РЕШЕНИЕ
№1023/18.6.2020г. гр.
Пловдив 18.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, ХХV
състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
3815 по описа за 2019год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба вх. № 22923 от
12.12.2019 г. на Г.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №438р-271/10.12.2019г.
на Началник Трето РУ при ОД на МВР, гр. Пловдив, с която на Г.К.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за период от 6 (шест) месеца за извършено дисциплинарно нарушение на чл.28,
т.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г.),
с което виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2,
т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
адвокат А., излага доводи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована и иска да бъде отменена. Прави
възражение, че не е получил екземпляр от заповедта. Твърди, че в заповедта не е
конкретизирано кои разпоредби са нарушени, както и, че е налице противоречие
между описанието на времето и мястото на извършване на нарушението, посочени в
докладната записка и записите от камерите и тези, посочени в обжалваната
заповед, с което се счита, е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Прави
възражение, че по време на дисциплинарното производство не е бил запознат с
обобщената справка по чл.207 ал.7 от ЗМВР, както и че в нарушение на чл. 206, ал.1 ЗМВР не е
изслушан и не е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта, Възразява, че
покана за запознаване с обобщената справка и даване на обяснения във връзка с
приключване на дисциплинарното производство му е изпратена едва 7 дни след
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на заповедта като неправилна, необоснована
и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира разноски.
Ответникът – Началник
на Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт
Д. П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства и приложената административна преписка,намери за установено
следното:
За допустимостта :
Оспорената заповед е връчена на адресата
на 11.12.2019 г., а жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 12.12.2019
г. Следователно, същата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по
чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
На
19.10.2019г. е образувано досъдебно производство № 548/2019 по опис на Трето РУ
при ОД на МВР гр.Пловдив. Преценено е, че в качеството на обвиняеми по ДП следва
да се привлекат няколко лица, сред които б. г., който бил задържан в арестните помещения на Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив
за срок от 24 часа, считано от 13,00 часа на 19.10.2019г. На 20.10.2019г.
разследващ полицай П.Б. привлякла г. в качеството му на обвиняем. По време на
разпита, г. заявил, че през нощта, по време на задържането му двама полицейски
служители го извели от арестното помещение и му
нанесли удари в областта на главата, краката, ръцете и гърба с палки. В тази
връзка разследващ полицай П.Б. изготвила
докладна записка до Началника на Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив.
Със заповед с
рег.№ 438з-222 от 20.10.2019 г. на началника на ІІІ РУ Пловдив е наредено да се
извърши проверка на основание чл.205, ал.2 ЗМВР за изясняване на постъпили
данни и установяване на извършителя на дисциплинарно нарушение – неспазване на
служебни правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, изразяващи се в неправомерна употреба на физическа
сила, както и за нарушаване на Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г., касаеща
реда за задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица
и реда в тях. Със същата заповед е определена комисията, която следва да
извърши проверката, и срокът, до който следва да завърши проверката –
20.11.2019 г. Със заповед № 438з-251 от 19.11.2019 г. на началника на ІІІ РУ
Пловдив срокът за извършване на проверката е удължен до 20.12.2019 г.
Заповедите от 20.10.2019 г. и от 19.11.2019 г. са съобщени на жалбоподателя
лично, срещу подпис и саморъчно изписване на имената и длъжността му.
Относно
извършената проверка за допуснато дисциплинарно нарушение от Г.Д. е дадено
„Сведение“ от 20.10.2019 г., в което е заявено, че Д. не е употребявал
физическа сила или помощни средства спрямо б. г..
На 22.10.2019
г. от младши инспектор Г.Д. относно
извършената проверка със Заповед рег.№ 438з-222/20.10.2019г. е снето обяснение,
в което е посочено, че Д. отказва да даде допълнителни обяснения и да отговаря
на зададените му въпроси.
На 22.11.2019
г. на Г.Д. е връчена лично покана за даване на писмени обяснения на основание чл. 206, ал.1 ЗМВР и във връзка
с постъпили предварителни данни в докладна записка под рег. № 439р-21435 от
20.10.2019 г. на главен инспектор П.Б., касаеща
съобщение на лицето б. г., обвиняем по ДП №948 за нанесен побой в арестните помещение на Трето РПУ в периода на задържането
му от 13,30 ч. на 19.10.2019 г. до разпита му като обвиняем на 20.10.2019
г.-нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.1, т.3 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл.
200, ал.1, т. 12 ЗМВР- нарушаване на етичните правила за поведение е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
Във връзка със
Заповед рег.№ 438з-222/20.10.2019г. е дадено
обяснение на 22.11.2019 г., в което е също е посочено, че Д. отказва да даде
допълнителни обяснения и да отговаря на зададените му въпроси.
В хода на
проверката, на 22.11.2019г. на Г.Д. лично била връчена Покана за връчване на Заповед
за извършване на проверка с № 438з-222/20.10.2019г. и Заповед
№438з-251/20.11.2019г. за удължаване на срока за извършване на проверката на
Началник Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив с УРИ: 438р-24234/20.11.2019г.
При
извършената проверка е било установено, че мл. инспектор П.Ч. бил назначен в
наряд за времето от 19,00 часа на 19.10.2019г. до 07,00 часа на 20.10.2019г.
като постови на Пост № 2 /арестните помещения Трето
РУ при ОД на МВР гр.Пловдив/, съгласно седмичен график. За времето, в което е
изпълнявал служебните си задължения, Ч. е допуснал служителите С.В.и Г.Д. в арестните помещения, намиращи се в приземния етаж в
сградата на Трето РУ при ОД на МВ По повод
дисциплинарната проверка инспектор Г.Я.Г. е изготвил докладна записка с
рег.№438р-21436/20.10.2019 г. за прегледани записи от камерите за видеонаблюдение на арестните
помещения, на които е установено
пребиваването на служителите С.Г.В.и Г.К.Д. в помещенията за задържане.
Комисията,
извършваща проверката, е счела, че с действията си Г.Д. е извършил нарушение на
чл.28 т.1 от Инструкция №8121з-78/2015г. и предложила да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
За резултатите
от дисциплинарната проверка от назначената комисия е изготвена обобщена справка
с рег. № 438-22546 от 09.12.2019 г., в която е отразено, че същата е в един
екземпляр, както и е отбелязано, че Началника на Трето РУ Пловдив е запознат
със справката на 09.12.2019 г.
На
10.12.2019г., е издадена Заповед №438р-270/10.12.2019г. от Началник Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив за нарушение на чл.28 т.1 от Инструкция
№8121з-78/2015г. от Г.Д., в
която е посочено, че Д. виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, и на основание чл.194 ал.2 т.2, чл.200 ал.1 т.11 и
чл.204 т.4 от ЗМВР на мл. инспектор Г.Д. е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца. На 10.12.2019г. Заповедта била връчена лично
на Д. срещу подпис.
На 17.12.2019г.
на Г.Д. била връчена лично Покана за запознаване с обобщена справка и даване на
допълнителни обяснения или възражения с рег.№ 438р-26066/16.12.2019г. В
Поканата било посочено, че в срок от 24 часа след запознаване с обобщената
справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, Д. има
право да даде допълнителни обяснения или да направи възражения относно
изложената фактическа обстановка, правна квалификация и предложеното наказание,
адресирани до Началник Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив.
В хода на
съдебното производство към доказателствата по делото са приобщени кадрови
справки на Г.Д. и Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е
издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които представляват основание за отмяната ѝ.
При издаването
на заповедта е допуснато нарушение на изискването по чл.206, ал.1 ЗМВР,
съгласно което дисциплинарнонаказващият орган е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения.
Видно от
доказателствата по делото на жалбоподателя е връчена лично Покана за
запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или
възражения с рег.№ 438р-26066/16.12.2019г., но това е сторено 7 дни след издаване
и връчване на Заповед №438р-271/10.12.2019г. на Началник Трето РУ при ОД на МВР
гр.Пловдив, с която на мл.инспектор Г.Д. е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
От изложеното съдът
намира, че няма отправена покана от дисциплинарнонаказващия
орган за писмено обяснение.
Разпоредбата
на чл.206, ал.1 ЗМВР е императивна и неизпълнението ѝ от дисциплинарнонаказващия орган представлява самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. Логическото тълкуване на нормата води до
извода, че изслушването и писмените обяснения следва да бъдат взети
непосредствено преди налагането на наказанието от административния орган, след
като е била изяснена фактическата обстановка, по която служителят да изрази
писмено и устно становище, и да даде обяснения. Липсата на покана за писмени
обяснения или изслушване поставя в невъзможност служителя да узнае какво
конкретно дисциплинарно нарушение му е вменено, както и обстоятелствата, при
които е извършено и съответно ограничава до голяма степен правото му на защита
в хода на дисциплинарното производство. След като заповедта е издадена в
нарушение на чл.206, ал.1 ЗМВР, тя подлежи на отмяна само на това основание. В
този смисъл са Решение № 5538 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм.д.
№ 7603/2014 г.; Решение № 4932/30.04.2015 г. на ВАС по адм.д.
№ 8878/2014 г.; Решение № 4254 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм.д.
№ 9876/2013г.
В настоящия случай са приети писмените
обяснения на Д. от 20.10.2019г. и 22.11.2019г., които са дадени при извършване
на предварителната проверка, като в поканата за даване на писмени обяснения с №
УРИ 438р-242336 от 20.11.2019 г. е посочено изрично, че следва да се представят
писмени обяснения във връзка с постъпили предварителни данни в докладна записка
под рег. № 439р-21435 от 20.10.2019 г. на главен инспектор П.Б., касаеща съобщение на лицето б. г., обвиняем по ДП №948 за
нанесен побой в арестните помещение на Трето РПУ в
периода на задържането му от 13,30 ч. на 19.10.2019 г. до разпита му като
обвиняем на 20.10.2019 г.-нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1, т.3 и т. 4 от ЗМВР, за
което на основание чл. 200, ал.1, т. 12 ЗМВР- нарушаване на етичните правила за
поведение е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
Същевременно с
процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца на основание чл.194, т. 2, чл. 200, а.1, т.11 и чл. 204, т.4 ЗМВР.
Допуснатото
нарушение на чл.206, ал.1 ЗМВР е съществено, тъй като обуславя неспазване и на
изискванията по ал.2 от същата разпоредба, която предвижда при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. Тази разпоредба е императивна, т.е. заповедта трябва да
съдържа всички изброени елементи кумулативно.
Според чл.
207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият
орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води
дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал.
8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде
допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма.
Видно от
доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са
искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от
тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред разследващия орган, поради
което следва да се приеме, че от страна на наказващия орган не е изпълнено
задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Смисълът на разпоредбата е да се даде
възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде
обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които
наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В
случая това не е направено. Налице е нарушаване на правото на защита, което
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила е
и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.
(В този
смисъл Решение № 467 от 13.01.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 14599/2018г.)
С оглед
гореизложеното, оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в
нарушение на административно-производствените правила, поради което следва да
бъде отменена поради наличие на основанията по чл.146, т.3 и т.4 АПК.
С оглед изхода
на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на
жалбоподателя следва да се присъдят такива, които се установиха в размер на
600,00 лв., съгласно представен договор за правна помощ.
Възражението
за прекомерност на процесуалния представител на ответника е основателно. Според
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения( Наредба №1 от
09.07.2004г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за една инстанция
минималното адвокатско възнаграждение е 500 лева. Видно от представения договор
за правна защита и съдействие, от жалбоподателя е заплатена в брой сумата от
600 лева, което възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размера, определен в
Наредба №1 от 09.07.2004г. в размер на 500,00 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на Г.К.Д., ЕГН **********, Заповед №438р-271/10.12.2019г. на
Началник Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с която на Г.К.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за период от 6 (шест) месеца за извършено дисциплинарно нарушение на чл.28,
т.1 Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пловдив да заплати на Г.К.Д., ЕГН ********** сумата от 500
(петстотин) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: