Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. Сливен, 24. 10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно
дело № 139 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от ЕТ „М.-М. Д.“- ***,
подадена против Решение № 56 от 27.05.2019 г., постановено по АНД № 71 / 2019
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-002423 от 01.02.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на ЕТ „М.-М. Д.“, за нарушение на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с
чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В
касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно
и необосновано. Счита, че съдът е кредитирал изцяло и единствено показанията на
актосъставителя и че извършеното деяние е маловажен случай. Моли обжалваното
решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата. Счита, че решението на Районния съд е правилно и моли да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена
в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е извършено от е. т.; изложил е обосновани
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил
е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложената на
т. имуществена санкция е правилно определена.
Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния
съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на
Районния съд са съобразени с установените факти и с приложимото право, и се
споделят от настоящия съдебен състав.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка, на 21.01.2019 г. в 14:40 часа, е била извършена проверка
от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен по спазване на трудовото
законодателство на ЕТ „М.-М. Д.“ в обект на контрол – з. за б. х. в г. Н. З.,
при която е било установено, че лицето М. З. П. п. р. с., извършвайки дейност
п. на х. и о. на к., с определено р. м. и продължителност на р. д., които
обстоятелства лицето е декларирало писмено. На 25.01.2019 г. на контролния
орган са били представени: трудов договор от 21.01.2019 г., сключен между ЕТ
„М.-М. Д.“ и М. З. П., и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ с Изх. № от 21.01.2019 г., регистрирана в ТД на НАП в 18:57 часа, в
която е посочено заверено уведомление за сключен договор с лицето М. З. П. Въз
основа на представените документи, от проверяващите е констатирано, че ЕТ
„М.-М. Д.“ в качеството си на р. е допуснала до р. на 21.01.2019 г. в 14:40
часа лицето М. З. П. преди да ѝ предостави копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е нарушена разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ. За констатираното, на т. е съставен на 25.01.2019 г. АУАН,
връчен на същата дата. Въз основа на съставения акт, на 01.02.2019 г. е
издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че е
извършено от т. посоченото в акта нарушение.
С оглед установените по делото
факти, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че е. т. е извършил
административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана
имуществената му отговорност. При извършената
проверка е констатирано, че лицето М. З. П. е п. т. като р. на е. т., поради
което за р. е било налице задължение след като сключи с н. р. писмен трудов договор,
да изпрати уведомление за същия до съответната ТД на НАП /арг. от чл. 62, ал. 3
от КТ/ и да предостави на р. П. преди постъпването ѝ на р.
екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3, заверено от ТД на НАП /арг. от чл. 63, ал. 1 от КТ/. От доказателствата по делото е установено, че
касационният жалбоподател е допуснал до р. лицето М. З. П., без да изпълни задължението
си да ѝ предостави преди това копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Приложената към преписката справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е с Изх. № от 21.01.2019 г. в
18:57 часа – след приключване на проверката, извършена от служителите на
Дирекция “Инспекция по труда” Сливен. С оглед на изложеното, законосъобразно е
прието, както от Районния съд, така и от наказващия орган, че жалбоподателят е
нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. За нарушение на тази забрана, в КТ е
предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в
разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган, както правилно
е приел и Районният съд.
Противно
на твърденията на жалбоподателя, изводите на Районния съд са основани не само
на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но и на всички останали
събрани по делото доказателства, от които е установено по несъмнен начин
извършеното нарушение.
Неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя, че извършеното деяние е маловажен случай.
Относно този касационен довод на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
счита, че не следва да излага мотиви, тъй като отговор на този довод се намира
в мотивите на първоинстанционното решение, които касационната инстанция изцяло
споделя като обективни и обосновани, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към тях.
По изложените съображения,
Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 27.05.2019 г.,
постановено по АНД № 71 / 2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: