№ 3456
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110146173 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
01.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 46173/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" АД срещу "" АД, в която се твърди, че на 05.04.2017 г.,
в гр. София, комплекс „Елизиум“, водачът на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ...., при
маневра паркиране бил осъществил ПТП с лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ..... ВМ,
собственост н "" ЕООД, като по последния били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то
бил съставен двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че за лек автомобил „Ауди
А8“, рег. № СВ ..... ВМ към момента на ПТП-то била налице валидно сключена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93001610042612, с период на
застрахователно покрити от 02.06.2016 г. до 01.06.2017 г. Излага съображения, че във връзка
с настъпилото застрахователно събитие е била образувана застрахователна преписка №
0000-1361-17-....., като на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 6497,45 лева
с преводно нареждане от 14.08.2017 г., като били сторени и обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската
отговорност на виновния водач била покрит застрахователен риск от ответника по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна
полица № BG/23/116003259701, с период на застрахователно покритие от 27.12.2016 г. до
26.12.2017 г. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Навежда доводи, че е
поканил ответника да възстанови заплатената сума, като последният чрез прихващане бил
възстановил сумата от 4270,62 лева, но разликата от 2241,83 лева оставала незаплатена.
Излага съображения, че ответника бил изпадал в забава поради което дължал и сумата от
683,19 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 12.05.2018 г. до 12.05.2021 г.
Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответника бил
възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато
за установено, че ответника дължи претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявената
претенция се оспорва по размер, като сочи, че сумата от 4270,62 лева, която е заплатена
съобразно споразумение и удовлетворявала напълно претенцията на ищеца. Поддържа, че не
оспорва датата и място на ПТП, както и наличието на валидно правоотношение по
застрахова „Гражданска отговорност. Навежда доводи, че сочения размер на вредите е
завишен, като не отговаря на стойността на труда за възстановяване на вредите. Освен това
във фактурата били вписани завишение размери при калкулацията на труд и материали с
оглед отстраняване на размера на вредите, като цените на новите части не отговаряли на
средните пазарни цени, като не била спазена и Методика № 24 за задължителното
застраховане. Излага съображения, че с оглед неоснователността на главния иск, то такъв се
явявал и иска за мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 .т 1 ГПК, във вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Настоящият съдебен състав намира, че между страните не се спори, поради което
следва да бъде отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че на
05.04.2017 г., в гр. София, комплекс „Елизиум“, водачът на лек автомобил „Ауди А4“, рег.
№ ...., при маневра паркиране бил осъществил ПТП с лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ
..... ВМ, собственост н "" ЕООД, като по последния били нанесени вреди; 2) че за ПТП-то е
съставен двустранен констативен протокол; 3) че за лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ .....
ВМ към момента на ПТП-то била налице валидно сключена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 93001610042612, с период на застрахователно
покрити от 02.06.2016 г. до 01.06.2017 г.; 4) че във връзка с настъпилото застрахователно
събитие е била образувана застрахователна преписка № 0000-1361-17-....., като на сервиза
извършил ремонта била изплатена сумата от 6497,45 лева с преводно нареждане от
14.08.2017 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева;
5) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач била покрит
застрахователен риск от ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/23/116003259701, с период
3
на застрахователно покритие от 27.12.2016 г. до 26.12.2017 г.; 6) че ищеца е поканил
ответника да възстанови заплатената сума, като последният чрез прихващане бил
възстановил сумата от 4270,62 лева.
Представен е двустранен констативен протокол от 05.04.2017 г., като в същият е
описан следния механизъм на ПТП – на 05.04.2017 г., около 18:05 ч., водачът на лек
автомобил „Ауди А4“, рег. № СВ ... ВМ предприема маневра за движение на заден ход за
излизане от паркинг в комплекс „Елизиум“ в кв. „Манастирски ливади“, в следствие на
което настъпва ПТП с паркирания лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ..... ВМ.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая отразения механизъм в протокола за ПТП-то не е
спорен между страните. Това обстоятелство се установява и от факта на наличието на
извънсъдебно прихващане между страните, което е отделено за безспорно по делото, което
съдът цени като извънсъдебно признание. А извънсъдебното признание на факти е едно от
най-сигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателствени средства по делото, води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че механизма на ПТП-
то е следния – на 05.04.2017 г., около 18:05 ч., водачът на лек автомобил „Ауди А4“, рег. №
СВ ... ВМ предприема маневра за движение на заден ход за излизане от паркинг в комплекс
„Елизиум“ в кв. „Манастирски ливади“, в следствие на което настъпва ПТП с паркирания
лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ..... ВМ. Изяснено е, че за лек автомобил „Ауди А8“,
рег. № СВ ..... ВМ са нанесени вреди по заден десен панел, задна броня и десен стоп, които
са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Ескепертът е посочил, че стойността
необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени към датата
на ПТП-то е в размер 7135,64 лева, а стойността на увреденото МПС е 69375,00 лева, поради
което е направен извод, че не е налице хипотеза на „тотална щета“. Вещото лице е
посочило, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил на
базата на средни пазарни цени с приложен корекционен коефициент на нови части към
датата на ПТП е 6130,34 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
4
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
Необходимо да е се отбележи, че при определяне на стойността на дължимото
регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в
заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция
на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи.
Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така
очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК. В този смисъл заключенията на ответника, че следва да се приложи
методиката на Наредба № 24/2006 г. са изцяло неоснователни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че претенцията за главницата е основателна в
пълния предявен размер. От една страна са налице доказателства за заплатената сума и
сторените обичайни ликвидационни разходи, а от друга страна са налице доказателства за
частично погасяване – чрез прихващане на дължимите суми. Отделно от това въпреки
заключението на САТЕ, съдът е взел предвид и основния за българското облигационно
право принцип – на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което същият е
съобразил размера на претенцията въведен от ищеца с исковата молба, с която се въвежда
предмета на спора, като именно за същия съдът дължи произнасяне, т.е. защита-санкция по
смисъла на чл. 2 ГПК.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
5
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От писмо (л. 44 в кориците на делото) се изяснява, че ищецът е поканил ответника да
заплати регресни вземания, включително по процесната застрахователна преписка.
Приложена е разписка (л. 46 в кориците на делото), с която се изяснява, че писмото е
получено от ответника на 04.10.2017 г. Следователно, предвид липсата на пълно погасяване
на задължението на ответника, последният е изпаднал в забава, поради което дължи
мораторна лихва, съобразно нормата на чл. 86, ал. 1 ГПК.
При аритметическото пресмятане на претенцията и при съобразяване на
императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.) претенцията е
основателна за сумата от 666,38 лева за периода 12.05.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020
г. до 12.05.2021 г., като претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния
предявен размер от 683,19 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се
присъди сумата от 486,86 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсулстско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му
се присъди сумата от 0,86 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "" АД, ЕИК: ...., със седалище и
6
адрес на управление: ......, че дължи на "" АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: ....., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 .т 1 ГПК, във вр. чл.
411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2241,83 лева, представляващи
регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0000-1361-17-203053,
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 93001610042612 с период на застрахователно събитие 02.06.2016
г. до 01.06.2017 г. за ПТП от 05.04.2017 г., в гр. София, комплекс „Елизиум“, водачът на лек
автомобил „Ауди А4“, рег. № ...., при маневра паркиране виновно и противоправно
нарушава правилата за движение по пътищата, като удря паркирания лек автомобил „Ауди
А8“, рег. № СВ ..... ВМ, в следствие на което по последния са нанесени вреди, ведно със
законната лихва от 13.05.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 666,38 лева, представляващи
мораторна лихва за периода 12.05.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 12.05.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 666,38 лева до пълния предявен
размер от 683,19 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., за който суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г. по ч. гр. д. №
26424/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП "" АД, ЕИК: .... да заплати на "" АД, ЕИК: ......, сумата от 486,86
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсулстско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП "" АД, ЕИК: ...... да заплати на "" АД, ЕИК: ...., сумата от 0,86 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7