М О
Т И В И
По присъда №37/14.06.2018 година по НОХД №1511/2017 година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е
образувано по обвинителен акт внесен от Районна прокуратура –гр.Добрич, по реда
на чл.247, ал.1, т.1 от НПК. Същият е изготвен от държавния
обвинител след запознаване с материалите по досъдебно производство - №719/2014 година,
водено по описа на Първо РУП към ОД на МВР- гр.Добрич. С обвинителния акт срещу подсъдимия С. С.Р. *** , с ЕГН:********** е повдигнато обвинение за извършено „тежко престъпление” от общ
характер, а именно:
За това, че на 03.04.2014г. в град Д. причинил на Т.А.К., с ЕГН:********** от гр.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
избиване на трети долен в ляво зъб и разклащане на втори долен в ляво зъб с
последваща екстракция /изваден/, довело до затруднение на дъвченето и
говоренето - престъпление
по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Съдебното
производство по Н.О.Х.Д.№1511/17 година по описа на ДРС е образувано, след като
с Решение №43/05.07.2017 година на ОС-гр.Добрич, с което за допуснато
съществено процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на делото,
довело до ограничаване правото на защита, е отменена изцяло присъда №20/ 15.03.2017
година по н.о.х.д.№ 617/2016 година по описа на РС-Добрич. С решението си
въззивната инстанция е върнала делото на РП-Добрич, за отстраняване на
допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до накърняване
на правото на защита на подсъдимия.
В хода на проведеното съдебно
производство по НОХД №617/2015 година по
описа на РС-Добрич пострадалият от престъплението Т.А.К. е починал на дата 10.02.2016 година / на л.92
е представен препис извлезение от акт за смърт/. Съобразно представено
удостворенение за наследници /л.93 от НОХД№617/2015 год. / на основание чл.76 и
сл. от НПК, въз основа на отправено изрично искане от адвокат К.И., съдът конституира в качеството
на частни обвинители в настоящото производство св.Р. Х.А. и св.Е.Т.А.. В хода
на производството, съдът отхвърли с мотивирано определение искането на
повереника, наследниците да бъдат конституирани и в качеството на „гр.ищци” на
осн.чл.84 и сл.от НПК в наказателния процес, предвид липсата на предпоставки за
това, и с оглед константната практика на
ВС на РБ в тази насока.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на държавното обвинение, който пледира
за признаване на вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и
постановяване на осъдителна присъда спрямо него. В обвинителната си реч
прокурорът изложи пространни и аргументирани доводи в насока авторството на дееца в инкриминираната
престъпна проява, за
която прие, че се явява доказана по безсъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, и доказателствени средства, включително и изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, доказваща
начина, по който е нанесена телесната повреда на пострадалото лице. Прокурорът пледира,
с оглед по-висаката степен на обществена опасност на деянието /осъществено през
светлата част на денонощието, на публично място и пред множество граждани/ на
подсъдимия да бъде наложено на осн.чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с
изпитателен срок от три години. По отношение на възпитателната работа през
изпитателния срок предложи, същата да бъде възложена на районен инспектор от
съответното РУ на МВР по местоживеенето на дееца. Относно сторените в хода на
досъдебното и съдебно производство разноски предложи, на осн.чл.189,ал.3 от НПК
и с оглед осъдителния диспозитив на съда, същите да се възложат на подсъдимия.
Повереникът на частните
обвинители –адв.К.И. сподели изцяло становището на представителя на държавното
обвинение, относно авторството на подсъдимия в инкриминираното престъпно деяние
и начина, по който е било нанесена телесната повреда на пострадалото лице. Изрази
становище, че не се налице никакви доказателства, които да формират извод, че
действията на подсъдимия са осъществени при условията на „неизбежна отбрана” –
в каквато насока са доводите и сочените аргументи от защитата. Прие, че с оглед
по-високата степен на обществена опасност на престъпната проява, на дееца
следва да бъде наложено предвиденото в закона наказание наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.66, ал.1
от НК да се отложи с изпитателен срок от три години.
Процесуалният представител на подсъдимия
Р. - адв.Н.В. *** в защитната си реч
пред съда застъпи позиция, с която ясно се разграничи от становището на
представителя на държавното обвинение и повереника на частните обвинители.
Счита, че обвинителната теза се явява недоказана и не се основава на безспорни
доказателства, от които да може да се заключи, че е налице виновно поведение на
подсъдимия в инкриминираното престъпно деяние, както се сочи от представителя
на държавното обвинение.Приема,че липсват безспорни доказателства, които да
налагат за еднозначен извод, че именно със своето поведение, подсъдимия е причинил
описаната в ОА телесна повреда на пострадалия. В тази насока изтъква, че не
виновнотоповодение на дееца , а наличието на увредени и болни зъби у
пострадалото лице, които не са изпълнявали своята дъвкателна функция,са причина
за настъпване на телесните увреждания. Изложи доводи и в насока, че в хода на проведеното
съдебно производство няма събрани и установени безспорни фактически
обстоятелства, доказващи, че подсъдимият е бил този, който пръв е нанесъл удар
на пострадалия, а тъкмо обратното. Според защитата, деецът е бил поставен при
условията на „неизбежна отбрана” да се защитава от множество нападнали го лица,
включително и от пострадалия, на когото е нанесъл удар в лицето. Аргументирайки
тази своя теза счита, че подсъдимият е действал при условията на „неизбежна
отбрана” и с цел единствено да се защити. Не се отрича факта, че Р. е бил нанесъл
удар в областта на лицето на пострадалия, но след като е бил провокиран от
последния. Позовавайки се на изложени правни доводи и аргументи за липса на безспорни доказателства, доказващи
виновното поведение на подсъдимия в инкриминираното деяние, защитникът пледира,
съдът да го признае за невинен и го оправдае на основание чл.304 от НПК по
повдигнатото му обвинение.Счита, че присъдата не може да почива на съмнения и
предположения, на каквито се основава представителя на държавното обвинение.
В хода на съдебното производство подсъдимият С.С.Р. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение. Отрича факта, пръв да е посягал и нанасял удар на
пострадалия, за който сочи, че заедно с още няколко лица внезапно са го били
нападнали в гръб и обърнали с цел да му нанесат побой. При създалата се за него
критична ситуация, едва тогава, когато пострадалият е посегнал да го удари в
лицето, той се е предпазил, и при защитата си е отвърнал, нанасяйки удар в лицето
му с дясната си ръка. В дадената му от съда „последна дума” подсъдимият Р. не
се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, но изрази съжаление за
извършената от него противоправна постъпка.
След като подложи на анализ и преценка събраните по делото
доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност,
съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.С.Р. е български гражданин, от ***,
***, ***, *** и постоянен адрес ***. От представенана по делото справка за съдимост на дееца
е видно, че към момента същият се води ***, поради настъпили последици от
реабилитация по чл.88а, ал.4 от НК по предходните му осъждания / респ.присъда
от 29.09.1998 год. по НОХД №200/1998 година на РС-Добрич и Споразумение от
07.06.2000 год. по НОХД №104/2000 год. на Военен съд- Варна/. В хода на
производството не бяха събрани данни за водени и незавършени наказателни производства
срещу подсъдимия, както и за други извършени противообществени прояви, регистрирани
в информационния масив на МВР. В този смисъл, престъпната проява, предмет на
разглеждане в настоящия наказателен процес съдът счита за инцидентна в
поведението на дееца, в периода, след осъжданията по горепосочените присъди, по
отношение на които са настъпили последиците от пълна реабилитация.
На 03.04.2014 година пострадалото
лице - св.Т.А.К. / същият е починал на 10.02.2016 година в хода на водения
нак.процес/ и св.З.Д.М. се разхождали в района на автогара гр.Добрич. Изненадващо
към тях, в този момент се приближил подсъдимият С.С.Р., известен с прякора „С.”.
Последният не бил в добри отношения с пострадалия К., с който от преди това имал
пререкания, във връзка с възникнал остър конфликт в заведение, в района на
автогара Д.. Към този момент Р. бил паркирал личния си автомобил в близост до
хлебозавода „Савимекс” в гр.Д., тъй като му предстояло да пътува до Г. заедно с
свои клиенти. Между пътниците, на които предстояло пътуване заедно с подсъдимия
били и свидетелите С.Т.Д. и С.С.Я.. На място присъствал и св.М.Й.Н. ***, който
останал в града заедно с детето си.
При срещата си с пострадалия Т. К.,
подсъдимият се приближил до него, след
което двамата започнали да говорят помежду си около 2-3 минути. В хода на
съдебното производство не бе установено какво точно двамата са разговаряли помежду
си, както и какви реплики са си разменили, но в един момент, изненадващо за
пострадалия, подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Тъй като
ударът бил внезапно нанесен, пострадалият св.Т. К. така и не могъл да отреагира
и да се предпази, вследствие на което паднал по гръб на земята, удряйки по този
начин главата си. От устата му потекла кръв. Счупен му бил един зъб, а друг бил
силно разклатен. Свидетелят З.Д.М., който се намирал на няколко метра от
двамата и изчаквал, така и не рабрал, какво точно са си казали или разменили като
реплики, но в качеството си на очевидец, той пряко въприел неправомерното
поведение на дееца. Възприел лично и непосредствено, как подсъдимият нанесъл
удар в областта на лицето на св.Т. К.. След като нанесъл удара на пострадалия, Р.
избягъл към автомобила си и така успял да напусне местопрестъплението.
В същото това време, освен
свидетеля З.М., в непосредствена близост и то на няколко метра от инцидента, в
съседно заведение седял свидетелят Д.А.И.. Същият видял лично случилото се с
пострадалия и веднага изскочил от заведението, с намерение да хване и се
саморазправи с извършителя. Въпреки, че тръгнал веднага да гони подсъдимия, св.И.
така и не го стигнал. След това се върнал на мястото при пострадалия и св.З.М..
Заварил двамата в момент, когато св.М. оказвал помощ на пострадалия да се
изправи и съвземе от удара , който му бил нанесен преди това в областта на
лицето.
След инцидента св.Т. К. се
прибрал с помощта на своя приятел в дома си. На следващия ден - 04.04.2014
година той посетил стоматологичния кабинет на д-р Н.Б.П., който го прегледал и
изготвил съответната медицинска документация за прегледа. След като му разяснил,
че не може да възстанови клатещия се зъб го болял, стоматологът д-р П. го извадил.
Съобразно
експертното заключение на вещото лице по назначената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза №14/2014 година, пострадалият е получил следните
телесни увреждания: травматично избиване на трети добен в ляво зъб и разклащане
на втори долен в ляво зъб с последваща екстракция. Счупването на втори и трети долни зъби са били със затруднена
функция, но според експерта, същите все пак са участвали в дъвченето и
говоренето. По тези съображения, вещото
лице е приело в заключението си, че е налице затруднение на дъвченето и
говоренето.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената в
хода на досъдебното производство допълнителна, втора съдебно–медицинска
експертиза №26/2015 год./л.80.-84/, установените увреждания са резултат най –
вероятно на един нанесен удар в областта на устата с неголяма сила, с предно
– задна посока за лицето на пострадалия. Установената пародонтоза на
наличните зъби на пострадалия, както и тоталното обеззъбяване на горната
челюст, поради което е била изработена и поставена протеза, в значителна степен
е затруднявало основната функция на зъбите, а именно участието им в дъвченето и
говоренето. Пародонтозата на зъбите на долната челюст също в значителна степен
е благоприятствала травматичното им увреждане вследствие на удара. Но, въпреки
наличната пародонтоза, вещото лице приема, че зъбите са изпълнявали функцията
си, т.е. участвали са в говора и дъвченето. Налице са и антагонисти на
травмираните зъби, макар че са изкуствени във вид на протеза.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от
показанията на св.Т.А.К. - приобщени от съда по реда на
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.4, пр.последно от НПК,
показанията на св. З.Д.М., показанията на св.Д.А.И. - приобщени от съда по реда
на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, показанията на св.Н.Б.П. – приобщени
по реда на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2, пр.2-ро от НПК и тези ,изложени пред съда, заключението на вещото лице по СМЕ по писмени
данни №141/2014 година и СМЕ по писмени данни
№26/2015 година, отчасти от обясненията на подсъдимия Р., отчасти показанията на Е.Т.А., С.Т.Д., св.С.С.Я. и на св.М.Й.Н., както и приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда по предвидения
в НПК процесуален ред.
При формиране на вътрешното си убеждение на
основание чл.14 от НПК, въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът взе предвид следното:
Показанията на разпитаните по
делото свидетели могат да бъдат разделени условно на две групи. Първата от тях,
към която причисляваме показанията на пострадалия свидетел - Т.А.К. и на свидетелите
З.Д.М. и Д.А.И., изцяло подкрепят обвинителната теза и изложените от фактически
обстоятелства от прокурора, относно време и място, както и начина , по който е
причинена телесната повреда. Към тази група, макар и отчасти, следва да бъдат
причислени показанията на св.Н.П. и св.Е.Т.А., които стоят на по-заден план от
правна гледна точка, но също допринасят за установяване на определени факти,
отнасящи се до предмета на спора и състоянието на пострадалото лице след
инцидента. Посочените гласни доказателства не следва да бъдат разглеждани
изолирано и самостоятелно, а единствено на плоскостта на останалите събрани по
делото доказателства. Само така, чрез тях могат да бъдат установени релевантни
за предмета на делото фактически обстоятелства, а оттам и за изясняване на действителната
фактическата обстановка на престъпното деяние.
Към втората група отнасяме
показанията на св.М.Й.Н. и отчасти тези на св.С.С.Я. и св.С.Д.. Посочените
свидетели са сочени от защитата и в подкрепа на лансираната от подсъдимия
версия, че първоначално той е бил нападнат от неизвестни за него лица ,при
което е извършил действия по самоотбрана, а не както се сочи в ОА от прокурора,
че внезапно е нападнал пострадалия, нанасяйки му удар в областта на главата. По
отношение показанията на изброените свидетели от тази група, може да се посочи,
че единствено показанията на св.М.Н. отчасти съдържат данни, каквито сочи в
обясненията си подсъдимия. А що се отнася до показанията на св.С.С.Я. и св.С.Д.
те не съдържат такива обстоятелства, които да подкрепят защитната теза и версия
на подсъдимия, че е бил нападнат и е осъществил действия по самоотбрана, като
по този начин се е защитил. Съдът намира за необходимо да посочи, че отдава
приоритетно значение на показанията на първата група гласни доказателства, доколкото
същите съдържат правно значими факти и
обстоятелства, допринасящи в най-пълна степен за разкриване на обективната
истина по делото.
По
отношение на първата група показания, от които съдът цени най-вече тези на
свидетелите Т.А.К., З.Д.М. и Д.А.И. може да се посочи, че тези гласни
доказателства съдът намира за еднопосочни, логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
Съществено значение за разкриване на конкретни релевантни фактически
обстоятелства обаче, имат най-вече показанията на свидетелите З.М. и Д.И.. Същите
в качеството си на „очевидци”, пряко и непосредствено са възприели действията
и манифестираното неправомерно поведение на подсъдимия към момента, когато е
извършил нападението над пострадалото лице.В този смисъл, изложените фактически
обстоятелства от пострадалия св.К., че на публично място и пред множество други
лица, на горепосочената дата и място подсъдимият му е нанесъл внезапно удар с
юмрук в областта на лицето, вследствие на което той е паднал на земята, се
потвърждават недвусмислено и от св. З.М. и св.Д.И.. Така например, в дадените в
хода на досъдебното производство показания пред разследващия орган на л.34 от
ДП /приобщени от съда по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1, т.4, пр.последно
от НПК/, пострадалият св.Т. К. е потвърдил, че на 03.04.2014г., както си
вървели със свидетеля З.Д.М. *** някой минал зад него и го ударил веднъж по
бузата в дясно „до зъбите“, не разбрал с какво го ударил, но много го заболяло,
много силно го ударил. Паднал, кръв му потекла от устата, събрали се хора,
поливали го с вода.За този, който го е ударил твърди, че веднага се качил в
кола и избягал. Едно от момчетата, които дошли да му помагат – свидетелят Д.А.И.
му казал, че този който го е ударил се
казва С.С.Р. по прякор „С.“. Вследствие на удара един зъб му бил избит, а друг
му бил изваден от доктор Н.П. .
Изложените
обстоятелства от пострадалото лице се потвърждават изцяло и от св.З.Д.М., който
в показанията си пред съда заяви по несъмнен и категоричен начин, че както са
вървяли двамата с Т. К. надолу към автогарата, изведнъж се появило едно момче,
непознато за него. При срещата си с пострадалия двамата са стояли прегърнати и
са разговаряли помежду си около 4-5 минути, при което изведнъж подс.Р. е нанесъл
удар на св.Т. К., при което той е паднал гърбом на земята. Едва след 2-3 минути,
св.М. видял, че от устата на пострадалия тече кръв.Пред съда св.М. подчерта
ясно, че не е познавал преди това подсъдимия, както и това, че дори и към момента
не може да го разпознае, въпреки, че го вижда седнал в залата срещу него. По
отношение на начина на причиняване на телесната повреда св.З.М. сочи
следното:„Аз видях, как подсъдимият удря Т.. Подсъдимият го удари с ръка. Нямаше
нищо в ръцете. Не видях с какво точно го удари подсъдимия, дали с шамар или
с юмрук, но видях като го удари в лицето...Само видях, че Т. падна и аз му помогнах да стане...”.Св.М. твърди
категорично пред съда, че не е видял пострадалия да преди това да е удрял
подсъдимия, както и че с тях не е имало други хора-все фактически
обстоятелства, които опровергават изцяло защитната версия на подсъдимия, че
са го били....”нападнали в гръб” най-малко
три или четири човека, както и че тези непознати за него лица първи са скочили
да го бият, включително и пострадалият св.Т. К..
В подкрепа на обвинителната теза
и сочени фактически обстоятелства от прокурора за начина, по който е причинена
телесната повреда се явяват също показанията на друг свидетел „очевидец” – Д.А.И.
/показанията му съдът приобщи по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1, т.4
предл.1-во от НПК/. В тях свидетелят твърди следното, че лично е видял как „С.”
/посочва по прякор подс.С.Р./ удря св.Т. К. само веднъж в ченето, с юмрук,
както и че след удара, последният е паднал на земята. Свидетелят сочи, че всичко
е видял пряко от мястото си в питейно заведение, където се е намирал по същото време.
В показанията си свидетелят излага като хронология на фактите, че щом е видял
действията на подсъдимия, той веднага е излязъл навън от заведението с шише
вода, за да се притече на помощ на пострадалия. Твърди още, че е тръгнал да
гони подсъдимия, който е избягал от местопрестъплението, но така и не могъл да го
стигне. Според показанията на този очевидец, той е видял как св.Т. К. е паднал от
удара на земята.Твърди обаче, че вече след като се е върнал на мястото на инцидента,
той е видял, че пострадалият е бил изправен и по устата му е имало кръв. Други
нанесени рани по тялото на пострадалото
лице св.Д.И. не е видял. Относно неправомерното поведение на дееца сочи, че той
е нанесъл един удар и то право в лицето на пострадалия. Отрича да е видял
паднали зъби от пострадалия към този момент .
В обобщение следва да се
отбележи, че съдът намира за правдиви и обективни показанията на свидетелите Т.А.К.,
З.Д.М. и Д.А.И. , тъй като същите не стоят
изолирано, а намират доказателствена опора и се подкрепят изцяло от другите събрани
по делото доказателства. Направеното подробно и пълно описание на действията на
дееца към момента на извършване на престъплението, не подлагат на съмнение
достоверността на изложените факти и обстоятелства, като хронология на
събитията, дадени от свидетелите Т. К., З.М. и Д.И.. Още повече, че описанието,
което правят тримата свидетели за
начина, по който е нанесена телесната повреда на пострадалия, изцяло кореспондира
с експертните заключения на вещото лице, изготвило в досъдебното производство двете
съдебно-медицинските експретизи - СМЕ по писмени данни №141/2014 година и СМЕ
по писмени данни №26/2015 година.
Макар и на по-заден план, но също
от правно значение за установяване на определени факти, относими към предмета
на спора се явяват показанията на св. д-р Н.Б.П., прочетени на основание чл.281
ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2,пр.2-ро
от НПК. От тях съдим, че на 04.04.2014година като лицево – челюстен
хирург на свободна практика в Стоматологична клиника – гр. Д. свидетелят е бил
посетен от пострадалия К.. При прегледа на последния е установено следното:
отваря нормално устата; наличните зъби долу в лявата страна били – първи
липсващ, втори на лице, трети липсващ, четвърти, пети и шести на лице, седми
липсващ; от дясно – първи, втори и трети лисват, четвърти и пети на лице, шести
и седми липсват. При извършения преглед св.П. е установил, че наличните зъби
имат заболяване пародонтоза втора степен. Втори долу, в ляво бил силно
локсиран, болезнен, не подлежал на лечение, съответно бил изваден от свидетеля П..
Свидетелят установил също наличие на прясна екстракционна рана на трети долу, в
ляво зъб, което означавало, че зъбът липсва и то от скоро, но като време и
причина докторът не се е произнесъл. В съдебно заседание свидетелят д-р Н.П.
потвърди изцяло факта, че при прегледа на пациента е извадил втори долен зъб в
ляво, а не третия, който е имал прясна екстракционна рана. В качеството си на свидетел
и тесен специалист „стоматолог” д-р П. заяви по недвусмислен начин, че изваденият зъб не е могъл да бъде
възстановен, както и че повода за неговата екстракция е механична причина.
Макар и по несъществени от правна
гледна точка, но също в насока на обвинителната теза са и показанията на св.Е.Т.А..
Съдът намира обаче, че те не следва да бъдат разглеждани самостоятелно, а
единствено на доказателствена плоскост на останалите събрани по делото
доказателства. Разгледани на плоскостта на останалите доказателствени източници
по делото, тези гласни доказателства могат да допринесат за изясняване на факти
и обстоятелства, имащи значение за предмета на спора, и най-вече за общото
състояние на пострадалия след проявената спрямо него агресия. Така нпаример,
св.Е.А. потвърди факта , че пострадалият е бил с избит трети долен зъб в ляво и
силно разклатен втори зъб, който на следващия ден след инцидента, е бил изваден
от стоматолог. Свидетелят заяви пред съда, че лично пострадалият К. му е бил
казал след инцидента, че е познавал подсъдимия Р. , който му е нанесъл
телесната повреда, както и че с него той е имал отпреди лични дразги и пререкания. Сочените факти от
св.А., че подсъдимият и пострадалият са се познавали, както наличието на влошени отношения между тях,
компрометират и опровергават изцяло защитната теза и обясненията на дееца, че той
не е познавал преди датата на инцидента св.Т. К.. Съдът кредитира показанията
на св.Е.А. като обективни и правдиви, тъй като същите, допринасят за изясняване
на обективната истина по делото, независимо от факта, че в случая това е близък
низходящ родственик на пострадалото лице.
А колкото до втората група
показания на свидетелите св.М.Й.Н., св.С.С.Я. и св.С.Д. – свидетели, сочени от защитата в подкрепа на
лансираната защитна теза, че подсъдимият е бил провокиран първоначално от
пострадалия, който го бил нападнал, може да се изложи следното:
В обясненията си пред съда, както
и в целия наказателен процес подсъдимият Р. поддържа своя защитна версия, че е
бил нападнат в гръб от пострадалия и още 3 непознати за него лица, които са го
обърнали внезапно, след което се опитали да му нанесат побой на посоченото в ОА
място и дата. Подсъдимият твърди, че пострадалият се опитал да го удари в
лицето, но той се бил отдръпнал назад, и едва след това му бил нанесъл един
удар с юмрук в лицето. В подкрепа на тази защитна версия, единствено свидетелят
М.Й.Н. заяви пред съда, че той лично бил видял, докато чакал заедно с
подсъдимия, че последния говорил с непознато за него момче. Както си стояли
обаче, към тях се приближили двама или трима непознати мъже, които той не може
да опише по ръст, нито по физиономия или
други външни белези и данни. Същите според показанията на св.М.Н., доближили подс.Р. и един от тях посегнал да
го удари с юмрук в лицето. С. се бил предпазил, като го бутнал в гърдите, след
което отдръпвайки се назад, нанесъл един удар с юмрук в областта на лицето на
този, който бил посегнал. Констатираните съществени противоречия между
показанията на св.Н. дадени пред съда и тези в досъдебното производство, наложиха
за съда, да прочете неговите показания на осн.чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК, дадени пред разследващия орган. След прочитането им свидетелят потвърди за
верността на сочените от него обстоятелства в хода на досъдебното производство
пред разследващия орган, в които също бил заявил за първоначално проявена
агресия спрямо подсъдимия. Пред съда свидетелят заяви, че посягането е било
само между двамата, както и че след като му е бил нанесен удар в лицето, непознатият
е останал прав на краката си /...”не знам какво стана с тоз дето го удари С. не
знам, то стана един калабалък, ама си беше на крака...”/.
Съдът счита, че изложените фактически обстоятелства
от св.М.Н. за начина, по който са се развили събитията по време на инцидента, и
по-конкретно, че подсъдимият е бил нападнат изведнъж от три лица, между които и
пострадалия К., са изцяло несъстоятелни. Очевидно е, че сочените от св.Н. обстоятелства
се опровергават изцяло от други безспорно
установени факти, съдържащи се в показанията на свидетели „очевидци” на престъпното
деяние - З.М. и Д.А.И.. Последните двама изобщо не сочат за нападение над
подсъдимия, а твърдят единствено за внезапно нанесен удар от него в областта на
лицето на св.Т. К., което опровервага достоверността на сочените факти от св.Н..
Налице е и друго съществено противоречие, което мотивира съда да приеме, че
показанията на св.Н. в тази им част се явяват недостоверни и неправдоподобни. Така
например, св.Н. заявява пред съда, че след нанесения удар в главата на
подстрадалия, последният останал на краката си изправен - факт, който изцяло се
компрометира от показанията на свидетелите „очевидци” на инцидента. Както св.З.М.,
така и св.Д.И. сочат безпротиворечиво и недвусмислено, че след като подсъдимият
Р. е нанесъл внезапен удар в областта на
главата на пострадалия Т. К. /св.Д.И. сочи в ченето!/ последният е паднал на
земята.Т.е. от силата на удара и факта, че св.К. е бил неподготвен, той е
паднал и си ударил главата. Ето защо, като несъстоятелни и логически
неиздържани съдът намира показанията на св.М.Н., който твърди факти и
обстоятелства, които изцяло противоречат на други безспорно установени от съда
в хода на съдебното следствие. По изложените съображения, съдът отхвърля в тази
им част показанията на св.М.Н. като недостоверни и несъстоятелни. В останалата
част, показанията на този свидетел следва да се кредитират внимателно и
избирателно и то само, след като бъдат съобразени с други безспорно установени
обстоятелства, отнасящи се за датата и място, където е осъществено
инкриминираното престъпление.
Що се отнася до показанията на
св.С.Д. може да се посочи, че същите не съдържат конкретни релеватни факти,
които да подкрепят изложените от подсъдимия обстоятелства. Пред съда свидетелката
сочи най-общо като фактически обстоятелства, че е присъствала встрани от
мястото на инцидента, както и че не е видяла удари,респ. кой на кого нанася удар.
Твърди, че е видяла в далечината група от хора, от които подсъдимият се бил
отделил и тръгнал към колата си, както и че същият е бил много нервен и
напрегнат при пътуването, от така създалата се ситуация. Съдът счита, че
изложените фактически обстоятелства не могат да бъдат отнесени към обясненията на
подсъдимия и сочената защитна версия, нито пък подкрепят обвинителната теза.
Поради тези обстоятелства, съдът приема, че показанията на св.Д. като
несъществени, следва да бъдат кредитирани единствено в частта им, в която
същата заявява за присъствието на дееца на посочената дата и час, както и
наличието на група хора, в района на местопроизшествието.
Като несъществени дотам, съдът
приема и показанията на св.С.С.Я., сочена от защитата и в подкрепа на
обвинителната теза. Посочениата свидетелка, както и св.С.Д. не са били разпитвани
в хода на досъдебното производство, а за първи път пред съда. В показанията си
пред съда св.Я. заяви единствено това, че била видяла как са излезли да се бият и тогава видяла, че
подсъдимият / назован с думата „господина”/.. ..”подскачал”, а друг се засилвал
срещу него, при което той се дръпнал. Твърденията на тази свидетелка, която уж била
видяла как се бият, а не била видяла нищо като „удар” са твърде противоречиви и
нелогични по своето съдържание и същност /..„Излязоха навън да се бият, тогава
виях, но нещо тъй удар не видях. Видях господина като подскача, оня се засилва
се срещу него , той се дръпна, но какво
стана, кръв нещо сериозно не видях..”/.
Св.Я. твърди обаче, че след това е
разговаряла в колата с подсъдимия по време на пътуването, и от него била научила,
че са го ударили ...”вътре в заведението”. Показанията на св.Я. са толкова
противоречиви, че от съдържанието им не става ясно, кога и къде е бил нанесъл
удар на подсъдимия Р.. В този смисъл, заличените спомени в съзнанието на св.Я. за
конкретни факти, които безспорно не кореспондират с други безспорно установени релевантни
за предмета на спора обстоятелства, мотивира съда да отхвърли изцяло като
несъстоятелни и нелогични показанията на св.С.Я..
Съдът намира за изцяло нелогични
и неправдоподобни сочените от подсъдимия Р. обяснения, че е бил провокиран,
като е нападнат в гръб от непознати 3 или четири лица, между които и
пострадалия Т. К.. Изложените по-горе съждания, за несъстоятелността на тезата
на подсъдимия, съдът не намира за необходимо да преповтаря. Необходимо е обаче,
да се подчертае, че в своята насока и същност обясненията на дееца противостоят
драстично на безспорно установени в хода на производството фактически
обстоятелства, доказващи виновното му поведение. Очевидно, че застъпената и
лансирана от дееца теза, може да се възприеме като негова естествена и защитна
реакция, срещу повдигнато му обвинение. Твърдението за извършено внезапно нападение
над него, не намира опора в събраните по делото доказателствени източници. Ето
защо, твърдението и лансираната теза, за действия при „неизбежна отбрана” съдът
отхвърля като несъстоятелни и неправдоподобни.
Няма съмнение, че в случая подсъдимият е действал с „пряк умисъл”, след като е предвиждал настъпването на общественопосните
последици от противообщественото си поведение
и е искал тяхното настъпване. Правните доводи от защитника за осъществени действия от подсъдимия при условията на „неизбежна отбрана” са изцяло несъстоятелни и правно неиздържани. Съдът намира за необходимо да коментира защо не приема,
че са налице действия ,извършени при условията на тъй нар.”неизбежна отбрана”,
както и такива при „превишаване пределите на неизбежната отбрана” от
подсъдимия.
Институтът на „неизбежната
отбрана”, посочен в разпоредбата на на чл.12, ал.1 от НК предполага нападение,
което не е позволено от закона и е общественоопасно, и противоправно. В съдебната си практика ВС
на РБ е застъпил ясно и категорично становище, че нападението в тази хипотеза
следва да е непосредствено. Изключена е всякаква възможност да се счита,
че е налице „неизбежна отбрана” при предполагаемо, бъдещо или завършено
нападение, защото такова в момента обективно не съществува. Ето защо, когато
„самоотбраняващия се” съзнателно провокира с активни действия нападение, с цел
да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да
се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. /Изцяло в тази
насока Постановление №12/29.11.1973 год. по н.д.№11/73 на Пленума на ВС на
Реп.България/. Именно такъв е и настоящия случай, предмет на разглеждане в
настоящото съдопроизводство. Съобразно отбелязаното по-горе в мотивите, няма
установени действия по пряка агресия от страна на пострадалия към подсъдимия, а
тъкмо обратното. Последният е извършил действия на агресия, нанасяйки внезапен
удар на пострадалия в областта на лицето, които очевидно потърпевшият не е
очаквал. Изцяло несъстоятелно е да се позовава защитата на института
„неизбежната отбрана”, при условие, че няма данни и фактически обстоятелства,
от които да съдим, че спрямо подсъдимия е било извършено непосредствено,
общественоопасно и противоправно нападение от пострадалотолице. Няма основание
съдът да приеме , че в случая може да намери приложение и института на
чл.12,ал.2 от НК, очертаващ хипотезата на „превишаване пределите на неизбежната
отбрана”. А това е така, доколкото „превишаване на пределите на неизбежната
отбрана” ще има само тогава, ако защитата явно несъответства на характера и
опасността на нападението. В случая обаче, няма поначало нападение от
пострадалия, за да бъдат преценени действията на дееца като защита, при които
той е нанесъл и описаните телесни
увреждания. Това налага извода, че действията на подсъдимия не могат да бъдат
разглеждани и преценявани като „неизбежна отбрана” или такива, при „превишаване
пределите на неизбежната отбрана”.
От изложената фактическа обстановка, основаваща се на конкретно установени
факти в хода на разследването и в съдебното следствие, съдът приема, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия много пестеливо и то единствено
в тази част , в
която се сочат времето и
мястото, където е
възникнал конфликта, както и обстоятелството, че има
нанесен удар с юмрук в областта на лицето и по-конкретно в областта на устата,
с не голяма сила. Факт, който не се отрича от подсъдимия и същият го потвърждава
пред съда. В
останалата част обясненията на дееца не следва да се кредитират, а отхвърлят като недостоверни и несъстоятелни.
Съдът не споделя и отхвърля като
несъстоятелна доводите на защитата, че именно наличието на увредени зъби у
пострадалото лице /респ. парадонтоза, втора степен/, а не нанесения единичен
удар от подсъдимия в областта на челюстта на първия, са причина да възникне
затруднение в дъвченето и говоренето.Несъстоятелно се сочи, че именно наличието
на изключително тежко заболяване на устната кухина на пострадалия, само по себе си е
затруднявало дъвченето и говоренето. Изложените доводи се опровергават изцяло
от експертното заключение дадено в СМЕ №26/2015 година, и по-конкретно в
отговора на задача №5, където вещото лице е посочило следното:”Установената парадонтоза
на наличните зъби на пострадалия Т. К. ,
както и тоталното обеззъбяване на горната челюст , поради което е била
изработена и поставена протеза в значителна степен е затруднявала основната
функция на зъбите, а именно участието им
в дъвченето и говора. Парадонтозата на зъбите на долната челюст също в
значителна степен е благоприятствала /улеснила/ травматичното им увреждане,
вследствие на удара. Но, въпреки наличната парадонтоза зъбите са изпълнявали
функцията си, т.е. участвали са в говора и дъвченето..”. По изложените
съображения, встъпвайки на научно обоснованото и задълбочено експертно
заключение, съдът приема, че доводите на защитата в насока за несъставомерност
на деянието на дееца, доколкото са били налице данни за вече увредени зъби от
парадонтоза /втора степен/ у пострадалия, се явява несъстоятелно и неприемливо.
Правилно вещото лице е приело, че нанесен телесно увреждане, изразяващо се в
травматично избиване на трети долен в ляво зъб и разклащане на втори долен в
ляво зъб с последваща екстракция /изваден/, е довело до затруднение на
дъвченето и говоренето у пострадалия.
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства съдът прие, че подсъдимия С.С.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, вменено му във вина от РП-Добрич с обвинителния акт, поради което го призна за виновен за това че на 03.04.2014г. в град Добрич
причинил на Т.А.К.,
с ЕГН:********** от гр.Добрич средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично избиване на трети долен в ляво зъб и разклащане на втори долен в
ляво зъб с последваща екстракция /изваден/, довело до затруднение на дъвченето
и говоренето-
престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, съдът прие, че
подс.С.Р. е осъществил признаците на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като на 03.04.2014 година в
гр.Добрич причинил средна телесна повреда на Т. А. ***, изразяваща се във в
травматично избиване на трети долен в ляво зъб и разклащане на втори долен в
ляво зъб с последваща екстракция /изваден/.
Изпълнителното деяние е
осъществено с активни действия от дееца, който е нанесъл силен удар
с юмрук на пострадалия в областа на лицето и
по-конкретно, в челюстта.В
пряка причинно-следствена връзка с обективираните неправомерни действия на подсъдимия е и настъпилият
съставомерен резултат – средна телесна повреда. Начинът на извършване на престъплението и установените други телесни увреждания освен
описаната „средна телесна повреда” /респ. кръвонасядане на долната устана,
ожулване на брадичката вляво/ дават
основание на съда да приеме, че нанасянето на посочените телесните увреждания е извършено по начина, описан от пострадалия и посочен в експертното
заключение на вещото лице – в резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза №141/2014 година счупването на ІІ и ІІ долбни зъби са
били със затруднена функция, но все пак са участвали в дъвченето и говоренето,
поради което експертът е приел, че е налице ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО
.
От обективна страна
инкриминираното деяние е довършено - осъществени са елементите от
изпълнителното деяние на престъплението, доколкото е налице причинена „средна телесна повреда”.
От субективна страна инкриминираното деяние
е извършено при форма на вината пряк умисъл: подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си и е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, нанасяйки със сила удар в областта на лицето на пострадалия св.Т. К., като е искал настъпването на тези
последици. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, от което следва, че подс.Р. е субект
годен да носи наказателна отговорност.
Като причини за извършване
на престъплението може да се посочи несъобразяване с установения в страната
правов ред, ниската правна култура и незачитане правата на личността.
/По отношение размера на наказанието и неговата индивидуализация/:
При определяне на наказанието и неговата
индивидуализация съдът, след като съобрази предвиденото в НК наказание,
степента на обществена опасност на дееца и на осъществената престъпна проява, подбудите за нейното извършване и наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, прие следното:
Подсъдимият С.С.Р. е 38 - годишен български гражданин, ***, ***, ***,
***. От представенана по делото справка за съдимост от
бюлетина за съдимост на дееца е видно, че към момента той е ***, доколкото са
настъпили последиците от реабилитация по чл.88а,ал.4 от НК по предходните му
осъждания / респ.Присъда от 29.09.1998 год. по нохд № 200/1998 год. на
РС-Добрич и Споразумение от 07.06.2000 год. по нохд №104/2000 год. на Военен
съд- гр.Варна/. От представената характеристика
по местоживеене е видно, че Р. не е криминално проявен, не се движи в среди от
криминалния контингент, както и че се ползва с дорбо име сред населението на с.П.,обл.Добрич,
където живее. Сочените обстоятелства мотивират съда да приеме, че подсъдимият е
лице с по-ниска степен на обществена опасност, както и че настоящата престъпна
проява се явява инцидентна в поведението му.
Съобразявайки приложените по делото писмени
доказателства, съдът намира, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимия при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съдът приема - чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни по местоживеене и липсата на водени
и незавършени наказателни производства. Отегчаващи вината обстоятелства – няма. А колкото до обществената опасност на самото
престъпление, съдът я намира за сравнително висока, доколкото
тя се обуславя от степента и дълбочината на засягане на обществените
отношения, обект на
престъпно посегателство. В тази насока, следва да се съобразят
обстоятелствата, при които е
осъществено престъплението –
публично място, в оживен район на града, пред множество лица и в светлата част
на денонощието. В своята съвкупност, сочените обстоятелства формират еднозначен извод, за наличие на сравнително по-висока степен на обществена опасност на престъпната проява от обичайните за този вид.
Предвиденото в НК наказание за чл.129,ал.2,
във вр. с ал.1 от НК е
лишаване от свобода за срок до шест години. Съдът,
след като съобрази по - ниската степен на обществена опасност на дееца и сравнително
високата степен на обществена опасност на престъпната проява, ръководейки се от
наличните многобройни
смекчаващи вината
обстоятелства определи наказанието на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”
от НК , като замени наказанието „лишаване от свобода” с по-лекото по вид
наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
1.„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” на подсъдимия, а именно: с.П., общ.Добричка,
обл.Добрич, ул.”***за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с явяване
и подписване на подсъдимия пред пробационен служител с периодичност два пъти
седмично;
2.„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
3.„Безвъзмезден труд
в полза на обществото” в размер на 120
/сто и двадесет часа/ за една календарна година.
Така определено по
вид и размер наказанието, включително и пробационната мярка „безвъзмезден труд
в полза на обществето в размер на 120 часа за една календарна година, съдът счита,
че ще спомогне за реализиране на
тъй нар.”специална превенция” на закона , респ. деецът ще може да се поправи
и превъзпита в спазване на законите и добрите нрави. Наред с това, с
наказанието ще се въздейства възпитателно и предупредително и по
отношение на останалите членове на обществото, да се въздържат от подобни противообществени
прояви, несъвместими с установения обществен ред и порядки в обществото - в
каквато е „генералната превенция” на Закона, посочена в чл.36 от НК.
С настоящата присъда , съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК осъди подс. С.С.Р. да заплати и направените
в хода на
досъдебното производство
разноски в размер на 176.00 /сто седемдесет и шест /лева, по сметка на ОД на МВР – Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: