Определение по дело №43/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 20
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20223530200043
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
гр. Търговище, 21.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Частно наказателно дело
№ 20223530200043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Д.П., повереник на Б. Х. Р. -пострадал
по ДП № ....по описа на РУ Търговище, против Постановление на Районна
прокуратура Търговище от 05.01.2022 г. за спиране на наказателното
производство , водено за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
След като се запозна с доводите в жалбата и с материалите по ДП №
..../2021 г., за да се произнесе съдът прие следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 244, ал. 5 от НПК
чрез повереник на лице, имащо качеството на пострадал от престъплението,
поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна.
Досъдебното производство № 568/2021 г. по описа на РУ Търговище е
образувано на 11.08.21 година за това, че на 07.07.2021 година в общ. Т. на Б.
Х. Р. от с. Р., общ. Т. е причинена средна телесна повреда- престъпление по
чл. 129, ал. 1 от НК.
В хода на разследването са извършени редица процесуално следствени
действия – разпит на Б.Р. в качеството на свидетел и пострадал, разпит на св.
Емел Р.а- съпруга на пострадалия и очевидец на инцидента, като лице
пътувало в автомобила с него, разпит на свидетелите К. П., М. Д. и Д. Д., две
комплексно съдебно медицински и стоматалогични експертизи и приета
медицинска документация относно травматичните увреждания на
1
пострадалото лице и други материали по ДП.
С Постановление на Районна прокуратура Търговище от 05.01.22 г.
наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр.
чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Наблюдаващия прокурор е приел, че от събраните
доказателства по ДП е установено, че получените от пострадалия телесни
увреждания са леки по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, а не по общия ред. В
постановлението е застъпено и мотивирано становище, че в конкретния
случай не са налице основания на база събраните доказателства, за
осъществено деяние по чл. 131, ал 1 т. 12 от НК, а именно причиняване на
лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Недоволен от изводите на РПТ довели до мотивиране спиране на
наказателното производство, пострадалият чрез повереник адвокат П. е
депозирал и настоящата жалба. В нея са изложени мотивирани доводи
относно не приемане становището на РПТ в две насоки: по отношение
наличие на данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и по
отношение наличие на данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,т.
12 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от НПК, след като получи делото от
разследващия орган, прокурорът прекратява, спира наказателното
производство, внася предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на адм. наказание или предложение за споразумение
за решаване на делото или повдига обвинение с ОА, ако са налице основания
за това. Посочените в разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НПК правомощия се
осъществяват след проверка на извършените съгласно разпоредбите на НПК
действия на разследващия орган, в това число проверка относно допуснато
съществено процесуално нарушение при предявяване на разследването. В
конкретния случай от материалите по ДП се установява, че е проведен разпит
на Б.Р. в качеството на свидетел и пострадал. При проведения разпит в
присъствие на повереник, пострадалият и з р и ч н о е заявил, че желае
предявяване на материалите по разследването. От представеното ДП се
установява, че такова предявяване н е е било извършено. При така
изложеното, съдът намира, че разследващият орган не е осъществил
задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 227 и сл. от НПК, а именно,
2
при изрично изявено желания на пострадалия да му предяви материалите по
разследването. По този начин пострадалият е бил лишен от възможността да
се запознае с материалите по разследването и да направи искания, бележки и
възражения ,съответно в писмен вид, по които наблюдаващият прокурор да се
произнесе с постановление.
При така изложеното, съдът приема за основателно направеното по т. 1
в жалбата възражение на пострадалото лице, а именно за нарушаване на
правата му да поиска извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия, да прави възражения и да представя при необходимост
допълнителни доказателства относно здравословното си състояние.
По отношение наличие или липса на данни за извършено престъпление
по чл. 131, ал. 1 т. 12 от НПК. В Постановлението за спиране на
наказателното производство по ДП 568/21 е застъпено становище на РПТ
относно липса на установени доказателства за престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК или по чл. 131, ал. 1, т. 1 2 от НК. Посочено е ,че не всяко
посегателство срещу личността / в случая е безспорно наличие на такава
независимо дали по чл. 129 или 130 от НК/ и не всяка свада е хулиганство.
Прието е ,че причината за установените телесни увреждания в случая е
възникнал конфликт между св. Р. и М. по повод на рисковото шофиране на Р.
създаващо непосредствена опасност за ПТП, в което биха пострадали
свидетелите М. М. и спътниците му –свидетелите К. П., М. Д. и Д.Д.
Посочено е, че получените телесни увреждания са в резултат именно на
възникналия конфликт между пострадалия Р. и М. и са резултат от лични
конфликтни отношения на замесените в него. Посочено е, че извършителят
М.М. е извършил престъпление срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия Р. по личен мотив, а не по хулигански подбуди, като не е имал за
цел да нарушава обществения ред и да демонстрира пренебрежение към
установения ред и неуважение към обществото. Действията на извършителя
М. не били насочени към скандализиране на някого, като целта му е била
уреждане на лични сметки и действията му били ръководени само и
единствено от възникналите лични конфликтни отношения заради
поведението на св. Р. при управление на автомобила му и последвалия жест,
който отправил към него и спътниците му, възприет от тях като обиден. При
така изложеното е прието ,че в случая има действия от страна на пострадалия
Р., които са провокирали и мотивирали М. да извърши действия причинили
3
лека телесна повреда, поради което РПТ приема, че тези телесни увреждания
не представляват да са причинени с действия, съставомерни по чл. 131 ал. 1
т. 12 то НК.
При така изложеното, остава напълно неясно на какво се базират
изводите на РПТ. Лицето М. М. ,нанесъл телесните увреждания на
пострадалия Р., не е бил водач на автомобила, който е изпреварен от
пострадалия и принуден от неправомерното му поведение / управление с
несъобразена скорост/ да предприема внезапни маневри за избягване на
ПТП. В случая, предвид високата скорост, с която пострадалият е
управлявал, то повишаване на адреналина или провокация би имало спрямо
водача – св. К. П., а не спрямо пътуващия до него в дясно М.. Остава напълно
неизяснено как М. е видял и възприел жеста на пострадалия като обида, при
положение, че е пътувал на предната дясна седалка на изпреварения
автомобил. Не е установено и изяснено, как М. е възприел поведението
пострадалия Р. и дали е обиден , ако и как е възприел жеста му, при
положение, че М. М. изобщо не е бил разпитан- в никакво качество по ДП
.Не е изяснено по безспорен начин как и защо се е стигнало до спиране на
автомобилите, довело до възможността М. да нанесе удар през отворения
прозорец на Р., с когото не се познават и което обстоятелство изключва
лични взаимоотношения, в присъствието и пред погледите на съпругата и
малолетното му дете.
При така изложеното, съдът намира, че не са изяснени в пълнота
обстоятелствата водещи до обоснован извод на РПТ за липса на данни за
извършено престъпление преследвано по общия ред. Събраните
доказателства не са еднозначни, налице са противоречия в показанията на
свидетелите, които не са отстранени в хода на разследването.
Съдът намира, че визираното в постановлението основание за спиране
на производството не се подкрепя от данните по делото, като жалбата се
явява основателни и следва да бъде уважена.
По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК,
съдът

ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯВА Постановление на Районна прокуратура Търговище от
05.01.2022 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 568/2021 г.
по описа на РУ Търговище.
Връща ДП № 568/2021 г. по описа на РУ – Търговище на РПТ за
продължаване извършване на действия по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Да се уведомят РПТ и Б.Р. чрез адвокат Д.П..

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5