Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.03.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
04.03.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
252 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от началник на РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, против Решение №158 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №256/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №19-6110-000044
от 31.07.2019 год., издадено от началник група в РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата
касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, като моли настоящата
инстанция да го отмени. В съдържанието на жалбата подробно е възпроизведена
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените от съда
изводи, като след това се сочи, че в ЗДвП било посочено, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, че собствеността на моторните
превозни средства се прехвърля с писмен договор, че приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, както и
че служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Сочи се, че
собственикът на МПС, с рег.№***, към момента на
установяване на нарушението, не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП, да регистрира
придобитото от него МПС, марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, с рег.№***, в срок от един месец.
В жалбата се сочи също, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник група в РУ - Джебел към
ОДМВР - Кърджали и че същото съдържа необходимите реквизити, както и
че съставеният
акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, посочени били изчерпателно както
нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и
санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията, посочени били и датата и мястото
на извършеното нарушение и следователно, по никакъв начин не били ограничени
процесуалните права на нарушителя, не му било ограничено правото
на защита и не била възпрепятствана възможността това право да бъде
упражнено адекватно и в пълен обем. В жалбата се твърди, че от събраните по
администативнонаказателната преписка доказателства, безспорно се установявало, че водачът Г.М.Ю., с
посоченото ЕГН и постоянен адрес, е извършил вмененото му нарушение по
смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените дата, място и посока
на движение, е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, като регистрацията
на автомобила била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, който
регламентирал служебно да се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Сочи се, на следващо място, че съдът приел, че за да бъде осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябвало да са налице доказателства, от
които да можело да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, т.е. че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация, а такива по делото нямало и че водачът Г.М.Ю., който не бил
собственик на автомобила, не осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното действие по управление на автомобила, не предвиждал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, нито пък бил длъжен и е могъл да
ги предвиди и поради това, макар да били налице обективните признаци на
нарушението, то липсвали каквито и да било доказателства жалбодателят да е
осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Касаторът заявява, че не е съгласен с този извод на съда, като сочи,
че в
текста на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП се казвало, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и че безспорно собственикът
на моторното превозно средство има задължение в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство, но законодателят предвидил в
санкционната норма на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП задължение
да се санкционира всеки, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Излага и довод, че всеки водач, който взема решение
да управлява чуждо МПС, е длъжен да се убеди в неговата технически изправност,
както в редовността на регистрацията му и единствено след такава проверка
следва да поеме управлението на автомобила. Намира също, че санкционирането
единствено на собствениците е в противоречие с волята на законодателя, който
изрично посочил, че субект на административнонаказателна отговорност в тези
случаи са водачите и че съвсем естествено било, с цел избягване на
административнонаказателна репресия, нарушителите да твърдят, че не са знаели,
че МПС не е било регистрирано, но те били задължени да проверят тези обстоятелства. Касаторът
излага и довод, че обстоятелството, че лицето не е било уведомено по надлежен ред
за прекратената регистрация, не изключва неговото виновно поведение, като
намира, че от
субективна страна водачът е извършил нарушението непредпазливо - не е
предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид
правоспособността и квалификацията си на водач на МПС и че в случая непознаването
на закона не оправдавало нарушителя. Касаторът счита, че налагайки на водача
глоба в минимален размер, при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства,
е наложил справедливо наказание, като сочи, че нарушението е формално и с
обществена опасност, която обосновава използването на
административнонаказателна репресия, както и че с оглед личността на
нарушителя - данните за предходни нарушения
на ЗДвП и липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения
от същия вид,
е преценил,
че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според
касатора, горните
правни и фактически изводи обосновавали липса на нарушения на
приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалваното наказателно
постановление, като счита, че същото е издадено при спазване на установената форма и
има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание и не са допуснати
твърдените нарушения на процедурните правила. По
тези съображения и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, пред.второ,
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,
касаторът моли да бъде отменено обжалваното Решение
№158 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №256/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград и да бъде постановено друго, с което да
бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление, издадено от
началник група в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали.
Касаторът - началникът на РУ - Джебел към
ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касация –
Г.М.Ю. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Д.Д. от АК-***, който заявява, че оспорва
касационната жалба и я счита за неоснователна. Моли настоящата инстанция да
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и моля да бъдат
присъдени на ответника
по жалбата направените по делото разноски пред
двете инстанции. Подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение излага в писмена защита, която
представя в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и
законосъобразен. Намира също, че
изложените доводи в обжалвания съдебен акт, за отсъствие на субективна страна
за извършване на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да
бъдат споделени, поради което предлага обжалваният съдебен акт бъде
оставен в сила.
Кърджалийският административен съд,
в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№158 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №256/2019 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №19-6110-000044 от 31.07.2019 год., издадено от началник група в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175,
ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по пътищата, на Г.М.Ю. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания
„глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му
отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
За да постанови решението си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 05.06.2019 год.,
около 08:00 часа, двама служители на РУ – Джебел, а именно - Г. Я. и Г.Ю./актосъставител
и свидетел по АУАН/ изпълнявали служебните си задължения по охрана на
общественият ред на територията на община Джебел, на път в *** - ул.„***”, до ***,
в посока на движение - от *** към ***, когато спрели за проверка автобус, марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер 316 ЦДИ”, с рег. №***, управляван от ответника по
касация в настоящото производство, като при извършената проверка установили, че
автомобилът е собственост на фирма „***” ООД и който автомобил не бил
регистриран по надлежния ред - бил със служебно прекратена регистрация по реда
на чл.143 ал.5 от ЗДвП. За така установеното, служител на посоченото РУ –
Джебел към ОДМВР - Кърджали съставил АУАН №*** от *** год./с бланков №*** ***/,
против Г.М.Ю. от ***, за допуснато
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като с АУАН били иззети и два броя
регистрационни табели с посоченият номер.
Въз основа на така съставения АУАН, срещу ответника по касация Г.М.Ю. било издадено процесното НП №19-6110-000044 от 31.07.2019 год. на
началник група в РУ към ОДМВР - Кърджали, упълномощен със Заповед №***/***
год., с което, за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца”, както и му били отнети и 10 контролни точки.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена въз основа на представените и приобщени по делото доказателства: извлечение от информационните масиви на МВР,
видно от което, е било подадено заявление за промяна на регистрация на МПС,
като новият собственик бил ЕТ „***” ***; извлечение от масивите на КАТ – МВР,
видно от което, посоченият по-горе автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация от 21.05.2019 год. и посочените НП и АУАН, като съдът е посочил,
това МПС дори не е собственост на посоченото в наказателното постановление юридическо
лице, а на друг търговец.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е основателна, като е изложил съображенията за това. Посочил е, че
административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен/без да е посочено в сравнение с какво/ и че предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност и от тази гледна точка, съдът не бил
обвързан нито от твърденията на жалбодателя, нито от фактическите констатации в
акта или в наказателното постановление/по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.14, ал. 2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а бил длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимият по делото закон.
При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното
постановление на това основание. Съдът е приел, че АУАН е съставен от материално
и териториално компетентен орган и че актосъставителят безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който, по силата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, при спазване
на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42
от ЗАНН, като нарушението било установено по несъмнен начин, индивидуализиран бил
нарушителят и му била дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, като същият вписал в акта, че няма възражения. Съдът
е приел също, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник група в РУ към ОДМВР- Кърджали, видно от Заповед №***/*** год. на
министъра на вътрешните работи/което било служебно известно на съда, предвид
много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. На следващо място
съдът е посочил, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН и че вмененото във
вина на жалбодателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът е посочил, че деянието е
описано достатъчно изчерпателно, както в АУАН, така и в НП, поради което и е
приел, че не са допуснати нарушения в тази връзка.
На следващо място, районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, действала
към момента на извършване на нарушението, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места и че от своя страна, разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда
санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Съдът е приел, че по делото не се спори, че
управляваният от жалбодателя автомобил/автобус/ безспорно е моторно превозно
средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбодателя на път, отворен за обществено ползване, като е
отбелязъл, че жалбодателят не оспорва и факта, че автомобилът/автобусът/ е собственост на друго лице/ на търговец, който
не е направил необходимата пререгистрация в системата на КАТ към момента на
проверката/. Районният съд е споделил доводите на процесуалния представител на
жалбодателят, изложени в жалбата и в хода по същество, че деянието не е
съставомерно, както и че жалбодателят е нямал възможност да узнае, че МПС е
било със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, както
и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, а автомобилът се
води регистриран на името на друго лице - търговец, като последният бил
собственик на същия по силата на договор и че деянието е извършено без вина,
доколкото жалбодателят не е узнал за този факт по надлежният ред до деня на
проверката. Съдът е приел, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143,
ал.15 ЗДвП, съгласно която, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, които в 2-месечен срок от придобиването на собствеността по
надлежният ред/чрез писмен договор за покупко-продажба/, не са регистрирани в
системата на МВР/КАТ/ на името на новият приобретател, а такава пререгистрация била
направена в деня на проверката в по-късен час. съдът е посочил, че прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като бъде уведомен
собственика, като в случая това не било сторено от компетентния орган, съгласно
издадения, на основание чл.140, ал.3 от ЗДвП, подзаконов нормативен акт - Наредба
№1-45 от 24.03.2000 година. Районният съд е посочил също, че допълнително, от
писмените доказателства се установява, че МПС не е собственост на жалбодателя, а
на друго лице и че до времето на проверката, жалбодателят не е знаел за
прекратената регистрация на управляваното от него МПС, а и собственикът на същото
не е знаел за прекратената регистрация на автомобила. Посочил е, обаче, че наличието
от друга страна на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони,
дават достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно
регистриран, доколкото водачите нямат достъп до базата данни на КАТ. Предвид
изложеното, съдът е приел, че не е доказана субективната страна на нарушението,
като е посочил, че за да бъде съставомерно деянието на жалбодателя, то трябва
да бъде извършено виновно, като съгласно чл.11 от ЗАНН, по отношение на вината
приложими били разпоредбите на общата част на НК и че в случая, деянието следва
да бъде умишлено, с оглед ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Съдът
е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като
това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 от
същата наредба - по реда на чл.143, ал. 15 от ЗДвП. Същевременно съдът е приел,
че следва задължително да бъде уведомен собственикът на превозното средство от
съответните органи на отдел КАТ -ПП към съответното ОДМВР, за тази прекратена
регистрация. В тази връзка съдът отново е посочил, че е безспорно установено по
делото, че на процесната дата жалбодателят е управлявал МПС с прекратена
служебна регистрация по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, но е приел, че в конкретния случай липсва вина от негова
страна, т.к. същият е мислел и е бил сигурен, че управлява МПС, регистрирано по
надлежния ред, защото в случая, процесното МПС било собственост на друго лице,
било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, имало е
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, знак за технически
преглед и свидетелство за регистрация, поради което жалбодателят не е можел да
предполага, че това МПС е с прекратена регистрация. Съдът е посочил, че разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административнонаказващият
орган, като нарушена от жалбодателя, въвежда за водачите задължението да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места и че нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.175,
ал. 3 от ЗДвП. Съдът отново е посочил, че към момента на управлението и
проверката, посоченото по-горе лек МПС не е било регистрирано по съответния
законов ред/т.е. било е с прекратена регистрация/, но притежавало
регистрационни табели и документи за регистрация и че от изложеното става ясно,
че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но в същото време, за да се приеме, че е извършено нарушението,
а именно - неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени
за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, а такива доказателства в
производството не били представени и не се събрали, а напротив - ставало ясно,
че жалбодателят е управлявал МПС, което е регистрирано на името на друго лице и
не се ангажирали доказателства лицето да е било уведомено, че МПС е било спряно
от движение. Съдът е приел, че в конкретния случай, при прекратяване на регистрацията,
компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.11 ЗДвП да
изиска и получи регистрационните табели, а поставените регистрационни табели на
МПС са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на МПС и да предвиди или да допусне настъпването
на тези последици, още повече, че лицето притежавало надлежни документи за
собственост и регистрация на автомобила. Така, съдът е приел, че липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбодателя, несъставомерно, като отново е отбелязъл, че
факти, установяващи субективната страна на нарушението, в хода на административното
производство не са били събрани. Съдът е развил довод, че т.к. липсват
доказателства в тази насока, се стига до закономерният извод, че жалбодателят е
управлявал процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на
превозното си средство и по този начин, негово извършено деяние е безвиновно,
респ., че той няма вина за неговото извършване и тъй като неговото деяние не е
виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, не се явява
административно нарушение, поради което и съдът е приел, че жалбодателят не е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗАНН. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, районният
съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено, поради което и с решението по делото го е отменил.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна степен споделя и направените
въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският административен
съд намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и не е
налице което и да е касационно основание за отмяна на неговото решение, като в
тази връзка се явяват неоснователни твърденията и оплакванията на касатора,
инвокирани в касационната жалба.
При
проведеното административнонаказателно производство по отношение на Г.М.Ю. не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на процесното
наказателно постановление. Правилно, обаче, с оглед установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е осъществило
състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна
страна. С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(Изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени
за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с
Наредба №I-45/24.03.2000 год. на МВР, като задължението за деклариране на
настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата
на чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена
възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
Разпоредбата
на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от
200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12
месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява пътно
превозно средство.
По
делото е безспорно установено, че ответникът по касация Г.М.Ю. е управлявал посоченото
МПС - автобус, поради което е имал качеството „водач” на МПС. Автомобилът е бил управляван
по път, отворен за обществено ползване - ул.„***”, до *** в ***, като това МПС,
към датата 05.06.2019 год. е било със служебно прекратена регистрация.
Административнонаказващият орган, обаче, действително не е ангажирал абсолютно никакви
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от
него МПС – автобус, марка „Мерцедес”, модел Спринтер”, с посочения
регистрационен номер, е с прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе
норма на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът
на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация
касателно регистрацията на МПС, респ. прекратяването и възстановяването й,
обуславя извода, че водачът на автобуса марка „Мерцедес”, модел Спринтер”, с
рег.№***, доколкото не е нито новият собственик на МПС-то, а няма данни да е
бил предишният такъв, не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало
служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система или, ответникът
по касация Г.Ю., който безспорно не е, а и не се твърди някога да е бил
собственик на този лек автомобил, не е имал възможност да разбере за служебната
му дерегистрация. Освен това, не е имало и никакви обективни признаци, от които
той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни
табели към датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми се документи
и най-вече със СРМПС на същия този автобус, както и е имал сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл, предвид изложеното
и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно
нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Г.М.Ю. не е
действал виновно, включително и при форма на вината - непредпазливост, каквито
доводи се поддържат в касационната жалба, поради което и извършеното от него деяние
не съставлява административно нарушение. Настоящият касационен състав не споделя довода, изложен
в касационната жалба, че само поради факта, че Г.М.Ю. е правоспособен водач на
МПС, може да му се вмени тази форма на вината, като не споделя и останалите
доводи, развити в касационната жалба в тази насока.
По
изложените съображения, Кърджалийският административен съд намира, че при
безспорност на установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав
на районния съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно несъставомерността
на описаното деяние от субективна страна, които изводи следва да бъдат споделени. Преценката на въззивния
съд, че в случая водачът Г.М.Ю. - ответник по касация, който не е собственик на
автомобила, а и няма данни някога да е бил такъв, не е осъзнавал
общественоопасният характер на извършеното действие по управление на
автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните
последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като освен това, е
разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто
представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в
деня на проверката, е правилна и законосъобразна, като в тази насока районният съд
е изложил убедителни съображения, които съответстват на фактите и
обстоятелствата, установени по делото.
С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция
намира жалбата, подадена от началника на РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, с
наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и недоказана, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е правилно и
законосъобразно – постановено при правилно приложение на материалния закон, при
вярна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и без
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид това, като
такова, обжалваното решение следва с решението по настоящото дело, да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото се явява частично основателна и
претенцията на процесуалния представител на ответника по касация, изразена в
хода по същество и в представената в съдебно заседание писмена защита, за
присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка следва да се
посочи, с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) вече е регламентирано, че в съдебните производства по ал.1 на чл.63,
т.е. и при
касационно обжалване пред административния съд на решенията,
постановени от районните съдилища по повод обжалвани наказателни постановления,
страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т.е. по реда на чл.143 от АПК. В случая, по делото пред
настоящата инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие, ***,
от **** год./л.12/, в който е
вписано, че ответникът по касация Г.М.Ю. е заплатил на ангажирания адвокат, в
брой, възнаграждение в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС. В
договора е вписано също, че оказването на правна защита и съдействие се
изразява в защита именно по настоящото КАНД №252/2019 год. по описа на АдмС –
Кърджали, т.е. тези разноски са сторени от ответника именно в настоящото
касационно производство, образувано по повод подадена касационна жалба от
началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, против посочено решение на
Районен съд – Момчилград. По делото, от насрещната страна не е направено
възражение за прекомерност на така заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно нормата на чл.63, ал.4(Нова – ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) от ЗАНН, поради което същото следва да бъде присъдено в
полза на ответника по касация в пълен размер.
По отношение претенцията за присъждане на направените
разноски и пред първата инстанция, съдът в настоящия състав намира, че същата
следва да бъде оставена без уважение. Към жалбата, подадена до Районен съд –
Момчилград, против процесното наказателно постановление, по повод която е
образувано и АНД №256/2019 год. по описа на същия съд, е приложен договор за
правна защита и съдействие, който е без номер и без посочена дата и в който е
вписано, че за осъществената правна помощ и съдействие, Г.Ю. е заплатил,
напълно и в брой, на ангажирания адвокат Д.Д. от АК-***, адвокатско
възнаграждение, в размер на 720.00/седемстотин и двадесет/(!?) лева с ДДС. Тази
жалба носи дата на изготвяне – 20.09.2019 год., като на същата дата –
20.09.2019 год., същата е била регистрирана в деловодната система на РУ –
Джебел към ОДМВР - Кърджали, с Вх.№***, заедно с приложените към нея пълномощно
и посочения договор за правна защита и съдействие без номер и дата, т.е.
разходът/заплатеното адвокатско възнаграждение в посочения размер/ е бил сторен
от жалбодателя Ю. най-късно на тази дата – 20.09.2019 год. На 08.10.2019 год.,
жалбата, ведно с административнонаказателната преписка са постъпили в Районен
съд – Момчилград, с Вх.№***, а на следващия ден – 09.10.2019 год., е било
образувано и самото АНД №256/2019 год. по описа на същия районен съд. По това
дело е било проведено едно съдебно заседание, на датата 04.11.2019 год., в
което е бил даден ход по същество и делото е било прието за решаване, а на
08.11.2019 год. е постановено и обжалваното пред настоящата инстанция Решение
№158. Както бе посочено и по-горе, нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, с която се
предвиди, че и в производствата по обжалване на наказателни постановления и
електронни фишове се присъждат разноски, е нова, като същата е влязла в сила от
03.12.2019 год., т.е. 25 дни след като производството по АНД №256/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград вече е
било приключило с постановяването на посоченото съдебно решение. Тази норма
обаче, е с процесуален характер и като такава, по принцип тя има действие само
занапред/eх nunc/ след влизането й в сила или казано по друг начин, при това действие, правната норма се
прилага само за юридически факти и правни отношения, които са възникнали след
влизането й в сила. Само по изключение и при изрична разпоредба, която
го допуска, правните норми могат да имат обратно действие, но по
отношение на посочената разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, такова обратно
действие не е предвидено, поради което и разноските, сторени от ответника по касация
в настоящото производство Г.Ю., в производството пред Момчилградския районен
съд, преди влизането в сила на тази разпоредба, не могат да му бъдат присъдени
с решението по настоящото дело, като същите следва да бъдат търсени от него по
друг процесуален ред. По тези съображения, претенцията на адв.Д.Д. от АК-***,
за присъждане и на разноските, сторени от ответника по касация в производството
пред първоинстанционния съд, следва да бъде оставена без уважение.
За дължимите на ответника
по касация Г.М.Ю., деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдено юридическото лице, в случая ОДМВР – Кърджали, към
структурата на което принадлежи административнонаказващият орган – началник
група в РУ – Джебел към ОДМВР– Кърджали, издал незаконосъобразното наказателно
постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/,
предл.І/първо/, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №158 от 08.11.2019 год., постановено по АНД №256/2019 год. по
описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Ю. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер общо на 360.00/триста и шестдесет/ лева,
представляващи направени от него деловодни разноски – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение с ДДС, в настоящото касационно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д.Д. от АК-*** –
пълномощник на Г.М.Ю. от ***, с ЕГН **********,
за присъждане на деловодните разноски, направени в производството по АНД №256/2019 год. по
описа на Районен съд – Момчилград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.