грубо е нарушен обществения ред, като са засегнати
важни обществени и държавни интереси, а именно:
нарушен е реда и нормалното протичане на осъществявана от полицейските
служители по опазване на обществения ред и е засегната пряко личността на тези
лица в това им качество. Поведението на Й. е довело и до съществено погазване
нормите на нравствеността вследствие осъщественото посегателството над честта и
достойнството на полицейски служители в присъствието на техни колеги и други
граждани и е предизвикало тяхното
възмущение. В тази връзка в показанията си св. Т. заявява: „…нямам думи да
опиша що за поведение имаше /Й./. Това, което видях, как се държи към полицаите,
за мен беше шок. Аз не бях виждал жена да рита полицай в слабините – в половите
органи”, в показанията си св. Т.
заявява: „Същата /Й./ беше изключително агресивна, вулгарна…”, а св. К. в
разпита си от досъдибното производство сочи: „Много
съм възмутена от поведението на задържаната. Мога да кажа, че беше от
най-грубите, арогантни, безпардонни и непристойни отношения, които съм срещала
в практиката си”.
Гласните доказателства, кредитирани от съда са еднопосочни и в корелативна
връзка помежду си по отношение многообразието от епитети, употребени от
подсъдимата срещу полицейските служители и заплахите към тях, в присъствието на
граждани и техни колеги и по отношение
на медицинско лице - фелдшер, грубото отношение на подсъдимата по отношение на
последните, незачитането на разпореждането, както на органите на реда и
продължителността на осъщественото от нея противоправно
поведение, сочи за наличие на престъпна упоритост и визира значителна цинизъм и
дързост в реализираната от Й. деятелност.
От обективна страна, деянието осъществено
от Й. се характеризира като извършено при условията на „повторност” по смисъла
на чл. 28 от НК, доколкото същото е осъществено
след като подсъдимата е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а именно: с определение по нохд №
6210/2013 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 03.12.2013 г. за деяние по чл.
325 ал.2 вр. с ал.1 от НК , извършено на 07.06.2013
г. й е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години.
От субективна страна, подс. Й. е действала при форма на вината пряк умисъл, като
е съзнавала общественоопасния характер на
осъщественото от нея поведение, както и че с отправените обиди, заплахи и
неприлични изрази в държавно учреждение по отношение на полицейски служители
грубо нарушава обществения ред и е искала настъпването на този резултат.
Съдът не споделя доводите на
защитника на подсъдимата за субективна несъставомерност
на деянието, в т.ч. досежно твърденията, че
подсъдимата не е действала съзнателно с оглед психичното състояние на лицето. В
хода на съдебното производство константната позиция на подсъдимата и нейните
защитници е била свързана с оспорване на всички приобщени по делото съдебнопсихиатрични
и съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, доколкото същите категорично сочат,че по отношение на Й. не се
установява патологично психично заболяване, съответно същата е била и е в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да
ръководи действията си, както към момента на извършване на процесното
деяние, така и към периода на провеждане на наказателното производство. Въпреки
всички представени медицински документи, съдържащи работна диагноза „БАР”
вещите лица категорично са отрекли наличието на симптоми, установяващи подобно
психично заболяване по отношение на лицето, като изводите им са идентични
относно психологичния статус на подсъдимата, като се сочи, че по отношение на
същата е налице „Личностово разстройство”, което
обаче не е психично заболяване, а психологична особеност, която мотивира и
обяснява антисоциалното й поведение. Посочените изводи са формирани и от вещите
лица, провели изследване на подсъдимата след прилагане процедурата на чл. 70
ал.1 от НПК, което предполага по-задълбочено и обективно запознаване със
състоянието на лицето, в сравнение с възможностите за изследване на същата при доброволното, но непродължително постъпване и
пребиваване на подсъдимата, в различни
психиатрични заведения в цялата страна, с оглед депозиране пред съдебните
органи на документ, удостоверяващ наличие на основание за отлагане на делото. В
тази връзка съдът съобрази изявленията на ВЛ Ваничков
„Личното ми впечатление е, че тя не идва да се лекува, а да колекционира експертизи.
