№ 737
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:А. Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602452 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : А. ЩЕРЕВА,
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора В. А., като разгледа
докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 2452 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20046101 от 03.02.2021 г. по НОХД № 7975/2017 г., Софийски
районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, е признал подс. М. Д. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години, чието изпълнение, на основание чл.
66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години. Разпоредил се е с предмета на
престъплението – акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия, и с веществените
доказателства по делото, като на основание чл. 234, ал. 3 от НК е отнел първите в полза на
държавата, а вторите е оставил по делото. Указал е, на основание чл. 124, ал. 7 от ЗАДС,
препис от присъдата да се изпрати на Митница Столична за предприемане на действия по
1
унищожаването на веществените доказателства – акцизни стоки без бандерол – тютюневи
изделия. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д. да заплати на правените по
делото разноски, по сметка на СДВР и на СРС.
Недоволен от така постановената присъда е останала адв. А. И., САК -
упълномощена от служебно назначения защитник на подс. Д. – адв. Г. А., САК, която, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. В нея се твърди, че
присъдата, впрочем посочена като „решение“, е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Обобщено, изтъква се, че от доказателствения материал по делото не се
установява подсъдимият да е осъществил състава на вмененото му в наказателна
отговорност престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка
се посочва, че липсва обективна съставомерност на деянието, тъй като към съответния,
инкриминиран от прокуратурата момент на извършването му, редакцията на специалния
закон в сила от 01.01.2016 г., въведена с ДВ, бр. 92/27.11.2015 г., е по-благоприятна.
Застъпва се, че откритата в магазина на „Женския пазар“ „стока“ не е тютюн и не
представлява тютюнево изделие, а е само аромати за наргилета и глицерин. Възразява се и
срещу оценката на предмета на престъплението, като се претендира, че същата е завишена
„в пъти повече“. Излага се, че не е доказан по несъмнен начин и умисълът на подсъдимия за
извършване на вмененото му престъпление. Развиват се доводи в тази насока, обобщено
касаещи липсата на посочване върху етикетите на намерените продукти, че в тях се съдържа
тютюн. Сочи се, че щом върху етикетите не е изписано, че съответните продукти съдържат
тютюн, не би могло да се вмени във вина на подсъдимия незнанието му за това
обстоятелство. Ангажира се мнение, че процесните субстанции не могат да се пушат
самостоятелно, без допълнителна индустриална обработка. Желае се отмяна на
първоинстанционната присъда, отново визирана като „Решение от 03.02.2021 г.“ и
постановяване на нова такава, с която подс. Д. да бъде оправдан.
С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 05.10.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от
НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба с допълнение, както и с
приложените материали към делото, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд
констатира, че присъствието му в съдебното заседание е задължително, освен в случаите по
чл. 269, ал. 3 от НПК.
В откритото съдебно заседание, проведено на 12.01.2022 г., служебно назначеният
защитник на подсъдимия – адв. А. З., САК, поддържа въззивната жалба, по съображенията,
изложени в нея. Намира присъдата на СРС за незаконосъобразна, неправилна и
несправедлива. Излага, че при постановяване на присъдата първият съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на подсъдимия да
разбере действителната воля на решаващия съда, изразяващи се в това, че: подсъдимият е
осъден за държане на 33 броя кутии без бандерол „Bahrain“, докато срещу същия е
повдигнато обвинение за държане на 336 броя кутии от съответната марка; в мотивите си
съдът приема, че „За осъществяване на деянието относно държане на акцизни стоки без
бандерол в размер на 156 000 лв. е налице предварително сговаряне на петимата
подсъдими, което обстоятелство се установява от действията на подсъдимите по
предварителна подготовка – уговаряне на време и място, начин на придвижване и
2
осигуряване на превозни средства, както и разпределение на ролите за това“, въпреки че
подсъдимият не е предаден на съд за извършено от него съучастническо деяние; съдът е
изпратил на Митница Столична препис от споразумение, каквото не съществува по делото,
тъй като съдебното производство е приключило с присъда. Застъпва, че допуснатите
процесуални нарушения са довели до осъждане на подсъдимия по непредявено му
обвинение, поради което пледира за отмяна на така постановената първоинстанционна
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд. Алтернативно, отправя искане за отмяна на присъдата на СРС –
НО, 121-ви състав, като неправилна и незаконосъобразна, и оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, като развива доводи в насока. В частност, че действащият към
датата на извършване на инкриминираното деяние специален закон – чл. 12 от ЗАДС, в
редакцията му към ДВ, бр. 92/27.11.2015 г., се явява по-благоприятен за подсъдимия, тъй
като съгласно същия намерените в двете помещения, стопанисвани от подсъдимия, изделия,
не попадат в категорията „тютюн за пушене“. Сочи, че първият съд неправилно е
кредитирал с доверие заключението на физикохимичната експертиза, въпреки че вещото
лице не е изследвало стоката във всяка една от опаковките, а е работило само по документи,
и необосновано е отказал да назначи допълнителна тройна физикохимична експертиза.
Аргументира тезата, че подсъдимият не е осъществил деянието и от субективна страна, тъй
като не е имал съзнание, че държи акцизни стоки, съдържащи тютюн, тъй като в издадения
сертификат от фирмата – вносител, с който е разполагал, е било посочено, че ароматите не
съдържат катран и никотин. Посочено било, също така, че стоката съдържа само плодове,
мед, аромат и глицерин, не и тютюн, никотин или катран, поради което не представлява
акцизна стока, по смисъла на ЗАДС и не може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка. Намира, че подсъдимият е бил заблуден относно съдържанието на изделията от
страна на производителя и държането на акцизни стоки без бандерол не би могло да му се
вмени във вина.
Представителят на СГП излага становище, че присъдата е правилна и
законосъобразна и е постановена при безспорно изяснена фактическа обстановка. Изтъква,
че от събраните по делото доказателства обвинението, повдигнато спрямо подс. Д., е
доказано по безспорен начин. Сочи, че по делото е било установено, че инкриминираните
стоки представляват тютюневи изделия – фабрично произведен тютюн за пушене с различни
аромати, подлежащи на облагане с акциз при производството им или при въвеждането им на
територията на страната, като с оглед стойността на държаното количество акцизни стоки,
се касае за такива в големи размери. Намира за доказан и прекия умисъл у подсъдимия за
извършване на деянието. Приема, че изложените от първия съд мотиви относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия са обективни и
изчерпателни. Навежда доводи, че разминаването по отношение на броя на
инкриминираните стоки между обвинителния акт и присъдата и относно броя на
подсъдимите лица се дължи на техническа грешка. Пледира първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият М. А. Д., при упражняване на правото си на лична защита, пледира
пред съда, че не е виновен. Посочва, че на изделията, които продавал открито в магазина, е
било написано, че не съдържат тютюн. В последната си дума желае да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените
от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира, че същият е постановен при допуснати от районния съд две
съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила. Едното от тях притежава
характеристиките на такова по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, изразяващо се в противоречие
между диспозитива на присъдата и мотивите към нея. Другото – на условно определеното
3
като „абсолютно“, отстранимо, съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК, изразяващо се в неясни и вътрешнопротиворечиви мотиви на
присъдата, в частта относно обективната съставомерност на деянието по основния състав,
до степен, приравняваща се на пълна липса на мотиви по този правен въпрос.
На първо място, констатира се противоречие между диспозитива и мотивната част на
постановения съдебен акт, по отношение на броя кутии тютюневи изделия без бандерол,
марка „Bahrain“, всяка от по 250 грама, с единична цена 65.00 лева и с размер на дължимия
акциз за една кутия от 38.00 лева, които съдът е приел, че се явяват предмет на престъпното
деяние, осъществено от подсъдимия на 02.02.2016 г., в гр. София, в складово помещение със
зелена врата, намиращо се в сграда, стопанисвана от „Е. – м.“ ЕООД и находяща се на ул.
„****, база на „ЦКС – Илиянци“. Както правилно отбелязва защитата, в диспозитива на
присъдата е прието, че подсъдимият е държал 33 броя кутии без бандерол марка „Bahrain“,
всяка по 250 грама, с единична цена 65.00 лева, на обща стойност 21 840 лева, с размер на
дължимия акциз за една кутия от 38.00 лева и общ размер на дължимия акциз от 12 768 лева.
Твърдения в този смисъл са изложени и на л. 7 от мотивите към присъдата (л. 359 от
съдебното производство пред СРС). Същевременно, на л. 11 от мотивите към присъдата се
сочи, че при извършеното „…претърсване и изземване в складово помещение със зелена
врата, намиращо се в сграда, перпендикулярна на двуетажната сграда, стопанисвана от
„Е. – м.“ ЕООД и находяща се на ул. „****“ № 26, база на „ЦКС – Илиянци“ … били
намерени иззети следните вещи: … 336 бр. кутии без бандерол, марка „Bahrain“, всяка по
250 грама…“. В резултат на така констатираното разминаване между посочените количества
тютюневи изделия без бандерол, марка „Bahrain“, всяка от по 250 грама, не става ясно в
крайна сметка каква именно е автентичната воля на съда по отношение на този от
вменените във вина на подсъдимото лице предмети на посегателство.
Действително, възможно е констатираното разминаване да се дължи на техническа
грешка при изписване на броя на кутиите, съдържащи тютюневи изделия от съответната
марка, приети за държани от подсъдимия в нарушение на изискванията на специалния закон
за това, както сочи представителят на държавното обвинение. Същата обаче е довела и до
непреодолимо противоречие между броя и единичната стойност на кутиите тютюневи
изделия, посочени в диспозитива и тези, посочени в мотивната част на присъдата. Поради
това, тази „техническа грешка“ не би могла да бъде преодоляна или оставена без внимание
от въззивната съдебна инстанция. По-конкретно, посочените в диспозитива 33 броя кутии
тютюневи изделия без бандерол марка „Bahrain“, всяка от по 250 грама, с единична цена
65.00 лева, възлизат на сумата от 2 145 лева, докато в диспозитива на присъдата е посочено,
че възлизат на сумата от 21 840 лева. Дължимият акциз за 33 броя кутии тютюневи изделия
от обсъжданата марка възлиза на 1 254 лева, докато в диспозитива на присъдата е посочено,
че същият възлиза на 12 768 лева. Оттук и изводът, че обсъжданото разминаване е довело и
до невъзможност да се установи действителната воля на решаващия първоинстанционен
съд, по отношение на стойността на вменените за държани от подсъдимия акцизни стоки без
бандерол, което на практика лишава подсъдимото лице от възможност да разбере
фактическите предели на постановената присъда, в частта относно предмета на
посегателство.
Защитата навежда аргументи, че порокът на първоинстанционната присъда в
обсъждания по-горе смисъл е довел до осъждане на подсъдимия по непредявено му
обвинение. Въззивният съд намира, че не може да се съгласи с тези доводи, доколкото с
присъдата по същество първата инстанция е осъдила подсъдимия за държане на по-малко на
брой вещи – 33 броя кутии от посочените тютюневи изделия, от тези, посочени в
обвинението – 336 броя кутии от съответния вид. Не е налице, следователно, осъждане по
непредявено обвинение, а липса на произнасяне с окончателния съдебен акт по целия обем
на обвинението, повдигнато с внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, от една
страна, а от друга – противоречие между диспозитива на присъдата и мотивната част на
4
същата, относно количеството и стойността на този от предметите на посегателство, с което
съществено е ограничено правото на защита на подсъдимото лице, по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и възможността на контролиращата съдебна инстанция да
установи действителната воля на първия съд по фактите.
Противоречието между диспозитива и мотивната част на така постановената
първоинстанционна присъда се задълбочава и от това, че е налице несъответствие между
посочената обща стойност на инкриминираното количество тютюневи изделия, приети за
държани от подсъдимия без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Така, съобразно
диспозитива на присъдата, подс. Д. е осъден за това, на 02.02.2016 г., в гр. София, в
складово помещение със зелена врата, намиращо се в сграда, стопанисвана от „Е. – м.“
ЕООД и находяща се на ул. „****, база на „ЦКС – Илиянци“, и в търговски обект – магазин,
находящ се на ул. „****, стопанисван от „Е. – м. 2010“ ЕООД, да е държал тютюневи
изделия без бандерол на обща стойност 499 672 лева, чиито държим акциз възлиза на обща
стойност от 222 520.40 лева (вж. л. 356, л. 360 – л. 361, л. 365 и л. 368 от съдебното
производство пред СРС). На л. 366 от съдебното производство обаче, при аргументиране на
изводите си по приложимия закон, съдът е посочил, че акцизните стоки без бандерол са на
стойност 156 000 лева, с което на самостоятелно основание следва да се приеме, че е
допуснато противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, ограничило
съществено правото на защита на подсъдимото лице, елемент от което се явява и правото да
разбере действителната воля на решаващия съд по фактите, за да може да се защити пред
контролиращата съдебна инстанция.
Противоречие съществува между диспозитива и изложеното в мотивната част на
присъдата и по отношение на вида на приетите за държани от подс. Д. акцизни стоки без
бандерол. С диспозитива на присъдата, подсъдимият е осъден за държане на тютюневи
изделия без бандерол, когато такъв се изисква по закон – тютюн за пушене, по смисъла на
чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗАДС, разпределени в кутии, съобразно марката и нетното им тегло. В
мотивната част на така постановената присъда, в частта относно индивидуализацията на
наказанието, следващо се на подсъдимия, СРС – НО, 121-ви състав е отчел като отегчаващо
отговорността му обстоятелство „количеството на цигарите и тяхната стойност“,
въпреки че на подсъдимия не е вменено осъществяването на общественоопасно деяние с
предмет цигари, а единствено с предмет – тютюн за пушене.
На последно, но не и по значение място, недоумение буди изводът на решаващия
първоинстанционен съд, че „За осъществяване на деянието относно държането на
акцизните стоки без бандерол в размера им от 156 000.00 лв. е налице предварително
сговаряне на петимата подсъдими, което обстоятелство се установява от действията на
подсъдимите по предварителна подготовка – уговаряне на време и място, начин на
придвижване и осигуряване на превозни средства, както и разпределение на ролите за
това. В случая се касае за съизвършителство предвид участието на всички подсъдими в
осъществяването на изпълнителното деяние по държането на акцизните стоки, поради
което съдът прие, че е налице квалифициращия състав на чл. 234, ал. 2, т. 3 НК“. При
излагане на доводите си по отношение на приложимия закон, следователно, съдът е
обосновал наличието на едновременно съизвършителство на пет лица по отношение на
държането на акцизни стоки без бандерол, въпреки че такова нито следва от приетата за
установена фактическа обстановка по делото, нито от повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение, възприето в диспозитива на присъдата на СРС. Нещо повече, съдът е
аргументирал наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК
(ред. до влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 7 от 2019 г., сега ал. 3 на същия законов
текст) – големите размери на предмета на посегателство, с това, че се касае до
съизвършителство на деянието, въпреки че усложненията от гледна точка на субектите на
престъпно посегателство не рефлектират и не могат да бъдат преценявани във връзка със
стойността на предмета на посегателство – на каква стойност възлиза същия и дали е в
5
големи размери, или не.
Подобни противоречия всякога следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй
като са непреодолими. Казаното без съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена
съдебната воля по начин, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да
защитят правата си, с оглед нея. В тази връзка, практиката на върховната съдебна инстанция
е константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, в частност на процесуалното право на страните за
пълноценно участие в процеса. Това тяхно право е сериозно засегнато, защото поради
противоречивостта на мотивите те не могат да разберат ясно и точно какво се приема от
решаващия съд и от там – да изградят адекватна процесуална позиция (вж. решение №
350/2010 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение № 344/2014 г. на І-во н. о. на ВКС, решение №
192/2014 г. на І-во н. о. на ВКС). В същата невъзможност е поставена и въззивната
инстанция, тъй като противоречивите мотиви не и позволяват да осъществи дължимия
контрол върху законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може
да се установи автентичната воля на първия съд (решение № 66/2013 г. на ІІ-ро н. о. на
ВКС).
В тази връзка, както и с оглед безусловното право на страните в процеса да бъдат
наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че в конкретния случай, досежно предмета на посегателство и
това, дали подсъдимият е действал еднолично или в съучастие с други лица, това е
невъзможно, поради посочената противоречивост на мотивите. От това се извежда и
ограниченото право на подсъдимия и държавното обвинение да разберат точно, ясно и
безпротиворечиво пределите на наказателноосъдителната част на присъдата, респективно
същите са поставени в невъзможност да реализират защита срещу неприемливи за тях
аргументи. Това е в грубо нарушение на закона и съставлява „абсолютно”, съществено и
отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2
от НПК (решение № 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС).
При така посочените диспозитив и мотиви на присъдата, същата се явява и
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 1 от НПК, изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви, относно
предмета на посегателство и това, дали подсъдимият е действал еднолично или в съучастие
с други лица, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и на
държавното обвинение. Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на съдилищата, че
съдебните актове трябва недвусмислено, конкретно и без вътрешни противоречия да дават
отговор на всички обсъждани в тях фактически и правни въпроси, в кръга на които
безспорно попадат и фактите и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, в
т.ч. и предмета на същото. Необходимостта от пълно съответствие между диспозитива на
присъдата и мотивите към него се основава и на принципа на логическо правно и
фактическо единство, за да бъде постигнато изискването, обективирано в Постановление №
1/1953 г. на Пленума на ВС, за правилност, законосъобразност и убедителност на съдебния
акт. Постигането на това изискване е възможно само като се съблюдава посоченото
единство между отделните части на присъдата. Въпреки условното си разделение на
диспозитив и мотиви, присъдата представлява единен краен акт на решаващия съд, състоящ
се, съобразно закрепеното в чл. 305 от НПК, от диспозитив и мотиви. Последните са
6
логическо продължение и обосновка на диспозитива, като двете заедно съставляват
посоченото единство. Мотивите трябва ясно и недвусмислено да изясняват волята на
решаващия съд, като това условие важи в пълна сила и за отмереното наказание и правните
съображения за него. Недопускането на противоречия между мотиви и диспозитив е
изключително важно, с оглед значението, което всяка една от тези части на присъдата има.
Между тях не може да има противоречие, включително и по отношение на посочените по-
горе категории обстоятелства. В конкретния случай, не е налице такова единство нито по
отношение на предмета на престъплението, нито по отношение особеностите на субекта на
същото, а е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата
именно в тази и част. В този си вид, съдебният акт не дава възможност да се установи по
несъмнен начин каква е била действителната воля на съда относно определянето и размера
на наказанието (решение № 264/2003 г. на II н. о. на ВКС). При това положение,
първоинстанционният съд е постановил окончателния си съдебен акт при съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на подсъдимия и на
прокуратурата да узнаят как са формирани изводите му по отношение на обсъжданата
категория обстоятелства. Също така, допуснатото от първоинстанционния съд противоречие
между диспозитив и мотиви в още по-голяма степен лишава настоящата въззивна инстанция
от възможността да извърши цялостна проверка на постановения съдебен акт, тъй като не
може да бъде установена каква е действителната воля на контролираната съдебна инстанция,
за да бъде постановен и един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Константна и еднопосочна през годините е практиката на висшата съдебна инстанция
(ВС и ВКС), че противоречието между диспозитив и мотиви всякога се явява отстранимо,
съществено процесуално нарушение, ограничаващо процесуалното право на страните на
пълноценно участие в процеса. Това е така, защото те не могат да разберат ясно, точно и
безпротиворечиво какво се приема от решаващия съд и съобразно него да изградят адекватна
процесуална позиция, като особено съществено това се отразява върху безусловното право
на защита на подсъдимия.
Ето защо, присъдата на първоинстанционния съд, дотолкова, доколкото допуснатото
съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено от настоящата въззивна
съдебна инстанция, която не е компетентна да замества волята на първоинстанционния съд,
следва да бъде отменена и на това самостоятелно правно основание, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, за отстраняване и на
това допуснато отстранимо, съществено процесуално нарушение, което е от категорията на
очертаните в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
За пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи и друг порок при
постановяване на атакувания съдебен акт, изразяващ се във фактическа липса на мотиви
относно обективната съставомерност на деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимото лице по основния състав на престъплението по чл. 234, ал. 1 от
НК. Видно от диспозитива на присъдата на СРС, подс. Д. е осъден за квалифициран състав
на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, който, както е добре известно,
всякога съдържа всички признаци от обективна и субективна страна, визирани в основния
състав на престъплението (в конкретния случай по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК) и
допълнителен такъв – относно обективната страна, субекта или субективната страна, който
съществено завишава обществената опасност на деянието и е отчетен от законодателя. При
това, съдът дължи мотиви както относно съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна по основния престъпен състав, така и относно наличието на съответния
квалифициращ признак, който намира за осъществен от подсъдимото лице. В конкретния по
7
делото случай, обаче, такива мотиви по отношение на предмета на престъплението, от
гледище на количество и начин на разпределение в опаковки, и по отношение на начина на
осъществяване на изпълнителното деяние, вменено във вина на подсъдимия, на практика
липсват, като в тази им част дължимите мотиви са заместени от разсъждения относно
кредитируемостта на физикохимичната експертиза, изготвена от в. л. Николов, съгласно
което всички веществени доказателства представляват изделие за пушене с водна лула
(наргиле). Съдът е приел, че намерените стоки са подлежали на облагане с акциз при
производството или въвеждането им на територията на страната, като е констатирал, че
подсъдимият не е изпълнил това свое задължение, но е пропуснал да посочи въз основа на
какви фактически изводи приема за установено, че подсъдимият е имал задължение в тази
насока – дали същият е произвел или въвел стоките на територията на страната. Съждения в
тази насока не са аргументирани и при обективиране на изводите на съда по фактите. Оттук
за страните е останало неясно, въз основа на какви фактически изводи съдът е приел, от
правна страна, че в тежест на подсъдимия е било установено облагане на стоките, държани в
двата търговски обекта, с акциз.
Изложеното без съмнение следва да се приравни на фактическа липса на мотиви,
която, както вече се посочи, се явява самостоятелно процесуално основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за разглеждането от друг състав на първоинстанционния
съд, от стадия на съдебното заседание (решение № 311/2015 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС). Това
„абсолютно”, съществено, отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 2, пр. 1 от НПК, е неотстранимо от въззивната инстанция, а следва да се отстрани при
повторно разглеждане на делото от друг състав на първата инстанция.
От вниманието на въззивната инстанция не убягна и друго, допуснато от първия съд
процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото
от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Става дума за това, че в съдебното
заседание, в което е даден ход на делото, извършвани са извършвани съдебно – следствени
действия и делото е решено с окончателен съдебен акт – на 03.02.2021 г., председателят на
състава е пропуснал да даде ход на съдебното следствие, в нарушение на императивната
законова разпоредба на чл. 276 от НПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде отменена. Констатираните съществени процесуални нарушения са
отстраними, но не могат да бъдат отстранени от въззивния съдебен състав, в рамките на
контролната, въззивна съдебна процедура, поради което се налага след отмяната на
първоинстанционната присъда, в нейната цялост, делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав при същия първоинстанционен съд, от стадия на съдебното заседание. При
новото провеждане на съдебното заседание следва да бъдат отстранени допуснатите
съществени процесуални пороци, чрез изготвяне в края му на вътрешно непротиворечива,
последователна, ясна и кореспондираща във всичките си части присъда. В нея отговорите на
основните фактически и правни въпроси, поставени пред съда за разрешаване, съобразно
разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НПК, трябва да бъдат еднозначно дадени в диспозитива и
мотивите и, а в рамките на самите мотиви волята на съда да може да се установи
безпроблемно и несъмнено, както и по същия начин да се проследи начина на нейното
формиране. С оглед наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила (едно от които от рода на „абсолютните”), е безпредметно обсъждането на делото
по същество, както и отговарянето на наведените във въззивната жалба доводи, в насока
неправилността и.
Поради всичко дотук изтъкнато, въззивният съдебен състав намира, че обжалваната
8
първоинстанционна присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане,
от друг състав при същия първоинстанционен съд, от стадия на съдебното заседание.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, пр. 2, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 20046101 от 03.02.2021 г., постановена по НОХД №
7975/2017 г. на СРС - НО, 121-ви състав.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия
на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9