Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр.Сливен, 05.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с.  СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №338 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане на ДСИ от 29.05.2019г. за приключване производството по изп. дело №385/2018г. по описа на СИС при СлРС.

Жалбата е подадена от взискателя Д.Т.У. чрез пълномощник адв. Ц.Б. и в нея е посочено, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдебният изпълнител не изложил никакви мотиви на какви основания е приел, че дълга вече е изплатен. Явно, на база преведената от длъжника сума от 800лв., от които 700лв. са преведени на взискателката, ДСИ е приел, че длъжникът е изпълнил задължението си. Съдебният изпълнител не взел предвид представените по делото банкови удостоверения, съгласно които договорът за кредит бил в сключен на 08.05.2014г. за сумата от 6800 евро, като страните, тъй като били в брак, били солидарни длъжници. Видно било, че длъжникът не участвал в изплащане на кредита. Взискателката изтеглила друг кредит, с който погасила задълженията си по въпросния кредит „УниКредит Булбанк“ АД, възлизащи на 10936лв. към 27.01.2017г. – момента на погасяването. Длъжникът не бил внасял в банката никакви суми по кредита. С рефинансирането не можело да се счита, че длъжникът няма повече задължения, произтичащи от съдебното решение, тъй като взискателката продължавала да изплаща сумите по отпуснатия кредит без длъжникът да внася средства за това. Счита, че длъжникът не е изпълнил задължението за плащане на месечни вноски по кредита в размер на по 200лв., не е изпълнил задължението си за заплащане на сумите за погасяване на кредита и решението на съдебния изпълнител да приключи делото било незаконосъобразно. Счита, че не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК. С оглед изложеното, жалбоподателката това моли съда да отмени обжалваното разпореждане от 29.05.2019г. и да върне делото за продължаване на изпълнителните действия.

Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът в изпълнителното производство М.И.У. е депозирал становище по жалбата чрез пълномощника си адв. M., който оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че жалбата засяга материалноправни въпроси, неподлежащи на разглеждане в настоящото производство и са извън диспозитива на изпълнителния лист и изпълнението му. Посочва, че отношенията с банката са извън изпълнителното дело. Задължението по изпълнителния лист е за заплащане на месечна издръжка от 200лв. до изплащане на кредита, т.е. действието й е до настъпване на уговореното прекратително основание – изплащането на кредита. Решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист е такова по бракоразводно дело, в резултат на доброволно споразумение, а въпросът дали длъжникът има задължение към банката е спорен материалноправен въпрос, нерешен със СПН и неотносим в изпълнителното производство. Ирелевантен бил начинът на изплащане на кредита. Взискателката при тегленето на новия кредит не се е допитвала до длъжника и този нов кредит не бил обвързан от съдебното решение, по което е издаден изп. лист. Счита, че действията на ДСИ, който е извършил корекция на задължението, съобразно настъпилия краен срок, са напълно законосъобразни и правилни. Моли съда да остави жалбата без уважение.

В депозираните си на основание чл.436, ал.3 от ГПК мотиви, ДСИ Галина Петрова е посочила, че размера на дълга при образуването на изпълнителното дело бил определен въз основа на произволно посочените в молбата суми, несъобразени с изпълнителния лист. ДСИ Петрова като нов докладчик е изискала нови справки от „УниКредит Булбанк“ АД и препис от решението, по което е издаден изпълнителния лист, въз основа на което е извършила корекция на дълга и е изпратила нова коригираща ПДИ. В предоставения нов срок за доброволно изпълнение длъжникът е платил дълга си, поради което е разпоредено приключване. Поради това намира жалбата за неоснователна.

            От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №385/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба, подадена от Д.Т.У. против М.И.У. въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2018г., издаден въз основа на Решение №750/18.10.2016г. по гр.д.№2705/2016г. на СлРС, съгласно който М.И.У. се задължава да заплаща на Д.Т.У., считано от влизане на решението за развод в сила, по 200лв. за изплащането на месечните вноски по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №473/0129/27535011 от 08.05.2014г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София до окончателното му изплащане.

            Посоченото бракоразводно решение №750/18.10.2019г. по гр.д.№2705/2016г. на СлРС е влязло в сила на 18.10.2016г.

            В молбата за образуване на изпълнително производство самата взискателка е посочила, че на 27.01.2017г. е погасила остатъка от кредита в размер на 5579,71 евро или 10912,96лв. с нейни средства и същият бил закрит. Приложено е банково удостоверение от 16.10.2017г., изд. от „УниКредит Булбанк“ АД, съгласно което Д.Т.У. е клиент на банката и е погасила и закрила потребителски кредит, съгласно Договор №473/0129/27535011 от 08.05.2014г., закрит на 27.01.2017г. със сумата 5579,71 евро.

            При образуване на изпълнителното дело ДСИ е посочил в сметката за размера на дълга такъв в размер на 10912,96лв.

            На длъжника М.И.У. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено като задължение по изп. лист неолихвяемата сума от 10912,96лв. ПДИ е връчена на длъжника на 03.05.2018г.

            Въз основа на удостоверение от 16.04.2018г. на НАП, с разпореждане от 04.05.2018г. ДСИ е присъединил на основание чл.458 от ГПК държавата като взискател по делото за сумата от 327,69лв. публични задължения. На страните са изпратени нарочни съобщения.

            На 14.05.2018г. по делото е постъпила молба от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производството, тъй като е настъпило прекратителното условие за задължението по изп. лист. Въз основа на молбата ДСИ е изискал справки от „УниКредит Булбанк“ АД.

            Въз основа на молба на взискателя Д.Т.У. от 17.12.2018г., на 19.12.2018г. ДСИ е наложил запор на МПС, собственост на длъжника, като запорното съобщение е получено в сектор ПП КАТ – Сливен на 27.12.2018г.

            На 07.03.2019г. длъжникът е подал нова молба до ДСИ с искане за ново изчисляване на задължението по делото и редуциране размера на дълга до датата на изплащане на кредита, като е заявил готовност за доброволно плащане на така определения размер.

            С разпореждане от 03.05.2019г. по изп.д.№385/2018г. ДСИ разпорежда изпращане на нова коригираща покана за доброволно изпълнение до длъжника за следните неолихвяеми суми: 700лв., дължими за периода от влизане в сила на Решение №750/18.10.2016г. по гр.д.№2705/2016г. на СлРС – 18.10.2016г.до окончателното плащане – 27.01.2017г. на потребителски кредит на физическо лице, съгл. изп. лист; 24лв. д.т. за образуване на изп.д. и 36лв. запор на МПС.

            До длъжника е изпратена нова ПДИ, в която са посочени коригираните суми на дълга и д.т. по чл.53 от Тарифата в размер на 84лв., т.е. обща дължима сума от 844лв. ПДИ е връчена на длъжника на 14.05.2019г.

            На 14.05.2019г. длъжникът е превел по сметка на ДСИ сумата от 844лв. по изп.д.№385/2018г.

            С разпореждане от 16.05.2019г. ДСИ е разпоредил превеждане по сметка на СлРС на 84лв. д.т. по чл.53 от Тарифата и д.т. образуване и запор в размер на 60лв. и превод на взискател 700лв.

            С разпореждане от 29.05.2019г. ДСИ е констатирала, че с постъпилата сума от 844лв. е изплатено цялостно задължението от длъжника М.И.У., поради което на основание чл.433, ал.2 и ал.3 от ГПК е приключила изп.д.№385/2018г. по описа на СИС при СлРС.

            Препис от разпореждането е връчено на страните, като взискателката го е получила на 10.06.2019г.

            Жалбата против разпореждането за приключване на производството е подадена на 13.06.2019г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – взискател и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по напълно различни съображения от изложените от жалбоподателката.

Всички, изложени в жалбата възражения относно определения размер на дълга от ДСИ и твърденията за неизпълнено задължение спрямо взискателката Д.У. са неоснователни.

Следва да се отбележи, че за съдебния изпълнител изпълнителния лист е не само разрешение за принудително изпълнение, той е и заповед за принудително изпълнение, задължаваща изпълнителния орган към безусловно съобразяване с изпълнителния лист. Изпълнителният лист очертава спрямо изпълнителния орган предметните и личните предели на принудителното изпълнение. Изпълнителният лист е основание и критерий за законосъобразност и валидност на изпълнителните действия.

В случая, съгласно изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство е за задължението на М.И.У. да заплаща на Д.Т.У., считано от влизане на решението за развод в сила, по 200лв. за изплащането на месечните вноски по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №473/0129/27535011 от 08.05.2014г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София до окончателното му изплащане. Следователно, налице е едно периодично, ежемесечно задължение за заплащане на месечната сума от по 200лв., което задължение е очертано в следните времеви предели: от влизане в сила на решението за развод - 18.10.2016г. до окончателно изплащане потребителския кредит по изрично посочения договор с „УниКредит Булбанк“ АД. Още самата взискателка с молбата си и приложеното към нея удостоверение е посочила крайния момент на периодичното задължение на длъжника – 27.01.2017г., когато безспорно кредита е погасен изцяло и е закрит. Следва да се посочи, че всички наведени от жалбоподателката аргументи относно начина на погасяване на кредита, произхода на средствата, отговорността на длъжника като съдлъжник по кредита спрямо банката са изцяло ирелевантни в изпълнителното производство. Тези съображения касаят материалноправните отношения между страните и при спор /какъвто видно от разменените по делото молби е налице/ следва да се решат в общо исково производство, т.е. по ред, различен от производството за съдебен контрол за законност на актовете на съдебния изпълнител.  

            Както бе посочено, съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист, а в случая те очертават времевата рамка на задължението, уговорено като месечни вноски в периода 18.10.2016г. до 27.01.2017г.

Следва да се посочи, че процедирането на съдебния изпълнител при образуване на изп. дело и определяне размера на дълга е изцяло неправилен, излизащ извън пределите на изпълнителния лист и навлизащ в материалните отношения между страните по повод кредита и отговорността за погасяването му спрямо банката, които въпроси са извън изпълнителното производство.

При определянето на размера на дълга с нарочно разпореждане от 03.05.2019г. ДСИ Петрова е действала правилно и законосъобразно, съобразявайки се изцяло с предметните предели, поставени й от изпълнителния лист. Според съда правилно е определена сумата от 700лв., дължима на взискателката за периода 18.10.2016г. – 27.01.2017г. на база 200лв. месечно. С внасянето на така определената сума от длъжника, задължението му спрямо взискателката Д.У. е погасено чрез изплащане. Както бе посочени всички останали отношения между тях, свързани с начина на погасяване на кредита и участието им в него, биха били предмет на друго производство и стоят извън изпълнителното такова по изп.д.№385/2018г. на СИС при СлРС.

Друг е въпросът обаче с изпълнението на цялостното задължение на длъжника по въпросното изпълнително дело. За да се приключи изпълнителното производство, съгласно разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК, то трябва да е изпълнено задължението и да са платени разноските по изпълнението. Допълнително условие за приключване на изпълнението е и това да са били платени публичните задължения към Държавата, която на основание чл.458 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да присъедини. В случая, с нарочно разпореждане от 04.05.2018г. ДСИ е присъединила като взискател Държавата за публични задължения на длъжника М.И.У. в размер на 327,69лв. на основание чл458 от ГПК. Няма данни тези публични задължения да са изплатени в хода на производството. Поради това, с оглед наличието на висящи, непогасени задължения спрямо надлежно присъединен взискател в изпълнителното производство, то последното не може да приключи.

Поради това постановеното разпореждане за приключване е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на ДСИ за установяване чрез актуална справка от НАП на наличие на публични задължения към присъединения взискател Държавата, техния размер и събирането им.

            Ръководен от изложеното, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 29.05.2019г. за приключване производството по изп. дело №385/2018г. по описа на СИС при СлРС, като незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА изпълнителното дело на ДСИ при СлРС за продължаване на изпълнителните действия до погасяване на задълженията спрямо присъединения взискател Държавата.

 

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                       

                                   

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.