РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Русе, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, трети касационен състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС
СПАСОВ |
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 67 по описа за 2024 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по жалба на К.Г.К. против решение № 780/27.11.2023 г., постановено
по АНД № 1170/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление № BG13072022/4000/Р8-840
от 04.01.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“. С наказателното постановление, за нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.
В касационната
жалба се релевират касационни основания за неправилност на съдебното решение
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят
претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени изцяло наказателното постановление. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът, в
писмен отговор, както и чрез процесуален представител в съдебно заседание, дава
становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
размера на разноските за адвокатско възнагражение, като иска да същото да бъде
съобразено с решение на СЕС по дело С-438. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и правилност на съдебното решение.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 АПК, административният
съд приема следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен
акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63в от ЗАНН, поради което производството е процесуално
допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 780/27.11.2023 г., постановено
по АНД № 1170/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, същият е потвърдил
наказателно постановление № BG13072022/4000/Р8-840
от 04.01.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора К.Г.К. за нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева
От
фактическа страна било установено, че на 13.07.2022 г., в направление излизане от България през
ГКПП „Дунав мост“ се явил касаторът, управлявайки т.а. „Скания Г 440“ с ДК №
Р8917 КК с обща технически допустима максимална маса над 12 т., което се
управлявало от касатора К.. От контролните служители била извършена проверка в
системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП от която се установило, че бил
генериран доказателствен запис № Е399398640176B21E053021F160DF88A, че с процесното ППС било извършено нарушение на 11.07.2022 г., в 07,42 ч, тъй като същото било управлявано по път А-2, км.27+024,
включен в обхвата на платената пътна мрежа,
без за него да е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и това нарушение било засечено с
контролно устройство № 10042. Нарушението е било установено при преминаване
през пътен сегмент с описан с № **********. Въз основа на горните констатации бил съставен АУАН
срещу водача, а по-късно административнонаказавщия орган изцяло възприел
фактическата обстановка, описана в АУАН-а и издал обжалваното пред въззивния
съд НП.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е
събрал посочените от страните доказателства, които обсъдил изключително
подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно
е установил релеватните за спора факти и фактическата обстановка. Формирал е
изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Анализирал е приложимите правни норми и е обсъдил възраженията на
жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН и НП са издадени при
спазване на процесуалните норми на ЗАНН, изложил е подробни съображения, с които
е обосновал доказаността на нарушението от обективна и субективна страна. Приел е и че случаят не може да бъде преквалифициран като
маловажен, доколкото според чл.
189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.
28 и чл.
58 г от ЗАНН. С тези мотиви първата съдебна
инстанция е потвърдила изцяло оспореното пред нея НП като законосъобразно и
обосновано.
Решението
на РС – Русе е правилно.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат
същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е дал
мотивиран отговор в решението си.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да
се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет на касационната
проверка.
Наведените допълнителни възражения в
касационната жалба са неоснователни. Дори и да се приеме, че както
административнонаказващият орган, така и въззивният съдебен състав, е следвало
да приложат чл. 9, ал. 2 НК съобразно
препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, то настоящият
състав намира, че нарушението не се изразява в малозначителност на извършеното
деяние или с явна незначителност на обществената опасност. Същото не разкрива
смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Нарушението не може
да бъде квалифицирано като малозначително, тъй като засяга обществени
отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във
всички случаи деянието разкрива една и съща обществена опасност и по един и същ
начин нарушава установения ред на държавно управление. Деянието не е резултатно
и е достатъчно управлението на МПС по републикански път, без да е била
заплатена пътна такса, за да възникне административнонаказателната отговорност
за нарушителя. Липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена
от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се
цени едновременно и като едно от основанията за квалифициране на случая като
малозначителен. Възприемането на тази теза би довело до квалифициране на всички
случаи на формални нарушения като малозначителни, което обезсмисля
наказуемостта за извършени безрезултатни нарушения от този вид въобще.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото
е постановено в съответствие с материалния закон, не страда
и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в
сила.
Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът, предвид фактическата и
правна сложност на делото, определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв., за заплащането на които, следва да бъде осъден
касаторът.
Мотивиран от
гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 780/27.11.2023г., постановено по АНД № 1170/2023г. на Районен
съд Русе.
ОСЪЖДА К.Г.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
София сумата от
100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.