Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.03.2021
година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело
№ 39 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „СКОРПИО
96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Евлоги Георгиев“ № 92, ет.3, ап.10, подадена чрез пълномощника му адв. П.К.
***, против Решение № 260219 от 01.12.2020г., постановено по АНД № 1590/ 2020г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № 495863-F530360 от 19.02.2020г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че от
събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на
съставомерно деяние, квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените
правила, съдът при постановяване на решението не е обсъдил и преценил всички
доказателства по делото. Твърди, че събраните гласни доказателства опровергават
възприетото наличие на основание за налагане на санкция, което обуславя извод
за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Оспорва се и
направения от въззивния съд извод за процесуална законосъобразност на
наказателното постановление. С подробно изложени съображения по наведените
касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 495863-F530360 от
19.02.2020г., като незаконосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба – Централно управление на НАП, чрез процесуалния си
представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното
постановление и наложената на „СКОРПИО 96” ЕООД административна санкция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на „СКОРПИО 96” ЕООД, гр. Стара Загора, против Наказателно
постановление № 495863-F530360 от 19.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F530360 от 09.12.2019г., на
„СКОРПИО 96” ЕООД, на основание чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006г. на МФ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна
се основава на това, че при извършена оперативна проверка на 04.12.2019г. в 11.45ч
на обект – магазин за бельо, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз
Борис” № 119, стопанисван от „СКОРПИО 96” ЕООД, е констатирано, че дружеството
в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно
въведени” суми промяна в касовата наличност в размер на 49.00лв.,
представляваща разлика между наличността по документи /дневен финансов отчет от
ФУ/ в размер на 19лв. и фактическата наличност /в касата/ в размер на 98.00лв.
- парични средства взети от касата. Посочено е, че наличното в проверявания
обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, като съгласно
попълнените данни във въпросния лист, установената разлика са лични средства,
оставени в касата без да са отразени във ФУ. Направен е извод, че
нерегистрирането чрез операцията „служебно въведени” суми на промяна в касовата
наличност в размер на 49.00лв., съставлява нарушение на изискването по чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административнонаказателното обвинение. Въз
основа на събраните по делото доказателства е направен извод, че по безспорен и
несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушение на изискването
по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006г. на МФ, правилно квалифицирано като административно нарушение по
чл.185, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за което на
нарушителя е наложена предвидената в закона санкция, определена в нормативно
регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския районен
съд е неправилно.
Не
се споделя извода на въззивния съд, че въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се явява установено и доказано извършеното
от санкционираното лице нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ. При формирането на този
фактически и правен извод съдът е нарушил правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал. Противно на приетото в обжалваното решение, описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка не се установява по несъмнен
начин от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта. Всъщност в
мотивната част на решението са разгледани и преценени единствено показанията на
св. Ш. /изложеното в които показания е прието „за неотносимо към установената
при проверката фактическа обстановка“ и целящи „да оневинят и са опит да
подкрепят защитната теза“/ и показанията на св. П. /оценени като противоречиви,
неточни и несигурни, със съмнителна и ниска доказателствена стойност поради
отношенията, които свидетелят има със „СКОРПИО-96“ ЕООД, поради което съдът не
ги е кредитирал като обективни/. Показанията
на актосъставителя и на свидетеля по акта, нито са разгледани, нито са обсъдени
и преценени, още по-малко е обосновано кой факти и обстоятелства – включени в
предмета на доказване, съдът е приел за доказани въз основа на тези свидетелски
показания и по какви съображения. Основният спорен въпрос, както в хода на
проведеното административнонаказателно производство /видно от направеното
възражение при съставянето на АУАН/, така и във въззивното съдебното
производство, се свързва с това, дали констатираната при извършената проверка
разлика между наличността по документи /дневен финансов отчет от ФУ/ и сумата
от 98.00лв., представлява нерегистрирана чрез операцията „служебно въведени”
суми промяна в касовата наличност и съотв. дали тази разлика /в размер на 49
лева/, е формирана от парични средства взети от касата. От фактическа страна не
е било спорно, че функциониращото в обекта ФУ няма каса, като функция на каса е
изпълнявало обособено пространство, разположено в чекмедже/издърпващ се плот. От
ответникът по касация не се оспорва и обстоятелството, че посочената сума в
размер на 49лв., са били лични парични средства на управителката на дружеството
/която е била и продавач в магазина към момента на извършване на проверката/.
Като лични парични средства сумата е заявена и в попълнения въпросен лист, и
във възражението при съставянето на АУАН. Противно на приетото от Старозагорския
районен съд, касационната инстанция счита, че от показанията на св. Ш. /за
които показания липсва основание да не бъдат кредитирани/, еднозначно се
установява, че сумата от 49 лева /на монети/ представлява лични средства на
управителката, предадени й в найлонов плик, за което свидетелят е получил
банкнота от 50 лева от личните пари на М. И.. По отношение на мястото, на което
се е намирал по време на проверката този плик с монети, свидетелските показания
обаче не са еднозначни. На първо място следва да се отбележи, че в показанията
на актосъставителя М.К.липсва каквато и да е било конкретика както относно
обособеното пространство, изпълняващо функция на каса в обекта, така и относно
местоположението на торбичката с монети спрямо това пространство. Самата свидетелка
заявява, че като водещ проверката орган по приходите, тя е попълвала протокола,
била е „от другата страна на плота“, като само предполага, че касата е била
чекмедже, но не се е виждало добре. Очевидно тези свидетелски показания не
могат да се приемат като такива, потвърждаващи по несъмнен начин описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. Що се отнася до показанията
на св. Н.Г./свидетел по АУАН/, дадени при разпита и в съдебно заседание и при
извършената очна ставка със св. Д. П., същите са вътрешно противоречиви и
неясни и съотв. въз основа на тях не може да бъде направен извод нито за
„безспорна“ установеност на мястото с функция на каса в обекта, нито дали
торбичката с монети се е намирала в тази каса и съотв. дали сумата представлява
касова наличност. Свидетелката заявява, че найлоновото пликче с монети е било в
касата, тъй като е било в чекмеджето, а не в личната чанта на собственичката на
обекта. Първоначално при очната ставка заявява, че не може да каже дали касата
представлява картонена кутия или издърпващ се плот или чекмедже, като пликчето
с монети и банкнотите са били едни до други. Впоследствие сочи, че „Парите бяха
отвън в другия край на масата. Масата е дълга, кутията си стои в единия край,
касовият апарат е там, а от другата страна встрани си стояха монетите. Всичко
беше под този плот, който се издърпва“. От тези свидетелски показания очевидно
не може да бъде направен еднозначен извод, че сумата от 49 лева /на монети/,
поставена в найлонова торбичка, е била в „касата“ на обекта и съотв. че тази
сума /лични средства, доказани по произход и принадлежност/, представлява част
от установената от проверяващите „фактическа касова наличност“. Обстоятелството,
че за проверяващите „всичко под плота е каса“ и че „личните пари стоят в
чантата“, не може да обуслови извод, че пликът с монети е бил „в касата“, след
като дори от показанията на св. Г. при
извършената очна ставка, е видно, че пликът с монетите не е бил в кутията, в
която са се съхранявали останалите парични средства /банкноти и монети/, като
единствено обстоятелството, че кутията /с функция на каса/ и пликът с монетите
са се намирали на един общ плот, не може да се приеме за доказателство, че
сумата от 49 лева представлява неотразена във ФУ касова наличност, която е
следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени” суми.
В тежест на наказващия орган е да
установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая за тези обстоятелства /вкл. за съществуването на касовата
наличност в размер на 49.00лв., която не е отразена във ФУ с регистрацията и
чрез операциите „служебно въведени”
суми/, страната, в чиято доказателствена тежест е тяхното установяване, не е
ангажирала надлежни доказателства - както вече беше посочено, събраните гласни
доказателствени средства в съдебното
производство по чл.59 от ЗАНН не са достатъчни, за да се считат тези
обстоятелства за установени и доказани по безспорен и несъмнен начин. Това обуславя извод за недоказаност на административнонаказателното
обвинение. Ето защо НП № 495863-F530360 от 19.02.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„СКОРПИО 96” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н
– 18/ 13.12.2006г. на МФ, се явява материално незаконосъобразно и неправилно е
потвърдено от Старозагорския районен съд.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и за несъответствие на АУАН и на
НП с императивните законови изисквания досежно тяхното съдържание. При установената
доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за
допуснато от „СКОРПИО-96“ ЕООД нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, е безпредметно
обсъждането дали вмененото нарушение представлява маловажен случай, като
основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените
съображения обжалваното решение се явява постановено в нарушение и при
неправилно приложение на закона – касационно основание по см. на чл.348, ал.1,
т.1 във вр. с ал.2 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него
следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени Наказателно постановление № 495863-F530360 от 19.02.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на
делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Национална
агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „СКОРПИО 96” ЕООД сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в двете
съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260219
от 01.12.2020г., постановено по АНД № 1590/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 495863-F530360 от 19.02.2020г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „СКОРПИО
96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Евлоги Георгиев“ № 92, ет.3, ап.10, на основание чл.185, ал.2, изр. второ
от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СКОРПИО 96” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Евлоги
Георгиев“ № 92, ет.3, ап.10, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.