Прегледал съм я един път при постъпването й на първата хоспитализация и един
път я видях за съвсем кратко по време на визитация….Тя е постъпвала три пъти на
лечение в Царев брод…от 16 дни 10 дни тя не е била в болница…Никой не я е
лекувал, защото я няма в болницата”. Същевременно видно от разпита на ВЛ Б.,
същата сочи във връзка с поведението на подсъдимата: „има някаква тенденция за
симулация на тежко психично разстройство, което да доведе до една невменаемост”.
Като неоснователни бяха оценени и
доводите на адв. И. досежно
липсата на експертно становище за възможността подсъдимата да е била в
състояние на невменяемост вследствие на прем на
алкохол съчетан с прием на медикаменти. Следва да се отбележи, че в хода на
съдебното производство не бе установено, подсъдимата да е приемала съответни
медикаменти, включително към датата на процесните
деяние, а твърденията й в тази връзка съдът оцени единствено като защитна теза.
В тази връзка, съдът съобрази и разпита на вещите лица, в хода на който бе
установено, че подсъдимата не е в състояние да назове медикаменти, които е
ползвала и да посочи предписания й прием. Същевременно, въпросът за
въздействието върху организма на подсъдимата на психоактивни вещества в
съчетание с алкохол е изяснен от ВЛ Б. в рамките на съдебното производство,
доколкото същата на въпрос на защитника на подсъдимия заявява следното: „Няма
някакво състояние, в което комбинацията на алкохол и психоактивни вещества и
тези медикаменти за лечение, да кажем на биполярно афективно
разстройство или което и да е психично разстройство, да я доведе до състояние
на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимата И.Д.Й. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление
по чл. 325 ал.З пр.2, вр.ал.2, вр.ал.1
от НК, като на 14.03.2014г. в гр. Аксаково, област Варненска,
извършила непристойни действия - плюене, блъскане, драскане, удряне, отправяне
на ругатни, псувни и обидни думи към служители на РУ - Аксаково, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения си по опазване на обществения ред - срещу полицейските служители Б.К.К. - младши автоконтрольор при РУ
-Аксаково и П.Т.С. - старши полицай при РУ - Аксаково, и които по своето
съдържание се отличават с изключителен дързост и цинизъм, като деянието е
извършено повторно.
Безспорно се установява въз
основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и другото
деяние по повдигнатото обвинение на подс. Й., а
именно за причинени телесни повреди на св. К. и св. С. от лицето по хулигански
подбуди.
Като неоснователни бяха оценени
доводите на адв. И., че в хода на съдебното
производство не са събрани категорични доказателства относно посоченото
обвинение. Въз основа на приобщените съдебномедицински експертизи на пострадалите
лица, както и от разпита на св. К. и св. С., които кореспондират с разпитите на
св. К. и св. Н., безспорно се установява, както вида на причинените телесни
увреждания на пострадалите, така и механизма на причиняването им и наличието на
причинна връзка между поведението на подсъдимата и настъпването на телесните
увреждания. Показанията на св. К. и св. С. относно начина и времето, в което са
им причинени уврежданията от подсъдимата, кореспондира и с показанията на св. К.
и св. Н., в които същите сочат, че са възприели видими наранявания по лицата и
оплаквания, съотв. кръвотечение от ръката на св. С..
Обстоятелството, че св. К. изразява съмнения относно момента, в който същият е
забелязал и усетил болката в ръката си, не влияе според съда върху
достоверността на показанията му, доколкото същият категорично е заявил, че е
установил посочената травма непосредствено след осъществената спрямо него
физическа агресия, каквато травма той не е имал преди сблъсъка с подсъдимата.
Поради изложеното, макар и да се приеме, че показанията са му неясни относно
конкретния удар и момент, в който е реализирана процесната травма, според съда,
въз основа на същите ведно с останалите доказателства по делото безспорно може
да се установи, че именно вследствие на нанесените от подсъдимата удари с ръка
и крака е причинено телесното увреждане на св. К..
Доколкото
субективното отношение на дееца, към реализираната от него престъпна проява се обективира единствено чрез поведението, което същият
демонстрира, практиката е съобразила като определящи формата на вината
обстоятелства – силата, насоката на причинените удари, средствата с които се
извършват, мястото където се осъществява деянието и др. обстоятелства, от които
може да се съди за намерението на лицето. Безспорно нанасянето на удари с крак
и ръка в областта на лицето и тялото са
от естество да причинят конкретните
телесни увреждания на св. К. и св. С., установени въз основа на
приобщената съдебномедицинска експертиза,
които явно подсъдимата е целяла.
Деянието
е квалифицирано като такова по чл. 131 ал.2 т.3 от НК, доколкото пострадалите
лица са полицейски служители, като леката телесна повреда им е причинена при
изпълнение на служебните задължения , съотв. по
отношение на св. К. конкретните наранявания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Квалификацията
по чл. 131 ал.1 т.4 е обусловена от обстоятелството, че с деянието подсъдимата
е причинила леки телесни повреди на повече от едно лице.
Налице
е квалифициращия признак на чл. 131, ал.1 т.12 от НК, а именно – осъществяване на деянието
при наличие на хулигански мотиви,
които съдът счита за установени
в хода на съдебното производство предвид начина и обстоятелствата при които деянието е осъществено. Това е така, доколкото
агресията, проявена от подсъдимия по
отношение личността на св. К. и св. С. не касае съществуващи във времето лични отношения
респ. конфликти
между лицата, а демонстрация на грубо отношение във връзка с осъществявана от същите
властническа дейност. Предвид обстоятелството, че подсъдимата и пострадалите не са се
познавали, между лицата не е осъществен
словесен или невербален контакт, който би могъл
да предизвика лично негативно отношение, определящият мотив за нанасянето
на телесната повреда е чрез деянието си подсъдимата
да покаже явно неуважение към обществото и грубо незачитане на установените човешки ценности. Демонстрацията на сила на публично
място, изразяваща се в незачитане на човешката личност,
телесната неприкосновеност
и създаваща опасност за зравето и човешкия
живот безспорно следва да бъде
квалифицирана като деяние, с което лицето противопоставя себе си на
обществото и на установения в страната правов ред в стремежа
си да прояви
явно и грубо неуважение към обществото.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимата И.Д.Й. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление
по чл. 131 ал.2 пр. 4 т.З и т.4, вр.ал.1 т.4 пр.З и т.12, вр. чл
130 ал. 1 и ал.2 от НК, като на 14.03.2014г. в гр. Аксаково,
област Варненска, причинила лека телесна повреда на полицейски орган при
изпълнение на службата му - на полицай Б.К.К. -
младши автоконтрольор при РУ - Аксаково, изразяваща
се в травматичен оток в областта на дясната длан и контузия на дясната длан,
които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на
полицай П.Т.С. ***, изразяваща се в ожулване в областта на горната устна, кръвонасядания в областта на дясната гривнена
става, ожулвания в областта на четвърти пръст на дясната ръка по предната и
задната повърхности на горната фаланга, които са обусловили болка и страдание,
като е причинена телесна повреда на повече от едно лице и телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди .
Водим от горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне наказанията
на подсъдимата,
съдът съобрази като отегчаващо отоговрността
на същата обстоятелство предходните осъждания на лицето и броя на
квалифициращите обстоятелства, както и фактът, че деянията са извършени в
рамките на изпитателния срок по предходно осъждане, а именно по нохд № 6210/13 г. по описа на ВРС. Предвид обстоятелството,
че осъждането е съобразено при квалификацията на деянието по чл. 325 от НК като
повторно извършено, съдът не съобрази същото като отегчаващо отговорността
обстоятелство за посоченото престъпление. Като смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство е съобразена сравнително младата й възраст към
момента на извършване на деянието. При така съобразените факти досежно конкретната обществена опасност на деянията и
личността на подсъдимата, съдът констатира, че престъпленията предмет на
обвинението са извършени при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като съобрази, че доколкото разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК е
неприложима, съотв. наказанието, предвидено за процесните деяния, а именно „лишаване от свобода”, следва
да бъде изтърпяно ефективно, съдът констатира, че наказание между минималния и
средния размер би способствало за постигане на целите, предвидени в нормата на
чл. 36 от НК.
Поради изложените съображения, съдът наложи на подсъдимата наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години за всяко от деянията по подвигнатото й обвинение, което на основание чл. 60 и чл.
61 от ЗИНЗС, с оглед съдебното минало на лицето, постанови да бъде изтърпяно в
„Загвор” при първоначален „строг” режим.
Като взе предвид, че процесните деяния са извършени
в рамките на изпитателния срок, определен по нохд №
6210/13 г. по описа на ВРС, съотв. за същите е
наложено наказание „Лишаване от свобода”, съдът констатира, че са налице
предпоставките за привеждане в изпълнение на отложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три месеца, което на основание чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно в „Затвор” при първоначален „строг режим”.
Относно предявените срещу подсъдимата Й. граждански искове
от П.С. и Б.К. за извършеното
престъпление по чл. 131 ал.2 пр.4 т.3 и т.4 вр. ал.1
т.4 пр.3 и т.12 , вр. с чл. 130 ал.1 и 2 съдът намира, следното:
Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства –
начин и обстановка при осъществяване на
деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства, безспорно бе
установено, че вследствие на осъщественото
деяние по чл. 130 ал.1 от НК и в пряка причинна връзка с него, на гражданският ищец Б.К. са причинени неимуществени вреди, изразени в
болки и страдания. Предвид характера на причиненото увреждане, вида на
телесната повреда, както и с оглед липсата на доказателства за продължителен
характер на преживяните болки и страдания, съдът изхождайки от принципа за
справедливост и установената практика, уважи предявения от Б.К. граждански иск
до размера от 3000 /три хиляди/ лева, като до пълния размер от 10 000
/десет хиляди/ лева същият бе оставен без уважение. С оглед на изложените
съображения, съдът уважи и акцесорната претенция за
присъждане на лихвите върху присъдената сума, считано от датата на извършване
на деянието до окончателното й изплащане.
От събраните
в хода на съдебното производство доказателства, безспорно бе установено, че вследствие
на осъщественото деяние по чл. 130
ал.2 от НК и в пряка причинна връзка с него, на гражданският ищец П.С. са причинени неимуществени вреди, изразени в
болки и страдания. Предвид характера на причиненото увреждане, изразяващо се единствено
в болка и страдание, вида на телесната повреда, а именно – от категорията на
посочените в чл. 130 ал.2 от НК, както и с оглед липсата на доказателства за
продължителен характер на преживяните болки и страдания, съдът изхождайки от
принципа за справедливост и установената практика, уважи предявения от П.С.
граждански иск до размера от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като до пълния размер
от 10 000 /десет хиляди/ лева същият бе оставен без уважение. С оглед на
изложените съображения, съдът уважи и акцесорната
претенция за присъждане на лихвите върху присъдената сума, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК предвид изхода на делото, съдът осъди
подсъдимата да заплати в полза на
държавата разноските по делото в размер на 157 /сто петдесет и седем/ лева по
сметка на ОД на МВр-Варна и в размер на 1193 32
/хиляда сто деветдесет и три 0,32/ лева по сметка на РС-Варна, както и сумата
от 60 /шестдесет/ лева, явяваща се 4% държавна такса върху уважения граждански
иск, предявен от П.С. и сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, явяваща се 4%
държавна такса върху уважения граждански иск, предявен от Б.К..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: