№ 452
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н. Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Диана Василева
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100603398 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. В., защитник на подсъдимия Т.
А. П. срещу присъда от 07.02.2023г. по НОХ дело №14352/2017г. по опис на
Софийски районен съд, 20 състав, Н.О.
С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение
трето, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание
пробация с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, а също и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. В тежест на подсъдимия П. е възложена съответната част от
направените по делото разноски.
С обжалваната присъда подсъдимият И. Г. Б. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2,
1
предложение четвърто, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и при
условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия Б. е възложена
съответната част от направените по делото разноски. Подсъдимият Б. е
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.
1, т. 12, предложение трето, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените
доказателства.
С депозираната въззивна жалба се моли оспорената присъда да бъде
отменена като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че наложеното наказание е
явно несправедливо. Иска се въззивният съд да постанови нова присъда, с
която да признае за невинен и оправдае подсъдимия П. или да постанови
решение, с което да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав. В допълнително изложение към въззивната жалба се
излагат твърдения за нарушения, свързани с формирането на вътрешното
убеждение на съда, допуснати при събирането и проверката на
доказателствата и изясняване на обстоятелствата по делото. Въззивният
жалбоподател счита, че съдът не е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като за
формирането на извода за вината на подсъдимия П. съдът неправилно се бил
доверил на показанията на свидетеля Г.М. и второто по ред разпознаване на
П.. Намира доказателствения анализ на съда за едностранчив, обслужващ
само обвинителната теза. Защитата оспорва и правната квалификация на
деянието, намирайки че не са налице доказателства за извършването му при
условията на пряк умисъл. При установената липса на отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства наложеното наказание се явявало явно
несправедливо, тъй като целите, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК можели да
бъдат постигнати и с по-ниско по размер наказание. В допълнителното
изложение се иска в условията на алтернативност да се измени присъдата,
като се намали наложеното наказание или да се измени правната
квалификация на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият П. и защитникът му адв. В. са
2
поддържали изложеното във въззивната жалба и допълнението й.
Не е постъпила въззивна жалба от другия подсъдим И. Б. или
защитника му адв. Н., нито отговор на въззивната жалба.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимия Б. адв. Н. не е взел отношение по подадената
въззивна жалба. Същото становище е заел и подзащитния му подсъдимия Н..
Прокурорът оспорва въззивната жалба, намирайки я за неоснователна.
След констатация от съда за изтичане на погасителната давност за
наказателното преследване по обвиненията, по които двамата подсъдими са
признати за виновни, съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, по
реда на чл. 24, ал. 2 от НПК подсъдимите и техните защитници са взели
отношение по въпроса дали да се продължи наказателното производство по
тези две обвинения, като са заявили, че желаят да се ползват от изтеклата
абсолютна погасителна давност и молят съда да прекрати наказателното
производство по съответните обвинения. Изложеното е заявено и в последната
дума на двамата подсъдими.
Въззивният съд, след като прецени доводите, изложени във въззивната
жалба, допълнението към нея, а също и изложеното от страните в хода на
съдебното производство и събраните доказателства, след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намери че същият следва да бъде отменен, а
наказателното производство по делото прекратено на осн. чл. 334, т. 4, във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК в частта му по обвиненията, в която двамата
подсъдими са признати за виновни за извършени престъпления съответно по
чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение трето, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК за подсъдимия П. и по чл. 131, ал. 2, предложение четвърто, т.
4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК за подсъдимия Б..
За подсъдимия П. е повдигнато обвинение за извършено от него деяние
на 01.11.2016г., което държавното обвинение е квалифицирало като
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение трето, във вр. с чл. 130, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което след редукцията по чл. 63, ал. 1, т.
4 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща института на
абсолютната погасителна давност, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК,
3
предвиждащ изключване по давност на наказателното преследване, когато то
не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване
от свобода повече от една година, но не повече от три години, по аргумент от
чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съдът намира, че наказателното преследване за това
престъпление се е погасило по давност, тъй като срокът за настъпване на
абсолютната погасителна давност е започнал да тече на 01.11.2016г. и е
изтекъл на 01.05.2024г., а имено след изтичане на седем години и шест месеца
от датата на деянието, тъй като е изтекъл срок, превишаващ с една втора
предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.
По същия начин стои въпроса за изтеклата погасителна давност за
наказателното преследване и за другото подсъдимо лице Б.. За него
държавното обвинение е повдигнало обвинение за извършено на същата дата
деяние - на 01.11.2016г., квалифицирало като престъпление по чл. 131, ал. 2,
предложение четвърто, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща института на абсолютната
погасителна давност, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, предвиждащ
изключване по давност на наказателното преследване, когато то не е
възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от
свобода повече от една година, но не повече от три години, по аргумент от чл.
80, ал. 1, т. 3 от НК, съдът намира, че наказателното преследване за това
престъпление се е погасило по давност, тъй като срокът за настъпване на
абсолютната погасителна давност е започнала да тече на 01.11.2016г. и е
изтекъл на 01.05.2024г., а имено след изтичане на седем години и шест месеца
от датата на деянието, тъй като е изтекъл срок, превишаващ с една втора
предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.
Ето защо и с оглед изложеното и заявеното от подсъдимите и
защитниците им желание пред въззивния съд наказателното производство да
бъде прекратено поради изтекла погасителна давност на наказателното
преследване и заявеното желание от подсъдимите П. и Б. същото да не
продължава, въззивният съд намери наличието на основание за отмяна на
първоинстанционната присъда по реда на чл. 334, т. 4 от НПК в обсъдените й
части и прекратяване на наказателното производство, касаещо подсъдимия Т.
А. П. по обвинението му за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
предложение трето, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и
4
за подсъдимия И. Г. Б. по обвинението му за извършено престъпление по чл.
131, ал. 2, предложение четвърто, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
Относно обвинението на подсъдимия Б., касаещо престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, предложение трето, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, по което обвинение подсъдимият Б. е признат за невинен и на осн. чл. 304
от НПК оправдан, наказателното преследване не погасено по давност. Това
обвинение касае деяние, извършено на 01.11.2016г., квалифицирано като
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от две до десет години.
Относно това обвинение следва да се съобрази десет годишния давностен
срок за изключване на наказателното преследване по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК,
който не е изтекъл към момента.
В изпълнение на задълженията си, касаещи пределите на въззивната
проверка, с оглед липсата на съответен протест относно оправдателната част
на присъдата, въззивният съд не би могъл да подложи на ревизия решението
на първостепенния съд относно обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12,
предложение трето, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, влошавайки
положението на подсъдимия Б.. Поради изложеното в тази част присъдата на
районния съд следва да се потвърди.
По въпросите, касаещи веществените доказателства настоящият
съдебен състав се солидаризира с изводите на първостепенния съд. Същият
правилно е съобразил разпоредбата на чл. 112, ал. 4 от НПК, за да остави към
делото оптичните информационни носители на л. 137, 140, 207 и 209 от
досъдебното производство, доколкото липсва заявен интерес за връщането им.
Относно вещественото доказателство нож, доколкото не се доказа
същото да е било предназначено или да е послужило за извършване на
умишлено престъпление, основателно районният съд е постановил да се върне
на лицето, от което произхожда – на подсъдимия И. Б..
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 334, т. 6 от НПК, СГС,
НО, VII въззивен състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Присъда от 07.02.2023г. по НОХ дело №14352/2017г. по
опис на Софийски районен съд, 20 състав, Н.О. в частта й, с която Т. А. П. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение трето, във вр. с чл. 130, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и са му възложени заплащането на
деловодни разноски и в частта й, с която И. Г. Б. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2,
предложение четвърто, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и са му възложени
заплащането на деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНОХ дело
№3398/2023г. по опис на Софийски градски съд, Н.О., VII въззивен състав
срещу подсъдимия Т. А. П. по обвинението за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, предложение трето, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 4 от НК и срещу подсъдимия И. Г. Б. по обвинението за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 2, предложение четвърто, т. 4, във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6