Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С решение №274 от 16.03.2015 г постановено по гр. д. №3051/014 г,ВТРС е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2-ро,чл.4, от Закона за отговорността на държавата и общините, вр. с чл.52 от ЗЗД ПРОКУРАТУРАТА на Република Б., със седалище – гр.С., ул.” В.” № 2 да заплати на С. П. А., сумата от 2000/ две хиляди/ лева - представляваща обезщетение за справедливо овъзмездяване на неимуществени вреди, изразяващи се в изживявания/ чувства/ на тревоги, притеснения, стрес, безпокойство и явяващи се неблагоприятна пряка и непосредствена последица от факта на неоснователно повдигнато му на 14.02.2013 г. по Досъдебно производство № Д-299/2011 г. по описа на ОСО на Окръжна П. П. обвинение, вменяващо на същия извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.1, ал.2 и чл.44, ал.1 от ЗДвП, тъй-като наказателното производство е прекратено / с влязло на 19.09.2013 г. постановление на прокурора от 26.03.2013 г./ поради недоказаност на това обвинение, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2013 г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е отхвърлен предявения главен иск за разликата до пълния му претендиран размер от 3000 лева като неоснователен и недоказан,както и аксесорния иск , имащ за предмет претендирано за времето от 14.02.2013 г. до 19.09.2013 г. обезщетение за забава в размер на законната лихва, като неоснователен.Със същото решение осъдена на основание чл.10, ал.3, изр1-во от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА на РБ-гр.С. да заплати на С. П. А.,направените по делото разноски. Против така постановеното решение е подадена възивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РБ-гр.С.,чрез РП гр.В. Т..С жалбата са направени оплаквания за неправилностн на обжалвания съдебен акт .Изложени са доводи относно неправилната преценка на съда за претендираното и присъдено обезщетение,съобразно критериите за справедливост.Моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В срока за отговор на възивната жалба не е постъпил такъв.Съдът в закрито съдебно заседание е счел, че са налице всички процедурни предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което го е насрочил. Във възивното производство страните поддържат заетите становища. Съдът,като взе предвид направените оплаквания, доказателствата по делото и съобрази закона,намира : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред Великотърновския районен съд е предявен иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата от 3000 лева и чл.86 от ЗЗД. Ищецът С. П. А. чрез пълномощника си – адвокат Х. Р. К. от ВТАК твърди в исковата молба , че на 14.02.2013 г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 23.12.2011 г. на първокласен път 1-3, км.125 + 300, местност Хумата , като управлявал автобус „Темса Сафир, с рег.№ СА 9909 ВА, нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1, ал.2 и чл.44, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което причинил смъртта на лицето К.П.П., управлявал лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег.№ СО 4478 АС- престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Случаят е бил предмет на разследване по образувано ДП № Д- 299/2011 г. по описа на ОСО –Окръжна П. П.. С постановление на наблюдаващия прокурор от 26.03.2013 г. / влязло в сила на 19.09.2013 г. вследствие на определение № 36/19.09.2013 г. на ВТАС по ВЧНД № 218/2013 г. на ВТАС/ е прекратено наказателното производство поради недоказаност на обвинението/ чл.243, ал.1, т.2 от НПК.Твърди,че в следствие привличането му като обвиняем е претърпял тревоги,притеснения,безпокойство.,Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 3000 лева , заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.02.2013 г. до окончателното й изплащане , както и да му бъдат присъдени направените по производството разноски. Ответникът Прокуратурата на РБ в срока по чл.131 от ГПК е оспорила основателността на исковата претенция.Алтернативно оспорва претендираното обезщетение за морални вреди като завишено по размер, несъответно с оглед принципа на справедливост/ чл.52 от ЗЗД/ на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи. В производството пред райония съд са събирани гласни и писмени доказателства,постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа оßстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Обосновал и съдебна практика.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователни са направените оплаквания ,че не са налице безспорни доказателства, че в резултат от предявеното обвинение С. П. А. е претърпял неимуществени вреди които да са в непосредствена връзка именно с повдигнатото обвинение от общ характер.Съдът не е бил взел предвид продължителността на наказателното преследване,вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,, респективно доколко повдигнатото обвинение реално се е отразило негативно на социалните контакти и възможността за професионална реализация на ищеца. Съгласно разпоредбата на закона -чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено. Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, което се взема предвид при определяне размера на обезщетението. За да определи размера на дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционния съд е съобразил тежестта на преживяваното от ищеца, конкретните прояви на тези преживявания , както и срокът на воденото срещу него наказателно производство. Доказателства за тежестта на преживяванията и конкретните им прояви се съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел , син на ищеца, субективни оплаквания на стрес, страхове, притеснения. Съвсем естествено е вмененото му тежко непредпазливо престъпление, щом искрено се е считал за невинен да е създало у него неприятни и мъчителни преживявания на безпокойство, притеснения , страх от загубване на работата, влошаване на общуването с близки и познати, от евентуално осъждане. В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването, а само посочване на примерни показатели за измерването й в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Като съобразява сравнително недългия период от време, през който ищецът се е намирал в несигурното положение на обвиняем, 7 месеца от 14.02.2013 г. до 19.09.2013 г., фактът , че е прекратено наказателното производство още на 26.03.2013 г., здравословното му състояние което не е било засегнато, отрицателните психически преживявания ,които са обичайи, съдът приема , че справедливия размер на дължимото обезщетение е правилно определено от районния съд.В този смисъл са отчетени всички обективни критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Ето защо,постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА решение №274 от 16.03.2015 г. постановено по гр. д. №3051/014 г по описа на ВТРС като правилно и законосъобразно. Решението на съда не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |