№ 190
гр. Айтос, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100922 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.34 ЗС.
Производството по делото е образувано по ИМ на Х. ХЮС. Х., ЕГН **********,
чрез адв.Р.Р., съдебен адрес: ***, против Ф. Ш. Х., ЕГН **********, чрез адв.Г.К., със
съдебен адрес: ***. Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на следния недв.имот:
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ I-
1248 в кв.85 с площ от 415кв.м.,при граници: улица, УПИ№№ XII-1236, XI-1237, Х-1238, I-
1247, представляващ дворно място no плана нa гр.А., с адм. адрес: гр. А., ***. Твърди, че
имотът бил построен и придобит по време на брака на страните (сключен през 1992г.) – в
режим на СИО, респ. след прекратяване на същия с вл. в сила решение от 2.4.2019г.,
възникнала съсобственост между тях по повод на вещта. Поддържа, че родителите на
ответника му дарили на 2.5.1996г. 200/415 ид.ч. от посоченото УПИ, като му учредили и
право на строеж за изграждане на жилищна сграда в същия, като сградата бил построена по
време на брака между страните. Твърди, че процесният имот бил неподеляем, като
предявява иск за делба на гореописания имот при следните квоти – 2/3 ид.ч. за ищцата и 1/3
ид.ч. за ответника, заявено в о.с.з. от 13.5.22г., т.к. имала по-голям принос със средства,
вложени при изграждане на сградата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Поддържа, че в случая липсвал какъв да е принос от ищцата за строежа на процесния имот,
който бил построен изцяло с извънбрачни средства (с парични средства на родителите му).
Не се оспорва наличието на гр.брак от 1992г. между страните до прекратяването му на
2.4.2019г. (по вз.съгласие), както и извършеното дарение в негова полза (от родителите му)
през 1996г. на ид.ч. от УПИ, в което бил построен процесният имот. Твърди, че след
сключване на брака страните заживели в дома на родителите му, като ответникът бил
1
безработен през следващите 3-4 години, а ищцата през следващите 12 години. Поддържа, че
процесният имот бил построен изцяло с парични средства на родителите му - сумата била
осигурена от продажбата на имот на неговия баща Ш. и от трудови средства на същия, а
страните били безработни към този момент. Сочи, че в споразумението по чл. 51 СК в
бракоразводното дело между страните уредили изцяло имуществените си отношения
помежду си, респ. че нямат претенции в тази връзка, обуславящо според страната
неоснователност на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а това се и установява, че страните са сключили гр.брак на 12.7.1992г.
помежду си.
Установява се, че Ш.М. и Х.М.-родители на ответника, му дарили с НА№5/2.5.1996г.
следния недв.имот- 200/415 ид.ч. от УПИ I-1248 в кв.85 с площ от 415кв.м.,при граници:
улица, УПИ№№ XII-1236, XI-1237, Х-1238, I-1247, представляващ дворно място no плана нa
гр.А., с адм. адрес: гр. А., ***, като му учредили същевременно и право на строеж за
изграждане на жилищна сграда в същия.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ш.М. /баща
на ответника/, М.М., А.Х. /брат на ищцата/, Н.М., Т.П. и Р.Х. /сестра на ответника/. От тях се
установява, че за строежа на процесния имот са използвани стари строителни материали-
тухли, керемиди, дървен материал, желязо, като строежа бил направен в периода 1996-
1997г.
Във връзка с твърденията на ответника за липса на принос на ищцата и че имотът бил
построен /придобит/ със средства на родителите му са представени писмени доказателства
/л.33-36 от делото/.
Видно от представените доказателства ищцата е работила 7 дни за времето през
1993г., започвайки работа отново през м.03.1997г., ползвайки майчинство през този период
/л.63-64 от делото/, като относно последния факт не се спори между страните.
Като доказателства по делото бяха дадени и обяснения от страните по реда на чл. 176
ГПК.
С решение № 72/02.04.2019 г. по гр. д.№ 276/2019 г. по описа на АРС, в сила от
същата дата, бракът между страните е прекратен.
В случая е било извършено дарение на 2.5.1996г. на ид.ч. от имот в полза на
ответника от родителите му, като същевременно само на него е било учредено право на
строеж върху имота. Строежът е бил реализиран в периода 1996-1997г., т.е. по време на
брака между страните, когато е била придобита и собствеността върху нововъзникналия
процесен имот, като спорът се концентира върху това налице ли е съсобственост между
страните върху имота или не. Съдът намира, че е налице съсобственост върху обекта по
следните съображения. Съгласно т.4 от ППВС 5/72г. включва се в СИО сградата, построена
през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е
било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. В случая според състава на общо
основание е приложима нормата на чл. 21, ал.3 СК /идентична на чл. 19, ал.3 СК от 1985г./,
съгласно която съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата установява изрично оборима презумпция (предположение), която е
доказателствено правило. Нито в тази, нито в друга разпоредба на СК от 1985 г. (отм.) не се
установява ограничение (забрана) по отношение на лицата за доказване на противното.
Разпоредбите на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) и чл.154,ал.2 ГПК трябва да се тълкуват
заедно, за да бъде установено процесуалноправното правило за доказване на релевантни за
гражданскоправен спор факти, че вещи, права върху вещи и парични влогове са попаднали в
съпружеска имуществена общност. Всяка страна по гражданско дело, която оспорва
2
твърдение на насрещна страна за възникване на съпружеска общност върху вещи и права
върху вещи и парични влогове, поради това, че са придобити по време на брак и
следователно в резултат на съвместен принос, има процесуална възможност да оборва
презумпцията (предположението), че придобиването е в резултат от съвместен принос.
Опровергаването на законово установената презумпция на чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.)
представлява обратно доказване, което за да е успешно, трябва да е пълно /Р. № 109 от
23.12.2020 г. по гр. д. № 3737/2019 г. на ВКС съд, 1-во г. о., Р. № 144 от 9.8.2016 г. по гр. д.
№ 566/2016 г. на ВКС съд, 1-во г. о., Р.№ 843 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 315/2010 г. на ВКС
съд, 4-то г. о./. Подобно обратно и пълно доказване обаче в случая ответникът не проведе в
процеса. Според чл.21, ал.2 СК /идентичен с чл. 19, ал.2 СК от 1985г./ съвместният принос
на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа
в домакинството. На никоя от изрично уредените от законодателя форми на принос не може
да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички
форми на принос /Р. № 73 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2014 г., I г. о. и Р. № 215
от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010 г. на II г. о./. Фактът, че ищцата е била в
майчинство и се е грижила за дете на страните към момента на построяване на процесния
имот /респ. при възникване на собствеността върху обекта/ е достатъчен, за да обоснове
наличие на тази форма на принос от нейна страна, респ. за възникване на СИО върху обекта.
За пълнота следва да се посочи и че с оглед събраните доказателства по делото не са
изключени по категоричен начин и другите посочени форми на принос на ищцата по см. на
СК, обуславящo извод за недоказаност на твърденията за липса на принос от нейна страна.
Доколкото ответникът не обори законовото предположение за наличие на съвместен принос
по см. на чл.21,ал.3 СК, то съдът намира, че върху имота е налице съсобственост,
обуславящо извод, че искът за делба е основателен. По отношение на квотите съдът счита,
че при прекратяване на брака същите са равни /чл. 28 СК/. Презумпцията не бе оборена по
делото от страна на ищцата, като положително решение по предявен иск по чл. 29, ал.3 СК
не е налице за страната в отделен процес, а подобен конститутивен иск е и недопустим за
предявяване в делбеното производство /т.3а ППВС 7/1973г/. Освен това твърденията на
ищцата за неин по-голям принос чрез влагане на повече средства в построяването
/придобиването/ на процесния имот съдът намира за изцяло недоказани, доколкото не се
подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА делба на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ I-
1248 в кв.85 с площ от 415кв.м.,при граници: улица, УПИ№№ XII-1236, XI-1237, Х-1238, I-
1247, представляващ дворно място no плана нa гр.А., с адм. адрес: гр. А., ***, при квоти,
както следва: за Х. ХЮС. Х., ЕГН ********** - 1/2 ид. част; за Ф. Ш. Х., ЕГН ********** -
1/2 ид. част.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3