РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 92 31.12.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1136 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Г.А. ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон І“ № 102, ет.1, ап.2, подадена чрез пълномощник адв.Синигерова, против решение № 47/16.05.2019 г., постановено
по гр.д.№ 637/2018 г. по описа на РС-Средец, с което С.Г.А. е осъден да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас на основание чл.45 ЗЗД
обезщетение за претърпени през периода 2012 г. – 2016 г. имуществени вреди в
размер на 718.80
лв., представляващо равностойността на цена за „канал“ и цена
за „пречистване“, като част от ценообразуването на потребена вода при
фактуриране по партида с аб.№ 863292, ведно със законната лихва от 04.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 298.79
лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода
22.05.2012 г. – 01.11.2018 г., както и разноски по делото в размер на 569.50
лв. и сумата от 100 лв. за ю.к.възнаграждение.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен
извода на районния съд, че ответникът носи лична деликтна отговорност за
неначисляването на част от компонентите за заплащане на услуги за „канал“ и
„пречистване“ към ищцовото дружество, като се сочи, че отговорността е на
ищеца, който е следвало да създаде организация за правилно отчитане на всички
параметри на услугата водоподаване. В тази връзка, въззивникът посочва, че
негов пряк началник е бил св.Б. и обстоятелството, че същият не е извършвал
контролни проверки е проблем на работодателя, който следва да поеме тази
отговорност, съгласно чл.49 ЗЗД. Посочва се също, че начисляването от ищеца на
таксите „канал“ и „пречистване“ е незаконосъобразно, тъй като имотът на
ответника е включен в канализационната мрежа на града, но отпадните води не се
насочват към пречиствателната станция, а след изграден бараж се изливат в
дерето на река Средецка, като в тази връзка са били оспорени и констатациите на
вещото лице Доневски, който в заключението си е посочил твърденията на
ответника, а в съдебно заседание е заявил точно обратното. Според въззивника,
по делото не са налице категорични данни, че именно той е нанесъл корекциите
„без канал“ и „без пречистване“ по своята партида, тъй като до неговата парола
са имали достъп и други служители на клона на „Вик“ в гр.Средец. Въззивникът
поддържа направеното от него пред първата инстанция възражение за погасителна
давност. В тази връзка, изразява несъгласие и с изводите на съда, че вземането
не е погасено, като счита, че ищцовата претенция е за заплащане на
потребителска такса, която представлява периодично плащане и се прилага
тригодишния давностен срок, поради което част от исковите претенции са погасени
по давност, тъй като твърдяното нарушение не е установено на 20.12.2017 г., а
много по-рано - през 2016г., когато е извършена последната корекция по
партидата на ответника, направена от друг служител на ищцовото дружество. Моли
въззивния съд да отмени решението на РС-Средец и да отхвърли предявените
искове. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, подаден чрез пълномощник гл.ю.к.Златева, в който са
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Считат се за
неоснователни възраженията на въззивника, че същият не носел лична деликтна
отговорност, като се сочи, че в случая става въпрос не за „неначисляване“ на
посочените компоненти на цената, а за неправомерно поведение на ответника,
изразяващо се в премахване на компоненти от цената, за което е използвал своя
профил и фактът, че достъп до системата е имал само той, като възползвайки се
от служебното си поведение е нанесъл корекции по собствената си партида, така,
че да заплаща по-малко вода. На същото основание се счита за несъстоятелно
твърдението на въззивника, че отговорността за неговото неправомерно поведение
е на ищцовото дружество, което всъщност е претърпяло имуществени вреди от тази
манипулация. Оспорват се и доводите на въззивника относно погасителната
давност, като се сочи, че в случая претенцията е за непозволено увреждане, при
което давността е петгодишна. Моли въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени
нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я
намира за допустима.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Производството пред РС-Средец е образувано по исковата
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против С.Г.А., за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
599 лв., представляваща стойността на претърпени от ищеца през периода 2012 г. – 2016
г. имуществени вреди – пропуснати ползи от цена за канал и цена за пречистване,
като част от ценообразуването на потребена вода при фактуриране, в следствие
на непозволено увреждане – манипулация върху компютърните
данни за партидата на ответника в дружеството, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 298.79 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за периода 22.05.2012 г. – 01.11.2018 г.
В хода на делото, на основание чл.214, ал.1 ГПК ищецът е
направил изменение на главния иск чрез увеличение на размера му, като същият се
счита предявен за сумата 718.80 лв. Уточнено е, че главницата е в размер на
718.80 лв. с ДДС (599 лв. без ДДС).
В исковата молба са изложени твърдения, че през периода 2012 г. – 2016 г., ответникът е заемал в ищцовото
дружество длъжността „отчетник измервателни уреди-отговорник
инкасо-касиер-домакин“ и в качеството си на служител е имал пълен достъп до
базата данни на дружеството с електронното си потребителско име в
потребителския си профил, като в тази връзка е имал възможност да променя
ценообразуването при фактуриране на потребените водни количества от всички
абонати на територията на район „Средец“, чрез добавяне или премахване на един
или повече от трите компонента от цената на водата, които се остойностяват по
всяка фактура – цена на вода, такса за канал и такса за пречистване, в това
число и по отношение на партидата за собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Средец, ул.“***“ № 15. В тази връзка се твърди, че възползвайки се от
служебното си положение и притежавания от него достъп до електронната база
данни на дружеството, ответникът е извършил неправомерно действие, изразяващо
се в манипулация и неправомерно въздействие върху компютърните данни за
собствената си партида и водомер за водоснабдяването на притежавания от него
недвижим имот. Тази неправомерна дейност е била разкрита за първи път в доклад
от 21.12.2017 г. на Б.Д. експерт-продажби в дружеството, като в резултат на
проверка се установило, че за времето от януари 2013 г. до септември 2016 г.
ответникът е променил в базата данни на дружеството състоянието на водомера си
от „канал“ и „пречистване“ в състояние „без канал“ и „без пречистване“ по
партидата за вода на личния си имот, въпреки, че канализацията на имота му е
заустена към градската канализационна система, като след проверката състоянието
на водомера е променено така, че да се начисляват такси „канал и пречистване“. За
извършеното деяние е била сезирана Районна прокуратура – Бургас, като в
даденото пред органите сведение ответникът е признал, че е манипулирал данни в
операционната система на „ВиК“ ЕАД, като тези действия е извършвал от служебен
компютър на ищцовото дружество, намиращ се на работното му място в гр.Средец. Твърди
се, че за периода от 21.04.2012 г. до 25.07.2016 г. по партидата на ответника
са налице издадени фактури с неосчетоводени един или два от компонентите
„пречистване“ и „канал“, като в исковата молба са посочени съответната на всяка
фактура сума. Посочено е, че в резултат на осъщественото от А. неправомерно
деяние е настъпила имуществена вреда за дружеството в размер на 599 лв. без
ДДС, или 718.80 лв. с ДДС, поради което е налице и причинна връзка между тях,
като деянието е извършено умишлено от ответника. Сочи се, че така извършеното
непозволено увреждане е едно от основанията за дисциплинарно уволнение на
ответника.
В депозирания в
срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил исковите претенции като
неоснователни. Посочил е, че през процесния период е имал достъп до базата
данни на дружеството, но същевременно такъв достъп са имали и други негови
колеги с неговата парола, когато той е отсъствал поради отпуск или болнични.
Изложени са твърдения, че ищецът всъщност претендира незаплатени такси за
потреблението на вода, наречени такса „канал и пречистване“, без да посочва на
какво правно основание се дължат. В тази
връзка, ответникът твърди, че колекторът за отпадните води не се поддържа и
ползва от ищцовото дружество, поради което отпадните води, в т.ч. тези и от
имота му, не се отвеждат в пречиствателна станция, а се изливат свободно в близкото
дере и оттам в р.Средецка, поради което не са налице условия за начисляване на
такса „канал“ и такса „пречистване“, тъй като ищецът не е предоставил услугите
„отвеждане“ и „пречистване“. Направено е и възражение за погасяване по давност на
исковите претенции за главници и лихви на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД,
претендирани за периода преди 05.12.2015 г.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, както и експертизи, от които се установяват следните
релевантни за спора факти:
Безспорно е,
че ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество в клона
му в гр.Средец на длъжността „отчетник измервателни уреди-отговорник
инкасо-касиер-домакин“, като от представената длъжностна характеристика е видно,
че задълженията му са се изразявали в периодични проверки за верността на
отчетите на инкасаторите; организиране връзките между отчетите за
водопотребление; издаване на фактури и постъпления от абонатите на дружеството;
отнасяне до началник експлоатационен район и отдел „Пласмент“ въпроси, касаещи
водопотреблението, точността на водомерите и други въпроси, които не може да
разреши лично; издаване на фактури за извършени услуги; да следи за нарушени
правила, регламентиращи касовата отчетност и инкасото на звеното, за допуснати
злоупотреби с пари както лично, така и от отчетниците на водомери, за вреди,
настъпили от подготвени документи от него лично и от отчетниците на водомери,
за правилно и точно приложение на Наредба № 4/14.09.2004 г.
Не се спори, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено със Заповед № РД-09-58/18.01.2018 г. на работодателя,
с която ответникът е уволнен на основание чл.188, т.3 КТ за нарушения на
трудовата дисциплина, едното от които е за извършена от него некоректна
постъпка в периода 2013 г. – 2017 г. с цел облагодетелстване за сметка на „ВиК“
ЕАД – Бургас, като за времето от м.януари 2013 г. до м.септември 2016 г. той е
променил в базата данни на дружеството състоянието на водомера си в състояние
„без канал“ и „без пречистване“ по партидата за вода на личния си имот в гр.Средец,
ул.“Васил Левски“ № 15, аб.№ 863292., като от „ВиК“-Средец е проверено и
потвърдено, че канализацията на имота е заустена в градската канализация, а не
в лична септична яма и по този начин, променяйки състоянието на водомера си по
партидата така, че да не се начисляват такси „канал и пречистване“ А. се е
облагодетелствал за сметка на „ВиК“ ЕАД“. С Решение № ІІІ-111/16.10.2018 г. по
възз.гр.д.№ 1383/2018 г. на БОС са отхвърлени исковете на С.А. против „ВиК“ ЕАД
– Бургас по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на
заеманата преди това длъжност и за плащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Това решение е влязло в законна сила на 22.03.2019 г., като не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 269/22.03.2019 г. по гр.д.№ 258/2019 г. на
ВКС, ІV г.о.
Горната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ответника е издадена въз основа на констатациите от
извършена проверка на 19-20.12.2017 г., обективирани в Докладна записка №
ТрД-409-3/21.12.2017 г. на Б.Д. – „експерт продажби“ във „ВиК“ ЕАД – Бургас, от
която се установява твърдяната в исковата молба манипулация от ответника в
базата данни в дружеството относно състоянието на водомера по партидата му, чрез изключване на компонентите „такса
за канал“ и „такса за пречистване“ от ценообразуването на услугата
водоползване.
В потвърждение на горното е и
представеното постановление от 17.09.2018 г. на Районна прокуратура – Бургас,
сезирана по случая, в което е посочено, че даденото от А. сведение същият е
признал, че е манипулирал данните в операционната система на „ВиК“ ЕАД, които
действия е извършвал от служебен компютър на дружеството, намиращ се на
работното му място в гр.Средец.
Пред първата инстанция е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съгласно която в
гр.Средец има изградена действаща канализационна мрежа, експлоатирана и
стопанисвана от ищцовото дружество, ведно с всички необходими съоръжения и
връзки, както и изградена действаща пречиствателна станция за отпадни води,
която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване СТ 12 793 на ДНСК
на основание Заповед № РД-19-830/31.07.2008 г. на зам.н-к на ДНСК. От
заключението се установява, че всички имоти по ул.“Васил Левски“, включително и
имотът А., са включени в уличната канализация, респ. с пречиствателната
станция, като отпадните води на процесния абонат (на ответника) са заустени в
градската канализационна мрежа и се пречистват от пречиствателната станция.
От заключението на приетата пред
РС-Средец съдебно-икономическа експертиза се установява, че в процесния период
21.04.2012 г. – 25.07.2016 г. са издавани фактури за съседни на ответника
адреси, в които са начислявани на абонатите суми за „канал“ и „пречистване“,
докато в издадените на А. фактури в този период не са начислени суми по перо
„пречистване“ на стойност общо от 542.05 лв. с ДДС (451.71 лв. без ДДС) и по
перо „канал“ на стойност общо от 176.75 лв. с ДДС (147.29 лв. без ДДС). Следователно,
общия размер на неначислените в процесния период суми за „канал и пречистване“
по партидата на ответника възлиза на 599 лв. без ДДС, респ. 718.80 лв. с ДДС.
Вещото лице е изчислило също така, че мораторната лихва за забава върху
претендираната сума от 718.80 лв., за периода от падежа на всяка фактура до 01.11.2018
г. е в размер на 298.96 лв.
По делото пред районния съд е приета и
съдебно-техническа компютърна експертиза, неоспорена от страните, съгласно
която за периода 2012 г. – 2017 г. по партидата за вода на ответника има
извършени корекции, като на 29.03.2012 г. е премахната от начисляване
стойността „пречистване“, на 28.01.2013 г. е премахната от начисляване
стойността „канал“, на 28.02.2013 г. същите стойности са били възстановени и
отново премахнати, а на 14.09.2016 г. са били възстановени за плащане. Вещото
лице е установило още, че посочените промени са били извършени от потребител с
потребителско име ***, създадено на 29.10.2010 г. от системния администратор и
предоставено на С.А..
По делото са събрани и гласни
доказателства – св.А.А., св.И.Г. и св.Б.Д., от показанията на които се
установява, че всеки служител с достъп до компютърната база данни на „ВиК“ ЕАД
влиза в нея само със своята парола, която се знае само от този служител и е невъзможно
друг освен лично ползващият своето потребителско име и код за достъп да влезе и
да прави корекции в програмата с чуждо име и парола.
При така
установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел,
че е сезиран с иск за обезщетение за
имуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД и с акцесорна претенция за
мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Приел е за доказано по
делото извършването на нерегламентирана деятелност от ответника по премахване
на параметрите „канал население“ и „пречистване население“ по партидата му за
вода, в резултат на което се е стигнало до невъзможност такива да бъдат
осчетоводени в ищцовото дружество, респективно до издаване на фактури с
невключени стойности по услугите „канал“ и „пречистване“. Прието е, че тези
корекции в програмата на дружеството са извършени лично от ответника, като е
преценено за неоснователно възражението му, че през процесния период достъп до
базата данни на водоснабдителното дружество са имали и други негови колеги с
неговата парола, по време на отсъствието му поради отпуск или болнични. За
неоснователно е преценено и възражението на ответника че отпадните води от
имота му се изливат свободно в дере и оттам в р.Средецка, вместо да се отвеждат
в пречиствателна станция, които доводи относно наличието или не на условия за
начисляване на такса „канал“ и такса „пречистване“ за неговия имот са счетени
от съда и за неотносими към предмета на делото, тъй като в случай, че
ответникът е имал възражения в тази връзка, той е следвало да ги релевира по
надлежния нормативен ред пред ищцовото дружество след фактурирането им, а не самоволно
да решава да бъдат изключени от фактуриране. Предвид това и с оглед
заключението на икономическата експертиза, съдът е приел, че общият размер на
причинените от ответника на ищцовото дружество вреди са в размер на 718.80 лв.,
поради което претенцията за главница за периода 2012 г. – 2016 г. за
неинкасирани услуги „канал“ и „пречистване“ се явява основателна и доказана,
както и акцесорната претенция за лихва за забава за претендирания период 22.05.2012
г. – 01.11.2018 г. в търсения размер от 298.79 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба. В тази връзка е преценено като
неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на задължението
за главници и лихви за периода
преди 05.12.2015 г., като съдът е приел, че в случая не се касае за периодични
плащания, а за обезщетение от деликт. Прието
е, че по отношение на вземането, произтичащо от непозволено увреждане е
приложима общата
5-годишна давност по чл.110 ЗЗД и срокът й започва да тече от момента на
откриване на деликвента /чл.114, ал.3 ЗЗД/, т.е. датата 19-20.12.2017 г. на извършената от
св.Б.Д. проверка, от която дата тече и кратката 3-годишна давност за
акцесорните вземания за лихва, като към момента
на подаване на исковата молба 04.12.2018 г. общата погасителна давност за
главницата и кратката давност за лихвите не са изтекли. По горните мотиви,
районният съд е уважил предявените искове в претендираните размери.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания от жалбоподателя. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя решаващите правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният
съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства,
въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК. Въззивната инстанция напълно споделя и
решаващите мотиви и изводи на РС-Средец за основателност на предявените искове
за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, поради което препраща
към мотивите на решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават
част и от настоящото въззивно решение.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Въззивният съд
констатира, че първата инстанция е дала неправилна правна квалификация на
предявения главен иск като такъв с правно основание по чл.45 ЗЗД. Но в случая
не е налице произнасяне по непредявен иск и допуснатото от районния съд
нарушение не води до обезсилване на решението, тъй като съдът се е произнесъл
по фактическите твърдения на ищеца и в рамките на заявеното от него искане.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът-служител
на ищцовото дружество е извършил неправомерни действия – манипулация
от негова страна в базата данни на дружеството и неправомерна корекция върху
компютърните данни за собствената му партида и водомер за водоснабдяването на
притежавания от него недвижим имот, в резултат на които умишлено е причинил имуществена
вреда на работодателя си в размер на коригираните компоненти за такса
„канал и пречистване“ на стойност от 718.80 лв. Така наведените твърдения
обосновават квалифициране на
исковата претенция по главния иск по чл.203, ал.2, предл.първо КТ, вр.
чл.45 ЗЗД за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника. В разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ са посочени
хипотезите, при които работникът
или служителят отговарят имуществено за причинени на работодателя вреди
съобразно гражданския закон – това са вреди, причинени умишлено или
в резултат на престъпление или причинени не при и по повод изпълнение на
трудовите задължения. В настоящия случай се претендира от страна на ищеца, че ответникът умишлено е
причинил имуществена вреда на дружеството-работодател, поради
което правната квалификация
на иска е
по чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД (в т.см. – Решение № 215/26.05.2015 г. по гр.д.№
234/2015 г.
на ВКС, IV г. о., Решение №
176/ 06.11.2015 г. по гр.д.№ 359/2015 г. на ВКС, III г.о.). Както бе
посочено по-горе, въпреки неправилно дадената от районния съд правна
квалификация на исковата претенция, в случая не са налице основания за
обезсилване на решението като постановено по непредявен иск, тъй като съдът се
е произнесъл в рамките на заявените в исковата молба фактически твърдения и
петитум, правилно е разпределил доказателствената тежест, в резултат на което по
делото са събрани доказателства за релевантните за спора факти, поради което неправилната
квалификация следва единствено да бъде коригирана от въззивната инстанция.
Настоящият съд напълно споделя изложените от РС-Средец мотиви, довели до
извод за основателност и доказаност на предявените искови претенции, като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивника, че същият не
следвало да носи лична отговорност за неначисляването на таксите „канал и
пречистване“ като компоненти на цената, като се счита, че отговорността била на
ищцовото дружество, което е следвало да създаде организация за правилно
отчитане на всички параметри на услугата водоснабдяване. В конкретния случай, отговорността
на въззивника е ангажирана за умишлено причинени от него имуществени вреди на
работодателя – ищцовото дружество, които са резултат от негово неправомерно
деяние. В този смисъл, търсената отговорност е именно лична и е на лицето, за
което се твърди че е причинило вредите. В
тази връзка, следва да се има предвид, че отговорността на работника
по чл.203, ал.2 КТ
се определя от гражданските закони, като тази разпоредба
възпроизвежда принципа на
чл.45, ал.1 ЗЗД
за причинна връзка между вредата и поведението (действие или бездействие) на определено лице. Ето защо,
възражението на въззивника, че не следва да носи лична отговорност, е
неоснователно, като неотносимо е и позоваването във въззивната жалба на нормата
на чл.49 ЗЗД, тъй като в конкретния случай същата е неприложима.
От събраните по делото
доказателства, се
установява по категоричен начин, че в периода 2012 г. – 2016 г. ответникът е
извършил неправомерни действия, с които умишлено е причинил имуществени вреди
на ищеца – възползвайки се от предоставения му като служител на ищцовото
дружество достъп до компютърната база данни на „ВиК“ ЕАД, ответникът е
манипулирал (коригирал) в базата данни в дружеството параметрите
относно състоянието на водомера по партидата на собствения си недвижим имот в гр.Средец, чрез изключване на компонентите „такса
за канал“ и „такса за пречистване“ от ценообразуването на услугата водоползване
за имота, в резултат на което е нанесъл на „ВиК“ ЕАД имуществени вреди в размер
на 718.80 лв. с ДДС. Тези обстоятелства не се оспорват от А., нещо повече –
налице е извънсъдебно признание на ответника за извършените от него манипулации
в базата данни на ищцовото дружество, видно от представеното постановление на
РП-Бургас. В тази връзка, настоящият съд намира
за доказан умисъла като форма на вина на ответника, причинил вредата, като събраните доказателства (писмени и гласни) и експертизи са достатъчни,
за да обосноват извода, че неизпълнението на трудовите задължения на ответника е било умишлено,
защото е предвиждал неблагоприятните последици от действията си, съзнавал е
тяхната противоправност и въпреки това ги е извършил с ясното съзнание, че ще
причини вреди на работодателя си, като е целял тяхното настъпване. Потвърждение за това
са продължителността
и системността на нарушенията, фактът, че отклонените неправомерно компоненти от ценообразуването на услугата водоподаване
касаят водомера по личната партида на ответника, както и
безспорния
факт, че с оглед заеманата от А. длъжност „отчетник
измервателни уреди-отговорник инкасо-касиер-домакин“ същият е запознат с правилата на
Наредба № 4/2004 г. и със задълженията си по длъжностна характеристика.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира за
неоснователно възражението на въззивника, че по делото липсвали категорични
данни именно той да е нанесъл корекциите „без канал и без пречистване“ по
своята партида, тъй като достъп до неговата парола имали и други служители на
клона в гр.Средец. Противно на тези твърдения на ответника, от неоспореното
заключение на компютърната експертиза е установено по категоричен начин, че в
процесния период корекциите в базата данни по личната му партида са извършени от
потребител с потребителско име *** предоставено на С.А.. А от гласните
доказателства (св.А., св.Г. и св.Д.) е установено, че всеки един от служителите
на „ВиК“ ЕАД с достъп до компютърната база данни на дружеството влиза в програмата
само със своята парола, която се знае само от този служител и е невъзможно друго
лице освен лично ползващият своето потребителско име и код за достъп да влезе и
да прави корекции в програмата с чуждо име и парола. Свидетелските показания не
са опровергани по делото, поради което и при преценката им по чл.172 ГПК съдът
ги кредитира като обективни и незаинтересовани, още повече, че същите
кореспондират със събраните писмени доказателства и експертизи. По делото не са ангажирани доказателства от ответника други служители на дружеството да са използвали предоставените му лично потребителско име и
парола и да са
извършвали
процесните корекции в компютърната програма, поради което
районният съд правилно е приел за недоказани твърденията на А., че и други лица са имали достъп с неговото потребителско име и са извършвали констатираните нарушения. Ето защо, изложените в този смисъл доводи и възражения
във въззивната жалба са неоснователни.
Настоящият съд не споделя и възражението на въззивника,
че начисляването на таксите „канал и пречистване“ от страна на ищцовото
дружество било незаконосъобразно, тъй като отпадните води от собственият му
имот не били насочвани към пречиствателната станция. Тези доводи на ответника
също са останали недоказани в първоинстанционното производство, като освен това
са оборени от заключението на техническата експертиза, съгласно която всички имоти
по ул.“Васил Левски“, в това число и имота на А., са включени към уличната
канализация, отпадните им води са заустени в градската канализационна мрежа и
се пречистват от пречиствателната станция. Противно на твърденията на
въззивника, същият не е оспорил експертното заключение, като при несъгласие с
него е имал възможност да поиска изготвянето на нова експертиза, което обаче не
е сторил. Освен неоснователни, горните доводи на въззивника са и неотносими към
предмета на делото, както правилно е преценил и районния съд.
От съвкупния анализ на доказателствата, за въззивният
съд се налага извода, че в случая се касае за деяние, извършено умишлено от
ответника А., тъй като същият
съзнателно е извършил неправомерни корекции в базата данни на дружеството
относно състоянието на водомера по личната му партида в състояние „без канал“ и
„без пречистване“, с цел лично облагодетелстване (неплащане на средства за
доставени услуги). От това деяние
са настъпили имуществени вреди за ищеца – претърпени загуби, изразяващи се в нефактуриране
стойността на предоставени ВиК услуги за „канал“ и „пречистване“, изчислени от
вещото лице по СИЕ в размер на 718.80 лв. с ДДС, а мораторната лихва върху тази
сума е изчислена в размер на 298.96 лв. Тъй като вредата е резултат от
поведението на служителя, следва извода, че настъпването
на имуществените
вреди за ищеца е
в пряка причинна
връзка с неправомерните
действия на ответника. Следователно, налице са предпоставките по чл.203, ал.2,
предл първо КТ, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на А.
като служител на ищцовото дружество за причинените му вреди, поради което
изводите на районния съд в този смисъл са правилни. Ето защо, предявените
искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в
претендираните от ищеца размери.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, поддържано и пред въззивната инстанция, БОС изцяло споделя извода на районния съд за неоснователност на възражението.
Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се касае до периодични плащания и кратката давност по чл.111, б.“в“ ЗЗС е неприложима. В тази връзка, неоснователно е възражението във въззивната жалба, че исковата претенция е за плащане на потребителска такса, която представлява периодично плащане и се погасява с изтичане на тригодишен давностен период. Предявеният иск е за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника по чл.203, ал.2, предл.първо КТ, вр. чл.45 ЗЗД за негово виновно поведение, от което са причинени имуществени вреди за работодателя-ищцовото дружество. Тази отговорност се осъществява по правилата, уреждащи непозволеното увреждане, поради което е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. В случая, деецът (ответника) е открит при извършената на 19-20.12.2017 г. проверка от св.Б.Димитров и от този момент е започнал да тече общият 5-годишен давностен срок за главницата, който към датата на предявяване на иска – 04.12.2018 г. не е изтекъл, като не е изтекла и кратката 3-годишна давност за претендираните лихви. Дори и да се приемат доводите на въззивника, че деецът е открит през 2016 г., когато е била извършена последната корекция, давността по чл.110 ЗЗД за главницата пак не е изтекла към момента на подаване на исковата молба, нито кратката давност за лихвите по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Ето защо, правилни са изводите на районния съд за неоснователност на направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.
С оглед изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от РС-Средец решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход
на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на
въззивника такива не му се дължат, като същият следва да заплати на
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25,
ал.1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/16.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 637/2018г.
по описа на РС – Средец.
ОСЪЖДА С.Г.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Ген.Владимир
Вазов“ № 3, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство пред БОС, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП,
вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.