Определение по дело №2004/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4009
Дата: 20 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20233100502004
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4009
гр. Варна, 20.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100502004 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. при ВРС №60906/16.08.2023г. на
Д. И. Д., ЕГН **********, срещу Решение №2713/20.07.2023г. по гр. дело
№16295/2022г. на ВРС, 26-ти състав, в частта с която е определен следният
режим на лични отношения на бащата Д. И. Д., ЕГН**********, с детето И.
Д.ов Д., ЕГН**********:
- считано от 11.07.2023г. до 31.12.2023г.: всяка първа и трета седмица
от месеца от 09.00ч. до 15.00ч. в събота и в неделя, без преспиване;
- от м.01.2024г. до навършване на три годишна възраст на детето: всяка
първа и трета седмица от месеца - в събота от 9.00ч. до 18.00ч. и в неделя от
9.00 до 16.00ч., без преспиване; за почивните дни на Новогодишните
празници и Великденските празници през всяка нечетна година, както и за
почивните дни за Коледните празници и Гергьовден (6-ти май) през всяка
четна година без преспиване до навършване на три години, а след навършване
на три години - с преспиване; за 12.08.2023г. – рождения ден на детето
бащата има право да го вземе от 10.00ч. до 15.00ч., след което да го върне на
майката, а след 2023г. всяка година бащата има право да вземе детето на деня,
следващ рождения ден, а именно: 13.08.; за рождения ден на бащата – 28
септември бащата има право да вземе детето от 10.00ч. до 19.00ч., ако денят е
неучебен, а ако денят е учебен - след приключване на учебните занятия на
детето до 20.00 часа.;
- през лятото на 2024г. – 20 дни след 12.08., а от 2025г. – 20 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Решението не е обжалвано в останалите му части.
1

Подадена е също и жалба с вх. при ВРС №62782/24.08.2023г. . на Д. И.
Д., ЕГН **********, срещу Решение №2846/03.08.2023г. по гр. дело
№16295/2022г. на ВРС, 26-ти състав, с което е оставена без уважение
молбата на Д. И. Д. за допълване на основното Решение №2713/20.07.2023г.
в частта по режима на лични контакти, със следното:
- „След навършване на три годишна възраст на детето И. Д.ов Д., ЕГН
********** режима на лични отношения между него и неговия баща Д. И. Д.
ЕГН **********, който се провежда всяка първа и трета седмица от месеца в
събота и неделя ще се осъществява с преспиване при бащата, като същия ще
има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца
от 09:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя“

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с
процесуалния закон. Процесуалните нарушения се обосновават с това, че
ВРС не е одобрил в цялост постигнатото между родителите споразумение
относно родителските права, конкретно като е пропуснал да дефинира
месечния режим на лични срещи между бащата и детето за след тригодишна
възраст на детето, който според въззивника бил уговорен за всяка първа и
трета седмица от месеца – от събота до неделя с преспиване при бащата. В
протокола от последното о.с.з. бил допуснат пропуск, повторен и в
решението, с което оставал нерегулиран РЛО за след тригодишна възраст на
детето. В последното се сочи да се изразяват и нарушенията на материалния
закон и неправилността на решението, тъй като липсата на редовни контакти
с бащата за след навършване на три години са против интересите на детето, а
и по делото няма никакви данни за накърняващо момчето поведение на баща
му, за сметка на майката, която цели единствено ограничаване на общуването
на детето с въззивника. По същество се моли за отмяна на решението в
неговата обжалвана част и връщане на делото на ВРС за допълване или
произнасяне по РЛО, евентуално за определяне от ВОС на режим за след
тригодишна възраст на детето. Претендира и разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор
по тази жалба.

В жалбата срещу отказа за допълване на основното решение по реда на
чл.250 от ГПК се излагат оплаквания, аналогични с тези в първата въззивна
жалба – за пропуск на ВРС да регулира РЛО на детето с баща му за след 3г.
на детето, въпреки споразумението между родителите и за това, като
пропускът е против интересите на детето. Моли се за отмяна на решението на
ВРС, вместо което за определяне от ВОС на режим за след тригодишна
възраст на детето, както и за разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор по
2
тази жалба. Счита същата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно
и обосновано. Поддържа, че протоколът от последното о.с.з. съдържа
коректно споразумението между родителите, което и Д. Д., и адвоката му, са
заявили изрично че приемат. Така постигнатото споразумение е и одобреното
от ВРС, поради което пропуски в него няма. Оплакванията, че във въпросната
част споразумението противоречи на интересите на детето не следва да бъде
разглеждано от въззивния съд, тъй като основното решение не е обжалвано. С
оглед на това моли за потвърждаване на решението на ВРС по чл.250 от ГПК.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени
искания.
Въпреки липсата на сочени от страните и констатирани от въззивния
съд нарушения на ВРС относно събирането на доказателства, в изпълнение на
задълженията си, разяснени в ТР №1/07.11.2013г. съдът намира за
необходимо личното изслушването на родителите по предмета на спора пред
ВОС, по арг. от чл.59, ал.6 от СК.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.12.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ЗАДЪЛЖАВА родителите Д. И. Д. и Д. В. Д. да се явят лично в о.с.з.
за разглеждане на делото, за личното им изслушване пред въззивния съд.
При неизпълнение поведението им ще се цени по реда на чл.161 ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
3
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4