МОТИВИ: НОХД №-155/2015г по описа на ПОС
Срещу
подс.И.Т.И. е повдигнато обвинение по
чл. 116 ал.1 т.6, пр. 1 вр. чл. 115 от НК понеже на 22.09.2014г в с.Б. обл. П.ска умишлено е умъртвил другиго - Я. И.П., като убийството е
извършено по начин и със средство –
огнестрелно оръжие, опасни за живота на мнозина.
Срещу
подсъдимият И.Т.И. е повдигнато и обвинение по чл. 339 ал.1 от НК понеже през
2009г в с. Б. обл. П.ска е придобил чрез дарение и до 23.09.2014г е държал огнестрелно оръжие – пистолет марка “ EKOL TUNA “ кал. 8 мм с номер ***,пригоден за стрелба с бойни
патрони кал. 6.35 мм, без да има за това надлежно разрешение.
Прокурорът
поддържа обвиненията и счита че следва
да се наложат наказания, като се отчете наличието на отегчаващо отговорността
обстоятелство на лице осъждано, макар и при наличната реабилитация, наред със
смекчаващото обстоятелство за направеното самопризнание. Счита,че следва да
се определи наказанието лишаване от свобода
пред другите две по-тежки, алтернативно предвидени наказания в чл. 116 от НК.
Повереника
на частните обвинители,с тяхното съгласие поддържа доводите на държавното
обвинение.
Подсъдимият И. признава вината си и моли за справедливо
наказание.
Защитата
моли съдът да обсъди и приеме останалите
по-благоприятни законови възможности при определяне съставомерността на деянието и евентуалната преквалификация на
престъплението,като съобрази възможността наказанието да се определи по чл.55
от НК.
Граждански
искове за съвместно разглеждане в наказателния процес са допуснати относно предявени от С.А.И. и И.П.И.
претендирани суми в размер от по 50 000
лева за всеки един от тях срещу подс.
И.Т.И. за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законовата лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното им
изплащане, за сумата от 1200 лева имуществени вреди, представляващи обичайни разноски за погребение,ведно със
законовата лихва върху тази сума,считано
от датата на настъпване на събитието до окончателното й изплащане, както и останалите разноски за повереници.
Съдебното
производство е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подс.
И. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът е
приел,че направеното самопризнание на подсъдимия се подкрепя изцяло от
доказателствата по делото и следва
да разгледа делото по този ред.
Съдът,
възоснова на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият
И. е роден на ***г***, български гражданин от цигански произход, с основно
образование, женен, безработен и осъждан-реабилитиран.
На 21.09.2014г в циганската махала на с.Б.
имало сватбено тържество и подс. И. и неговото семейство присъствали там.
Станало спречкване между един от
племенниците на подсъдимия св.И.Р. и
починалия Я. П. и брат му св. Т.И.. При възникналата
кавга между тримата, взели участие и други лица от двете фамилии, което принудило семейството на подс. И. и неговите
близки и роднини да напуснат тържеството. На следващия ден към 19.30 часа при
завръщането си от работа свидетелите Т.Р.
и И.Р.-племенници на подсъдимия
се засекли със св. Т.И., с когото имали конфликт на тържеството. Възникнала отново разправия между тях и двамата нанесли няколко удара на св. Т.И.,
който избягал от тях, но се заканил, че
ще има последствие за това. По
това време подс. И. се намирал в двора на своята къща в с.Б. и чул, че братята на
Т.И.- П., Я. и Г., отправяйки
псувни и закани се насочили към къщата на неговите племенници. Подсъдимият решил да предпази от нападение своите роднини и за
целта влязъл в конюшната и взел укрития там пистолет, подарен му през 2009г от
зет му- починалия С.Р. и се насочил
към къщата на племенниците си. Отивайки до къщата на този адрес видял,
че четиримата братя Т., П., Я. и Г.,
зад които стояли и други техни роднини и близки се насочили срещу неговите
племенници, братята И.Р. и Т.Р., викали
и псували срещу тях, хвърляли камъни и отправяли закани за саморазправа, в
момент, когато последните се намирали пред къщата си със своите жени.
Подсъдимият застанал пред роднините си и
предупредил идващите срещу него да
престанат, защото ще стане по-лошо. Въпреки това предупреждение те не го
послушали и което принудило подс. И. да
извади пистолета си марка „ „EKOL TUNA cal. 20mm P.A. GRIZLZLY” с номер ***, сигнално-газов, но преработен в калибър 6.35 мм, в
основната цев била набита цев,
предназначена за бойни патрони 6.35 пп, като пистолета бил технически
неизправен, но годен да възпроизведе
изстрел. С този пистолет подс. И. произвел два изстрела във въздуха, а третия изстрелял срещу починалия Я. И.П.,който се намирал най-отпред пред
останалите. Вследствие на изстрела
куршумът попаднал в лявата
подмишечна част от тялото на Я. П.,
който паднал на земята и бил изнесен от проишествието от неговите братя до къщата на
единия брат П.И., където починал.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин: от показанията на свидетелите И.П.И.,С.
А.И., Пл. С., Д.И., Й. А.С.,
К.А.Р., Г. И.С., В.А.Б.,Т.С.И., С.С.И.,
К.Д. и Й. З.А., частично от
обясненията на подс. И., частично от показанията на групата свидетели: М. . Г.,Т.И.И., П.И.И.,А.И.И., Г. И.П., К.И.П.
частично от показанията на
другата групата от свидетели
: С.И., И.С.Р., Т.С.И.С.Т.И., Т. Ст. И.,
Т.С.Р., С.С. Иванови,А.И.И., И.А.И., Е.Т.И.
Д. А.Д. и Д.Т.Д., както и от приложените по делото: протоколи за оглед с
фотоалбуми- Т.1: л. 4-11, л.12-13,л.20-25,протокол за претърсване и изземване -
л. 27-28,св.съдимост-л. 55, характеристика -л. 56,протоколи за доброволно
предаване –л. 138,л.140, СМЕ л.142-146, СБА-л. 151-155, СХЕ-л. 159,протоколи за
изземване на проби-л. 163-171, СМЕ- л. 173-175, СМУ- л. 178, СХЕ-л. 181,
Тройна Комплексна СМЕ- л. 184-194, Т. 2 : материали
удостоверяващи граници на имоти по кадастрална основа при Кметство Б.-л.
2-3,удостоверения за наследници –л. 5,л.7, справка от БАН –л. 12, справка от Агенция по
вписванията-л. 18, и справки от Банкови
учреждения за разкрита банкова тайна –л. 19-63.
От
заключението на в. лице д-р М.Б. по назначената
СМЕ се установява, че причината
за смъртта на Я. И.П. се дължи на острата кръвозагуба в резултат на
пронизващо нараняване от установена входна огнестрелна рана в областта на лявата половина на гърба
по задната мишнична линия, довело до пронизващо нараняване на лявата камера на сърцето и на слезката.
Посоката на раневия канал е от долу на горе, от зад на пред и леко от ляво на
дясно. Изстрела е проведен от далечно разстояние, поради липсата на допълнителни фактори на изстреля около
входната рана.
От
заключението на в. лице П.С. по
назначената съдебно-балестична
експертиза се установява,че изследвания
пистолет със сериен №- *** е сигнално-газов, кал. 8Х20 мм. Той е бил преработен
в калибър 6.35Х16мм,като в основната цев
е била набита цев,предназначена за
бойни патрони кал. 6.35Х16мм.Пистолетът
е технически неизправен, но е годен да произведе изстрел със стандартни бойни пистолетни патрони от този калибър
и по смисъла на закона представлява огнестрелно оръжие.
От
заключението на в.лице С.Б. по
назначената СХЕ се установява, че по горната
част на дясната ръка на подс.
И.Т., в цевта на изследвания пистолет с
фабричен №- *** и изследваната гилза от патрон има наличие на остатъци от
частици бездимен, нитроциолозен барут. По останалите изследвани обекти няма наличие на остатъци от частици бездимен,
нитроциолозен барут.
От
заключението на в. лице Й.Ш. по
назначената СМЕ се установява, че на св.
Т.И.И. са били причинени травматични
увреждания: кръвонасядане с мораво-синкав цвят по долния клепач на лявото око, две охлузвания в челната област,
от двете страни на средната линия, които
са причинени нанесен удар юмручен удар в областта на лявото око, а охлузванията от удари с ръце или по време на боричкане,дърпане и падане на земята при
тенгенциално действие на твърд тъп
предмет. Било е причинено болка и
страдание, без разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК от тези двете увреждания.
От
заключението на в.лице П. В. по
назначената СХЕ се установява,че в
кръвта на починалия Я.П.в не е доказано наличие на алкохол.
От
заключението на вещите лица д-р Б., П.С. и
С.Б. по назначената комплексна
тройна СМЕ се установява, че
констатираните травматични
увреждания в областта на лявата половина
на гърба
по задната мишнична линия, довело
до пронизващо нараняване на
лявата камера на сърцето и на слезката са причинени от действието на огнестрелно оръжие. Причината
за смъртта на Я. П. се дължи на остра кръвозагуба в резултат на проникващо нараняване от проектил на върха
на сърцето през лявата камера и на слезката. Куршумът изваден от тялото на П. е кал. 6.35Х16 мм и е бил изстрелят от
изследвания пистолет с фабричен №- ***. Настъпилата смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с полученото
от него огнестрелно нараняване в лявата
половина на гърба. Най-вероятно
пострадалия е бил обърнат с лявата си половина на гърба
и леко свит от кръста напред към огнестрелното оръжие. Подсъдимият
И. е бил в изправено положение с лице
към починалия, с ръка държаща оръжието
пред тялото. Изстрела е бил произведен с дясната ръка, тъй като от заключението по СХЕ е установено единствено наличие на барутни частици само по горната част на
дясната ръка на подсъдимия. Точното разстояние от което е произведен
изстрела не може да бъде установен с
точност, тъй като пистолета е бил преработен да произвежда изстрели с бойни патрони, но по
сведение на свидетелите и изследваното проникващо нараняване на
убития, разстоянието е било около 10 метра.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица,понеже те са изготвени професионално,
задълбочено и с необходимите познания и опит.
Съдът
не кредитира част от показанията на
групата свидетели: М.Г.,Т.И.И., П.И.И., Г.
И.П. и К.И.П. като намира че в тях са
изложени недобросъвестно, с изявен стремеж да пресъздадат фактическа обстановка по начин,
който следва да опровергае
част от фактите и обстоятелствата
изложени от свидетелите на другата враждуваща
фамилия и с това да опровергае позицията на подс.
И., който е посочил, че
повечето от тази група свидетели, след като разбрали,
че техния роднина или брат св. Т.
И.И. е бил бит същата вечер към 18.00 часа на ЖП гарата в селото, решили
да се саморазправят с племенниците на
подс. И. и вкупом се насочили към
техния адрес в селото ул. Люляк №-*.
Според съда тези свидетели премълчават
обстоятелството за присъствието
на убития и други членовете на тяхната фамилия, с оглед
тезата, че не са присъствали на
проишествието, като твърдят,че „малко по-късно разбрали” за убийството на
Я. П. и по този начин представят неправдоподобните си показания, с цел пряко или косвено
да изключат помощта си към
развитие на инцидента с викове, псувни,хвърляне на камъни и отправянето на
закани, а с това и косвеното
провокиране към настъпване
на вредоносния резултат. Така съпоставени показанията на тази група
свидетели относно посочените
обстоятелства се отличават според съда
със своята нелогичност и обективно противоречивост относно причината единствено убития, след като разбрал, че брат му бил
удрян, да търси и прави опити за
някакво криворазбрано възмездие, като за
целта сам да посети къщата на посочения адрес, след като знае, че
там пребивават множество от фамилията на
подсъдимия. От показанията на св.
Й. А. се установява категорично,
че братът на убития Я. П. - св. Г. П. бил забелязан да бяга от проишествието, което поради своята
отдалеченост от св. Й. А. било възприето от него първоначално като
силен шум, псувни, викове и ревове на
множество хора и след като се приближил
разбрал, че Я. П. вече бил убит. В тази
от показанията на изцяло
кредитираните свидетели и частично
от тези на другата група свидетели, явяващи се в
подкрепа на подс. И. по категоричен начин се установява освен присъствието на убития Я. П., но и на неговите братя и роднини, които със псувни и закани се
явили пред къщата на ул. Люляк №-*, за да търсят
възмездие. В тази връзка изключени от
кръга на доверието съдът
възприема и частта от показанията на
св. М.Г., в които тя
сочи, че нейния роднина - убития
Я. П. спокойно си вървял по улицата, прибирал се в къщи, когато срещу него
застанали подс. И. и неговите роднини – синът на подсъдимия, неговия брат и
неговия племенник. Те четиримата държали в ръцете си пушки и пистолети.
Предизвикали убития с думи, отправили
закани за саморазправа, след което и
четиримата отправили изстрели срещу
убития. Тези фактически
обстоятелства изложени от св. Г. се
опровергават от св. Т.И.-брат на убития,
който макар и също като своите братя –
свидетелите Г.И.П. и П.И.И. да не удостоверява истината, че не е
присъствал на инцидента, поне не „украсява” случая с мнимото „нападение” на
подс. И. и негови роднини над убития Я.
П., така както го пресъздава св. Г.
Съдът
не кредитира показанията на групата свидетели: С.Т. И., И.С.Р., Т.С.Р., А.И.И., И.А.И.,
Е.Т.И. Д. А.Д. и Д.Т.Д. в частта, в която излагат
всички факти свързани с описаното от тях нападение над жилището в с.
Б. ул. Люляк №-*. Първото основание за тази констатация на съда произтича
от обективното обстоятелство, че къщата
макар и разположена в регулацията на селото и да е отчетена в кадастъра, като
имот не е обозначена с ясни знаци къде се намират имотните граници на
този имот. Видно от протоколите за оглед на проишествие и придружените към тях фотоалбуми къщата не е оградена и фасадата й
заснета на фотосите отразява
наличието на едно празно неоградено място и вървище пред нея. За този факт
по-голямата част от тези свидетели,
както и подс. И. твърдят, че били
нападнати в двора на къщата, какъвто обективно не е бил обособен. В
интерпретацията си за инцидента показанията на тази група свидетели съдържа фактическото
обстоятелство, че братята и роднините на
убития, след като „проникнали в двора” на къщата носили в ръцете си някакви оръжия. Свидетелят И.С.Р. твърди, че
убития Я. П. държал в ръцете си коса за косене на трева, намирал се на около 3.5 метра от подс. И. и замахвал към брат му св.Т.Р.,
което обстоятелство и последния потвърждава. И двамата са категорични, че
намирайки се също на такова разстояние
подс. И. произвел изстрел във въздуха, според единия вероятно един, а според другия свидетел няколко. Двамата свидетели не видели П. да пада на земята, защото
настанала суматоха. От заключението на вещите лица дадени по тройната СМЕ се установява, че разстоянието между подс. И. и убития е било
много повече от 3.5м,а именно 10 метра.
Изстрела е попаднал в тялото на убития в момент, когато той е бил обърнат наполовина с гръб към подсъдимия
и леко приведен от кръста в посока изстрела.
Тоест твърдението за наличието на
коса, с която да е било осъществявано замахване от убития, в момент
когато е бил произведен фаталния изстрел косвено и отхвърлено от експертите и което
обстоятелство съдът изключва като достоверно
в тази част от показанията на
групата свидетели, с разбирането, че се стремят да засилят итензитета на нападението над роднините на подсъдимия или спрямо него. За разлика от
показанията на посочената група
свидетели, показанията на
св.Т.С.И., макар и роднина с подсъдимият са кредитирани изцяло от съда, тъй като не целят да
оневинят подс.И., а добросъвестно
представят на кои обстоятелства е присъствал и как е усвоил случващото се.
Според
съда етническата принадлежност и характерова особеност на обсъдените показания
на двете групи свидетели, които не са кредитирани в посочените им части се
явяват израз на тяхното желание едната група да защити достойнството на фамилията на убития Я. П., а другата
да оправдае поведението на подс.
И..
Отдадения кредит на доверие
спрямо показанията на групата свидетели:
И.П.И.,С. А.И., Пл. С., Д.И., Й. А.С., К.А.Р., Г. И.С., В.А.Б.,Т.С.И., С.С.И., К.Д. и Й. З.А. се основава върху установената обща логическа връзка на тези показания с останалите неопровержими
доказателства и доказателствени средства. Никой от тези свидетели не е
присъствал непосредствено на инцидента, като свидетелите Т.С.И.-племенник на подс. И. и св. К.И.
П. – сестра на убития Я. П.
добросъвестно излагат фактически
обстоятелства косвени подкрепящи
обвинителната теза относно притежанието
на оръжието от страна на подс.
И.,***-4,при който убития бил заварен
далеч от своя дом, жилището на своите родители на ул. Люляк №-** и наличието на
по-голямата част от фамилията на убития
там. В тази връзка показанията на свидетелите С., Д.И., Б. и Д. представляват
обективен преразказ на възприетите от тях факти представени им от
лицата присъствали на инцидента, които те като
служители на МВР са разпитали непосредствено след случая
и с които факти са установили
обстоятелствата: къде е възникнал
инцидента, участващите в него от страна на
убития Я. П. и присъствието на подс. И. и неговите роднини там, в какво са се изразявали действията на
групата предвождана от убития Я. П. и какви са били действията на подс.
И., мястото на местопроишествието, оръжието с което е
произведен фаталния изстрел, броя на
изстрелите и обясненията дадени от подс. И. непосредствено
след проишествието. Показанията на посочените свидетели се явяват взаимно
обвързани и безпротиворечиви с останалите доказателства и доказателствени
средства и което е основание съдът да ги кредитира изцяло. Кредитираните изцяло
показания на останалите свидетели
К.Р.Г.С., Й.А. и Й.С., макар и косвено да
интерпретират факти от съществено
значение по делото също се намират в обща логическа връзка с останалите
доказателства и доказателствени средства.
Обясненията на подс. И. се оценят от съда на основата на съществуващата
трайно установена съдебна практика на ВС и ВКС
относно приложението на чл. 115 и чл. 116 от НПК и която определя особения статут и доказателствена
сила на обясненията на обвиняемия и неговите самопризнания.
Внимателния анализ на обясненията дадени от подс. И. на досъдебното
производство и тези дадени при произнасянето на последната дума дават възможност съда при техния анализ да ги съпостави с всички гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. В това отношение съдът приема, че частта от обясненията на подс. И.,в която той
говори за възникналото нападение от
страна на убития Я. П. съдържа
множество фактически и логически
противоречия. Тези обяснения са
изградени на основата на обективно
установените факти за възникнал битов
конфликт между двете фамилии, при който в деня на проишествието убития, неговите
братя и роднини се отправили към дома на
племенниците на подс. И. в с.Б.,за да търсят възмездие за набития техен брат и роднина, което принудило подсъдимия да вземе незаконно
притежавания от него пистолет и бързо да
се отправи към дома на своите племенници
на ул. Люляк №* с намерението да ги защити. Отправяните от групата на убития закани и псувни и тяхното приближаване
към групата на подсъдимия и неговите
роднини го провокирали първо да ги предупреди, а след това да произведе два изстреля във въздуха.. На тази възприета
от съда и от фактическа страна обективна
основа обясненията на подс. И. съдържат
твърденията, че убития Я. П. се намирал на около 3.5 метра от неговия племенник, настъпвал срещу него,
държейки с ръце коса за косена на трева и замахвал с нея към племенника му.
Подсъдимият бил приблизително на същото разстояние, възприел тези действия като
опасност и за себе си и стрелял в посока
убития. Освен произведения изстрел в тази им част обясненията на подс. И. не се
кредитират от съда като достоверни.
Вещите лица от тройната комплексна
експертиза са възприели
разстоянието от което е възпроизведен
изстреля в тялото на убития -
приблизително 10 метра. На следващо место експертите сочат положението на тялото
на убития наполовина с гръб, с лявата си
част спрямо подс. И. и леко приведен в посока на изстрела, което обстоятелство
според съда не може да се обвърже логически с държането в ръце и
замахване с коса в момента на произвеждането на изстрела.
С
оглед на
така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира че подсъдимият И.Т.И. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл. 116 ал.1 т.6, пр. 1 вр. чл. 115 от НК понеже на 22.09.2014г в с.Б. обл. П.ска умишлено е умъртвил другиго- Я. И.П., като убийството е извършено
по начин и със средство – огнестрелно
оръжие, опасни за живота на мнозина.
От
субективна страна деянието по чл.116
ал.1 т.6 от НК е осъществено при евентуален умисъл,тъй като подс. И. е могъл да прецени,че използваното от него средство на
престъплението – преправен от газов на боен пистолет са явява пряка и
непосредствена опасност за човека срещу когото е насочено, ако произведе
изстрел, както и че това оръжие е
снабдено с боен патрон, който има достатъчна проникваща сила да нанесе
поражение, което да доведе до смъртта на
засегнатото от оръжието лице.
Съвкупната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление отчита в какво се е изразявало поведението на подс.
И. непосредствено преди инцидента, неговото желание да предотврати конфликта и предпази своите
роднини от физическо насилие, неговото отношение към убития и членовете на
неговата фамилия, които установяват липсата на
какъвто и да е предумисъл и предварителна подготовка да използва оръжието
по неговото предназначение. В това отношение обясненията на подс. И. и
установеното обстоятелство, че
първоначално е произвел два
предупредителни изстрела във въздуха, с намерението да възпре приближаващата се
група начело с убития и изцяло кредитирани от съда определят формата на вината от субективна страна като евентуален умисъл. В
съзнанието на дееца целта е била да преустанови настъплението
на убития и неговите близки с
последващото съзнателно допускане, че намерението му да стреля срещу приближаващите
го лица може да доведе до смъртта на някого, с което и е
дефинирал това свое съгласие за
настъпването на вредоносния резултат. Този умисъл се явява доказан и по отношение квалифициращото обстоятелство на чл. 116 т.6
пр.1 от НК - убийство извършено по начин и със средства опасни за мнозина, тъй като безспорно по
делото е установен вида на огнестрелното
оръжие, наличието на голяма поразителна
сила и далекобойност на използвания патрон и неговия проектил, близкото разстояние от което е произведен изстрела, откритото пространство
и намиращите се около убития голяма
група от хора, които е можело да бъдат засегнати.
С
оглед на
така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира че подсъдимият И.Т.И. е осъществил от обективна
и от субективна страна съставомерните признаци на чл.339
ал.1 от НК понеже през 2009г в с. Б. обл.
П.ска е придобил чрез дарение и до 23.09.2014г е държал огнестрелно оръжие –
пистолет марка “ EKOL TUNA “ кал. 8 мм с номер ***,пригоден за стрелба с бойни патрони
кал. 6.35 мм, без да има за това надлежно разрешение.
От
субективна страна деянието по чл.339
ал.1 от НК е осъществено при пряк умисъл.
Според
съда от събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимият не е действал в състояние на физиологичен афект при употребата на оръжието. Наличното едновременно раздразнение и уплаха
за което косвено сочи подс.
И. обективно би могло да бъде провокирано от действията на
групата на убитото лице. Техните
действия са се изразили в множеството закани, псувни, но без да се били предприети каквито и да са опити за физическа
саморазправа. Според съда така създалата се ситуация не може да
определи в съзнанието на
подсъдимия да се отключат неприязнени и провокирани от едва един
ден чувства към част от
стоящите на улицата срещу него лица, с
които се е познавал от години и не е бил във влошени отношения към тях. Още
повече, че предния ден при инцидента на сватбеното тържество подс. И. не е бил
пряк участник в конфликта. Определящото
първоначално поведение у подсъдимия е било да покаже, че може да овладее ситуацията и че е в състояние да постави на место и даде урок на другата фамилия със своето
превъзходство на държащо огнестрелно оръжие лице. Тази негова черта е
посочена и в част от показанията на
свидетелите и негови роднини, които твърдят, че подс. И. на друго събиране също
е показвал пистолета и е произвеждал
изстрели. В този смисъл според съда на
местопроишествието в съзнанието на
подсъдимия не е било завладяно от моментен страх или
силно раздразнение, които да са били
доминиращи чувства у него. Според съда
действията на отправяните взаимни
обиди и закани, съпроводени със замеряния с
твърди предмети между двете фамилии, в които обективно подсъдимия не
взел участие, са в състояние да
нагнетят неприязненост в него, но
не изискуемото се силно раздразнение,
което да сломи нормалните му личностни задръжки и провокира произвеждането
на изстрел в тялото на убития, а с това
и становището на съда от правна
страна да изключи основанията за възприемането на физиологичен афект.
Съдът обосновава тезата си върху
теоретичното разбиране, че физиологичният афект е правно понятие,
което определя невъзможността дееца да
взима правилни решения и да ръководи
постъпките си в значителна степен. В случая престъпното поведение на подс. И. е било конкретно провокирано от физическото присъствие на група лица, което изразявало намерение
за нападение над дома на неговите
племенници, при които обстоятелства не е
била налице реална опасност,
както за тях, така и за подсъдимия.
Освен
тези обективни условия не са налице и други причини от субективна страна
поведението на подсъдимия да ескалира в
тази крайност.Такива се явяват неговата
характеристична индивидуалност, която е
разкрита от показанията на част от
свидетелите по делото и за която следва
да се възприеме,че личността на подс.
И. представлява присъщото
за този етнос развито
чувство за честолюбие и стремеж за
себеизява, съпроводено с относително
спокоен нрав. Тези особености в
характера на подсъдимия според съда са
изиграли частично отключващата сила при
създалата се ситуация. От това следва и
внезапно овладялото го решение да вземе оръжието от дома си и да премине
сравнително голямото разстояние до
къщата на своите племенници с желанието сам да възпре членовете на
другата фамилия и преустанови
евентуалната разправата с неговите роднини. Тоест от субективна страна възприетото от съда
състояние на подс. И. не определя
съдържанието на правното понятие физиологичен афект или появата на някакъв страх или смущение, а с това възможността дееца да не
разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи напълно своите
постъпки или. Подсъдимият е бил наясно с обществената опасност на това, което извършва, както и с последиците, които ще предизвика при отправянето на изстрела в
посока тялото на убития и намиращ се на около 10 м от него и за което той е имал
абсолютно ясната и вярна представа. Ето защо съдът намира, че извършеното престъпление се характеризира
при осъществяване признаците от престъпния състав на чл. 116 ал.1 т.6 от НК.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява,че за обвинението по чл. 339 ал.1 НК следва да
бъде възприета най-благоприятната по отношение на подсъдимия фактическа
обстановка, а именно че той е държал без надлежно разрешение преправения газов пистолет от 2009г,което придобил чрез дарение от друго
лице. Ето защо съдът намира, че така
повдигнатото и предявено първоначално
обвинение следва да се приеме за
безусловно установено по делото.
При излагането на своите фактически и правни
съображения по време на пледоариите,защитата
представи виждането си,че случая не
визира състава на чл. 116 от НК и
се възприеме квалификацията на чл. 115 от НК. Според защитата
квалифициращия признак „ по начин и със средства опасни за живота на мнозина”
не е бил доказан по делото.
При
интерпретирането на определени
фактически положения защитата изтъкна
аргументи относно евентуалното правно
положение подс. И. да е осъществявал спрямо себе си защита от насочено срещу
него нападение. Освен това защитата
изложи аргументи по отношение на своето
виждане, че случаят касае условията на
чл. 55 от НК при определяне на
наказанието
Съдът намира,че посочените от защитата правни изводи не се
явяват обосновани и правилни. Изложената теза по отношение на състава на чл.
115 от НК не намира подкрепа от доказателствата по делото. Безспорно част от
елементите от обективната страна на
фактическия състав на чл. 115 НК
да са налице и в този по чл. 116 от НК относно умишленото умъртвяване на другиго. Според
съда повдигнатото квалификация на
обвинението „по начин и със средства опасни за живота на мнозина” е доказана по делото. Трайно установената
съдебна практика определя за
приложението на този текст да не е необходимо наличието на поражение на повече от едно лице, а да е настъпили смърт на едно лице и реална
опасност за живота на мнозина. Несъмнено по делото е установено, че
освен смъртта на Я. П., живота на останалите съпровождащи го негови роднини
също е бил застрашен, предвид изложените по-горе аргументи от съда за обективната
възможност с използваното
огнестрелно и с един изстрел да засегнат
няколко лица. Предвид заключението на
вещото лице по СБЕ е установено,че
използваното оръжие е огнестрелно по смисъла на закона и е годно да
произведе изстрели, което според съдебната практика се явява средство създаващо опасност за живота на мнозина –
Р.212/85г,Р.3402/86г Р. 607/81,Р.428/76 и др.
Наведените от защитата
съображения макар и не конкретизирани засягат и института на неизбежната отбрана,тъй като в пледоарията бе
упоменато фактическото обстоятелство за
невъзможността подс. И. да отблъсне нападението срещу себе си и неговите
роднини, за което бил принуден да
произведе няколко изстрела срещу
настъпващите срещу него и са отразявали
умисъла му да ги отблъсне. Според съда
несъмнено при употребата на
оръжието на улицата, подсъдимият се е стремял да накаже тези които от
около десетина минути
отправяли псувни, закани и хвърляли твърди предмети срещу неговите
роднини. Фактическите обстоятелства по делото
сочат,че в момента на
произведения фатален изстрел, подсъдимият не е имал срещу себе си
нападатели, а стоящи на около 10 метра лица, които макар и с предизвикателно поведение не са
осъществявали ефективно и непосредствено нападение. Подсъдимият сочи за опасност възникнала спрямо един от неговите
роднини, в момент, когато починалия
бил на около 3.5м. от него с коса за косене в ръце,с която
замахвал. Подобно отстояние не е установено по делото, тъй като според
заключението на експертите починалия се
намирал срещу подс. И., на около 10 метра от него, като от свидетелските показания се установява,
че подсъдимият се намирал най-отпред,
от своите роднини. В този смисъл е налице и пространна съдебна практика на ВС и ВКС по отношение на вината,неизбежната отбрана и физиологичния
афект предвид: Р №-384/01г І
н.о.,Р.№-321/00г І н.о.Р.№ 582/00г ІІ н.о,Р.№-163/98г ІІ н.о,Р.№-248/98г І н.о,
Р.№-386/95г І н.о,Р. №-88/95г,Р.№-909/91г ІІ н.о,Р.№-301/91г І н.о,Р.№-61/75 ІІ
н.о,Р.№-88/95г,Р№-32/92г І н.о. и др.
При
така посочената правно квалификация и
като се съобрази с целите на индивидуалната и
на специалната превенция и на
обстоятелствата посочени в чл. 54
от НК намира,че наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.116
ал.1 т.6 прп.1,вр. чл. 115 от НК и
следва да се определи при баланс между
отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Смекчаващи обстоятелства се явяват семейното положение на подсъдимия и
направеното самопризнание. Отегчаващи обстоятелства се явяват недобрите
характеристични данни и минало на
осъдено лице, както и проявената престъпната упоритост за осъществяване на деянието.
При
така посочената правно квалификация и
като се съобрази с целите на индивидуалната и
на специалната превенция и на
обстоятелствата посочени в чл. 54
от НК намира,че наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.339
ал.1 от НК следва да се определи при баланс
между отегчаващите над
смекчаващите отговорността
обстоятелства. Смекчаващи обстоятелства
се явяват семейното положение на подсъдимия и самопризнанието за начина на притежаване на оръжието, а отегчаващи обстоятелства се явяват недобрите
характеристични данни и минало на осъдено лице, проявената упоритост
да държи огнестрелното
оръжие и изключителната опасност
и вредоносен резултат при неправомерното
му използване.
Най
справедливо е за престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 от НК измежду
алтернативно предвидените
наказания да се избере в съответствие с
разпоредбата на чл. 57 ал.1 от НК, вр.
чл. 58а ал.1 от НК да бъде избрано наказанието лишаване от свобода
от петнадесет до двадесет години лишаване
от свобода. При избора на тази най-благоприятна за подсъдимия алтернатива съдът
се ръководи от ниската степен на
обществена опасност на дееца и целите предвидени в чл. 37 от НК. Предпоставките на чл. 55 ал.1 от НК в случая представляват
законова възможност от НК, която обаче
според съда не се явява като
най-благоприятна с оглед необходимата
редукция на наказанието с една трета по реда на чл. 58а ал.1 от НК, наред и със
съдебната практика, която предвижда при условията на чл. 57 ал.1 от НК, чл. 55
от НК да се прилага при използване на най-благоприятното алтернативно наказание, но и при наличните
предпоставки на чл. 55 от НК. Подобни по делото не са установени с оглед многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключително такова.
Предвид изложеното на подс. И. следва
да се определи наказание от седемнадесет години и шест месеца лишаване
от свобода, като след редуцирането му с една трета следва да бъде наложено наказание от единадесет години и осем месеца лишаване от
свобода.
Най
справедливо е за престъплението по чл.339 ал.1 от НК да бъде определено наказание от наложено наказание от пет години лишаване от
свобода, като след редуцирането му с една трета
следва да бъде наложено наказание от
трие години и четири месеца лишаване
от свобода.
На
основание чл. 23 ал.1 НК следва да се определи едно общо най-тежко наказание от единадесет години и осем месеца лишаване от свобода.
На осн.
чл. 61 т.2,вр. чл. 60 ал.1 от ЗИЗС наложеното общо най-тежко наказание следва
да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Не са
налице основанията на чл. 24 от НК понеже размера на общото най-тежко наказание лишаване от
свобода ще изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК и за това не е необходимо
увеличаването на неговия размер, тъй като наложеното наказанието ще изиграе превъзпитаващата си роля.
На
основание чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК
следва да се приспадне времето, през което подс. И. е бил задържан в периода от 26.09.2014г до
влизане на присъдата в сила, като изтърпяна част от наложеното му общо
най-тежко наказание лишаване от свобода.
Предявените
граждански искове са с режим по реда на
чл. 45 и следващите от ЗЗД.
Същите
са своевременно предявени,като по отношение на
починалия в хода на съдебното
следствие пострадал по Я. П. са
конституирани неговите наследници. Не се явяват обосновани и доказани по
основание и размер,предвид характера на вредоносния резултат и
причинените болки и страдания от загубата на едно млад човек.
Подсъдимият
следва да заплати на С. А. И. и на И.П.И. обезщетение от по 50 №№№ /петдесет хиляди /
лева относно причинените им неимуществени вреди от престъплението по чл.116 от НК, ведно със законовата лихва от датата на събитието,до окончателното им
изплащане,ведно със сумата от 1 200 лева
имуществени вреди от престъплението по чл. 116 от НК за разходи по
погребение.
На
основание чл. 53 ал.1 б.А НК следва да се отнеме в полза на Държавата
1бр.пистолет пистолет марка “ EKOL TUNA “ кал. 8 мм с номер ***,пригоден за стрелба с бойни патрони кал. 6.35 мм, като средство на престъплението,чието
притежаване е забранено.
Веществените
доказателства описани надлежно в
приложението към обвинителния акт следва да се
унищожат като вещи без стойност,след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК
подсъдимият И. Т.И. следва да заплати сумата от 4 048 лева ДТ върху
уважените гр. искове, както и сумата от 60 лева разноски по делото по сметка на
Окръжен съд П..
Причини
за извършване на престъплението - ниска
правна култура и занижен самоконтрол.
Предвид
на изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: