Р Е Ш Е Н И Е №37
гр. ВРАЦА, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 29.01.2020 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальва
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 700 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се разви на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3600/05.09.19 г.на Я.В.Н., чрез адв. А.К.
от ВрАК срещу решение на районен съд гр. Мездра № 190/07.08.19 г. постановено
по гр. д. № 400/19 г.
Без да оспорва, че след предявяване на иска е получила претендираното
трудово възнагражедние за м. януари и м. Февруари 2019 г. в размер на 1602.44
лв. за всеки месец и по тази причина, за тези суми исковата й претенция е
отхвърлена от районен съд,
жалбоподателката Н. намира, че районен съд неправилно е отхвърлил
претенцията й и за заплащане на тр. възнаграждение за горницата до 1 980 лв. за
м. І и м. ІІ - 2019 г., доколкото сумата 1 602.44 лв. е размера на нетното
месечно трудово възнаграждение. Според нея, отхвърлителния диспозитив на
обжалвания съдебен акт следва да обхваща претендираната сума от 1 980 лв. на
месец или брутното тр. възнаграждение. Жалбоподателката атакува решението на
районен съд и в частта, с която е присъдил лихва за забава, доколкото лихвата е
изчислена и присъдена върху нетното трудово възнаграждение, а следва да се
присъди върху брутното такова.
Жалбоподателката моли исковата й претенция да бъде уважена в цялост,
така както е предявена. Претендира да й се присъдят всички сторени в
производството съдебни разноски, включително и пред въззивната инстанция. При
уважаване на жалбата, според нея на ответната община не следва да се присъждат
съдебни разноски.
Ответната община гр. Мездра е представила отговор, чрез адв. Ц.С., в
който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни
разноски.
Страните нямат доказателствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, разгледана по
същество е неоснователна, при следните съображения:
Районен съд е сезиран от Я.Н. *** с осъдителни искове с правно осн. чл.
128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. І и м. ІІ - 2019 г. и
лихви за забава. Така предявените искове са отхвърлени от районен за
главницата, тъй като в хода на процеса, ответната община е изплатила на ищцата
дължимото й трудово възнаграждение, което тя не оспорва. Ищцата, настоящ
въззивник Я.Н., е останала недоволна от решението на районен съд, тъй като
според нея, искът следвало да се отхвърли за брутното й трудово възнаграждение
за м. І и м. ІІ - 2019 г. в размер на 1980 лв. на месец, а не за нетното й
трудово възнаграждение в размер на 1 602.44 лв., след приспадане на дължимите
ДОД и осигурителни вноски, както неправилно е направил районен съд. Това
рефлектирало и върху размера на дължимите лихви за забава, които били
определени въз основа на нетното тр. възнаграждение, а не брутното. И доколкото
исковите претенции не били уважени в пълния предявен размер, ищцата не получила
и в пълнота направените съдебни разноски, а й били присъдени такива по
съразмерност.
С оглед на изложеното, тя счита, че са налице основания за отмяна
решението на районен съд, като настоящата инстанция постанови съдебен акт, с който
исковите претенции за главницата бъдат отхвърлени за брутното тр.
възнаграждение в размер на 1980 лв. за всеки месец - м. І и ІІ - 2019 г.;
претенциите за лихви бъдат уважени изцяло; както и се присъдят в пълнота
направените съдебни разноски пред първостепенния съд.
Окръжен съд намира оплакванията за неоснователни. В практиката си ВКС
приема последователно, че по иск с правно осн. чл. 128 от КТ, какъвто е процесния,
на работникът или служителят може да се присъди, както брутното трудово
възнаграждение, така и остатъка от чистата сума за получаване след приспадане
на дължимия данък и обществени осигуровки, но в диспозитива на решението следва
това да е ясно. Това е така, с оглед задължението на съдебния изпълнител на
удържи от присъдените суми, в изпълнението сумите дължими за данъци и
осигурителни вноски - в този смисъл реш. № 166/25.02.10 г. по гр. д. № 220/09
г. на ІІІ г. о. на ВКС и реш. № 154/24.06.15 г. по дело № 6134/14 г. на ІІІ г.
о. на ВКС.
В конретния случай, предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение е отхвърлен, тъй като ответната община в хода на процеса е
изпълнила задължението си и е изплатила дължимото трудово възнаграждение, което
ищцата-въззивник не оспорва. От представените на стр. 5 извлечение от ведомост
за заплати е видно, че размерът на брутното тр. възнаграждение на ищцата ма м.
І и м. ІІ - 2019 г. е по 1 950 лв., а нетното тр. възнаграждение, което тя е
получила реално, е в размер на 1 602.48 лв. за всеки месец. Задължението на
работодателя към работника е остатъка от чистата сума за получаване, след като
от размера на брутното тр. възнаграждение бъде приспаднат размера на удръжките,
които работодателят следва да внесе за дължимия от работника или служителя
данък върху общия доход и осигурителните вноски. Тези удръжки работодателят е
длъжен да направи и без съгласието на работника, поради което задължението му
към последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Работникът
или служителят не може да получи частта от брутното тр. възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски.
В светлината на изложеното, правилно районен съд е отхвърлил исковата
претенция за нетното трудово възнаграждение на ищцата, съответно е определил
дължимата мораторна лихва върху същото, а не върху брутното тр. възнаграждение.
В заключение, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат
с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния
съд.
При изхода от спора, на ответната по жалба община следва да се присъдят
съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата инстанция в размер на 450 лв.
съобразно представените писмени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 190/07.08.19 г.
постановено по гр. дело № 400/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на община гр. Мездра
направените съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........