РЕШЕНИЕ

   №

гр.София, 24.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13591 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за З.то (отм.).

Ищецът Г.Р.У. твърди, че на 29.03.2015 г., около 6.30 ч., на главен път Е-79, в района на км 398+500 (в границите на гр. Кресна, който съвпада с главната улица на града), е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Мерцедес А - 170“, с рег. № ******(номерът на лекия автомобил е посочен в представената присъда), управляван от М.С.О. и товарен автомобил „Рено Експрес“, с рег. № ******, управляван от К.К.П..

Поддържа, че непосредствено преди това, водачът на лек автомобил „Мерцедес А - 170“, с рег. № ******, е управлявала моторното превозно средство по главен път Е-79, с посока на движение от гр. Сандански към гр. Благоевград, като преминавайки през централната част на гр. Кресна, със скорост от порядъка на 98 км/ч. По същото време, от ул. „Яне Сандански“, през ж.п. подлеза за включване към главен път Е -79, се насочил товарен автомобил „Рено Експрес“, с рег. № ******, управляван от К.К.П., в чиито товарен отсек се е возил Г.Р.У.. Намерението на водача на товарния автомобил, е било след излизане от ж.п. подлеза, да завие на ляво за включване по главен път Е-79, в посока към гр. Сандански.              В момента, в който водачът на лекия автомобил възприел излизащия от ж.п. подлеза товарен автомобил, вместо да предприеме аварийно спиране в собствената си лента за движение, изгубила контрол върху лекия автомобил, и навлязла в лентата за насрещно движение, където вече се намирал товарния автомобил, който изцяло бил приключил маневрата си - завой на ляво. Последвал челен удар между двата автомобила, съсредоточен в предната лява част на товарното превозно средство. При удара загива водача на товарния автомобил и возещия се на предната седалка до него Д.Г.С., а травматични увреждания получава ищеца Г.Р.У.. Спрямо виновния за пътното произшествие водач - М.О., е постановена влязла в сила присъда, от Окръжен съд - Благоевград.

Излага, че в резултат на пътнотранспортното произшествие е получил следните травматични увреждания: гръдно-коремна травма; травма на ляв бял дроб; счупване на лява ключица; счупване на 2-3 ребра в ляво; травма на главата, мозъчно сътресение; разкъсно - контузни рани в челната област, в ляво. След пътнотранспортното произшествие е откаран в болница в Благоевград, като е настанен в реанимационно отделение. Счупването на лявата ключица е причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от 2 - 3 месеца.

Ищецът поддържа, че през периода на провеждано лечение и възстановяване, което  е продължило повече от 6 месеца, е бил в състояние на интензивна болка, като продължителното лечение е указало тежко влияние върху начина му на живот. Уврежданията на практика са го лишили от възможност да се движи самостоятелно, предвид травмата в гръдната област и ключицата. Следвало е да спазва постелен режим, тъй като дори стоенето в изправено състояние е било болезнено за него. Това е създавало битови неудобства, тъй като за задоволяване и на най-дребните си потребности е следвало да разчита на помощ от близките си, което го е подтиснало емоционално и се е чувствувал непълноценен.

Сочи, че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ по полица № 23115000682633, със на действие от 02.03.2015 г. до 17.06.2015 г., страна по която е ответника ЗАД „ОЗК - З.“.

Предвид изложеното, моли съда да осъди застрахователното дружество – ответник, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, в размер на сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ответникът  ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер, който счита за недължим и прекомерно завишен. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, като счита че пътният инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на З.то в ЗАД „ОЗК - З.“ АД МПС – М.С.О.. Твърди, че поведението на пострадалия е основна причина за настъпване на вредоносния резултат,  защото е пътувал без поставен обезопасителен колан,  като релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Третото лице помагач на страната на ответника – М.С.О., не взима становище по иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

При предявен иск за обезщетение за претърпени вреди пряко срещу застрахователя, въз основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

С влязла в сила  присъда № 1036 от 23.02.2017 г., по н.о.х.д. № 16/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, М.С.О. е призната за виновна в това, че на 29.03.2015 г., около 06.30 ч. (в тъмната част на денонощието) на първокласен път Е-79, в участъка на км 398+500, в центъра на гр. Кресна, при управление на лек автомобил на лек автомобил „Мерцедес А - 170“, с рег. № ******, движейки се в посока от гр. Сандански към Благоевград, е нарушила чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като се е движила с превишена скорост – 98 км/м., при максимално разрешена 50 км/ч., поради което е навлязла в лентата за насрещно движение, в резултат на което е допуснала пътнотранспортно произшествие, и по непредпазливост е причинила смърт на повече от едно лице, а именно: на К.К.П. и Д.Г.С., както и средни телесни повреди на повече от едно лице: на Г.Р.У. и на Г. Я.П.,  като деянието  е извършено в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промила,  престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. І, б. “б”, пр. І във вр. с ал. 1 б „в“ от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Не е спорно по делото обстоятелството, че е налице валидна застраховка „ГО“ , покриваща отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес А-170“, страна по която  е ответното дружество.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в влязлото в сила решение на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от М.С.О.; причиняването от посочените в присъдата средни телесни повреди; противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление по чл. 343, ал. 4 НК; както и виновността на водача на лекия автомобил, действал по непредпазливост. Предвид това, са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Съгласно заключението на приетата по делото медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, в резултат на пътнотранспортното произшествие, Г.Р.У. е получил следните травматични увреждания: Гръдна травма; Фрактури на 2-ро и 3-то ребра в ляво; Малък излив в лявата гръдна кухина; Фрактура на лявата ключица;  Мозъчно сътресение;. Разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата. Получената гръдна травма (фрактури на 2-ро и 3-то ребра в ляво придружени с излив в лявата гръдна кухина) е довела до „разстройство на здравето с временна опасност за живота“, поради което е пострадалият първоначално е бил приет за лечение в ОАРИЛ. Полученото счупване на лявата ключица е причинило - „трайно затрудение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая около 2 месеца). Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен (обнобилацио, причерняване, временно отсъствие от действителността), а при първия медицински преглед ищецът вече е бил контактен, адекватен, без неврологична симптоматика. Мозъчното сътресение е причинило на пострадалия - „ разстройство на здравето неопасно за живота“. Разкъсно-контузната рана на лявата челна област на главата е причинила - „временно разстойство на здравето неопасно за живота“.

При постъпване в болница, поради тежкото общо състояние и дихателната недостатъчност на левия бял дроб, първоначално ищецът е настанен в Реанимационното отделение на болницата. По спешност счупената лява ключица е била обездвижена с мека превръзка на „Дезо“ Пострадалият е бил поставен на строг постелен режим с включена медикаментозна терапия и апаратна вентилация с кислород. След стабилизиране на общото състояние, на 01.04.2015 г.  е  преведен за продължаване на лечението му в Хирургичното отделение на болницата. Там лечението е продължило чрез прилагане на медикаментозна терапия и дихателна гимнастика. След стабилизиране на общото състояние, ищецът бил изписан от болницата на 04.04.2015г.

            Раната на челото е зараснала окончателно за срок до 8-10 дни. Проявите на претърпяното мозъчното сътресение са отзвучали за срок до 30 дни. Счупените ребра са зараснали за срок до 25-30 дни, а общо оздравителния период на тази травма е приключил за срок до 3 месеца. Счупената ключица е зараснала за срок до 25 дни, а с проведената рехабилитация - лечението е приключило за срок до 2 месеца. Общо оздравителният период на всички увреждания при ищеца е приключил за срок от 3 месеца.

През посоченият 3-месечен период ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация, болките са били с интензивен характер. През останалите периоди болките на ищеца са били спорадични и са се провокирали само при обща преумора на левия горен крайник както и при рязка промяна на времето (студено и влажно време), когато ищецът е бил принуден да ползва седативни и обизболяващи средства. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 2 месеца ищецът трудно се е предвижвал и обслужвал поради счупените ребра в ляво и фрактурата на лявата ключица.

Процесиите травматични увреди на ищеца са напълно лечими. Към настоящият момент всички фрактури на ребрата са зараснали окончателно. Дихателната дейност на левия бял дроб е възстановена напълно. Счупената лява ключица също е зараснала, а левият горен крайник е възвърнал обема и силата на движенията си. От получената рана на челото в ляво е останал траен загрозяващ козметичен белег, тъй като той е във видимата част на главата. Към настоящият момент определено може да се счита, че по отношение на претърпените телесни увреждания от процесното транспортно произшествие, ищецът е вече с възстановено здраве.

Свидетелката К.Б.У.(съпруга на ищеца), сочи че около месец  не е могъл да се обслужва сам и постоянно е бил на легло. Има оплаквания и към момента, боли го ключицата и ребрата.

Следователно претенцията за неимуществени вреди е доказана по основание, като относно размерът на дължимото обезщетение, съдът приема следното:  

При определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема предвид вида и обема на причинените травматични увреждания и периода на възстановяване, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, както и обстоятелството, че Г. Р. У. е с възстановено здраве. Вземайки предвид и социално - икономическите условия на живот в страната, обстоятелството, съдът намира, че сумата от 35 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП. Искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за този размер, като за разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., следва да бъде отхвърлен. По аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, законна лихва се дължи от датата на деликта.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ГПК

Безспорно е по делото, че по време на пътнотранспортното произшествие ищецът е пътувал в товарния отсек без предпазен колан. Съгласно заключението на медицинската експертиза, уврежданията му се дължат на това, че към момента на произшествието тялото му е било без поставен обезопасителен колан и е било е „свободно подвижно“, като е получило внезапни удари от твърди тъпи и ръбести предмети от които е изградена каросерията на автомобила. Товарният отсек на този модел товарен автомобил фабрично не е пригоден за превоз на пътници.  Ако в кабината на товарния автомобил “ Рено Експрес“ е имало свободно място и ищецът бе пътувал на предната седалка до шофьора дори и с поставен предпазен колан, предвид механизма на произшествието - челен удар с висока кинетична енергия и тежките деформация в предната част на автомобила, то ищецът щеше да получи тежки травматични увреждания с реална опасност за живота.  Следователно, съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, доколкото в конкретния случая, ако би пътувал с колан (такъв е наличен на предната седалка до шофьора), ищецът би получил съгласно медицинската експертиза по-тежки увреждания.

Относно разноските

При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца - адв. Я.Д.Д. се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на                 1 281.88 лв., съобразно уважената част.

На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените за разноски за експертиза в размер на 140.63 лв., както и възнаграждение за адвокат в размер на 1 977.75  лв., въз основа на представения ДПЗС и фактура от 22.05.2019 г.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1400 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Р.У., ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Д. ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от   35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществено на 29.03.2015 г.  около 6.30 ч., на главен път Е-79, в района на км 398+500, по вина на М.С.О., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил Мерцедес А - 170“, с рег. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Я.Д. ***, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 1 281.88 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставената им безплатна адвокатска помощ. 

ОСЪЖДА Г.Р.У., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, сумата от 140.63 лв.  - разноски за експертиза и сумата от 1 977.75  лв. - разноски за възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 400 лв. – държавна такса,  съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника М.С.О., ЕГН **********,***.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

   СЪДИЯ: