Р Е
Ш Е Н
И Е №
260798
гр.
Пловдив, 11.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми
граждански състав, в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№3131
по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №260917 от 19.10.2020г. на ПРС, трети гр.с., постановено по гр.д.№20318/2018г., с което се признава за установено по
отношение на К.Н.К., ЕГН: ********** и А.Д.К., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, че И.Н.Ф., ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, том I, рег. № 759, дело № *** г., вписан
в СВ Пловдив под акт № *** г. на таванско помещение, образувано от
обединяването на таванска стая № 5, с площ от 6 кв.м., при граници: от
изток – калканен зид, от запад – таванска стая № 6, от юг – ул. „***” и от
север – коридор и таванска стая № 6, с площ от 6 кв.м., при граници: от
изток – таванска стая № 5, от запад – таванска стая № 2, от юг – ул. „***” и от
север – коридор, отразени на архитектурно заснемане на вещото лице на л.259 от
делото с букви „В“ и „Г“, съставляващо принадлежност към собственото жилище на
ищеца – СОС с идентификатор № 56784.518.1160.1.6, представляващ жилище,
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***” ***, с площ от 101 кв.м, като са
осъдени К.Н.К., ЕГН:********** и А.Д.К.,
ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДАТ на И.Н.Ф., ЕГН: ********** ВЛАДЕНИЕТО на таванско
помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5, с площ от 6 кв.м и
таванска стая № 6, с площ от 6 кв.м, отразени на архитектурно заснемане на
вещото лице на л.259 от делото с букви „В“ и „Г“, съставляващо
принадлежност към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор №
56784.518.1160.1.6, представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „***” ***, с площ от 101 кв.м. С постановеният съдебен акт в полза на И.Н.Ф., ЕГН: ********** е присъдена сумата
от 1248,33 лв., представляваща съдебно
деловодни разноски в производството.
Жалбоподателите К.Н.К., ЕГН: **********
и А.Д.К., ЕГН: **********, чрез процесуалния им представител адв. Н.А.,
обжалват в цялост решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Молят да бъде отменен първоинстанционния акт, като
вместо това въззивният съд отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски пред двете съдебни
инстанции, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата
страна И.Н.Ф., ЕГН: **********,, чрез процесуалния си представител адв. В.Т.
оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт
като правилен и законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора.
Претендират разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени
такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
По същество на жалбата: Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната
жалба оплаквания. Въззивната проверка следва да обхване валидността и
допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна правна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от И.Н.Ф. против К.Н.К.
и А.Д.К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на таванско помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5, с площ от 6 кв.м.,
при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № 6, от юг – ул.
„***” и от север – коридор и таванска
стая № 6, с площ от 6
кв.м., при граници: от изток – таванска стая № 5, от запад – таванска стая № 2,
от юг – ул. „***” и от север – коридор, съставляващо принадлежност към
собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № 56784.518.1160.1.6, представляващ
жилище, апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” ***, с площ от 101
кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението по отношение на процесното помещение.
В исковата молба се твърди, че с нотариален
акт от 25.02.2014 г. ищецът закупил СОС с идентификатор № 56784.518.1160.1.6,
представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” ***, с
площ от 101 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента таванска стая № 5 с площ
от 6 кв.м. и таванска стая № 6 с площ от 6 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно
ободрен архитектурен проект таванският етаж на жилищната сграда се състоял от
общо перално помещение и 6 тавански (складови помещения). Поддържа, че таванска
стая №5 и №6 били негова собственост, а останалите тавански помещения били
собственост на други собственици на самостоятелни обекти в сградата. Посочва,
че между двете тавански стаи - №5 и №6, нямало преградна стена и същите
представлявали едно общо помещение, достъпът до което се осъществява чрез един
вход. Така описаното обединение на стаите било извършено още преди да придобие
собствеността по отношение на тях. Твърди, че таванското помещение било
единственото складово помещение за притежавания от него самостоятелен обект –
апартамент. Посочва, че през пролетта на 2018 г. бил започнат ремонт на
таванските помещения в сградата. След приключване на строително монтажните
работи, ищецът временно монтирал старата входна врата на таванското помещение. Впоследствие
разбрал, че ответниците демонтирали
своята входна врата, като на нейно място поставили друга входна врата, която
заключили и отказали да му предадат ключ за достъп до собственото му таванско
помещение. Навежда твърдения, че ответниците владеели собственото му таванско
помещение, без никакво основание и отказвали да му предадат владението по
отношение на него. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявения иск.
Твърдят, че от придобиването на самостоятелен обект в жилищната сграда, находящ
се на първия етаж, владеели две тавански помещения, но те не били процесните,
посочени от ищеца като №5 и №6. Навеждат твърдения, че нито на място, нито в
проекта на сградата имало означение на номерацията на таванските помещения в
сградата, в която имало установено винаги едно фактическо ползване на
таванските помещения, създадено от години. Посочват, че номера на тавански
помещения са се съдържали в стар документ за делба на обектите в сградата
(протокол от 06.06.1938 г. – преди отчуждаването на сградата по ЗОЕГПНС).
Твърдят, че таванският етаж впоследстие е търпял строителна реконструкция и
промяна, като западната му част е била преустроена в жилище, а в другата му
част са останали разположени няколко тавански помещения, които се владеели от
етажните собственици по установен начин, без да е имало спор. Сочат, че
праводателите на ищеца – Г., са реституирали от държавата своето жилище в
сградата, далеч след като ответниците са придобили собственост по отношение на
жилището си, като Г. никога не били владели процесните тавански помещения.
Навеждат твърдения, че след отчуждаване на жилището на Г., държавата с договор
от 19.06.1971 г. продала на трето лице собствеността върху техния обект, без в
договора да фигурират тавански помещения. Твърдят, че владеят собствените си
тавански помещения, а не посочените от ищеца. Евентуално, правят възражение за
придобиване по давност на процесния обект, поради осъществено от тях, считано
от 1998 г. до момента давностно владение.
Първоинстанционният
съд е уважил предявения иск, като е приел, че праводателите на ищеца са били
собственици на тавански стаи № 5 и № 6, като ищецът е придобил собствеността по отношение
на същите на основание договор за покупко-продажба.Тези
тавански стаи са отразените в
архитектурното заснемане на вещото лице В. под букви „В“ и „Г“ и са обединени в едно помещение с една врата. Доколкото
се установява, че ответниците упражняват без правно основание фактическа власт по отношение на процесните помещенията, като след извършването на ремонта
през 2018 г. са поставили ключ, който само те държат, съдът е приел претенцията
за основателна и е уважил. Възражението за придобивна давност направено от
ответниците е отхвърлено като неоснователно, като съдът е приел, че ответниците
не са установили при условията на пълно
и главно доказване, че владеят процесните тавански стаи от 1998г.
спокойно, явно и необезпокоявано.
Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на
събраните такива пред първата инстанция, като след преценката им направи
следните правни изводи:
Безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че с нотариален
акт за продажба за недвижим имот от 25.11.1935 г. Т. М. Д. е закупил празно
дворно място с паянтова постройка на ул. „***“
в гр. Пловдив с площ от 257 кв.м. Т. М. Д. починал на *** г. Между
неговите наследници е сключена спогодба
за делба одобрена с протокол от 08.06.1938 г., както следва: П. Т. М. получава в дял магазин № 4, фурна под
същия дюлян, апартамент № 1, таванския апартамент, таванска стая № 1 и избено
помещение № 4; А. Т. М. получава в дял магазин № 3, апартамент № 2, таванска
стая № 2 и избено помещение № 5; А. Т. М. получава в дял магазин № 1,
апартамент № 3 и апартамент № 4, таванските стаи № 3 и № 4 и избените помещения
№ 6 и № 7 и Е. Т. М., по мъж Г., получава в дял магазин №
2, апартамент № 5 и № 6, тавански стаи № 5 и № 6 и избени помещения № 8 и № 9.
Установява се, че с МП № 68 от
06.04.1949 г. на основание чл.2 от ЗОЕГПНС се отчуждава в полза на Държавата
недвижим имот, собственост на Е. Т. М.,
а именно: апартамент № 5 от имота на ул.
*** в гр. Пловдив, ведно с 1/9 идеална
част от общите части на имота. За посочения апартамент
№ 5 е съставен акт за държавна собственост № 345 от
08.05.1950 г., видно от който имотът е предоставен за оперативно управление на
държавната организация ОП „Жилфонд“.
С Договор
за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от
държавен жилищен фонд от 19.06.1971 г., въз основа на решението на Председателя
на изпълнителния комитет на ГНС – гр. Пловдив, от 28.04.1971 г. продава на И. Б. Щ., държавен апартамент № 5, на четвъртия етаж от сграда в гр. П., ул. ***, с
площ от 101 кв.м., ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и 1/9
идеална част от дворното място.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници, Е. Т. М. е починала на *** г.,
като е оставила за свои законни наследници К. Н. Г. – син, М. Н. Г. – син, Т. Н.
Г. – син, починал на *** г. и оставил за свои наследници Р. Х. П. – съпруга и Н.
Т. Г. – дъщеря.
С решение от 30.12.1994 г. по гр.д. №
1996 г. по описа за 1993 г. на РС Пловдив е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г.,
К. Н. Г. и М. Н. Г. против И. Б. Щ., иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ за
възстановяване на собствеността по отношение на апартамент № 5, етаж 4, находящ
се в сградата в гр. Пловдив, ул. „***“ № ***, ведно с 1/9 идеална част от
общите части на сградата и от правото на собственост по отношение на терена.
Решението на първата инстанция е оставено в сила с решение от 15.05.1995 г. по
гр.д.№ 1660/ 1995 г. на Окръжен съд Пловдив. С решение № 1606/ 25.01.1999 г. по
гр.д. № 1728/ 1997 г. на ВС са отменени по реда на надзора посочените решения,
като вместо това е признато за установено по отношение на И. Б. Щ., че договор
за продажба от 28.04.1971 г. на държавен недвижим имот – апартамент № 5 в гр.
П., ул. *** е нищожен поради противоречие на закона и е осъден ответникът да
предаде на ищците владението по отношение на процесния имот.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, т.11, н.д. № *** г., Ф. К. М.
дарява на К.Н.К., ½ идеална част от апартамент № 2 на първия жилищен
етаж от жилищната сграда на адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № ***, ведно с
½ идеална част от тавански стаи с номера 2 и 4, ведно с 1/2 идеална част
от избеното помещение № 5; ½ идеална част от магазинно помещение, бивша
будка с площ от 5,16 кв.м., както и ½ идеална част от югозападния
магазин, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване по отношение
на имотите.
С нотариален акт за покупко-продажба № ***,
том 19, дело № *** г. Л. А. М. продава
на К.Н.К. ½ идеална част от апартамент № 2, ведно с избено помещение № 5
и тавански помещения № 2 и № 4.
С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот (констативен) е признато правото на собственост на молителите К. Н.
Г., М. Н. Г., Р. Х. П. и Н. Т. Г. по отношение на СОС с идентификатор №
56784.518.1160.1.6, представляващ апартамент № 5, находящ се на 4 етаж от
сградата на адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № ***, ведно с таванска стая № 5 и таванска стая № 6.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № ***, том I, рег. № 759, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № *** г. И.Н.Ф. е придобил собствеността по
отношение на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.518.1160.1.6,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ ***, с площ от 101 кв.м., ведно с таванска стая № 5 от 6 кв.м. и
таванска стая № 6 от 6 кв.м.
С договор за строително-монтажни работи
от 02.05.2018 г. ищецът И.Н.Ф. е възложил на „Теа сити груп“ ЕООД да извърши
ремонтни дейности на тавански помещения съгласно нотариален акт № ***, том I, рег. № 759, дело № *** г.
С договор за строително-монтажни работи
от 11.05.2018 г. ответникът К.Н.К. е възложил на „Теа сити груп“ ЕООД да
извърши ремонтни дейности на тавански помещения съгласно нотариален акт № ***,
том 19, рег. № *** г.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав не споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:
Ищецът претендира собственост върху таванско
помещение, образувано от обединяването на таванска стая №5 с площ от 6
кв.м и таванска стая № 6, с площ от 6 кв.м. В тежест на ищеца е на първо
място да установи, че помещенията върху които ответниците упражняват фактическа
власт, са именно придобитите от него по силата на нотариален акт №*** том ***г.
Установява се от заключението на вещото лице арх.Василев, което съдът кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, че преди закупуването на процесния имот от ищеца, таванският етаж е претърпял строителна реконструкция, като западната част
от тавана е преустроена в жилище, а за източната зона се е предвиждало
пералня и шест броя тавански
помещения. Вещото лице сочи, че на копие
от оригинала на втория
архитектурен проект/л.173/, са отбелязани
само два броя тавански помещения №1 и №2, останалите тавански помещения четири на брой с южно
изложение са оставени без номера. Инж. В. изрично сочи, че не може категорично да
отговори относно точното местоположение на тавански помещения съответно с номера №3; №4; №5 и №6. Вещото лице е категорично, че нито по делото, нито в архива на Община
Пловдив – Район Централен, нито от страните по делото е представен чертеж, как се изменя
първоначалния архитектурен проект, с промяната заложена в новообособения тавански етаж.
Що се касае до
приложения по делото чертеж, който е копие от проект/ стр.10 и стр.100/,
доколкото същият не е одобрен по надлежния ред, според вещото лице
от него не би трябвало да се правят каквито и да е било изводи относно номерацията и местоположението
на таванските помещения..
Инж.В. в съдебно заседание посочва, че
при положение, че няма одобрена документация, не може да каже нищо категорично
относно номерацията на таванските помещения, затова е направил собствено
заснемане на таванския етаж в зоната, в която са таванските помещения като е
описал три тавански помещения с букви Б,В и Г.
Вещото лице арх.Б. К. потвърждава обстоятелството, че таванският
етаж е претърпял строителна
реконструкция, като първоначално на таванския етаж е имало само
перални и складови помещения, като по-късно е направено преработване
на проекта и помещенията от запад на
стълбищната клетка са променени в жилище, апартамент.
От събраните по делото гласни
доказателства на свидетеля Т. В. У./ без родство със страните, завел дело
срещу ЕС на ул.“***/ и свидетеля
Н. И. Ф. / баща на ищеца И.Ф./, не би могъл да се направи обоснован
извод за точното местоположение на тавански помещения №5 и №6.
Цялостната преценка на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че ищецът не установи при условията на пълно и
главно доказване, че таванските помещения, който се владеят от ответниците са именно помещения №5 и №6 по протокола от 1938г, придобити
от него по силата на нотариален акт №*** том ***г., поради което предявеният
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска с
правно основание 108 ЗС, не подлежи на разглеждане направеното от
ответниците възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност върху процесните две тавански помещения.
Като е достигнал до различни правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен, като вместо това предявеният иск отхвърлен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите се дължат разноски пред двете
инстанции съгласно представените списъци
са направени такива, а именно: 500лв адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция и 56.67лв държавна такса т.е. общо 556.67лв и разноски общо пред първата инстанция в размер на 1012лв,, съгласно списък на л.262 от делото на ПРС.
Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260917 от 19.10.2020г. на ПРС, трети гр.с., постановено по
гр.д.№20318/2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Ф., ЕГН: **********, адрес: *** против К.Н.К., ЕГН: **********
и А.Д.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** иск за признаване за
установено по отношение на К.Н.К., ЕГН: **********
и А.Д.К., ЕГН: **********, че И.Н.Ф., ЕГН: ********** е собственик на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***
г. на таванско помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5,
с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска
стая № 6, от юг – ул. „***” и от север – коридор и таванска стая № 6, с
площ от 6 кв.м., при граници: от изток – таванска стая № 5, от запад – таванска
стая № 2, от юг – ул. „***” и от север – коридор, съставляващо принадлежност
към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № 56784.518.1160.1.6,
представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” ***, с площ
от 101 кв.м, като бъдат осъдени К.Н.К.,
ЕГН:********** и А.Д.К., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДАТ на И.Н.Ф., ЕГН: **********
ВЛАДЕНИЕТО на описаното таванско помещение
ОСЪЖДА И.Н.Ф., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати К.Н.К., ЕГН: ********** и А.Д.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** направени пред
настоящата инстанция разноски общо в размер на 556.67лв/ петстотин петдесет и шест лева, и шестдесет и седем
стотинки/ и разноски общо пред първата инстанция в размер на 1012 лв/ хиляда и дванадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: