Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.Шумен, 10 Януари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Г. Г.а, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №365 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №382 от 22.04.2019г. по гр.д.№2406/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е уважил предявеният от "ТОНЕВИ - Т" ООД гр.Шумен
срещу "СИ ДИ МАКС" ЕООД гр.Шумен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД, като е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 23443,32 лв. с ДДС,
представляваща сбор от 1242,00 лв. с ДДС, по фактура № **********/20.04.2018 г.
и 22201,32 лв. с ДДС, по фактура № 274/ 02.07.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.08.2018 г., до
окончателното плащане, и е присъдил деловодни разноски на ищеца в размер на 3061,74лв..
С Решение от 06.08.2019г. по същото дело съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, като добавил диспозитив за отхвърляне на
възражението за прихващане направено от ответника за сумата от 18509,24 лева,
като неоснователно.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
който обжалва решението на районния съд в частта, с която съдът е отхвърлил
възражението му за прихващане в общ размер 18509,24 лева, и е уважен иска в
тази част, като посочва доводи за неправилност на решението, и моли съда да го
отмени в тази част.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, като моли жалбата да бъде оставена без уважение,
и да бъде потвърдено решението.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
от "ТОНЕВИ - Т" ООД гр.Шумен срещу "СИ ДИ МАКС" ЕООД
гр.Шумен по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23443,32 лв. с ДДС,
по фактури №**********/20.04.2018 г. и №274/02.07.2018г. - част от дължимо
възнаграждение по Договор за изпълнение на строително - монтажни работи от 27.02.2017г..
Видно от представения по делото Договор, сключен между страните на 27.02.2015г.,
ответникът е възложил, а ищеца е приел да изпълни строителство на "Жилищна
сграда и допълващо застрояване /магазин за промишлени стоки, кафе - аперитив и
2 бр. автомивки/ - І - ви етап със ЗП 439,35 кв.м., строеж ІV категория",
разположени изцяло в имота на възложителя, съгласно Приложение №1, работния
проект, финансовото и техническото предложение на изпълнителя и документацията
на възложителя по процедурата. Общата цена на договора за изпълнение на възложените
СМР е в размер на 468789,42 лева с ДДС, съгласно представени от изпълнителя и
одобрени от възложителя стойностни сметки.
Ищеца излага, че е осъществил възложеното от ответника
строителство на жилищната сграда, като CMP-та са изпълнени от ищеца, но не били
платени от ответника тези по т. А и т. Б, а именно: По т.А: топлоизолация и
мазилка по фасада, топлоизолация с фибран гараж, доставка и монтаж на
подпрозоречни камъни, доставка и полагане на проводник 3x1, доставка и полагане
на проводник по стени и тавани 3x2,5, доставка и полагане на захранващ кабел
СТВ 3х10 по стени и тавани, фасадно скеле, общо 18 501,10лв. с 20% ДДС, всичко
22 201,32 лв.; По т.Б: двукратно боядисване на фасада с площ 180 кв.м. На
20.04.2018г. ищцовото дружество е издало данъчна фактура № **********, за
сумата от 1 242,00 лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол за двукратно
боядисване на фасада с площ от 180 кв.м. На 02.07.2018г. от ищеца била издадена
данъчна фактура № **********, за сумата от 22 201,32 лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен
протокол с описаните СМР по вид, мярка, количество, цена и обща стойност,
посочени в б.„А“. По искане на възложителя било променено първоначално
договореното и вместо 50 мм. топлоизолация ЕPS (т.3.3.2 от КСС към договора),
изпълнителят положил 80 мм. топлоизолация ЕPS. След изпълнение на възложената
работа, ответникът я приел без забележки, но в последствие отказал да плати
горната част от задължението си.
Ответника сочи, че извършените СМР по Протокол от 19.02.2018г - положеният
гипсокартон и окаченият таван Knauf над него, както и електрическата
инсталация, били напълно компрометирани, не отговаряли на изискванията за
безопасност и качество. Няколко дни след подписване на протокола, окаченият
таван се деформирал, провиснал и щял да се срути, поради неправилното му
полагане и фиксиране върху гипсокартона. Твърди, че електрическата инсталация
била непрофесионално изпълнена в степен, че не отговаряла на изискванията за
безопасност и не позволявала
свързването ѝ към консуматорите. Принудил се да отстрани за своя сметка
некачествените СМР - до началото на м.юли 2018г. /по голямата част от тях/, за
което заплатил обща сума от 15 744,24 лв. за материали и труд, за което представя 9
бр. фактури, ведно с 2 бр. протоколи. Твърди, че за сумата 15 744,24лв. е
предявил изявление за прихващане, изпратено
на 10.08.2018г. на електронен адрес: *******@***.**, на което Г.Т.не откликнал.
Впоследствие отстранил изцяло за своя сметка недостатъците за прикриване на
следите от некачествения монтаж на гипсокартона, за което платил сумата общо
2765 лв., като прилага 2 бр. фактури и констативен протокол. Направено е
възражение за прихващане за сумата от 18509,24 лв., за вложените материали и
СМР за отстраняване на лошото изпълнение
на договора от ищеца.
От представените по делото доказателства се установява
валидно сключен между страните договор за изработка със сочените параметри. С
Приемо – предавателни протоколи от 20.04.2018г. и от 02.07.2018г., и Фактура
№**********/20.04.2018г. и Фактура № **********/02.07.2018г., се установява, че
ищеца е извършил следните СМР: Топлоизолация – топлоизолация и мазилка по
фасада; топлоизолация с фибран гараж, частично незавършена полимерна мазилка,
доставка и монтаж на подпрозоречни камъни, ел.инсталация на втори етаж, включваща
доставка и полагане на проводник 3х1; доставка и полагане на проводник 3 х 2,5;
доставка и полагане на захранващ кабел СТВ 3х 10 по стени и тавани и фасадно
скеле. С писмо – покана за плащане по Фактура № **********/20.04.2018г. и
Фактура № **********/02.07.2018г., ищеца е поканил ответника да заплати сумите
по фактурите, а поканата е получена на 19.07.2018г. В Констативен акт за
некачествено извършени строителни работи от 28.08.2018г., комисия в състав С.Д.възложител,
инж. Н.Н., управител на ЕТ „СТРОЙ КОНСУЛТ-Н.Н.„ Шумен и инж. К.К., са отразили,
констатирани повреди вследствие некачествено извършени строителни работи
–технологията за монтаж на гипсокартонените плоскости по стените и таваните на
помещенията не била спазена, крайните профили от металната конструкция не били
прихванати към стените, в резултат на което се наблюдавало провисване на
плоскостите, неправилно залепен гипскартон по стените. В т.5.3 от договора, е
посочено, че „Всички дефекти, появили се през гаранционния срок, се отстраняват
от изпълнителя за негова сметка. За целта възложителят уведомява писмено
изпълнителят за своите констатации. Лицето, упражняващо строителен надзор, не е
уведомявало ищеца за нарушения по време на строителството. Видно от Писмо
изх.№-ДК-05-16-00013/22.01.2019г. от ДНСК РО НСК – Шумен, не е постъпвало уведомление
от ЕТ „Строй консулт- Н.Н.„ на основание чл.168, ал.5 от ЗУТ за допуснати
нарушения на процесния строеж за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2018г.. При
разпита си свидетеля Николова излага, че когато отишла на место, вече бил
извършен частичен демонтаж, като собственикът и казал, че той е извършил лично
демонтажа. От заключението по съдебно - техническа експертиза, се установява,
че топлоизолация и мазилка по фасада, топлоизолация с фибран гараж, доставка и
монтаж на подпрозоречни камъни, ел.инсталация втори етаж, фасадно скеле и
двукратно боядисване на фасада, са изпълнени на място. От изготвената
комплексна съдебно - техническа експертиза, се установява, че гипсокартон имало
върху всички външни стени и тавани, положен върху конструкция. Мазилка била
положена върху всички вътрешни стени, по таваните нямало положена мазилка.
Окрайчващият UD профил се монтирал по цялата обиколка на помещението. Вата,
стиропор и мембрана били монтирани на втория /подпокривния/ етаж. Кабелът бил
положен скрито, под мазилка. Всички окабелявания на процесния обект били
завършени и измазани. В малкото свободни видими пространства не се забелязвало
полагане на кабел но друг начин, освен скрито, под мазилка. В одобрения
инвестиционен проект не бил упоменат начинът на закрепване за стената. В
строителната практика съществувал метод за поставяне на гипсокартон чрез
лепене. Лепилото за гипсокартон се разпределяло на топки по стената. Ако стената
е много крива, това трябвало да се вземе предвид и предварително да се измери
денивелацията. От денивелацията на стената зависел и размерът на топките.
Електрическата инсталация на процесния обект била изпълнена с проводник с
различни сечения. Кабелите били положени и измазани. Гипсокартонът по
вътрешните преградни стени бил демонтиран; монтирани били планки за укрепване
на гипсокартона по тавана на помещенията и коридора на първия етаж.От
изготвената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че Фактура №
**********/20.04.2018г. и Фактура № **********/02.07.2018г. са осчетоводени
като вземане в счетоводна сметка „Клиенти“ в ищцовото дружество и са включени в
дневника за продажби по ЗДДС за месец април и за месец юли, както и са отразени
в справките декларации за тези месеци на 2018г. Фактурите били включени в
дневника за покупки по ЗДДС на ответното дружество за месец май 2018г. /Фактура
№ **********/20.04.2018г./ и за месец август 2018г. /Фактура №
**********/02.07.2018г./, били отразени и в справките декларации на ответното
дружество за тези месеци, и по тях било ползвано право на данъчен кредит.
Свидетелите Г., И. и Р. излагат, че проект не им е бил
предоставян, а се е работело по конкретни указания на собственика и неговата
съпруга, както и че не е имало възражения, но се е налагало да правят промени
по желание на собствениците. Местата на ключове, контакти, местата на
осветителни тела, разположение на кухненските уреди били определяни от
собственичката със спрей на тухлената стена, давала указания и така както е
указвала е искала да бъде направено. На няколко пъти променяли вече изградената
инсталация. Гипскартонът бил полаган както на конструкция, така и на лепене по
указанията на инвеститора и възражения за работата им не е имало.
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: Безспорно е, че както подписването на фактурата, така и
ползването на данъчен кредит по нея, биха могли да установят съществуването на
задължението, но в случая ответника не оспорва приемането на извършената
работа, а твърди че изработеното е некачествено. Както двустранно подписаните
протоколи за изпълнени и приети СМР, не се ползват с абсолютна материална
доказателствена сила за отразените в него факти, така и фактурата, подписана от
страните, следва да се преценяват от съда по негово вътрешно убеждение, и могат
да се оспорват с всички доказателствени средства. От една страна е необходимо
да се отбележи, че необоримата презумпция в чл.264, ал.3 от ЗЗД, че при липса
на възражения за неправилно изпълнение работата се счита приета, преклудира
единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 от ЗЗД. Т.е. неправилното според
закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от
поръчаното или в недостатъци, с което работата е извършена от изпълнителя, но
не касае възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено
отношение, както и предвидените изключения в чл.264, ал.2 от ЗЗД за
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно, в каквато насока са и възраженията на ответната страна. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Ответната страна не е успяла, при условията на главно и пълно
доказване, да установи в пълнота сочения от нея правопораждащ фактически състав,
касаещ възражението ѝ за прихващане, и свързаното с него некачествено
изпълнение на възложената работа /съответно погасяващо правото на ищеца/. Ответника
е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на
съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от
тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, лошото изпълнение
на задълженията на ищеца в отклонение от договореното. В процесния случай,
ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на
сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него
доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в
релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици,
които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно
правните им последици за ненастъпили. Съставените в последствие частни
свидетелстващи документи не носят подписа на ищеца, и нямат материална
доказателствена сила, по отношение на удостоверените в тях факти. Представени
са и множество снимки на частично разрушен гипсокартон, като веществените
доказателства не биха могли да се свържат безусловно с процесния обект. Ако
действително е имало некачествено изпълнение, възложителя е следвало да спази
договора и нормативните изисквания - да уведоми незабавно писмено изпълнителя и
да поиска да бъде отстранен констатирания дефект, да го уведоми с нотариална
покана, при положение че се укрива, както твърди, или най - малко да обезпечи
доказателства за бъдещото производство по реда на чл.207 и сл. от ГПК, ако
изпълнителя откаже да изпълни задълженията си, а не да започва самостоятелно да
отстранява евентуалните недостатъци на строителната дейност, като заличава
следите им. Субективната преценка на лице, което не е експерт, дали строителните
дейности са изпълнени достатъчно качествено и съобразно нормативните изисквания
и добрата практика не би могла да обуслови извод за непълно изпълнение. Ето
защо иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, а възражението за
прихващане със задължение на ищеца към ответника в размер на 18509,24 лева,
представляващо стойността на отстранената некачествено изпълнена строително
монтажна дейност по процесния договор, следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да
се потвърди в атакуваната част.
В необжалваната част, решението е влязло в законна
сила.
На въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1524 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №382 от 22.04.2019г. по гр.д.№2406/2018г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен, с поправена очевидна фактическа грешка в
решението с Решение от 06.08.2019г. по с.д., В ЧАСТТА, с която "СИ ДИ МАКС" ЕООД гр.Шумен е осъдено да
заплати на "ТОНЕВИ - Т" ООД гр.Шумен, по предявения от ищеца иск по
чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 18509,24
лева, по фактури № **********/20.04.2018 г. и №274/02.07.2018 г., и е
отхвърлено възражението за прихващане на "СИ ДИ МАКС" ЕООД с вземане
към ищеца за сумата от 18509,24 лева - вложени материали и СМР.
В необжалваната част, решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА "СИ ДИ МАКС" ЕООД гр.Шумен с ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на "ТОНЕВИ - Т"
ООД гр.Шумен с ЕИК *********, сумата от 1524
лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.