Решение по дело №9455/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266206
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20201100109455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                              21.10.2021г.                                Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                              Първо ГО, 30 състав                                                  

На двадесет и четвърти септември                                                      Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар КАПКА ЛОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 9455 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Ищецът Волейболен клуб „Л.“ излага в исковата молба, че е страна по сключен с ответницата М.К. договор за професионален волейболен състезател със срок на действие до 01.04.2024г. По силата на договора, клубът притежава състезателните права на състезателя за срока на договора. На 11.07.2020г. получил заявление от ответницата, с което същата го уведомява, че прекратява едностранно сключения договор. Съгласно чл.4.3. от договора, при предсрочно едностранно прекратяване от състезателя, последният дължи на клуба неустойка в размер на 100 000 евро. Ето защо, предявява частичен иск за осъждането на К. да му заплати сума в размер на 31 500 евро – част от дължимата неустойка.

          В депозирания по делото писмен отговор ответницата оспорва иска. Поддържа, че към момента на сключването на договора за професионален волейболен състезател, отношенията между страните са били уредени чрез сключен трудов договор. Сочи, че по естеството си, процесният договор също представлява трудов договор, тъй като урежда същите отношения, свързани с задължението на ответницата да полага труд като професионален състезател по волейбол. Доколкото първоначалният трудов договор е прекратен по взаимно съгласие на 11.06.2020г. , процесният също трябва да се счита прекратен. Сочи, че договорът за професионален футболен състезател е сключен само с цел заобикаляне на закона, доколкото предвиждането на неустойка в трудовия договор би било недопустимо. Ето защо, счита, че в цялост процесният договор е нищожен поради заобикаляне на закона, нарушение на добрите нрави и невъзможен предмет.

          На следващо място, излага, че от 08.06.2020г. волейболен клуб „Л.“ е преустановил дейността си поради финансови затруднения по отношение на представителния женски волейболен отбор, като същият е разформирован и са закрити всички девически формации. Самият ищец е бил в неизпълнение на задълженията си, като не е предоставил възможност на ответницата да тренира,  недобросъвестно се позовава на нищожната клауза за неустойка и създава пречки ответницата да бъде картотекирана в друг спортен клуб. Конкретно, поддържа неизпълнение на задълженията на клуба за плащане на месечното възнаграждение съгласно Анекс №1 към Договор №5/2019г., неосигуряване на необходимата материална база и условия за осъществяването на състезателните права, поради прекратяване от страна на клуба на участието на женския волейболен отбор в първенството на България и преустановяване на тренировъчната дейност, както и неизпълнение на задълженията по чл.2.4. от договора.

          Поддържа недействителност на наустоечната клауза и като ограничаваща правото на труд и постановяваща отказ от трудови права. Ако съдът приеме, че процесният договор не е трудов, поддържа недействителност на клаузата, поради това, че единствената цел, с която същата е уговорена, излиза извън присъщите на неустойката функции. С процесната неустойка се цели предотвратяване възможността на ответницата да упражни своето потестативно право едностранно да прекрати процесния договор преди изтичането на неговия срок, както и получаване от страна на ищеца на имуществена облага, която не му се следва, водеща до неоснователно обогатяване.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 02.04.2019г. между страните е сключен договор за професионален волейболен състезател №05/2019г. Съгласно същия, клубът притежава състезателните права на ответницата за срока на договора – до 01.04.2024г. По силата на уговореното между страните състезателят /ответницата К./ се задължава да упражнява състезателните си права в клуба, както и да изпълнява решенията на управителните му органи, свързани с подготовката, организацията на представянето на волейболния отбор при участие в Републиканския шампионат на Република България, националния турнир за Купата на страната, вътрешни и международни спортни турнири. Допуска се състезаването и за други клубове, но само в случай, че състезателят е отстъпен с изричното съгласие на ищеца на основание подписан договор за трансфер с приемащия клуб. От своя страна, клубът се задължава да изплаща на състезателя месечно възнаграждение, вкл. социални и здравни осигуровки, в размер, уговорен с допълнителен анекс. Съгласно чл.2.2. от договора, клубът заплаща възнагражденията и осигуровките само в случаите, когато състезателят се състезава от името на клуба. В чл.2.3. клубът е поел задължението да осигури необходимата материална база, екипировка и други условия за изпълнение на поставените спортно-технически цели и задачи. Съгласно чл.2.4 от договора клубът се задължава да осигури настаняване на състезателя в апартамент със съотборнички, като поема наема и режийните разходи за жилището. Изрично е уговорено, че клубът има право да преотстъпва състезателя на други клубове в страната и чужбина с изрично негово съгласие. В случай на осъществен трансфер, клубът има право на възнаграждение в размер на договорен между страните процент от трансферната сума. В чл.3.2. от договора са посочени условията, при които същият се прекратява, а именно – по взаимно съгласие на страните; едностранно от клуба – при неизпълнение на задълженията на състезателя, с едномесечно предизвестие; едностранно от състезателя – с шестмесечно предизвестие, като срокът на предизвестието започва да тече от заплащането от страна на състезателя на неустойката, уговорена в чл.4.3 от договора. Съгласно текста на чл.4.3. при прекратяване на договора едностранно от състезателя преди изтичане на срока, той дължи на клуба неустойка в размер на левовата равностойност на 100 000 евро.

Съгласно анекс към договора от същата дата, в случай, че състезателят упражнява състезателните си права като професионален състезател по волейбол в клуба, последният се задължава да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 900лв.

От ангажираните с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че още на 10.05.2017г. между страните е бил сключен договор за професионален волейболен състезател. Отношенията са уговорени по начин, идентичен с последващия договор от 2019г., с изключение на крайният срок на договора - посочен е 31.12.2021г., и клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на състезателя, в която е уговорен размер на дължимата в този случай неустойка – 80 000 евро. С анекс от 10.05.2017г. към този договор е уговорен размер на месечното възнаграждение на състезателя в размер на 500 лв.

На 07.08.2018г. страните са сключили и трудов договор, по силата на който клубът в качеството си на работодател е възложил на състезателя, който от своя страна е приел, да изпълнява длъжността „професионален спортист“ с място на работа  - Волейболен клуб „Л.“, за периода от датата на сключването на трудовия договор до 31.05.2019г. Уговореното трудово възнаграждение е за 4 часа работно време на ден и възлиза на 225 лв. месечно. С анекс от 01.04.2019г. е договорен нов размер на месечното трудово възнаграждение от 560 лв., както и преминаване към 8-часов работен ден.

По делото е приета Заповед №09-ВК/10.06.2020г., с която на осн. чл.325, т.1 от КТ и молба, подадена от ищцата, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 11.06.2020г. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата, което обстоятелство не се оспорва от страните.

На 10.07.2020г. ищцата е депозирала при ответника заявление, съгласно което прекратява едностранно сключения между страните договор за професионален футболен състезател от 02.04.2019г.

По делото е представен препис от електронна кореспонденция между упълномощения процесуален представител на ответницата адв. В.и г-н Х.А.– организационен директор на Национална волейболна лига, в която е посочено, в отговор на запитване от страна на адв. В., че състезателката М.К.К. не е картотекирана към нито един клуб в България. Датата на кореспонденцията е 15.03.2021г. Посоченото обстоятелство не е оспорено от ищцовата страна, нито са ангажирани доказателства за обратното, поради което съдът приема за установено от фактическа страна, че към посочената дата ответницата не е била картотекирана като състезател към нито един волейболен клуб в страната, следователно и към ищцовия клуб.

Представени са по делото 3 бр. повиквателни за национален състезател, изпратени от Българска федерация по волейбол до ищцовия клуб, в които е посочено името на ответницата, за подготовка за участие в различни спортни форуми, за следните дати: 29.04.2019г., 25.12.2019г., 16.06.2020г.

От представения по делото международен трансферен сертификат се установява, че в периода 01.01.2020г. – 15.05.2020г. ответницата като състезател по волейбол е била преотстъпена от ищцовия клуб на турския волейболен клуб N. B. G..

С оглед разпределената от съда доказателствена тежест и доказване на обстоятелството, че ищецът е изплатил на ответника всички дължими по процесния договор суми /което се оспорва от ответната страна/, по делото се ангажирани писмени доказателства – ведомости за заплати и разходни касови ордери. Изслушано е първоначално и допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Във връзка с оспорване на подписите, положени за ответницата във ведомости за заплати за м.юни, август, септември и октомври, както и в РКО №375/18.06.2019г., е открито производство по чл.193 от ГПК и е изслушано заключение на съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. От заключението се установява, че подписите, положени за М.К. в графи №9 във ведомости за заплати на ВК „Л.“ с м. август, септември и октомври 2019г. са положени от ответницата, а подписите за „получил сумата“  в РКО №375/18.06.2019г. и във ведомост за заплати на ВК „Л.“ за м. юни 2019г. не са положени от ответницата, а от трето лице – г-жа Л.Д.. Така, съдът приема от фактическа страна, че оспорването е доказано и посочените писмени доказателства следва да се считат изключени от доказателствата по делото.

За установяване на факта, че възнаграждението за м. юни 2019г. е било изплатено на ответницата по делото е проведен разпит на свидетелката Л.Д. и са изслушани обясненията на ответницата по реда на чл.176 от ГПК. При разпита в съдебно заседание свидетелката Д.заявява, че работи при ищеца като тийм мениджър, понякога и като треньор. Познава ответницата като състезател на клуба. Потвърджава, че в периода 2019-2020г. е имало случаи, когато е получавала възнагражденията на ответницата и други състезателки от отбора вместо тях и е подписвала от тяхно име РКО. Това се налагало, когато момичетата са в невъзможност да си ги получат лично в гр. София. Конкретно подписа в процесния РКО потвърждава, че е нейният. Мисли, че по това време ответницата е била на лагер в гр. Пловдив с националния отбор, където впоследствие тя й е предала сумата по ордера, на път за Димитровград. Счита, че вероятно някое от момичетата – състезателки на клуба - я е помолило за това, предвид отсъствието им от гр. София във връзка с участието им в лагера на националния отбор. В обясненията си по чл.176 от ГПК ответницата отрича да е получавала сумата по ведомост и РКО от м. юни 2019г. от свидетелката. Заявява, че за получени плащания от ищеца винаги е полагала подпис.

От първоначалното и допълнително заключение на ССчЕ /като вещото лице е обсъдило подробно в заключението си писмените доказателства, въз основа на които същото е изготвено, поради което съдът не ги обсъжда отделно/, неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и пълни, се установява, че за периода от м. април 2019г. до датата на исковата молба – 08.09.2020г. при ищеца са осчетоводени следните плащания към ответницата, отразени в табличен вид:

 

Дата

Изплатена сума ведомости

*

Изплатена сума РКО

Общо

04.2019

434,55 лв.

465,45 лв.

900,00 лв.

05.2019

434,55 лв.

125,45 лв.

560,00 лв.

06.2019

434,55 лв.

125,45 лв.

560,00 лв.

07.2019

434,55 лв.

125,45 лв.

560,00 лв.

08.2019

434,55 лв.

465,45 лв.

900,00 лв.

09.2019

434,55 лв.

465,45 лв.

900,00 лв.

10.2019

434,55 лв.

465,45 лв.

900,00 лв.

11.2019

434,55 лв.

465,45 лв.

900,00 лв.

12.2019

434,55 лв.

465,45 лв.

900,00 лв.

Общо

3 910.95 лв.

3 169.05 лв.

7 080.00 лв.

 

При изслушването в съдебно заседание, вещото лице Д. заявява, че всички записи в счетоводството на дружеството са направени само във връзка с трудовия договор и осигуровки са внасяни само по него, във връзка с декларации №1 и 6, които са свързани с осигуровките. Не са констатирани счетоводни записи по договора за професионален състезател.

Като обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира от фактическа страна, че не се доказа по делото при пълно и главно доказване твърдяното от ищеца обстоятелство, че е изплатил на ответницата сумите от 125,45 лв. по РКО №375/18.06.2019г. и 434,55 лв. по ведомост за заплати от м.юни 2019г. Писмените доказателства за това са установено неистински, а показанията на свидетелката Д.относно времето и мястото на предаването на сумата на ответницата са уклончиви, което личи от употребата на думите „най-вероятно …“, „доколкото си спомням, мисля че..“. Освен това, свидетелката заявява, че освен конкретния случай с възнаграждението за м.юни 2019г. е имало и други случаи в периода 2019-2020г., в които е получавала заплатата на ответницата от ВК „Л.“ вместо нея. От заключението на графологичната експертиза се установява, че няма друг от проверените по делото документи – ведомости и разходни касови ордери за изплатени суми, който да е бил подписан от г-жа Д.. Съдът цени показанията на свидетелката критично по реда на чл.172 от ГПК и във връзка с факта, че тя е служител на ищцовото дружество, което обуславя възможна заинтересованост от изхода на спора. Ето защо, приема от фактическа страна, че по отношение на факта на изплащането на сумите от 125,45 лв. по РКО №375/18.06.2019г. и 434,55 лв. по ведомост за заплати от м.юни 2019г. от ищеца на ответницата не беше проведено пълно и главно доказване.

За установяване изпълнението на другите задължения на ищеца по процесния договор по делото е проведен разпит на свидетелката А.Д.. Същата заявява, че е била състезателка на ВК „Л.“, като през м. май 2020г. трудовият й договор с клуба е бил прекратен. Не практикува волейбол от настъпването на пандемията в България. По време на тренировъчния процес в периода 2019-2020г. била настанена в апартамент на ул „******, първоначално с ответницата и още две момичета, а впоследствие дошло още едно момиче. Разноските по квартирата се поемали от клуба. Тренировките се провеждали в кв. „Л.“. До обявяването на пандемията през м.март 2020г. нямало никакъв проблем с екипировките или достъпа до залата. Екипите ги предоставял клуба. През м.март 2020г. получили обаждане от г-жа Д., която им казала, че клубът няма да има активна дейност, което означавало да освободят апартамента. Всички момичета се изнесли още през м. март, свидетелката била предпоследна в апартамента, а последна освободила М., понеже била в чужбина и се прибрала по-късно заради пандемията. Трудовият си договор с клуба свидетелката е прекратила през м. май 2020г. поради прекратяване дейността на отбора. Договорът й за професионален състезател е все още действащ и важи до 2024г. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и дадени от незаинтересовано лице.

За доказване на изпълнението на задълженията на клуба по т.2.3 и 2.4 от процесния договор по делото са ангажирани и писмени доказателства – договор за наем на волейболна зала в Спортен център „Л.“, два броя договори за наем на недвижими имоти – апартаменти в гр. София, на ул. „******, фактури и приемо-предавателни протоколи за спортна екипировка и отборен лиценз за 2019/2020г. на ВК Л. СДРУЖЕНИЕ (1-022-005) за Държавно първенство – жени от 15.10.2019г.

При така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е частичен иск с пр.осн. чл.92 от ЗЗД за сумата от 31 500 евро /от целия размер на вземането за 100 000 евро/ - дължима неустойка по чл. 4.3. от сключения между страните договор на професионален волейболен състезател №5/2019г.

          Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по двустранен договор страните са постигнали съгласие по клауза, с която отнапред са определили размера на вредите при едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на състезателя.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е било сключено процесното неустоечно съглашение за обезпечаване на вредите от едностранно предсрочно прекратяване на договор за професионален волейболен състезател №5/2019г. от страна на състезателя;  че неустоечното вземане е в претендирания размер; че са се осъществили обстоятелствата, обуславящи приложимостта на процесната неустоечна клауза, а именно -  че ответницата едностранно и предсрочно е прекратила процесния договор.

Предвид направеното от ответницата възражение за неизправност на ищцовата страна, в тежест на ищеца е да докаже и че е изпълнил задълженията си по процесния договор, уговорени в чл.2.1, 2.3 и 2.4 от Договора.

В тежест на ответника е, при доказване на горните обстоятелства, да докаже фактите, от които черпи възраженията си за нищожност на неустоечната клауза.

Сключването на процесния договор за професионален състезател, съдържащ конкретната неустоечна клауза, както и фактът, че договорът е едностранно прекратен преди изтичането на уговорения срок едностранно от ответницата, без да е заплатена неустойката по чл.4.3 от същия, са обстоятелства, по които страните не спорят.

Процесните отношения намират своята правна регламентация в Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта от 2003г. /отм./. Съгласно чл.11 от същия тренировъчната и състезателната дейност за високи постижения се осъществява от лица, картотекирани като спортисти аматьори или професионални спортисти под ръководството на треньори. Картотекирането е акт, с който се създават състезателни права за определено физическо лице, придобиващо статута на спортист. Състезателните права са съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и свързаните с това участие имуществени и неимуществени права. Спортистът е длъжен да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран. Картотекирането има срок една спортносъстезателна година.

Процесният договорът за професионален състезател е сключен на осн. чл.17 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта от 2003г. /отм./. Съгласно приложимата към договора редакция на нормата /в сила от 11.04.2014 г./ професионалните спортисти извършват тренировъчна и състезателна дейност по договор срещу възнаграждение. Договорът между професионалния спортист и спортния клуб се сключва задължително в писмена форма и включва клаузи относно:1. срока на договора; 2. размера на възнаграждението на спортиста; 3. застраховането и медицинското осигуряване на спортиста; 4. условията и реда за прекратяване на договора, включително при трансфер; 5. обезщетенията, дължими от неизправната страна.

Чл.19 от Правилника урежда условията за трансфер. Разпоредбата сочи, че състезателни права на спортист се прехвърлят от клуба, към който той е картотекиран, чрез възмезден договор за трансфер, в резултат на който спортистът променя своята клубна принадлежност. Състезателни права на спортист могат да се преотстъпват от един спортен клуб на друг за определен период от време в рамките на спортносъстезателната година. Прехвърлянето или преотстъпването на състезателни права се извършва след предварително писмено съгласие на спортиста.

Предвид съдържанието на договора за професионален състезател, съдът намира, че със същия е уредена тренировъчната и състезателната дейност на ответничката като професионален волейболен състезател при ищеца като спортен клуб по смисъла на чл.3 от горецитирания Правилник, както и отношенията по повод прехвърлянето/преотстъпването на състезателни права или т.нар. трансфер. Въпросният договор няма белезите на трудов, поради което възражението на ответника в този смисъл е изцяло неоснователно. Обстоятелството, че между страните е било налице паралелно съществуващо трудово правоотношение по силата на сключен по-рано трудов договор само подкрепя този извод.

Ищецът се домогва да докаже, че между страните е било налице едно основно правоотношение – породеното от гражданския договор за професионален състезател, и само по силата на това правоотношение ищецът е имал задължението да заплаща уговореното възнаграждение в размер на 900 лв. месечно и то само за месеците, в които състезателят се състезава от името на клуба, което е и сторил. В същите периоди клубът е бил задължен да заплаща и социални и здравни осигуровки за конкретния състезател. Трудовото правоотношение между страните е вторично, така да се каже – обслужващо. Сключването на трудов договор към гражданския /тоест към договора за професионален състезател/ е направено единствено в интерес на състезателите, с оглед гарантиране на здравните им и осигурителни права, вкл. в трансферни периоди, по причината, че по силата на граждански договор не можело да се изплащат социални и здравни осигуровки /в този смисъл – писмено становище на ищеца на л.81 и сл. от делото/.

Съдът не споделя този извод на ищцовата страна. Същият не намира опора нито в нормативната уредба, нито в уговореното между страните чрез представените по делото договори и анексите към тях.

От правна страна съдът намира, че между ищеца и ответника са били налице две паралелно съществуващи правоотношения, произтичащи от договора за професионален състезател, респ. от трудовия договор. Договорите са с различен предмет и уреждат различни аспекти на връзката между професионалния състезател и клуба, в който същият е картотекиран, включваща набор от имуществени и неимуществени права и задължения. И в двата договора е било уговорено заплащането на възнаграждение – по договора за професионален състезател то е в размер на 900 лв. месечно, съгласно анекс от 02.04.2019г., а по трудовия договор – 560 лв., считано от 01.04.2019г. Тълкувайки волята на страните, съдът не намира опора за извода, че трудовото възнаграждение се „включва“ в договореното по договора за професионален състезател, поради което след изплащане на трудовото, ищецът е дължал да доплати само разликата над същото до пълното договорено възнаграждение от 900 лв. – в който смисъл е защитната теза на ищеца, макар и по-общо формулирана. Такава договорка не е направена в нито един от двата договора, не произтича и от закона, а ако това беше целта на страните, не би имало никаква пречка същата да бъде прецизно формулирана и включена в съдържанието на поне един от договорите. Изложеното от процесуалния представител на ищцовата страна  в посока, че такава е практиката на всички волейболни клубове в страната, съдът намира за неотносимо.

При липса на подобна уговорка между страните по конкретното правоотношение, съдът намира, че в периода след 01.04.2019г. ищецът е дължал заплащане на 560 лв. по трудовия договор до датата на неговото прекратяване на 10.06.2020г., а по договора за професионален състезател – по 900 лв. месечно от 02.04.2020г. до прекратяването му на 10.07.2020г., освен в периодите, когато ответницата не се е състезавала за клуба.

Под периоди, в които състезателят се състезава от името на клуба следва да се разбират периодите, в които състезателят е картотекиран към ответния клуб и в които периоди  той е длъжен да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран. Следователно, това изключва периодите, за които състезателни права на спортиста са преотстъпени от един спортен клуб на друг в рамките на спортносъстезателната година, както и след прехвърлянето им от клуба, към който състезателят е картотекиран по силата на договор за трансфер /в резултат на който спортистът променя своята клубна принадлежност/.

Приложена към конкретния казус, така посочената правна уредба налага извода, че ищецът не е дължал заплащането на сумата от 900 лв. месечно единствено за периода, в който състезателните права на ответницата са били протстъпени на турския отбор. За периодите, в които ищецът твърди, че ответницата е участвала в тренировъчна или състезателна дейност на националния отбор, поради което също не й се е дължало възнаграждение по професионалния договор, макар такова да било частично изплатено за м. май, юни и юли 2019г. – ищецът не е ангажирал доказателства, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест. Приети са по делото 3 бр. повиквателни, обсъдени по-горе, при установяване на спора от фактическа страна. Съгласно чл.17, ал.1 от Правилника на Българската федерация по волейбол за състезателните права и статута на спортистите аматьори  и спортистите професионалисти по волейбол /достъпен на ел.страница на Федерацията/, състезателните права на състезател по повод на участието му в спортно-състезателна и тренировъчна дейност, произтичащи от картотекирането му, подлежат на спиране от Комисията по трансфери при неявяване на лагер-сбор на националните отбори, след официално отправена писмена покана. Очевидно, въпросните повиквателни представляват официално отправена писмена покана до състезателя, чрез картотекиращия клуб. Явяването е задължително, под страх от спиране на състезателните права. Не са ангажирани обаче никакви доказателства за продължителността на периодите на участието на ответницата във въпросните лагер-сборове на националния отбор, нито е обосновано защо за тези периоди не следва да се заплаща възнаграждение по договора за професионален състезател, предвид липсата на данни за прехвърляне или преотстъпване на състезателните права.

 От заключението на ССчЕ е видно, че ищецът е бил в трайно и продължително неизпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждение по чл.2.1. от договора за професионален волейболен състезател. В нито един момент от сключването до прекратяването му ищецът не е изплатил пълната дължима сума за месечно възнаграждение на ответницата. Това е така, защото изплатените суми по ведомости за работни заплати следва да се отнесат към дължимите плащания по трудовия договор – по който не се и спори, че са били изплатени всички дължими суми за заплати до края на 2019г. /с изключение на сумата за м.юни 2019г./, както и дължимите осигуровки. Ето защо, като погашения на дължимите по договора за професионален състезател суми следва да се отнесат само плащанията по РКО, всяко от които е в размер, неотговарящ на уговореното в договора. Освен това, след приключване на трансфера в Турция на 15.05.2020г. и при действащ договор за професионален състезател, ответницата също следва да се счита за състезателка на ищцовия клуб, доколкото по делото нито се твърди, нито се доказва в този период състезателните й права да са били прехвърлени или преотстъпени. Следователно, за периода от 16.05.2020г. до прекратяването на договора на същата е било дължимо уговореното възнаграждение от 900лв. месечно, което ищецът нито твърди, нито доказва да е изплатил. Дори и да се приеме /макар съдът да намира за недоказано  твърдението, че считано от 16.06.2020г. ответницата е участвала в подготовка на националния отбор и за периода след тази дата ищецът не следва да й заплаща възнаграждение/, остава незаплатено дължимото възнаграждение за периода 16.05 – 15.06.2020г. Липсата на състезателна дейност в този период поради предсрочното прекратяване на първенството за сезон 2019-2020г. на Национална волейболна лига поради пандемичната обстановка, е обстоятелство, извън контрола на ответницата, поради което и неизпълнението на задълженията й за посочения период да се състезава за ищеца, не може да бъде виновно.

В обобщение, съдът намира, че по отношение на задължението на ищеца за заплащане на възнаграждение от 900лв. по процесния договор, е налице частично неизпълнение за месеците април, май и периода юли – декември 2019г. и пълно неизпълнение за м. юни 2019г. и в периода 16.05 – 10.07.2020г.

Неустойката обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява отнапред размера на обезщетението за вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението, освобождавайки го от задължението да го доказва. Уговорената неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на двустранен договор предполага изправност на страната, която я претендира. При виновно неизпълнение на задълженията на тази страна, произтичащи от същия договор, на насрещната страна не може да бъде отказано правото да прекъсне облигационната връзка или да й се възложи в тежест да отговаря по неустоечната клауза за предсрочно прекратяване. Едностранното прекратяване на срочен договор налага компенсиране на насрещната страна, но само ако тя самата е изправна. Уговорената неустойка не се дължи за неизпълнение на поети задължения, ако кредиторът, претендиращ заплащането й, е неизправна страна, поради това, че не е изпълнил насрещните си задължения по договора. Съдебната практика трайно и безпротиворечиво приема, че правото на неустойка за неизпълнение по чл.92 от ЗЗД принадлежи само на изправната страна по договора /в т.см. решенията по гр. дело №405/2016г. на ВКС, II ТО,  т.д №470/2009г. на ВКС, II ТО, т.д. №2617/2013г. на ВКС, II ТО и др./

Ето защо, като приема, че ищецът е бил неизправна страна по отношение на задължението си да заплаща на ответницата месечно възнаграждение в уговорения размер, съдът намира, че същият няма право да претендира неустойка за предсрочното прекратяване на същия. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид направения извод, съдът намира за безпредметно разглеждането на останалите възражения на ответника по отношение твърдяното неизпълнение на клаузите на чл.2.3 и 2.4 от договора.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ответната страна. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, е именно сумата от 2 820лв.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Волейболен клуб „Л.“, ЕИК ******, с адрес на седалището гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „******, Спортен център Л.срещу М.К.К., ЕГН ********** *** частичен иск по чл.92 от ЗЗД за заплащането на сумата  от 31 500 евро от пълния размер на иска 100 000 евро, представляващи  неустойка, дължима по чл. 4.3. от сключения на 02.04.2019г. между страните договор на професионален волейболен състезател №5/2019г.

ОСЪЖДА Волейболен клуб „Л.“, ЕИК ******, с адрес на седалището гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „******, Спортен център Л., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М.К.К., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 2 820 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                               

                                                                              СЪДИЯ: