Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10764 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от С.П.Й. против З. „Б.И.“ АД ***
обективно съединени осъдителни искове за сумата 200 000лв. на основание чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 24.12.2016г. до изплащането, и за
сумата 9318лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 24.12.2016г. на път ІV
11033 от с.Галово към с.Селановци пътно-транспортно произшествие, при което водачът
на л.а.Ауди с ДК № *******Х.В.Х., поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост, се отклонил от посоката си на движение и се блъснал в
крайпътни дървета. Ищецът бил пътник в автомобила и от произшествието твърди да
е получил травматични увреждания-фрактура компресива корпорис вертебре Л4;
фрактура осис метакарпалис 5 манус син. В дена на произшествието постъпил в
болницата в гр.Враца, откъдето бил откаран в УМБЛАСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София с
извършени изследвания и операция на 28.12.2016г. Следоперативния период
протекъл нормално при липса на усложнения, била проведена активна рехабилитация
и след изписването продължи лечението в домашни условия. Твърди от получените
увреждания и във връзка с лечебния и възстановителен период да е претърпял
болки и страдания, изпитвал затруднения при обслужването си и в ежедневието,
изживял стрес и произшествието се отразило негативно върху психиката му,
съставляващи неимуществени вреди, които оценява на сумата 200 000лв. Твърди
също във връзка с лечението да е направил разходи от 9138лв. за закупуване на
лекарства, медицински консумативи и др., съставляващи имуществени вреди в
причинна връзка с произшествието. Виновният за произшествието водач бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност при ответника, поради което предявява против него пряк иск за
заплащане на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. Претендира
законната лихва и разноските по делото.
Ответникът оспорва произшествието
да е настъпило по посочения в исковата молба механизъм, както и ищецът да е
претърпял неимуществени вреди по вид и размер. Навежда на прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване с
твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а ЗДв.П, както и да е бил пътник в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, при знанието на това обстоятелство. Претендира разноски.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника Х.В.Х. не се явява
или представлява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за
плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ,
която в случая е налице, видно от представената от ищеца претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Уважаването на исковете предпоставя
валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност",
покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия
състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Като безспорно е отделено с
доклада по делото на основание чл.146, ал.1 ГПК обстоятелството за сключена и
действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща
отговорността на водача на л.а.Ауди с ДК *******-Х.В.Х., страна по която е
ответника.
Не се спори относно факта на
настъпване ПТП на 24.12.2016г. на път между с.Галово-с.Селановци, обл.Враца,
реализирано от Х.Х., като водача на посочения автомобил, както и относно това,
че ищецът е бил пътник в него.
С Присъда № 18/05.09.2017г. по
НОХД № 376/2017г. по описа на Врачански окръжен съд Х.В.Х. бил признат за
виновен в това, че на посочените дата и място, като непълнолетен, но след като
е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководите
постъпките си, при управление на
л.а.Ауди, без да има необходимата правоспособност, в нарушение на чл.20, ал.1
ЗДв.П, след като е бил длъжен не контролирал непрекъснато моторното превозно
средство, използвайки неправилно органите за управление-кормило и педалите за
газта и спирачката, по непредпазливост причинил смъртта на М.М., и средни
телесни повреди на С.Й. и Ц.Й., представляващо престъпление по чл.343, ал.4 вр.
ал.3, пр.2 и пр.4, б.“б“, пр.1 вр. чл.63, ал.2, т.2 НК с наложено наказание по
НК. Оправдан е по повдигнатото му обвинение престъплението да е извършено и в
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДв.П. Присъдата е влязла в сила на 21.09.2017г.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. Към деня на произшествието Х.Х. е бил непълнолетен, но
деликтоспособен, поради което носи отговорност за причинените от осъщественото
от него противоправно деяние по чл.45 ЗЗД вреди, от своя страна предпоставящо
възникване отговорността на ответника по застраховката „Гражданска
отговорност“.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. В трайно установената съдебна практика се приема, че приносът може да
се изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в
причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно.
Съпричиняването, въведено в процеса като защитно средство, подлежи на доказване
главно и пълно от ответника. Изводът за наличието на такъв не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване /ППВС № 17/1963г.; Решение №
106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г.
по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 205/30.05.2015г. по т.д.№
2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.
Ответникът е навел възражение ищецът да е пътувал без поставен
обезопасителен колан и при знанието, че автомобилът се управлява от неправоспособен
водач.
От заключението на САТЕ е видно, че автомобилът е бил оборудван с обикновени инерционни
предпазни триточкови механични колани за всички пътници. Ищецът е бил пътник на
предна дясна седалка до шофьора. Вещото лице по изслушаната и неоспорена СМЕ
дава заключение, че с оглед механизма на ПТП и получените травматични увреди в
областта на поясните прешлени и ръката най-вероятно ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан. Доказателства за обратното ответникът не е ангажирал,
поради което съдът намира възражението в тази част за нарушение по чл.137а
ЗДв.П и в тази връзка противоправно поведение на ищеца обективно допринесло за
настъпване на вредните последици за неоснователно.
С т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по
тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че е налице съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен. Това разрешение следва да намери приложение по аналогия и в случаите,
когато пострадалият е пътувал в автомобил управляван от неправоспособен водач
при знанието на този факт.
Видно от влязлата в сила присъда квалифициращо
обстоятелство на престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на Х.Х. е управление на автомобила без да притежава правоспособност
за това. В рамките на настоящото производство не са събрани доказателства
пострадалият да е знаел за това обстоятелство и въпреки това съзнателно да е
поел риска да пътува в автомобила. А установяването на знанието е предпоставка
за преценката дали обективно е налице принос за настъпването на вредоносния
резултат. Следователно и в тази част липсва основание за приложение на чл.51,
ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”
покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални
блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от
това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги
обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на
съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът
получил следните травматични увреждания: компресивна фрактура на тялото на 4-ти
поясен прешлен и фрактура на 5-та метакарпална кост /дланна/ на лявата ръка. По
своя вид и тежест първото увреждане е довело до трайно ограничение в движението
на снагата за срок до 6 месеца, а второто до трайно ограничение движенията на
лявата ръка за срок до 2 месеца. В деня на катастрофата ищецът бил
транспортиран в УМБЛАСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София, където били установени
увредите. Счупената дланна кост била обездвижена с гипсова превръзка, а на
28.12.2016г. извършена операция на счупения прешлен с ламинектомия на нивото на
3 и 4 поясни прешлени, отстранен костен фрагмент от тялото на 4-ти прешлен,
който бил причина за стеснение на гръбначно-мозъчния канал и след това
извършено трайно обездвижване с метална стабилизация. След изписването ищецът продължил лечението си
в домашни условия с прием на медикаменти и провеждане на контролни прегледи.
Вещото лице сочи, че счупването на дланната кост зараснало за около 30 дни, а с
проведено раздвижване на ръката оздравителния процес завършил за срок до 2
месеца. Лечението на счупения 4-ти поясен прешлен продължило 2-3 месеца, а
срокът за възстановяване на движенията
продължил до 6-ия месец от деня на операцията. Общо оздравителния период но получените
увреди при ищеца е 6 месеца. Травматичните увреждания са му причинили болки и
страдания, най-интензивни през първите 2 месеца непосредствено след инцидента и
около месец в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди болките са били спорадични и свързани с обща
преумора на гръбнака, както и при рязка промяна на времето-студено и влажно,
когато е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. И към
момента може да търпи такива болки в зоната на счупения прешлен, но са бързо
отшумяващи след употреба на аналгетици. Според заключението към настоящия
момент здравословното състояние на ищеца е стабилизирано. Счупената 5-та дланна
кост е зараснала окончателно с малко скъсяване поради това, че фрактурата е
била коса по вид, но движенията и хватателните функции на ръката са
възстановени напълно. Счупеният прешлен е трайно обездвижен със стабилизираща
система.Движенията в тази област при флексия и ротация е невъзможно, движенията
на гръбначния стълб се извършват с помощта на останалите здрави прешлени.
Трудоспособността му е възстановена без
наличие на остатъчни неврологични усложнения или други негативни последици.
Разпитаната по делото свидетелка Х.Р.сочи, че при
привеждането в болницата ищецът изпитвал силни болки в областта на гърба и ръката. Операцията на гръбначния прешлен
преминала добре, но продължавал да изпитва болки. Бил на легло и неподвижен,
като след операцията била проведена рехабилитация по раздвижване, която
значително подобрила състоянието му. След изписването и при домашното лечение
можел да се движи, но изпитвал затруднения. За около 1-2 месеца не бил в
състояние да се грижи за себе си и да извършва обичайни дейности от
ежедневието, за което му помагала активно. Поради болките постоянно приема
обезболяващи средства. Понастоящем също имал болки в ръката и кръста при резки
промени във времето. Към деня на катастрофата бил ученик последна
година, но макар и със закъснение успял да завърши средното си образование,
след което започнал работа. Бил подпомаган активно и от своите приятели. В
емоционално отношение развил чувство на страх от пътуване, както и на страх, че
е възможно да остане инвалид.
При тези
доказателства съдът приема за безспорно установено ищецът да е претърпял
неимуществени вреди намиращи се в причинно-следствена връзка с произшествието.
Получените травматични увреждания са му причинили болки и страдания за различен
период от време поради различната им тежест и естество, като най тежкото е
счупването на поясен прешлен наложило извършването на операция и довело до трайно
затруднение в движенията на снагата за срок около 6 месеца и този период е общ
лечебен и оздравителен. При съобразяване начина на получаването им, техния вид
и характер, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 17г./, продължителността на
търпените болки и страдания /общо около 6 месеца/, техния интензитет-в първите
два месеца след злополуката и в първия месец на рехабилитацията по-интензивни,
а впоследствие отшумяващи, и при отчитане общото пълно възстановяване на
здравословното състояние понастоящем без остатъчни явления или усложнения, с
изключение на спорадични болки в ръката и кръста, както и негативните
емоционални изживявания, съдът приема справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 30 000лв., до който размер предявения
иск се явява основателен и следва да се уважи.
По делото не се събраха доказателства за особено
интензивни болки и страдания от получените увреждания, и/или претърпени душевни
такива, които да обосноват присъждането на обезщетение до пълния предявен
размер от 200 000лв., поради което в тази част искът подлежи на
отхвърляне.
От представените по делото фактури и платежни нареждания
/стр.37-50/ се установява, че в периода 27.12.2016г.-31.01.2017г. ищецът е заплатил
потребителска такса от 58лв., за избор на оперативен екип от 900лв., за
оперативен консуматив /метална стабилизация/ от 6860лв. и за конектор на
стабилизацията от 1500лв. или общо сумата 9318лв. Тези разходи са направени по
време, съвпадащо с лечението и според вещото лице по СМЕ са били необходими за
правилното и навременното лечение на увредите в гръбнака. Предвид това съдът
намира платените суми да са в причинна връзка с уврежданията от ПТП и като
имуществена вреда подлежат на репариране от ответника съобразно чл.432, ал.1 КЗ.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 28.03.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за
плащане на обезщетенията до изплащането. С оглед на това искането за присъждане
на законна лихва за периода от деня на увреждането 24.12.2016г. до 28.03.2017г.
следва да се отхвърли и се присъди такава от последната дата до изплащането.
По отношение иска
за имуществени вреди следва да се присъди законната лихва от подаване на
исковата молба-23.08.2017г. до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски в
производството.
Представляван е от
адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.С.Н. възнаграждение от 1625.40лв.,
изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.20004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при съобразяване разпоредбата на чл.2 от 5 от
наредбата и съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е
направил разноски от 600лв. за депозити за вещи лица и заплатено адвокатско
възнаграждение от 18 000лв. с ДДС /приложено удостоверение за регистрация
по ЗДДС на упълномощения адв.Гочев/.
Възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира за основателно. Макар и материалният интерес да е по-голям делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Делото е приключило в две съдебни
заседания със събиране на доказателства основно за претърпените вреди при
условие, че относно деянието е налице влязла в сила присъда, което очевидно не
оправдава посочения размер на възнаграждение. Предвид това съдът счита, че
следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. размер от
6391.08лв. с ДДС. С оглед на това на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски от 5677.89лв. пропорционално на отхвърлената
част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 1572.72лв., както и платени от бюджетните
средства на съда възнаграждения за вещи лица от 37.57лв. или общо сумата 1610.29лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.П.Й., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 30 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 24.12.2016г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
л.а.Ауди с ДК *******, ведно със законната лихва от 28.03.2017г. до
изплащането, и сумата 9318лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-23.08.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 200 000лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода
от деня на увреждането на 24.12.2016г. до 28.03.2017г.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.”
АД, ЕИК *******, гр.София да заплати на адв.
С.Н. с адрес ***,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1625.40лв.
ОСЪЖДА С.П.Й.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *******, гр.София, разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 5677.89лв.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.”
АД, ЕИК *******, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1610.29лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника Х.В.Х., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: