Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................
гр. Кюстендил, 17.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, III-ти състав , в
открито заседание на девети юни , две хиляди и двадесета година,
в състав :
Председател : Мая Миленкова
При участието на секретаря –
като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 369 по описа за
„Б***1“ ***, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.К. , ул.“Х.“№., представлявано от *** В. Е. П. обжалва наказателно постановление № К-14627/14.11.2019 г. издадено от **** на РД към
ГД „К. на п.“ при КЗП С., с което на осн. чл. 214, вр. с
чл. 132, ал.1 от Закона за туризма е
наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/. Сочат се
допуснати процесуални нарушения и се
обжалва НП по същество.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и твърди законосъобразност процесуална и материална на атакуваното НП.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
„Б.“*** предоставя
туристическа услуга – „ресторантьорство“
в заведение за хранене и
развлечение / ресторант „Б.“ /, находящо се в гр. К. , ул.“Х.“№..
По
повод подаден в КЗП, на 03.09.2019 г. служители на КЗП, РД – С. – свидетелите Х., С. и Т. извършили проверка на
описания обект, в ходя на която установили, че търговецът предоставя
туристически услуги – „ресторантьорство“, в търговски обект, без да е поставил
на видно място удостоверение за утвърдена категория или временно
удостоверение за открита процедура по
категоризиране на обекта.
На мястото на проверката е съставен
констативен протокол, който е предявен и връчен на управителя на дружеството. С
КП е указано на управителя на дружеството на 05.09.2019 г. да представи пред РД при
КЗП удостоверение за утвърдена
категоризация или временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на туристическия обект.
На посочената дата управителят на дружеството
се явил в офиса на РД при КЗП гр. К. и представил само
копие от приходна квидтанция за заплатена такса за категоризиране на заведение за
хранене и развлечение .
На 05.09.2019 г. свидетелката Х. , в присъствието на управителя
на дружеството "Б*** 1“ ***, и в
присъствието на свидетеля С. съставила АУАН на дружеството, за нарушение на чл.
132, ал.1 от Закона за туризма , за това, че към датата на проверката – 03.09.2019 г. е извършвало туристическа дейност – ресторантьорство
в търговски обект за хранене и
развлечение , без да е поставил на видно място в обекта удостоверение за утвърдена категоризация или
временно удостоверение за открита процедура за категоризиране на обекта. Установи
се, че в обекта е имало поставена категорийна символика, без към нея да е
включено въпросното удостоверение за
категоризация.
АУАН,
е предявен и връчен на управителя на дружеството , като в графата „възражения“
не са посочени конкретни такива.
В рамките на срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по АУАН пред наказващия
орган.
Въз основа на горното, АНО издал и процесното
наказателно постановление, с което на осн. чл. 214 от ЗТ е наложило на
търговеца имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдът
намери жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по
следните съображения :
Съдът прие,че АУАН и издаденото въз основа на
него НП не съдържат пороци,от категорията на съществените,които да водят до
отмяната им.Същите са съставени в съответствие с разпоредите на чл. 40
и сл. и чл.
52 и сл.от ЗАНН.
Съдържат дата и място на издаване, органът
който ги е издал, описание на нарушението, правната му квалификация, както и
вида и размера на наложеното наказание, както и въз основа на коя правна норма
то е определено.
Съдът следва да отбележи,че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, в рамките на законовите им правомощия
и въз основа на Заповед от *** на КЗП, приложени към делото. Тук следва да бъде
посочено, че НП е издадено на осн.чл.
232, ал.2 от ЗТ,където изрично е посочено, че Наказателните постановления
се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за защита на
потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл.
42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 214 от Закона за туризма се налага
административно наказание на юридическо лице, което не постави временното
удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната
символика за туристическия обект. Видно от събраните по делото доказателства,
които са непротиворечиви и логично кореспондират помежду си, към датата на
проверката, търговският обект е функционирал, като за същия е било издадено безсрочно
удостоверение № 562/27.08.2009 г., което обаче не е било поставено на видно
място като част от категорийната символика, каквато в обекта е имало. Безспорно
обектът, в който е извършена проверката е сред обектите съгласно ЗТ, които
подлежат на категоризация. Разпоредбата на чл. 214 от ЗТ предвижда санкция за лице,
което предоставя туристически услуги в туристически обект, в който не е
поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория или временно
удостоверение за открита процедура за категоризиране. От анализа на правната
разпоредба е видно, че задължението за обективиране на категорийната символика
се адресира до обекти с издадено удостоверение за категоризация. Ролята на тази
символика, е да уведоми потребителите на туристическата услуга какви са
условията в съответното място. Затова, удостоверението трябва да е разположено
на "видно" място, т.е. да бъде достъпно за наблюдение, без да е
необходимо съответния турист да полага специални усилия да се запознае с
неговото съдържание. В конкретния случай, проверката е извършена в обект-
заведение за хранене и развлечение и не е установено да е разложено на каквото
и да е място. Видно от показанията на разпитаните свидетели , а и самият
жалбоподател не оспорва, такова не е било налично в обекта.
Съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателя, че неправилно е
определена правната квалификация на описаното административно нарушение,
подкрепена с твърдението, че описаното в
обстоятелствената част на АУАН и НП нарушение е такова по чл. 114, ал.1 от
Закона за туризма , а не такова по чл. 132, ал.1 от същия закон. Това възражения съдът намира за
неоснователно , доколкото за да осъществи състава на административното
нарушение по чл. 114, ал.1 от ЗТ търговецът следва да предоставя туристическа
услуга „ ресторантьорство“ в некатегоризиран търговски обект, какъвто не е
настоящия случай.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на
юридическото лице на основание чл. 214 от Закона за туризма, като е
констатирал, че въззивникът е реализирал деяние, съответстващо си с предвиденото
в хипотезата на санкционната разпоредба.
Въз основа на това съдът приема, че нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Не са налице предпоставките и на чл. 28 от ЗАНН , доколкото деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е
формално такова и за неговото реализиране законодателят не изисква настъпването
на общественоопасни последици, същите се презумират по силата на закона.
На следващо място икономическите интереси
които се засягат касаят широк кръг от потребители, което дава основание на съда
да приеме, че деянието се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Съдът отчете и факта, че търговецът е подал
заявление за потвърждаване на категорията
на обекта на 09.09.2019 г. , като въз
основа на това Заявление му е издадено временно удостоверение със срок на валидност – 13.11.2019 г., както
и това, че нарушението е извършено за първи път. Но само
поради това, разпоредбата на чл.
28, б."а" от ЗАНН не може да бъде приложена. Търговецът е
започнал процедура едва с констатирането на липсата на удостоверение от
органите на КЗП и съдът само може да предполага дали, ако към този момент не е
имало проверка, такава е щяла да бъде предприета.
По отношение на вида и размера на наложеното
наказание от 1000,00/хиляда/лева, то това е минималният предвиден в чл. 214, ал.1 от Закона за туризма и
напълно правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 83
и чл.
27 от ЗАНН наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на
хиляда лева. Безспорно в кориците на делото не се съдържат доказателства
дружеството "Б. "*** да е санкционирано за подобни нарушения на
законодателството, което дава основание на съда да сподели и извода на
наказващият орган, че нарушението е извършено за първи път. Това дава основание
на съда да приеме,също така,че определеното към минималния размер наказание се
явява справедливо и напълно съответстващо на целите,предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе,съдът приема,че
издаденото и атакувано НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № К-14627/14.11.2019 г. издадено от
**** на РД към ГД „К. на п.“ при КЗП С., с което на осн.
чл. 214, вр. с чл. 132, ал.1 от Закона за туризма е наложена на „Б. 1“ ***, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.К. , ул.“Х.“№., представлявано от
управителя В. Е. П.имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: