Р
Е Ш Е
Н И Е № 260018
гр. Пловдив, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на прокурор СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ при Окръжна прокуратура - Пловдив и съдебен секретар ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА, след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 662 / 2020г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
от НПК.
С присъда от 27.01.2020 г. Карловският районен съд e признал подсъдимия П.М.Д. за виновен в това, че на
26.09.2015 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у Д. Д. Г. от
гр. Троян, че ще извърши ремонт на лек
автомобил марка „Нисан“ модел „Мурано“ с рег. № ***, с рама № ***, собственост
на Г., който се изразявал в ремонт на скоростна кутия и смяна на компютър,
контролиращ скоростната кутия на горепосочения автомобил, като поддържал това
заблуждение у Д. Д. Г. до 11.02.2016 г., а в действителност не извършил такъв
ремонт и с това причинил на последния имотна вреда в размер на 1950 лева, поради което и на основание
чл.209, ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от
свобода.
Съдът е признал подс.Д. за виновен и в това, че за периода от 05.01.2016 г.
до 16.07.2017 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив, е измамил клиент – Б.С.Г. ***
относно качеството на предоставената услуга – извършване на ремонт и монтаж на
двигател на лек автомобил марка ,,Джип“, модел „Чероки“ с рег. № *** собственост на Б.С.Г., който в
действителност не бил извършен, поради което и на основание чл.232, ал.2, б.
„б“, вр. с ал.1, вр. с чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.232, ал.5, вр. с чл.232,
ал.2, б. „б“, вр. с ал. 1, в вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК е лишил подсъдимия Д.
от право да упражнява професия или дейност, свързани с ремонт на леки и товарни
автомобили за срок от три години, определил е
едно общо най-тежко наказание на подсъдимия П.Д. - лишаване от свобода
за срок от две години и е отложил изпълнението на това наказание с изпитателен
срок от четири години, като е
присъединил наказанието лишаване от право да упражнява професия или дейност,
свързани с ремонт на леки и товарни автомобили за срок от три години към общото
и най-тежко наказание лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд се е разпоредил с реществените доказателства и е
осъдил подсъдимия
П.Д. да заплати напрвените разноски в производството на досъдебното и съдебно
производство, както и тези направени от частния обвинител Б. Г..
Настоящото
въззивно производство е образувано по жалба на адв.В.В. – защитник на
подсъдимия П.М.Д. срещу горепосочената присъда. Във въззивната жалба се правят
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
присъдата. Защитата счита, че установените по делото факти не водят на извода
за несъмнена доказаност на престъпните деяния. Правят се доводи и за
несправедливост на наложените наказания, както и постановяването на присъдата
при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невинен
и оправдан.
В съдебно
заседание пред окръжния съд представителя на ОП Пловдив, счита, че двете
престъпрения са доказани и изразява становище за потвърждаване на присъдата.
Частният
обвинител Б.Г. лично и чрез повереника си адв.П. поддържа становището на
прокурора и изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият чрез защитника си адв.В.
желае да бъде оправдан. Изразяват становище, че първоинстанционният съд е направил
неправилен анализ на доказателствата, довело до незаконосъобразни правни изводи
по същество, като е приел фактическа обстановка, изнесена от двамата свидетели
пострадали, която не кореспондира с останалите събрани доказателства и по този
начин не може да се докаже по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е
извършител на престъпленията, за които е предаден на съд. Защитата счита, че с
действията си по ремонта подсъдимият Д. е извършил единствено правилните и
необходими действия за започване и приключване на съответния ремонт, което е
доказателство за добросъвестното му поведение и не може да му се вмени, че от
самото начало е искал да излъже когото и да било, а се касае за неуредени
гражданско-правни отношения, като не са установени факти за това, какви ангажименти
са били поети за това какъв да бъде ремонтът, неговото качество и как да бъде
извършен той. Алтернативно се пледира за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради отказ на председателя
на състава, постановил присъдата да се отведе от разглеждане на делото. На
последно място се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното
наказание в насока изменение на присъдата и намаляване на наказанията „лишаване
от свобода“ и „лишаване от право да упражнява определена дейност“.
Пловдивският
окръжен съд след като изслуша становищата на страните и провери изцяло
правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК, намери, че на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което води до приложението на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 от НПК.
Каза се
по-горе, че подс.Д. е предаден на съд за извършени две престъпления – измама по
основният състав по чл.209 ал.1 от НК и търговска измама по чл.232 ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК, като в същия смисъл е постановен
атакуваният съдебен акт. За първото обвинение с пострадал свид.Г. прокуратурата
е обосновала извършено престъпление като класическа измама, тъй като независимо
от извършваната дейност по занятие от подсъдимия по ремонт на автомобили,
същият е въвел и поддържал заблуждението спрямо този пострадал без изначално да
има намерението да изпълни поетата договореност, обосновано от последващите му
действия и независимо, че е имало
договореност за това с клиента, като съдебната практика е категорична, че
извършването на престъпление от описания вид е възможно, като се използва
упражняваната от дееца дейност. Съставът
на чл.232
от НК е специален по отношение на класическата измама по
чл.209 от НК. Той намира приложение, доколкото не е реализиран основният
състав, тъй като не предвижда изначална липса на намерение за престация и за
увреда на пострадалия с предприети действия от извършителя за противоправно
мотивиране на първия да се разпореди с материално благо, вследствие на което да причини на себе си или другиму имотна
увреда. При търговската измама стоката е продадена, респективно, ако се
предлага услуга /както е в настоящия случай/ тя е реализирана, но
недобросъвестно от дееца. Деянието също
е умишлено. Деецът предприема действия
спрямо доверилия му се клиент чрез заблуждение /измамване/ относно качеството
на предоставената стока, материали или услуга. Съставът на престъплението по чл.232 ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК не изисква посочване на настъпили вреди за
увреденото лице. То засяга добросъвестните отношения в отделни стопански
отрасли между лице, осъществяващо стопански оборот чрез предоставяне на стоки
и/или услуги и лице, на което първият престира, т.е. неговият клиент.
Така, по отношение на второто обвинение на предаденото на съд лице, РП
Карлово от една страна е приела, че вече са били възникнали отношения между
лице, предоствящо определена услуга /в случая ремонт на автомобили/в лицето на
подсъдимия Д. и клиент – частния обвинител Г.. Описани са в обвинителния акт редица
действия и тяхната последователност,
предприети от подсъдимия по извършване на услугата. Остава обаче напълно
неясна тезата на обвинението кои са действията на подсъдимия, въвеждащи в
заблуждение пострадалия частен обвинител Г. относно качеството на извършения ремонт.
На подсъдимия е предявено обвинение за осъществено престъпление по чл.232 ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК, чието изпълнително деяние е заблуждение на
клиента относно качеството на предоставената услуга. Такова твърдение би могло единствено
по предположение /което е недопустимо/ да се изведе за един от етапите на
отношенията между подс.Д. и клиента Г., при които подсъдимият предал автомобила
на пострадалия с уверение, че е поправен, но веднага след като бил
ползван, светнала червената лампа за
нивото на маслото на таблото. В
заключение обаче, представителят на държавното обвинение всъщност приема, че
ремонт изобщо не е бил извършван. Налице
е противоречие между описаната в обвинителиня акт деятелност на извършителя
и вмененото му обвинение - т.е. между
обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт. Описаните факти по
действията на подсъдимия в случая не е ясно според прокуратурата дали са такива
по извършване на услугата ремонт на автомобила на Г. или не представляват изобщо
такива, защото в самия диспозитив на обвинението се заключава, че ремонт не е
извършван. Основателни са в този смисъл възражениета на защитата, че прокурорът
не е посочил каква е била договореността между страните и какъв е бил дължимият
ремонт и неговият обем, за да се отличат
съставомерните белези на единия или другия вид измама, след което да се
отсъди по същество. Поставя се въпросът в какво се състоят измамливите действия на подсъдимия, водещи до вменената му
квалификация на извършено деяние по престъпния състав на търговската измама, с
кои свои активни действия подс.Д. е заблудил свид.Г. относно качеството на ремонта. Такива в
обвинителния акт от една страна са двусмислено посочени /предвид горната
забележка относно „светещата лампа за повреда”/, а от друга – в заключителната
част се приема, че ремонт не е бил извършван, което противоречи и на правната
квалификация, приета от прокурора. Т.е. налице е изначално неясна обвинителна
теза, нарушаваща правото на защита на предаденото на съд лице да разбере
същата и адекватно на нея да се защитава. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Погазено е
законовото изискване недвусмислено да са очертани рамките на доказване в
наказателния процес, като обвинителният акт е изготвен в разрез с изискванията
на чл.246 от НПК. Визираната незаконосъобразност е неотстранима от съда, който не
може да замести, промени или допълни обвинителната теза на прокуратурата. Нарушението
е отстранимо единствено на фазата на досъдебното производство.
Като не е
констатирал описаното процесуално нарушение в проведеното разпоредително
заседание и не е върнал делото на РП Карлово за отстраняването му, а е
постановил съдебен акт по съществото на казуса при неясно обвинение, районният
съд е издал незаконосъобразна присъда. Последната подлежи на отмяна на това
основание, като е безпредметно обсъждане на останалите доводи в жалбата. Делото
следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд
от фазата на разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите по чл.248
ал.1 от НПК.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда от 27.01.2020г., постановена по НОХД № 663 по описа за 2018г. на
Карловски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на РС- гр.Карлово от фазата на разпоредителното заседание.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: