мотиви към присъда
№ 216/ 14.10.2014г. по н.о.х.д. № 1230/ 2014г. по описа на Районен съд
–Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура, съдържащ обвинение за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК спрямо подсъдимия Г.Х.Д.
с ЕГН **********.
Подсъдимият
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като
декларира съгласие да не се събират доказателства тях съгласно чл.371, т.2 от НПК. Моли съдебното следствие да се проведе по реда на
глава двадесет и седма.
Представителят
на Бургаска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от събраните в
хода на делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия безспорно се
установява, че същият е осъществил престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Пледира за виновност на подсъдимия с налагане на наказание пробация при
задължителните по закон мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 месеца, с явяване и подписване
пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице 2 пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
Защитникът на
подсъдимия счита обвинението за доказано при безспорно установената фактическа
обстановка. Моли съда за приложение на чл.55, ал.3 от НК, като наказанието
пробация се замени с глоба.
Подсъдимият Д.
заявява, че разбира обвинението. Признава се за виновен. Дава обяснения. Моли
съда за снизхождение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През периода от 1989г. до 22.06.2011г., подсъдимият Г.Х.Д. и свидетелката
С. Хр. Д. били съпрузи. По време на брака
им се родили три деца: Д. Г. Д., родена на ***г., Хр. Г. Д., роден на ***г. и Г. Г. Д., роден на ***г..
С решение № XII-974 / 22.06.2011г. на Районен
съд – Бургас по гр. дело № 9234 / 2010г.,
бил прекратен
гражданския брак между подсъдимия Г.Х.Д. и свидетелката С. Хр. Д.. С решението подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка своя низходящ малолетен син - Г. Г. Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Хр. Д. ЕГН ********** в размер
на 160.00 лева.
С решение № III -188/22.12.2011г. по описа
на Окръжен съд гр.Бургас по въззивно гражданско дело № 1720/2011г., влязло в
сила на 22.01.2012г. е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно присъдената
издръжка. От момента на влизане в сила на решение № III- 188/22.12.2011г. по
описа на Окръжен съд - Бургас по въззивно
гражданско дело № 1720/2011г., подсъдимият не е заплатил
нито една месечна вноска за издръжка на сина си Г. Г. Д., което за периода от 22.01.2012г. до месец 12.2012г. се равнява на 12 месечни вноски, в размер на 160.00 лева
месечно всяка, възлизащи на обща стойност 1920 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се
потвърждава напълно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, в т.ч. съдебни
решения, изпълнителен лист, молби до съдебен изпълнител, показания на
свидетели, обективирани в протоколи за разпит, самопризнанията на подсъдимия и
останалите материали по делото.
Правна квалификация:
При така установената по делото фактическа
обстановка безспорно се установи, че подсъдимият Г.Х.Д. е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, като за периода
от 22.01.2012г. до м.декември 2012г., след като е бил осъден със съдебно
решение № Ш-188/22.12.2011г. по описа на Окръжен съд – град Бургас по в.гр.д. №
1720/2011г. по описа на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 22.01.2012г. да
издържа своя низходящ малолетен син – Г. Г. Д.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител представител С. Хр.Д., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две, или повече месечни вноски, а именно - 12 месечни вноски, в размер на 160.00 лева
месечно всяка, възлизащи на обща стойност 1920.00 лева.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто извършване и законът се интересува единствено от факта на неплащане на издръжката.
Налице е безспорно установен факт на неплащане на издръжката за целия период,
за който е била дължима. От
значение е
обстоятелството, че е налице
парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски и което не е
изпълнено за повече от два месечни периода, т.е.
задължението не е изпълнено в размер на две и повече месечни вноски. Без правно
значение е в случая обстоятелството дали подсъдимият е работел или не през целия период или само през част
от него, и дали е
могъл да изпълнява без
затруднения задължението си за издръжка на детето, тъй като веднъж установено по съдебен ред, задължението е безспорно и изискуемо.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. При осъществяване на горепосоченото деяние подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Известно е, че присъдената издръжка следва да задоволява
ежедневните нужди на детето, поради което е
изискуема през течение на месеца, за който се отнася и в този смисъл съдът
намира, че подсъдимият Д. е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал, че от него ще
настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Определяне на наказанието
За
престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни
наказания – лишаване от свобода до 1 година или пробация. Не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива за да се
определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. Обществената опасност на деянието не е висока.
Данните за личността на подсъдимия и необремененото му съдебно минало го
характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност. При индивидуализиране
на наказанието по чл.54 от НК съдът взе предвид и направеното от подсъдимия признание
относно вината и изразената готовност от негова страна за заплащане на
дължимата издръжка.
Предвид изложените съображения
съдът намери, че с наказанието пробация могат да бъдат постигнати целите
визирани в чл.36 от НК. Наказанието пробация, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие съдът определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства
при следните параметри на пробационните мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца, с
явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател :
Вярно с оригинала!
А.Р.