Решение по дело №2129/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 109/18.02.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2129 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване„ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Г.Н.А..

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които за процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект с ИТН 1523869, находящ се в гр. ********************, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1528509. Последният от своя страна трябвало да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Сочи се още, че за периода 04.11.2015 г. - 03.12.2016 г. ищецът доставил на ответника на горепосочения обект електроенергия на обща стойност 148,15 лв., като поради забава в заплащане на издадените фактури му се дължала лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер от 25,55 лв. за периода 16.01.2016 г. - 17.05.2018 г. Самите фактури, техният падеж, размерът и периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложен препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. За процесните вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 1232/2018 г. по описа на съда, като срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: 148,15 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия, находящ се в гр. ********************, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1528509, електрическа енергия за периода 04.11.2015 г. - 03.12.2016 г. и 25,55 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода 16.01.2016 г. - 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1232/2018 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски по заповедното, както и в настоящото производство.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Тя нямала качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като не била ползвател на посочения в исковата недвижим имот, а и в  приложените по делото фактури недвусмислено се сочило, че касаят използвана електрическа енергия за битови нужди на обект на ул. ********************, а се изпращали на адрес ж.к. ********************. Липсвали твърдения как ставало отчитането на използваната електрическа енергия, респективно нямало и данни за обекта да е бил монтиран електромер, чрез който се отчитала потребената енергия. Счита се и че начислената енергия представлявала стойността на количеството електрическа енергия, отчетено през аналогичен предходен отчетен период. От друга страна, нямало данни ищцовото дружество да било преустановило електрическото захранване в съответствие с чл. 31 от Общите условия при забавяне на която и да било от просрочените фактури. Прави се и възражение за наличие на давност по отношение на част от главницата, доколкото се касаело за периодични плащания, които съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС се погасявали с 3-годишна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

По делото е представено препис-извлечение от ищцовото дружество относно сметката на ответника, в което са отразени дължимите от него суми по главници и лихви за определен период, включващи фактури за консумирана електрическа енергия в обекта му: гр. ********************, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1528509.

По делото са представени както тези фактури, така и общи условия /ОУ/ на договорите на ищеца за продажба на електрическа енергия, влезли в сила в 30-дневен срок от публикуването им. В тези ОУ са посочени реда и начина на заплащане на консумираната електрическа енергия – чл. 18, както и отговорността на клиента при неизпълнение на това му задължение – чл. 27.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1232/2018 г. по описа на РС -Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 9596/18.05.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 551/21.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата 148,15 лв. за главница, с 25,55 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 16.01.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 10.08.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

От приетите и неоспорени по делото фактури по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В случая ищецът е имал качеството на "краен снабдител" по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ, а ответникът – на „потребител" по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ и между тях е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в представените ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Не се спори и че ищецът е изпълнил своите задължения, като е снабдявал с електрическа енергия обекта на ответника, на който е било монтирано средство за търговско измерване /СТИ/, цените на които са изчислени правилно, съобразно действащата нормативна уредба и съответстват на представените фактури. Следователно, в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на доставената електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. На следващо място, с молба вх. рег. № 1420/22.01.2019 г. ищецът изрично е заявил, че междувременно му са заплатени изцяло претендираните суми, вкл. и направените по делото разноски. Касае се за изявление на страна, съдържащо неизгоден за нея факт, релевантен за спорното право, поради което имащо характер на признание и явяващо се важно доказателствено средство. То не се опровергава от други доказателства по делото и не се оспорва от насрещната страна, което е указание за неговата истинност. Така се установява, в хода на процеса ответникът е изплатил процесните задължения. Ето защо и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото в случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.

Въпреки този изход на спора ищецът има право на разноски, вкл. и за тези, направени в заповедното производство, но такива не следва да му бъдат присъждани с оглед изричното му признание и за тяхното заплащане от ответника.   

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, срещу Г.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД към Г.Н.А. за сумите от: 148,15 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия, находящ се в гр. ********************, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1528509, електрическа енергия за периода 04.11.2015 г. - 03.12.2016 г. и 25,55 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода 16.01.2016 г. - 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1232/2018 г. по описа на РС - Хасково в съда до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

          /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.