Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 17.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 17.12.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4921/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН.
В исковата си молба против С.П.П., ЕГН********** *** ищците П.П.П., ЕГН********* и С.П.Я., ЕГН**********,*** твърдят, че били наследници по закон на П. П. Я., починал на 30.08.2007г. - негови деца от първия му брак. Освен двамата ищци негови наследници били и втората му съпруга В. С. Я. и синът им - ответникът С.П.П.. До смъртта си П. П. Я., заедно със семейството си, живял в своята къща в с.Звъничево, общ.Пазарджик - обитавали първия жилищен етаж от къщата, а ищецът П.П.П. живеел на втория жилищен етаж от къщата. В тази къща преди това живеели и родителите на П. Я..
След смъртта на П. П. Я. през 2007г. ищецът П.П.П. продължил да си живее на втория жилищен етаж от къщата в с.Звъничево, а ответникът и майка му продължили да си живеят на първия жилищен етаж и да ползват заедно дворното място. През лятото на 2018г. Веселка Я. заявила на П.П., че трябва да напусне къщата, тъй като тя и синът й - ответникаът С.П. - били собственици на имота и П. нямал нищо. Ищецът не предприел никакви действия по напускане на имота, като на 20 август 2018г. се прибрал късно през нощта и установил, че входната врата за двора била заключена, той прескочил оградата на двора, но установил, че и входната врата за къщата също била заключена и патронът бил сменен.
След тази случка ищецът П.П. подал жалба в Районна прокуратура гр.Пазарджик, извършил справки в Агенция по вписванията и установил, че на 27.11.2006г. нот.Дъбова издала констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, с който баща му П. П. Я. и неговата сестра М. П. П. били признати за собственици на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда с РЗП от 152кв.м., състояща се от партерен /приземен/ жилищен етаж и редовен жилищен етаж, застроена на площ от 76 кв.м., масивна едноетажна сграда -гараж със застроена площ от 24 кв.м., построени в общинско (държавно) урегулирано дворно място от 780 кв.м., с приложена на място улична и дворищна регулация, съставляващо УПИ XV -139 от кв.20 по плана на с.Звъничево, общ.Пазарджик, при граници и съседи:от север и изток-улици, от юг-УПИ XIX-Църква и от запад-УПИ XIV- Църква „Св.Димитър".
На 11.12.2006г. с нот. акт за дарение на недвижим имот №64, том V, per.№9782, нот.дело №741/2006г. по описа на нот.Дъбова П. П. Я. със съгласието на втората си съпруга Веселка Стойчева Я. дарил на сина си от втория си брак - ответника С.П.П. притежаваната от него 1/2ид.ч. от гореописания недвижим имот. Дареният имот бил именно този, в които ищците се родили и израсли иэживеели - съответно ищецът П. до 20.08.2019г., а ищцата Я. - до преди повече от 10 години, когато заминала за Испания.
Твърдят ищците, че разбрали за извършеното от страна на баща им разпореждане с притежаваните от него идеални части от имота чрез договор за дарение в полза на ответника едва на 23.08.2018г., когато направили справки в имотния регистър в Агенция по вписванията. Този имот бил единствен на наследодателя им и с извършеното дарение била накърнена запазената част от наследството на ищците. Това пораждало правния им интерес от предявяване на настоящия иск за възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща П. П. Я., починал на 30.08.2007г., в размер на 5/24 идеални части за всеки един от ищците или общо 10/24 идеални части за двамата, чрез намаляване на извършеното дарение от наследодателя в полза на ответника С.П.П., обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот №64, том V, per.№9782, нот.дело №741/2006г. по описа на нот.Дъбова. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Сочат доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че искът е предявен след изтичане на погасителната давност - пет години по чл.110 от ЗЗД -, като срокът започвал да тече от момента на откриване на наследството - в случая 30.08.2007г. Твърдението на ищците, че били узнали за направеното от общия наследодател дарение в полза на ответника било невярно, освен това било напълно ирелевантно за настоящия казус. Поради това моли съдът да прекрати делото с оглед възражението за изтекла давност.
От обективна страна не оспорва, че с ищците са наследници на П. П. Я., починал на 30.08.2007г. Няма спор и относно твърдението, че ищецът П.П.П. е живял безвъзмездно в имота, собственост на С.П. и неговата съпруга до 20.08.2018 г. Не се спори между страните, че собствениците в един момент решавайки да реализират правата си в пълен обем, били възпретили ищеца да продължи да ползва част от техния имот. Не се спори, че общият наследодател П. П. Я. бил станал собственик на 1/2 ид. ч. от подробно описания в обстоятелствената част на исковата молба имот, както и че същият е прехвърлил на сина си С.П. чрез дарение тази своя 1/2 ид.ч. от имота на 11.12.2006 г. Твърди ответника, че през 2018г. съпругата на С.П. - Теменужка Николова Петрова придобила чрез покупко-продажба останалата 1/2 ид.ч. от имота с нотариален акт №151 том II рег. № 3897 по нот.д. № 286/2018г. Съгласно изискванията на ЗМДТ ответникът С.П. *** собствената си ид.ч. от имота в предвидения едномесечен срок. В тази връзка отново заявява, че не било вярно твърдението ищците да са научили за стореното от баща им дарение на ответника едва през 2018г. Те знаели за него още в момента на осъществяването му. Освен това след смъртта на общия наследодател се било открило неговото наследство и всеки от наследниците бил задължен по Закон да декларира придобитите по наследство движими и недвижими вещи. Ищците не били декларирали неследствените си идеални части от имота именно защото знаели за извършеното дарение. Също така тази 1/2 ид.ч. от процесния имот не била единствената наследствена маса. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че страните са наследници по закон на П. П. Я., починал на 30.08.2007г., като ищците са негови деца от първия му брак, а ответникът - дете от втория му брак.
На 11.12.2006г. с нот. акт за дарение на недвижим имот №64, том V, per.№9782, нот.дело №741/2006г. по описа на нот.Дъбова П. П. Я. дарил на сина си от втория си брак - ответника С.П.П. притежаваната от него 1/2ид.ч. от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с РЗП от 152кв.м., състояща се от партерен /приземен/ жилищен етаж и редовен жилищен етаж, застроена на площ от 76 кв.м., масивна едноетажна сграда -гараж със застроена площ от 24 кв.м., построени в общинско (държавно) урегулирано дворно място от 780 кв.м., с приложена на място улична и дворищна регулация, съставляващо УПИ XV -139 от кв.20 по плана на с.Звъничево, общ.Пазарджик, при граници и съседи:от север и изток-улици, от юг-УПИ XIX-Църква и от запад-УПИ XIV- Църква „Св.Димитър". Останалата 1/2 ид.ч. била собственост на сестрата на наследодателя им - М. Петрова П..
Твърдят ищците, че като наследници по закон на П. П. Я. имали запазена част от наследството, останало след смъртта му, която запазена част била накърнена с извършеното дарение и претендират то да бъде намалено до размера на запазената им част.
Ищците са от кръга на наследниците по закон и безспорно разполагат с процесуалната възможност да упражнят това си право чрез иска по чл.30 от ЗН. Наследник, който иска да се възстанови неговата запазена част, като се отменят изцяло или частично завещателни разпореждания или дарения /в конкретния случай се претендира частично намаляване на дарение/, трябва да докаже претенцията си, като установи от една страна обема и стойността на наследството, от друга - обема и стойността на даренията.
С оглед данните по делото в настоящия случай съдът изобщо няма да изследва наличието или липсата на горните предпоставки - искът по чл.30 от ЗН се предявява в петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който срок за даренията започва да тече от откриване на наследството - 30.08.2007г., когато е починал наследодателя на страните. Ирелевантно е кога са узнали за направеното дарение. В този смисъл е практиката на ВКС - решение № 868 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2009 г., I г. о., решение № 189 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2017 г., I г. о., ГК, решение № 858 от 28.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 187/99 г., I г. о. , решение № 281 от 11.06.2012 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 474/2012 г. и др.
Затова само това основание е достатъчно да се приеме, че искът е неоснователен и да се отхвърли.
В тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 750лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.П., ЕГН********* и С.П.Я., ЕГН**********,*** против С.П.П., ЕГН********** *** иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща П. П. Я., починал на 30.08.2007г., в размер на 5/24 идеални части за всеки един от ищците или общо 10/24 идеални части за двамата, чрез намаляване на извършеното дарение от наследодателя в полза на ответника С.П.П., обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот №64, том V, per.№9782, нот.дело №741/2006г. по описа на нот.Дъбова.
ОСЪЖДА П.П.П. и С.П.Я. да заплатят на С.П.П. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 750лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: