Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1063/04.10.2022 година, град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Д. Д.
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1382 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е изпратено по подсъдност от Административен съд –
София град.
Образувано е по жалба от А.М.Е., ЕГН: ********** ***,
против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържащ се в
писмо изх. № 91-00-0592/12.07.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция за
социално подпомагане.
В жалбата са изложени подробни съображения, според които процесният
отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че исканата информация е обществена по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и се оспорват изводите на административния орган
в обратна насока. Иска се отмяна на отказа и връщане преписката за ново
произнасяне и предоставяне на достъп до исканата обществена информация.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично,
поддържа жалбата и направените искания. Сочи, че има воля за споразумение с
органа и представя доказателства, за които твърди, че доказват иницииране на
споразумение. По делото е представено и становище от упълномощен представител –
адв. П.Н. ***, в което се поддържа тезата за незаконосъобразност на отказа и се
иска неговата отмяна. Претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележи.
Ответната страна – изпълнителен директор на Агенция за
социално подпомагане, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В писмено становище оспорва жалбата и излага теза, според която исканото от
жалбоподателя писмо № 9103-10/29.01.2015 г. не е обществена информация, а
вътрешноведомствен акт, който има предназначение на насока/указание, с което се
информират служителите на териториалните структури за начина на работа с деца.
Иска съдът да отхвърли жалбата и претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Представя писмени бележки.
Факти:
С писмо № 13-94А-00-1450/24.06.2022 г. директорът на
РДСП-Пазарджик уведомил жалбоподателя Е. за резултатите от извършена проверка
по 10 негови писма (изчерпателно описани), постъпили в дирекцията. Било
установено, че нормативната уредба в областта на закрилата на детето, при
водене случаите на двете деца на Е. е спазена. Били регистрирани всички
подадени от същия жалби и сигнали, по които било работено в срок и в
правомощията на ДСП-Панагюрище. В писмото е описано още, че бил приет сигнал от
жалбоподателя за това, че социален работник от ДПС-Панагюрище не пожелал да
разговаря с него в присъствието на неговия адвокат. Обяснява се, че по този
начин били спазени указанията в указателно писмо № 9103-10/29.01.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенция за социално подпомагане, според което Националната правна
рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с
деца/родители.
Със заявление за достъп до обществена информация вх. № 94А-00-0110/30.06.2022
г. на АСП и идентични заявления, постъпили чрез отдел „Административни дейности
и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на
собствеността“ на МС с вх.№ 03-00-0192/05.07.2022 г. и чрез МТСП с вх. № 04-00-1245/01.07.2022
г. (тези заявления били препратени до АСП), на основание чл.12, ал.1, т.3 и
чл.13, ал.1 от ЗДОИ, жалбоподателят Е. сезирал АСП с искане за предоставяне на соченото
указателно писмо № 9103-10/29.01.2015 г. на изпълнителния директор на АСП.
В писмо изх. № 91-000592/12.07.2022 г. изпълнителният
директор на АСП уточнил, че коректният номер на исканото указателно писмо,
което е цитирано в писмо изх. 13-94А-00-1450 от 24.06.2022 г. на РДСП-Пазарджик
е изх. № 9103-10 от 29.01.2015 г., но при съобразяване с предметния обхват на
ЗДОИ, исканият от жалбоподателя документ не попада в обхвата на чл.2 от ЗДОИ,
тъй като същият има предназначение на насока, указание и само по себе си
съставлява вътрешноведомствен акт. По тази причина и при съобразяване с
характера и съдържанието на исканата информация, органът посочил, че не е
налице обективна и правна възможност за предоставяне на искания документ.
Правни изводи:
В конкретния случай съдът е сезиран с искане за отмяна на
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо
до заявителя, поради което, в това производство, следва да бъде разгледана
законосъобразността само на този отказ. Възраженията, изложени в писменото
становище и писмените бележки на ответника, които касаят съдебния контрол на указателното
писмо, са неотносими към повдигнатия спор.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице –
адресат. По делото няма данни относно момента на връчване на отказа, но
доколкото същият е издаден на 12.07.2022 г., а жалбата депозирана първоначално в
АССГ на 19.07.2022 г., съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ.
Обективираният в писмо № 91-00-0592/12.07.2022 г. на изпълнителния
директор на АСП отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по
заявление вх. № 94А-00-0110/30.06.2022 г. е волеизявление на компетентен
административен орган. Отказът непосредствено засяга интересите на заявителя,
поради което притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК. Същият е постановен по заявление, отговарящо по
съдържание на изискванията по чл.25, ал.1 от ЗДОИ. Макар да е обективиран в
писмо, а не в решение, каквото е изричното изискване на ЗДОИ за произнасяне по
подадените заявления по чл.25, отказът е в писмена форма с ясно указани
издател, дата на издаването и недвусмислено волеизявление да не се уважава
искането за достъп до обществена информация. Органът е посочил фактически основания
и се е позовал на конкретна правна норма.
При постановяване на отказа не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи акта до
степен нищожност. Същият обаче е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗДОИ.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация, по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Официална обществената
информация е тази, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи
при осъществяване на техните правомощия (чл.10 от ЗДОИ), а служебна обществена информация
е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11
от ЗДОИ). Правото на всеки гражданин на Република България на достъп до
обществена информация е прогласено в чл.4 от ЗДОИ, като условието е
обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се
иска. ЗДОИ въвежда формални процедури, както по търсенето на информация, така и
по предоставянето на такава и задълженият субект при постъпило искане разполага
с две възможности – да предостави информацията – чл.34 от ЗДОИ, или да откаже
мотивирано – чл.37, ал.1 от ЗДОИ.
Жалбоподателят Е. е заявил искане за предоставяне на
копие на конкретно посочен документ – писмо № 9103-10/29.01.2015 г. на
изпълнителния директор на АСП. Основателността на
искането по ЗДОИ не зависи от това, дали исканото в копие писмо е
вътрешноведомствен административен акт, индивидуален административен акт, или
общ административен акт. Релевантно е единствено, че исканият документ е акт на
държавен орган при осъществяване на неговата компетентност, съдържащата се в него
и искана информация е обществена, а по вид официална по смисъла на чл.10 от
ЗДОИ.
В конкретния случай основният аргумент на
административния орган, за да откаже искания достъп до обществена информация е,
че се касае за документ с предназначение насока, указание и представлява
вътрешноведомствен акт.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗДОИ, основание за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1.
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне
на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен
интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя
през предходните 6 месеца.
По делото няма доказателства и не се твърди наличието на
нито едно от трите основания за отказ. Не се твърди тя да е класифицирана или
друга защитена тайна, нито да засяга интересите на третото лице и то изрично да
е отказало предоставянето й. Не се твърди също тази информация да е
предоставяна на заявителя през предходните 6 месеца.
Следва изрично да се отбележи, че според данните по
делото с исканото писмо № 9103-10/29.01.2015 г. на изпълнителния директор на
АСП е указано, че Националната правна рамка не предпоставя допускане на
адвокати на срещите на социалните работници с деца/родители. В този смисъл
предоставянето на исканото писмо, независимо дали същото е вътрешноведомствен
административен акт, ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на АСП.
Горното мотивира съда да приеме, че ответникът е бил
длъжен да предостави достъп до описаното в заявлението писмо или подробно да
мотивира наличието на някое от изключенията по чл.37 от ЗДОИ, които обосновават
възможността да се откаже достъп до една обществена по същността си информация.
Ето защо, на основание чл.41, ал.1 от ЗДОИ, оспореният
отказ следва да бъде отменен изцяло, а административният орган да бъде задължен
да предостави достъп до исканата обществена информация.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски
следва да бъде уважено до размера на внесената държавна такса. Съдът намира за
неоснователно искането на процесуалния му представител да бъде осъден ответника
да заплати възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие. В
представения договор за правна помощ е договорен размер на адвокатската помощ –
800 лв., с посочен начин на плащане по чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата. По делото няма доказателства, че е налице конкретно посочената
предпоставка по чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.174
от АПК, вр.
чл.41, ал.1 от ЗДОИ, Административен
съд – Бургас,
II-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
съдържащ се в писмо изх. № 91-00-0592/12.07.2022 г. на изпълнителния директор
на Агенция за социално подпомагане.
ВРЪЩА преписката на изпълнителния
директор на Агенция за социално подпомагане, като го задължава в 7-дневен срок
от съобщението за влязлото в сила решение да предостави достъп до исканата със
заявление вх. № 94А-00-0110/30.06.2022 г. на АСП обществена информация,
съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане да заплати на А.М.Е., ЕГН: ********** *** разноски по
делото за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
На основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно
оспорване.
Съдия: