Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
град Шумен, 15.04.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №97 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Транскар” ООД, ЕИК-*********, гр. Бургас, ж.к. „...”, бл.15, вх.2, ап.16, представлявано от управителя П.С.С., със съдебен адрес ***, оф.3 против Ю.М.К., ЕГН-**********,***. Ищецът сочи, че неговото дружество извършва услуги по строителството и поддържа съответните машини за тази дейност. В тази връзка по обява се свързали с ответника Ю.К., който предлагал автокран РРМ АТТ – 400, произведен 1998 г., 35 тонажен. След разменени писма по интернет страните се съгласили да извършат покупко-продажба на автокрана. Твърди, че сумата била уговорена в британски паунди – 29 700, но на посочената от ответника сметка те превели в аванс първоначално 22 000 лв., а в последствие на 09.01.2014 г. остатъка от 47 800 лв. За това ищецът издал фактура №144/07.01.2014 г. след плащането на цялата сума възложителят по договора очаквал изпълнение, но то се забавило. При кореспонденцията с ответника той казвал, че трябват допълнително средства за превоза, тъй като кранът е извънгабаритен и това изисквало повече средства. След кореспонденция с текстови съобщения било уточнено, че ответника при връщането си в България ще върне парите на дружеството възложител. Така на 10.02.2014 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата от 10 000 лв. Твърди, че за връщането на парите се провела среща в апартамента на ответника, на която присъствал управителя и двамата му съдружници и ответника. Твърди, че на адреса на ответника била изпратена нотариална покана, с която ответника е поканен в качеството му на ЕСК и управител на “Yulian Kostov” Ltd. Да възстанови платените суми. Поканата била връчена чрез залепване на 04.07.2014 г. твърди, че с решение по гр.д. №5206/2015 г. на РС – Бургас, горепосоченото дружество било осъдено да заплати сумата от 5 000 лв. като част от дължими по разваленият договор 59 800 лв., ведно с разноските. Сочи, че било инициирано досъсдебно производство пред РП – Бургас по заявителски материял на ОД на МВР – Бургас за причиняване на вреда в особено големи размери по това ДП с експертиза било установено, че инвойс фактурата №144/07.01.2014 г. не била осчетоводена и не е отразена във финансовите отчети на дружеството. Установило се по ГФО, че “Yulian Kostov” Ltd. не било извършвало дейност за 2013 г. и 2014 г, както и че това дружество било разформировано на 29.03.2016 г. С оглед изложеното намира, че ответника – физическото лице Ю.М.К. се е разпоредил неправомерно с преведените му суми. Моли да бъде осъден ответника да заплати на дружеството сумата от 53 800 лв. като главница за получено без основание, мораторна лихва от 5 551.98 лв. за период от 04.07.2014 г. до 06.06.2018 г., ведно с лихва от момента на завеждане на ИМ до окончателното плащане на дължимите суми, като и сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Първоначално
искът за главница е заведен като такъв за дължими суми вследствие на отпаднало
основание, но след оставяне на ИМ без движение ищецът е направил уточнение с
молба от 30.10.2018 г., че сумите се претендират като дадено без основание.
Ответника депозира писмен отговор, в който сочи, че искът не следва да бъде разглеждан по съдопроизводственият ред на глава 32 от ГПК, тъй като сделката не е търговска, а става въпрос за неоснователно платени пари на физическо лице. Намира също така, че предявените искове са неоснователни. Потвърждава, че страните са имали контакти за закупуване на машина чрез дружеството „Yulian Kostov” Ltd. Сочи, че двете дружества имали и предходни отношения във връзка със закупуване на машини. Сочи, че предвид изложеното в ИМ може да каже, че ищците влезли в контакт на 15-16 декември 2013 г. за доставка на подемна машина. По електронен път на ищеца били изпратени оферти. Твърди, че страните провели среща на 22-23.12.2013 г. в гр. Бургас, като им било предложено да пътуват до Обединеното кралство, за да направят оглед на предпочитана от тях машина, както и да сключат детайлен договор във връзка със сделката. На срещата присъствала съпругата на ответника, която като юрист трябвало да изготви договора. Представителите на ищеца отказали сключване на договор, тъй като нямали време да пътуват и искали Ю.К. по негова преценка да закупи машината. Твърди, че неговата позиция била доставката да е на територията на Обединеното кралство и транспортирането до България да е на риск на ищцовото дружество, след предаването на машината на превозвач. Твърди, че пътувал на 03.01.2014 г. за Обединеното Кралство с Р.А.П. Били направени огледи на машини и действително била преведена на два транша сумата от 69 800 лв., но на сметка на „Yulian Kostov” Ltd. Твърди, че осигурил транспорт за превоз на машината, но поради извънгабаритния товар излизало по-скъпо. По телефона ищецът отказал превоза, тъй като сумата надвишавала бюджета им. Уговорили се отново по телефон ад се търси по-евтина машина, за да може да не се надвишава платената сума. Твърди, че в тази връзка „Yulian Kostov” Ltd издало кредитно известие №145/10.01.2014 г., което било изпратено по електронен път на ищеца. Продължил да търси такива машини и да изпраща офертите на ищеца., такива били пратени на 20.01.2014 г. и на 03 и 04 февруари 2014 г. Ищецът одобрил Life Truck Catetpillar TK62 и в тази връзка бил издаден инвойс с №147 с подробно описание на машината и новата цена 25 300 паунда. Машината била доставена в България понеже имало разлика в цената на първоначално договорената машина и доставената бил приканен да върне 10 000 лв., което и сторил на 10.02.2014 г. чрез банков превод. Твърди, че тримата съдружници на 20.02.2014 г. разговаряли лично с него и настоявали, че нямат нужда от машината, тъй като им бил изтекъл срок за подписване на договор с трети лица. Поради тази причина и към момента закупената машина била в негово владение. Намира, че не се е обогатил и разпоредил като физическо лице с преведената сума. Твърди, че сумите са постъпили при дружеството и същото било ликвидирано по сигнал от обслужвалите го счетоводители. Оспорва констатациите в приложената към ИМ експертиза от ДП №179/2014 г. на ОД на МВР Бургас. Сочи, че дружеството е имало счетоводители в Обединеното Кралство, които са били задължени да подават нужната информация. Твърди, че заради спор от 700 паунда счетоводителите са изготвили неверни декларации и5 за това се стигнало до заличаване на дружеството.
Ищецът е представил и допълнителна искова молба. Тя е била подадена от името на физическото лице П.С., но след като са дадени указания и делото за втори път е било оставено без движение е даден отговор, че се подава от дружеството ищец, а лицето П.С., действа като негов представител. В последната се моли да бъде прието, че Договорът за доставка на автокран РРМ АТТ-400 е развален едностранно от страна на ищеца с нотариална покана от 04.07.2014 г. Това се прави с цел оборване на твърденията на ответника, че ищецът одобрил доставката на Life Truck Catetpillar TK62, а не автокран РРМ АТТ-400. моли да бъде изискано за послужване от РП – Бургас, пр.пр. №1055/2014 г. съдържаща преписка по ДП ЗМ №179/2014 г.
От страна на ответника е депозиран отговор на допълнителната ИМ, в който се сочи, че ДИМ е подадена от неучастващо в процеса лице. Намира, че ДИМ следва да бъде оставена без движение. Не възразява на доказателствените искания от ДИМ, с изключение на това за назначаване на ССЕ, като сочи, че вещото лице не може да дава отговор за стойност на главница дължима от ответника за определен период без да е посочен размер на главницата, а архива на дружеството е в Англия при счетоводителите на дружеството. Поддържа първоначално направените с отговора на ИМ доказателствени искания. Поддържа възражението си по чл.369, ал.1 от ГПК, като сочи, че не е получил изрично определение по чл.369, ал.2 от ГПК, за да упражни правото си на обжалване.
За ищецът „Транскар” ООД в съдебно заседание се явява лично управителят – П.С., както и адвокат С.Х. от АК – Шумен. Последният поддържа исковата молба с направените уточнения. Твърди, че претендираните суми са постъпили в патримониума на ответника. Сочи, че е известен факта, с кои банки във Великобритания контактува „Банка ДСК” ЕАД, а именно Ллойдс и Кралската Шотландска банка. Твърди, че тези обстоятелства са видни от сайта на „Банка ДСК” ЕАД. Сочи, че сметката на лицето – ответника Ю.К. в HSBC е била закрита. Твърди, че с превеждането на процесните суми на 07 и 09 януари 2014 г. средствата са останали в България. Ето защо счита, че парите са останали в патримониума на ответника, в качеството му на физическо лице.
За ответника в
съдебно заседание се явява адв. С. от ШАК. Последният намира, че ищецът е
следвало да докаже преминаването на средствата в патримониума на ответника Ю.К..
Сочи, че това не е установено, тъй като по делото не са ангажирани такива
доказателства. Сочи, че се установява, че сумите са постъпили по сметка на
дружеството с ограничена отговорност - Yulian Kostov” Ltd. Сочи, че не е
установено сумите след това да са постъпили по сметка на ответника или да са
бивли наредени в негова полза.
Страните представят списъци за разноски, а представителят на ищеца прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Исковата молба, доколкото отговаря на законовите изисквания, е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество, занимаващо се с извършване на
мащабни СМР в края на 2013 г. и началото на 2014 г. търсело да закупи автокран.
Поради това влязло в контакт с ответника, който бил собственик и управител на
дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Обединеното Кралство .... (видно от сертификат на л.26 от делото). Водени
били преговори и се достигнало до решение за индивидуализиращите белези на
вещта, нужна на ищеца в качеството му на купувач. За целта авансово по сметка
на .... била внесена общо сумата от 69 800
лв., като 22 000 лв. били внесени на 07.01.2014 г., а 47 800 лв. били
внесени на 09.01.2014 г. (видно от дневни извлечения под №003 и №004 – л.80 и
81 от делото). Налице са данни, че част от сумата – 10 000 лв. била доброволно
върната от ответника, а сумата от 5 000 лв. била присъдена в полза на
ищеца по силата на Решение №VІІІ-398 по гр.д. №5206/2015 г. по описа на БРС,
което дело обаче било водено не против ответника физическо лице Ю.К., а
против дружество с ограничена отговорност .... Поради това се
претендира сумата от 54800 лв. като главница.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява от представените доказателства. Спорно е единствено обстоятелството дали след превода на двете суми през януари 2014 г. по сметка на дружеството с ограничена отговорност те са постъпили в патримониума на ответника – физическо лице. Ищецът прави умозаключение, че тъй като сметката в Банка ДСК ЕАД е на името на юридическото лице, то сумите са постъпили в патримониума на ответника, тъй като е известно, че Банка ДСК ЕАД нямала за контрахент банка HSBC, в която били сметките на дружеството .... и респективно сумата би следвало да е останала в страната и да е била във фактическото разположение на ответника Ю.К., още повече, че след 2013 г. това юридическо лице нямало дейност, а през 2016 г. била прекратено съществуването му. Представено е удостоверение от банка ДСК ЕАД, изх. №14-ИСК-02412/1/20.03.2019 г., в което изрично са отбелязани датите на двата превода от коя сметка са постъпили и на каква стойност са били. Посочено е, че от 07.01.2014 г. до 12.08.2016 г. не са установени преводи от тази сметка – IBAN ***n .... към кореспондентска сметка в банка HSBC – Великобритания. В удостоверението е посочено и че сметката е закрита на 12.08.2016 г.
Ответникът оспорва твърдението, че в качеството си на физическо лице е получил посочените суми. Твърди, че ищецът е следвало в условията на пряко доказване да установи, че претендираните суми са попаднали в неговия патримониум. Това не е било сторено.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с иск за присъждане на суми заплатени без правно основание – чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и акцесорна претенция за мораторни лихви по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. . Искът за главница съдът определя с оглед изрични твърдения на ищеца, за които следа има в ИМ, а след оставяне на делото без движение за уточняване на основанието на претенцията с нарочна уточняваща молба от 30.10.2018 г. е посочено изрично, че парите макар и по договор за доставка на машина, което би могло да се определи като договор за поръчка, в крайна сметка са преведени на физическото лице ответник, както се твърди по негова сметка и са постъпили в неговият патримониум. С тази молба ищецът е поискал разрешаване на правен спор с основание именно чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Доказателствената тежест по този иск е общата всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. На доказване от страна на ищеца подлежи преминаването на парите от неговият патримониум в патримониума на ответника, с което неговото имущество се е намалило, а това на ответника се е увеличило. Ищецът следва да твърди, че това е станало без правно основание, като ответника може да установява, че всъщност за плащането е имало основание, като по този начин да осуети правилното провеждане на иска. Освен това ответникът може да доказва и всички факти и обстоятелства, които биха оборили твърденията на ищеца. Предвид това, че и двете страни твърдят заплащане на парите по банков път ищецът пряко следва да установи, че е наредил плащане на подобни пари и те са постъпили в патримониума на ответника, като това явно с оглед данните и правилата на формалната логика може да е станало по два начина – или парите да са платени по сметка, чиито титуляр е ответника физическо лице, или че макар и платени по сметка, която не е на ответника, след това са постъпили в неговият патримониум.
В настоящото
производство не бе доказан единият елемент от състава на неоснователно
обогатяване в хипотезата на дадено нещо без основание – а именно преминаването
на материални блага (парични средства) в патримониума на ответника – физическо
лице. Ясни са данните (неспорни между страните), че парите са преведени по
сметка на юридическото лице .... Не се спори и че тези средства са
преведени поради търговски отношения (преговори за закупуване на специализирана
строителна техника) с намерение за сключване на бъдеща сделка за
покупко-продажба. В производството не се установи по никакъв начин как
юридическото лице е ползвало тези средства и дали те са преминали реално в
патримониума на ответника – физическо лице. Съгласно общите правила на
българското право физическото лице, макар и едноличен собственик на дружество с
ограничена отговорност не може да отговаря за задълженията на последното.
Твърденията на ищеца, че щом парите са преведени по сметка на юридическото лице
и не са били преведени по банков път в
Обединеното Кралство, то те следва да са влезли в патримониума на ответника не
отговарят на изискванията на закона и логиката. Коментирайки съставите на
неоснователното обогатяване в монографията си «Неоснователно обогатяване», изд.
Фенея, 3-о издание, 2011 г. (стр.32), акад. Чудомир Големинов, сочи, че във
всеки от съставите по чл.55, ал.1, от ЗЗД под «получаване» (респ. «даване») се
разбира фактическо действие. Т.е. «получавайки
«нещо», съответното лице установява фактическа власт върху определена
имуществена ценност.» Ето защо при доказването в настоящото производство
при пълно доказване следва да се установи, че претендираните средства са
попаднали във фактическата власт на ответника. Такова доказване не е проведено.
Представеното удостоверение от Банка ДСК ЕАД, в която е открита сметката на юридическото
лице ...., по която са постъпили сумите, преведени от ищеца
не установява преминаване на суми във владение на ответника. С подобно
удостоверение можеше да се установи движението по сметката, като се посочи в
чие владение са преминавали процесните суми или кому са били нареждани след
момента на превеждането. Подобно доказателство не е ангажирано. Представеното
съдебно удостоверение само установява, че сумите са били преведени от ищеца и в
по-късен момент сметката е била закрита. Това обаче предвид коментираното
по-горе е недостатъчно за правилното провеждане на иска.
Съдът, в доклада си, е дал точни и ясни указания какво следва да доказва ищеца – посочено е, че следва да бъде установено преминаване на сумите в патримониума на ответника, както и е посочено, че с оглед данните и правилата на формалната логика може да е станало по два начина – или парите да са платени по сметка, чиито титуляр е ответника физическо лице, или че макар и платени по сметка, която не е на ответника, след това са постъпили в неговият патримониум. А според нормата на чл.8, ал.2 от ГПК, установяваща диспозитивното начало в гражданския процес „Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.”
Поради изложеното следва да се приеме, че предявеният иск за осъждане на ответника да заплати дадено без правно основание се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Съдбата на главният иск следва и акцесорната претенция за мораторни лихви.
Ответникът претендира разноски, които са за адвокатско възнаграждение и са в размер на 2796 лв. с ДДС. От страна на процесуалният представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Както може да се установи заплатеното възнаграждение е в размер на 2330 лв. без ДДС. По него се дължи ДДС, тъй като е заплатено на адвокатско дружество). Посочената сума е по-ниска от установеният в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 2340.56 лв. Ето защо направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде взето предвид.
Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, сторените от последният разноски за водене на първоинстанционното производство възлизащи на 2796 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Транскар” ООД, ЕИК-*********, гр. Бургас, ж.к. „...”, бл.15, вх.2, ап.16, представлявано от управителя П.С.С., със съдебен адрес ***, оф.3 да бъде осъден Ю.М.К., ЕГН-**********,*** да заплати сумата от 60 351.98 (шестдесет хиляди триста петдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), от които сумата от 54 800 (петдесет и четири хиляди и осемстотин) лева, представляващи суми платени от дружеството на ответника Ю.К. без правно основание – иск по чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД, сумата от 5 551.98 лв. (пети хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата за период от 04.07.2014 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „„Транскар” ООД, ЕИК-*********, гр. Бургас да заплати на Ю.М.К., ЕГН-**********,*** сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 2 796 (две хиляди сто деветдесет и шест) лева, представляващи разноски за водене на настоящото производство – адвокатско възнаграждение, включващо и ДДС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: