РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Сливен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101399 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на 19.01.2016г. договор за
финансови услуги от разстояние- Договор за кредит с № **********, „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, предоставило
на Г. В. Д. кредит в размер на 350лв., с падеж 18.02.2016г., чрез банков превод от същата
дата
Освен това, на 21.01.2016г. мъжа поискал отпускането на още 130лв., предоставени
му чрез банков превод от следващия ден. На 08.02.2016г. Д. поискал още 120лв. и тъй като
кредита бил одобрен, сумата му била преведена по банков път на същата дата.
Ищецът твърди, че Д. се възползвал и от правото си, предвидено в чл.11 от Общите
условия, приложими за този вид договори, да удължи срока за връщане на кредита, като
новата падежна дата била определена на 24.06.2016г., до която трябвало да върне общо
732.38лв., от които 600лв.- общ размер на отпуснатия кредит- главница; 115.17лв.-
начислени такси за експресно разглеждане и 17.21лв.- договорна лихва за периода на
ползване на кредита. Признава се, че мъжа е направил няколко плащания, но тъй като били
само частични, те били отнесени за погасяване на задълженията му в реда, посочен в чл.9.8-
натрупаната лихва, таксите, както и част от главницата. След това преустановил
плащанията. За забавените плащания „4финанс“ЕООД му начислявало наказателна лихва.
На 23.11.2018г. това дружество прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД, с
договор за цесия, свои вземания от различни длъжници, вкл. и по цитирания по-горе
договор, което възлязло на общо 1 072.75лв., от които: остатъчна главница в размер
1
518.68лв. и наказателна лихва за периода на забавата до 28.11.2018г. /датата, предхождаща
споменатата цесия/, в размер на 554.07лв. Новият кредитор обаче предявява иск само за
първата от тях, като претендира Г. Д. да бъде осъден да му заплати главница в размер на
518.68лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното й изпащане.
„Кредитреформ България“ ЕООД претендира и направените от него разноски по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение /150лв./.
Ответникът депозира писмен отговор, чрез назначения му от съда, в условията на
чл.47 от ГПК особен процесуален представител. В него адвоката от СлАК, а също и в
проведеното съдебно заседание, в което се яви, навежда съображение, че исковете не са
основателни. Основният му довод е, че ответника не дължи търсената сума, защото ищеца е
цесионер на вземането, но станалата цесия- договор, не е била съобщена на Д., а това е
задължително.
След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за
установено от фактическа страна следното:
В подкрепа на твърденията си в исковата молба, че на 20.10.2016г. между
търговското дружество „4финанс“ЕООД и ответника е бил сключен договора, по който му е
предоставен кредит, в размер 350лв., както и че след това на два пъти му е предоставил още
130лв., след което и още 120лв., ищеца представи множество приложения на исковата
молба. Съдът ги приобщи към доказателствения по делото материал и ще ги кредитира,
макар те да представляват частни документи, които не носят ничии подписи- нито на
страните по делото, нито пък на договарящи страни. Липсата на подписи е логична предвид
твърдяното в исковата молба естество за начина на сключване на договорите. Те, при
доводи, които съда ще посочи по-долу в решението си, са електронни документи и
предоставена от разстояние финансова услуга. Представени са от ищеца на хартиен носител-
разпечатка, в заверен от него препис, с което е спазено изискването на чл.184 ал.1 от ГПК.
Тъй като документите не бяха оспорени от ответната страна, нито пък тя поиска
представянето им във вида електронен документ, съда счита, че ищеца е спазил изискваната
от процесуалния закон форма за представяне на документ и договорите представляват част
от доказателствения по делото материал. Поради това съда приема, че между
„4финанс“ЕООД и ответника Д. са били сключени три договора за кредит: № **********/
19.01.2016г., за кредит в размер 350лв.; № **********/ 21.01.2016г., за кредит в размер
130лв. и № **********/ 08.02.2016г. за кредит в размер 120лв.
От съдържанието им се установяват и останалите твърдяни от ищеца обстоятелства-
за падежа на задълженията- 18.02.2016г.; за договарянето на възнаградителна лихва- от
40.98% и ГПР 49.60%.
Освен от клаузите по тях, страните по договорите са обвързани и от Общите условия
2
на кредитора, които също са част от доказателствения по делото материал- листи №№ 9-
15вкл. от делото. Съгласно чл.13.2. /а/ от същите, при допусната от кредитополучателя
забава в плащането, кредитора има право да начислява наказателна лихва.
Въз основа на документите, представляващи листи №№ 16,17 и 18 от материалите по
делото- преводни нареждания, съда приема, че на 19.01.2016г., 22.01.2016г. и 08.02.2016г.,
„4финанс“ЕООД е превело по банков път, на Д. заявените от него суми- 350лв., 130лв. и
120лв. Този извод съда прави вкл. и защото в тези платежни документи са записани трите
имена и единния граждански номер на ответника-кредитополучател, а също и защото
страните са се договорили по този именно начин кредитора да предаде на
кредитополучателя сумите.
На 23.11.2018г. „Кредитреформ България“ЕООД е изкупило, по силата на договор №
BGF -2018-033, от „4финанс“ЕООД вземания на последното по договори за кредит, като от
извадката, представляваща листи №№ 21,22 и 23 от делото, съда приема, че сред тях е и това
от Г. Д. по процесния договор- позиция № 2397 / в която като дължими от нея са посочени:
кредит в размер 600лв.; неплатена главница- 518.68лв. и 554.07лв.- наказателни лихви.
С пълномощно, с нотариална заверка на подписа, извършена на 23.11.2018г,
„4финанс“ЕООД упълномощава „Кредитреформ България“ЕООД да уведомява длъжниците
на първото от тях за цесията. Такова, предназначено за ответницата А.Й. е част от
доказателствата по делото – л.№ 26. Видно от обратната разписка към него- л.27, писмото е
върнато, тъй като адресата му не го е потърсил.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявени е осъдителен оценяем иск, за парични вземания. То е в за сумата
518.68лв., представляваща непогасена част от главница, от предоставен на ответника
паричен заем.
Търдяните и претендирани от ищеца права, предмет на делото, се черпят от
фактически състав, като сред част от фактите са четири договора- първите три от тях /по
време/ са онези, по силата на които ответника е получил парични суми в заем, а последния-
договора, чрез който ищеца по делото е придобил правата срещу ответника, възникнали в
следствие първите три. Този последния, е за цесия- сделка, по силата на която
„Кредитреформ България“ изкупува вземания на „4финанс“ЕООД, които то като кредитор
има от физически лица.
Предвид твърдяните в исковата молба факти за правата и задълженията на страните
по договора, по който праводателя на ищеца е бил кредитор, то той е такъв за заем. Предвид
3
твърдяни в исковата молба факти за начина по който ответника и праводателя на ищеца са
достигнали до сключването му, съда намира, че в случая може да се прецени, че е била
предоставена финансова услуга от разстояние и по тази причина приложим е и специалния
за този вид специфични Закон за предоставянето на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Съгласно чл.6 от същия, такъв договор е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно
или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, ... , както и предоставяне на
платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и потребителя- т.2 от §1 от ДР.
При това положение е логично на представените с исковата молба хартиени носители
на договор за кредит, да не фигурират саморъчно изписани подписи /поставени парафи/. Ето
защо следва да се прецени в случая, че от ангажираните от ищеца доказателства се установи,
че на 19.01.2016г., 21.01.2016г. и 08.02.2016г., са бил сключени договори за кредит, страни
по които са дружеството „4финанс“ като кредитор и Г. Д. като кредитополучател. Доказано
бе също, че по искане на мъжа са му предоставени суми в размер на общо 600лв..
Очевидно е, че падежа отдавна, преди няколко години, е настъпил, но ответника не е
изпълнил задължението си- по чл.240 ал.1 от ЗЗД. Този, последния, извод съда прави,
защото от Д. не бяха ангажирани доказателства да е осъществил необходимите, по договор,
престации- освен признатите от „Кредитреформ България“ в исковата молба. Това, при
искове като настоящия, е в доказателствената тежест на ответника, а при пасивно негово
процесуално поведение се налага/прави извода, че изпълнение липсва. С това за ищеца-
кредитор се е активирала хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗЗД- да поиска от ответника
изпълнение. По тази причина съда ще уважи иска; при това ще уважи и искането да
присъди сумата заедно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата
молба. Така е, защото отдавна в правните теория и практика е прието, че последната кани
към изпълнение, а тази лихва представлява обезщетение за вредите, които кредитора търпи
от забавата на длъжника си.
Трябва да се коментира, че ищеца черпи горните права и качеството кредитор от
договор за прехвърляне на вземания, по който е цесионер. Той признава, че уведомлението
му до Д. за станалата цесия не е достигнало до него. Въпреки това съда счита, че в случая
това уведомление е редовно връчено и то е извършено при връчването от съда на ответника
на преписи от исковата молба и приложенията й, сред които е и то, а в текста на исковата
молба се съдържа нарочно искане в този смисъл. Безпротиворечива и трайно установила се
е съдебна практика, че е достатъчно връчването на уведомление за цесия да стане напр.
при/чрез връчването, което съда извършва по вече започнало гражданско дело.
4
Така също, в случая съобщението е изпратено от цесионера, но това той е извършил
въз основа на изрично упълномощаване за такова действие от цедента, което налага да се
счита за редовно осъществено.
В края трябва да се отбележи, че дори при липса на такова уведомление /за цесията/
иска би бил основателен, щом са налице останалите предпоставки за уважаването му!
/разбира се, с известни уговорки!/.
С оглед изхода на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния
разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. Разноските
на търговското дружество са 50лв.- заплатена държавна такса за образуването на делото. На
толкова и ги сочи в списъка си по чл.80 от ГПК процесуалния представител на ищеца. Ето
защо и съда ще му ги присъди.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение. Той има право на такова,
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, защото е юридическо лице и в настоящото дело бе
представляван от юрисконсулт. Посоченият в списъка размер на същото -150лв., е законово
съобразен / с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Поради това то ще
бъде присъдено.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. Д. с ЕГН ********** и съдебен адреса адв. Б. от СлАК да заплати
на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр. София и адрес на управление
на дейността: ул. ”Шандор Петьофи” № 10 и ЕИК: ********* сумата 518.68лв. /петстотин и
осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща главница по сключени
между мъжа, като кредитополучател и „4финанс“ЕООД с ЕИК *********, като кредитор:
Договор за кредит № **********/ 19.01.2016г., Договор за кредит № **********/
21.01.2016г. и Договор за кредит № **********/ 08.02.2016г.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
Титуляр на това парично вземане е „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК:
*********, тъй като ги е изкупило, с договор за цесия, от „4финанс“ЕООД с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА Г. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените от
последното разноски по делото - 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Г. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
5
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер 150 лв. /сто и петдесет лева /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин:
пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6