МОТИВИ:
Подсъдимият В.Б.Т.- роден на xxxгxxx, живущ xxx, българин, български
гражданин, със начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е
обвинен в това, че на 16.12.2010г. между село С. б., обл. М. и гр. М., без
редовно писмено позволително извозил от горския фонд с каруца един кубик дърва
за огрев от вида дъб и цер на стойност 25 лева, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на
тази, отразена в обвинителния акт, намира същата за доказана по несъмнен начин,
поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, като по отношение на същия бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от три месеца, което изтърпи ефективно. На основание чл. 68, ал.
1 от НК бъде приведено и наказанието наложено на подсъдимото лице с влязла в
сила присъда по НОХД№ 30162/2009год. по описа на МРС от единадесет месеца
“лишаване от свобода”, което е било отложено от съда на основание чл. 66, ал. 1
от НК. Счита, че така определено същото би изпълнило целите на наказанието. Наказанието
би изиграло положителна роля за поправянето на подсъдимия.
Подсъдимият по делото в съдебно заседание се явява лично,
дава обяснения по обвинението, като съзнава извършеното. Съжалява и моли съда
да му наложи по – леко наказание.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият В.Б.Т. xxx същият е осъждан с влязла в сила
присъда по НОХД №30162/2009год. по описа на МРС
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК на единадесет месеца
“лишаване от свобода”, което е било отложено от съда на основание чл. 66, ал. 1
от НК.
На 16.12.2010 год. св. Б.Ж. xxx заедно със
служители на полицията спира за проверка движеща се каруца, натоварена с дърва.
При проверката се установява, че водач на каруцата е подсъд. Т., а каруцата е
натоварена с 1 кубик дърва от вида дъб и цер, прясно отрязани, немаркирани. При
проверката подсъдимият Т. не представил документи за дървата и билет за превоз
и с оглед и констатациите по отношение на подсъдимия е съставен акт за административно
нарушение.
От заключението на вещото лице по изпълнената
по делото съдебно оценъчна експертиза, прието като доказателство по делото е установено,
че стойността на извозваните дърва е в размер на 25.00 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът
намира, че показанията на св. Б.А.Ж. следва да
се кредитират, тъй като същите са обективни, логични и последователни, като се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Последният под
страх от наказателна отговорност предава свои непосредствени впечатления.
Подсъдимият
Т. дава обяснения, като се признава за виновен.
С горното подсъд. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК: на 16.12.2010г.
между село С. б., обл. М. и гр. М., без редовно писмено позволително извозил от
горския фонд с каруца един кубик дърва за огрев от вида дъб и цер на стойност
25 лева, като случаят е маловажен.
От
субективна страна е налице пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове
на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината, съдействие за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – степента на
обществена опасност на деянието и минало осъждане на подсъдимото лице.
Съдът призна подсъдимия Т. за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 235, ал. 6
във връзка с ал. 1 от НК като определи наказанието
при условията на чл. 54 от НК. Съдът на основание чл. 235, ал. 6 във
връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК наложи на подсъдимия наказание Глоба в полза на държавата в размер на 150 лева/сто и петдесет лева/.
Съдът
определи размерът на наложеното наказание “глоба” с имотното състояние на
подсъдимото лице, което е безработно и нереализира трудови доходи.
На основание чл. 235, ал.
7 от НК отне и в полза на държавата предмета на престъплението - един кубик
дърва за огрев от “дъб” и “цер”.
Така определеното наказание, съдът намира, че
е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздействат предупредително и възпитателно.
При този изход на
делото съдът постанови подсъд. Т. да заплати по сметка на ВСС сумата в размер
на 65 лева разноски по делото, както и сумата от 5 лева държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: