Присъда по дело №409/2020 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда №260015 от 04.11.2020г.  по НОХД №409/2020 година по описа на РС-Харманли

 

                                               16.11.2020г.,   гр.Харманли

 

         Срещу подсъдимия Д.З.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***, ром, български гражданин, без образование, неженен, неосъждан, безработен, е повдиганото обвинение за това, че в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г. в землището на гр.Симеоновград, от път III- 663, км. 49-900 в съучастие с Б.З.М. *** /извършител/, като извършител, отнел чужди движими вещи: 618,20 кв.м мрежа тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована, на стойност 3304.90лв., 80 м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12 мм, на стойност 360,00лв. и 11 броя арматурни шила, на обща стойност 53.46 лв., или всичко на обща стойност 3718.36 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” -гр.София, от владението на МОЛ Л.П.Д. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

      Срещу подсъдимия Б.З.М., ЕГН: **********, роден на *** ***, ром, български гражданин, без образование, неженен, безбаротен, осъждан, е повдигнато обвинение за това, че в периода от началото на месец февруари 2020г. до 23.04.2020г. в землището на гр.Симеоновград, от път III - 663, км. 49-900 и в гр.Симеоновград, ул. „Димитър Благоев” № . сам и в съучастие като извършител с Д.З.Д. /извършител/, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София, от владението на МОЛ Л.П.Д. ***, както и собственост на търговско дружество „Филита” ЕООД с ЕИК: *********, от владението на МОЛ Ф.Г.И. ***, на обща стойност 3745.36 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени повторно в немаловажни случаи и отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление са извършени, както следва:

- в периода от неустановен ден от началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г. в землището на гр.Симеоновград, от път III- 663, км. 49-900 в съучастие с Д.З. *** /извършител/, като извършител, отнел чужди движими вещи: 618,20 кв.м мрежа тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована, на стойност 3304,90лв., 80 м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12мм, на стойност 360,00лв. и 11 броя арматурни шила, на обща стойност 53,46 лв., или всичко на обща стойност 3718,36 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” -гр.София, от владението на МОЛ Л.П.Д. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай;

- на 23.04.2020г. в гр.Симеоновград, ул. „Димитър Благоев” № ..4 сам отнел чужди движими вещи: 20 бр. бутилки бира марка „Пиринско”, 500мл, на обща стойност 27,00 лв., собственост на търговско дружество „Филита” ЕООД с ЕИК: ., от владението на МОЛ Ф.Г.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай - престъпление по чл. 195 ал.1 т.7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал.1 , вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

           В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие е направено искане от защитниците на подсъдимите адв.Д. и адв.М. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Съдът е уважил направеното искане и е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните, след разясняване на правата на подсъдимите по чл.371 от НПК и след като същите са уведомени, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимите в съдебно заседание се признаха за виновни, като признаха изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания от двамата подсъдими, съдът, след като установи, че самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите, като сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване на престъплението, за което са повдигнати обвиненията срещу тях. Моли съда да ги признае за виновни за извършеното престъпление, като им се наложи съответно наказание пробация с първите две задължителни мерки за срок от 1 година за подс.Д.Д. и наказание лишаване от свобода в размер на около 2 години, което да се редуцира съгл. чл.58а ал.4, вр. чл.54 от НК, за подс.Б.М..       

            Защитникът на подс.Д. – адв.М. моли да се вземат предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и да се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, чието изпълнение на осн. чл.66 от НК  да се отложи.

            Защитникът на подс.М. – адв.Д. моли да се вземе предвид оказаното от подзащитния й съдействие на ДП за разкриване на обективната истина при определяне на наказанието.  

            Подсъдимият Д. в съдебно заседание се признава за виновен, изразява съжаление за стореното и моли за налагане на минимално наказание.

            Подсъдимият М. в съдебно заседание също се признава за виновен, изразява съжаление за стореното и моли за налагане на минимално наказание.

            В производството по делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск по чл.45 от ЗЗД, предявен от „Агенция пътна инфраструктура” АД-гр.София за солидарно осъждане на подсъдимите М. и Д. да заплатят сумата от 3718.36 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието.

 

            От направените самопризнания на подсъдимите, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

 

             Път III-663 - „Чирпан- Симеоновград” съставлява част от републиканската пътна мрежа, като същият бил рехабилитиран в периода 2018-2019 година, въведен в експлоатащия на 27.01.2020 година и за него било издадено Разрешение за ползване № ДК-07-Х-15/27.01.2020 година от ДНСК-Хасково. Отсечката от км 49+900 до км 54+908 на път III -663 се обслужвала от Областно пътно управление- град Хасково. Пряко отговорен за състоянието на пътя бил свид. Симеон Ангелов от град Харманли. Материално отговорно лице за път III -663  в отсечката между км 49+900 и км 54+908 била свид.Л.П.Д. ***, надлежно упълномощена от Директора на Областно пътно управление Р.Ла..

            В отсечката между км. 52+255 до км. 52+765 на път III-663 „Чирпан-Симеоновград” била поставена вляво от пътното платно плетена метална мрежа-двойноусукана, поцинкована, телена, с диаметър на тела- 2,8 мм и размери на отвора- 80x80 мм, предотвратяваща срутването на скални маси, с височина от 10 метра. В долния част на мрежата било поставено стоманено въже, както и арматурни шила. Така описаните принадлежности към пътя били собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София.

           В началота на месец февруари 2020 година свид. С. А. ивършил обход на път III -663 - „Чирпан- Симеоновград”, в отсечката между км 49+900 до км 54+908, като не забелязал липсващи принадлежности към изградения път.

           На неустановен ден в периода от началото на месец февруари 2020 година до 28.02.2020 година, подс.М. се срещнал с подс.Д. и му предложил да откраднат оградната мрежа, намираща се на пътя от град Симеоновград до село Райново, която впоследствие да продадат на пунктове за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали. Подс.Д. се съгласил и двамата тръгнали между 17,00 часа - 18,00 часа към път III -663 в района на км. 52+ 255 до км. 52+765. След като двамата подсъдими пристигнали в района на км.52+ 255 до км.52+765, започнали да демонтират поставената оградна мрежа, като отвивали телта, с която била закрепена, вследствие на което, същата паднала на земята. Процедирайки по този начин, двамата подсъдими успели да демонтират 618,20 кв.м мрежа тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована, 80м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12мм, както и 11 броя арматурни шила. След като демонтирали мрежата, стоманеното въже и 11-те броя арматурни шила, подсъдимите М. и Д. ги занесли в дома на подс.М..

               На неустановен ден в периода след извършване на кражбата до 28.02.2020 година, подс.М. продал част от откраднатата оградна мрежа на свид.К. Асенова, за което получил парична сума в размер на 50 лева. След като продали оградната мрежа, на неустановен ден в периода до 28.02.2020 година подс.Д. и подс.М. продали стоманеното въже на свид.Д. С., за което получили парична сума в размер на 10 лева. На 04.03.2020 година подс.Д. продал на свид.Д. Бойчев, който работел като склададжия в ПЧЦМ „Ивон Метал” ЕООД в град Симеоновград откраднатите 11 броя арматурни шила, за което получил сума в размер на 21,78 лв., която впоследствие разделил с подс.М..

             На 28.02.2020 година свид.А. направил обход на пътя в участъка от км. 52+ 255 до км. 52+765, при който констатирал липсата на гореописаните принадлежности на пътя. Същият ден- 28.02.2020 година свид.Ангелов подал жалба в РУ-Харманли.

              Стойността на така отнетите вещи е, както следва: 618,20 кв.м мрежа тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована е на стойност 3304,90лв., 80 м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12 мм е на стойност 360,00 лв. и 11 броя арматурни шила са на обща стойност 53,46 лв., или всичко на обща стойност 3718,36 лв., съгласно заключението по назначената на ДП стоково-оценъчна експертиза.

             Същевременно с това свид.Ф.И. ***, като била управител и едноличен собственик на капитала на търговскто дружество „Филита” ЕООД- Симеоновград. В имота, в който живеела, в град Симеоновград, на ул. „Димитър Благоев” №., представляваното от свид.И. търговско дружество „Филита” ЕООД- Симеоновград стопанисвало търговски обект - хранителен магазин. В двора на имота си свид.И. съхранявала пълни и празни каси с бутилки бира, марка „Пиринско”.

             На 22.04.2020 година, около 21,50 часа свид.И. затворила магазина си и се прибрала в дома си. В ранните часове на 23.04.2020 година подс.М. решил да открадне от хранителния магазин на свид.И. хранителни стоки. Същият прескочил през входната врата на имота на свид.И., след което се насочил към намиращите се в двора каси, пълни с бирени бутилки от марката „Пиринско”. От намиращите се в двора каси подс.М. взел 20 бр. бутилки бира марка „Пиринско”, 500 мл, след което излезнал от имота на свид.И. и поел към дома си в ромската махала на град Симеоновград. По време на кражбата свид. М. И.- съпруг на свид.Ф.И., чул шум, който идвал от двора му, но след като излязъл навън, не видял никой. След това св.И. прегледал записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани в имота му, при което установил, че подс.М. влезнал в двора му и откраднал 20 броя бутилки бира марка „Пиринско”, 500 мл.

            Стойността на отнетите 20 броя бутилки бира марка „Пиринско”, 500 мл е в размер на 27 лв. съгласно заключението по назначената на ДП оценителна експертиза.

           Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост при РС-гр.Харманли, подсъдимият Д.Д. е неосъждан. 

           Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост при РС-гр.Харманли, подсъдимият Б.М. е осъждан, като последното му осъждане е по НОХД № 417/2016 година по описа на Районен съд-град Харманли за извършено от него престъпление по чл. 194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изтърпяно на 10.08.2018 година.

           От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия Д. се установява, че същият няма криминални регистрации.      

           Приложена е характеристична справка и за другия подс.М., съгласно която същият не се се ползва с добро име сред съседите си, има криминални регистрации и злоупотребява с алкохол.

           Съгласно приложените декларации за семейно и материално положение и имотно състояние подс.М. има две непълнолетни деца, не реализира никакви доходи и не притежават никакво имущество, а подс.Д. няма непълнолетни деца, не реализира доходи и не притежава имущество.

             Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното и на досъдебното производство доказателства: стоково-оценъчна и оценителна експертизи, заключенията по които се възприемат от съда като обективно и компетентно изготвени, писмените доказателства -протоколи за оглед и за доброволно предаване, покупко-изплащателна сметка от 04.03.2020г., разрешение за ползване №ДК-07-Х-15/27.01.2020г. на ДНСК, справка от търговски регистър, справки за съдимост, характеристики, ДСМПИС и др., които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни доказателства – свидетелите С.А., К.А., Д.С., Л.Д., Д.Б., П.Д., Ф.И., М.И., В.Г.. Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, акто същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимите М. и Д. признания на вината им и на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

 

             От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

              РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което са предадени на съд двамата подсъдими Д. и М..

              От обективна страна се доказа, че подсъдимите Д. и М., като съучастници-съизвършители, в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г. в землището на гр.Симеоновград, от път III- 663, км. 49-900 отнели чужди движими вещи: 618,20 кв.м мрежа тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована, на стойност 3304.90лв., 80 м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12 мм, на стойност 360,00лв. и 11 броя арматурни шила, на обща стойност 53.46 лв., или всичко на обща стойност 3718.36 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” -гр.София, от владението на МОЛ Л.П.Д. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

          Двамата подсъдими заедно са участвали в изпълнителното деяние на кражбата, като двамата демонтирали процесните 618,20 кв.м оградна мрежа на пътя, тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована фактически, 80 м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12 мм и 11 броя арматурни шила и ги занесли в дома на подс.М.. Именно от тези техни действия се установява, че и двамата подсъдими са участвали в отнемане владението на процесните вещи, собственост на Агенция пътна инфраструктура – гр.София, от св.Л.Д. (МОЛ за същите) и съответно са установили своя фактическа власт върху тях чрез отдалечаване от мястото, на което са били поставени процесните вещи, и укриването им в дома на единия от тях – подс.М.. Така и двамата подсъдими са участвали както в прекъсване на фактическата власт на владелеца, така и в последвалото установяване на своя фактическа власт върху отнетите чужди вещи, което съответно им придава качеството на съучастници-съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

          Намерението на двамата подсъдими Д. и М. за противозаконно присвояване на отнетите вещи, като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба, се доказа по делото, доколкото се установи, че подсъдимите безспорно са имали намерението да се разпоредят с тях като свой собствени, видно и от последващите им действия от този вид, а именно последвалите продажби на част от оградната мрежа на св.К.Асенова, стоманеното въже на св.Д.Стоянов и 11-те броя арматурни шила на св.Д.Бойчеви и разделянето помежду им на получените от продажбите парични суми. 

            Престъплението кражба е резултатно престъпление, поради което за довършването му е нужно още настъпване на определен престъпен резултат, а именно прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението от страна на този, в чието владение се намира тя, и установяване на своя фактическа власт върху отнетото. Настъпването на престъпния резултат се доказа в настоящия случай, доколкото се установи, че подсъдимите са избягали с откраднатите вещи, които впоследвствие са укрили в дома на подс.М., с което всъщност са отнели фактическата власт на владелеца и са установили свое държане върху вещите и по този начин са довършили престъпното деяние.                    

            По отношение на стойността на описаните по-горе процесни вещи, отнети от двамата подсъдими Д. и М., съдът възприе заключението по изготвената на ДП стоково-оценъчна експертиза, съгласно която същите са на обща стойност от 3718.36 лв. към момента на извършване на деянието. Заключението съдът приема като обективно изготвено и от компетентно вещо лице.  

       От субективна страна и двамата подсъдими Д. и М. са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им. И двамата са съзнавали, че отнемат вещи, чужда собственост, с намерението да ги присвоят чрез последващо се разпореждане с тях. Освен това и двамата подсъдими са съзнавали и са целели участието си в престъплението в качеството им на съучастници – съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, което се установи от доказателствата по делото във връзка със съвместните и целенасочени от тяхна страна действията по отнемане на процесните вещи.

            Така извършеното в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г. от двамата подсъдими Д. и М., като съучастници-съизвършители, съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи съдът достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени (покупко-изплащателна сметка, протоколи за оглед и доброволно предаване, разрешение за ползване на ДНСК) и непротиворечивите, логични и вътрешно убедителни гласни доказателства (свидетелите С.А., К.А., Д.С., Л.Д., Д.Б., П.Д.), заключение по стоково-оценъчна експертиза, които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на признанията на подсъдимите и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.

           Предвид на така изложените съображения, съдът призна подсъдимият Д.Д. за виновен в извършването на претсъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г. в землището на гр.Симеоновград, от път III- 663, км. 49-900 в съучастие с Б.З.М. *** /извършител/, като извършител, отнел чужди движими вещи: 618,20 кв.м мрежа тип укрепваща, стоманена, двойно усукана, поцинкована, на стойност 3304.90лв., 80 м стоманено, поцинковано въже с диаметър 12 мм, на стойност 360,00лв. и 11 броя арматурни шила, на обща стойност 53.46 лв., или всичко на обща стойност 3718.36 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” -гр.София, от владението на МОЛ Л.П.Д. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

          Доколкото за подсъдимия Б.М. е повдигнато обвинение за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от началото на месец февруари 2020г. до 23.04.2020г., включващо гореизложеното деяние и още едно, анализирано по-долу в настояшите мотиви, следва да се посочи, че съдът намира за доказано извършването на същото, а именно:

          По горезиложените съображения съдът прие за доказано по несъмнен начин извършване в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г. на първото деяние, а именно че подс.М., като съизвършител заедно с подс.Д., отнел гореописаните чужди движими вещи, на обща стойност от 3718.36 лв., от владението на Л.Д. - МОЛ на вещите, собственост на АПИ-София, без съгласието й с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК.

         Следва да се отбележи още, че по отношение на подс.М. инкриминираното горепосочено престъпление, извършено в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г., е подведено под квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно като извършено повторно и в немаловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да се определи дали кражбата е маловажен случай, следва да се преценят не само стойността на откраднатото имущество и липсата и незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Настоящият случай не може да се окачестви като маловажен случай по смисъла на тази разпоредба, тъй като настъпилите вредни последици не могат да се приемат като незначителни такива, нито пък така извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случай на същото престъпление, а напротив налице е една по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, за което свидетелстват лошите характеристични данни, предишните осъждания на подс.М., при това отново за престъпления против собствеността, високата стойност на всичко отне – 3718.36 лв. и невъзстановяването на щетите в цялост. Всички тези данни свидетелстват за по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което и изключват същото да представлява маловажен случай. 

             Доказано е и наличието на другото квалифициращо обстоятелство по чл.195, т.7 от НК, а именно че престъплението е извършено от него при условията на повторност съгласно чл.28 от НК. Безспорно повторност е налице, тъй като подсъдимият М. е извършил това деяние в периода от неустановен ден в началото на месец февруари 2020г. до 28.02.2020г., след като е бил вече осъден за друго такова престъпление (от същия вид) и преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по това предходно осъждане. От приетата справка за съдимост на Бюро за съдимост при РС- гр.Харманли се установява, че подсъдимият М. е осъден по НОХД № 417/2016 година по описа на Районен съд-град Харманли за престъпление по чл. 194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което е изтърпяно на 10.08.2018 година. Съгл. чл.30, ал.1 от НК петгодишният срок тече от изтърпяване на наказанието, който в случая изтича на 10.08.2023г., т.е. процесното деяние е извършено в рамките на този срок. Безспорно се касае за същия вид престъпление, доколкото и двете престъпления са кражба, поради което следва да се приеме, че е налице и квалифициращия признак повторност по смисъла на чл.28 от НК.

          Също така доказано по категоричен начин е и второто, извършено от подс.М., престъпно деяние, включено в инкриминираното продължавано престъпление, тъй като безспорно по делото се доказа, че подс.М. *** отнел чужди движими вещи: 20 бр. бутилки бира марка „Пиринско”, 500мл, на обща стойност 27,00 лв., собственост на търговско дружество „Филита” ЕООД с ЕИК: *********, от владението на МОЛ Ф.Г.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай. От събраните по делото доказателства се установи, че на сочената дата 23.04.2020г. подс.М. прескочил през входната врата на имота на свид.И., след което взел 20 бр. бутилки бира „Пиринско”, 500 мл, намиращи се на двора, в каси, пълни с бирени бутилки, които бутилки с бира занесъл впоследствие в дома си. По този начин чрез действията си подс.М. е прекъснал фактическата власт на владелеца върху отнетите вещи и отдалечавайки се с така отнетото, е установил своя такава върху тях, т.е. довършил е инкриминираното престъпление.

         Стойността на откраднатите бутилки бира се установява от оценителната експертиза по ДП, съгласно която стойността им възлиза на 27.00 лева, което заключие съдът възприема като обективно изгответно и от компетентно вещо лице.     

         От субективна страна подсъдимият М. е действал с пряк умисъл съгл. чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието – съзнавал е, че по този начин ще лиши от фактическа власт собственика на процесните вещи, предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал настъпването им – целял е установяването на своя фактическа власт върху предмета на престъплението. Деецът е съзнавал, че вещите не са негова собственост, както и че отсъства съгласие на собственика за подобно разпореждане.

          И този случай не може да се окачестви като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като така извършеното, независимо от ниската стойност на предмета на кражбата, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случай на същото престъпление, доколкото в случая следва да се вземат предвид лошите характеристични данни, предишните осъждания на подс.М. за престъпления против собствеността, времето и начина на извършването на престъплението – през нощта, когато е занижена степента на охраняемост на правото на собственост, и прескачайки входната врата на имота, т.е. чрез преодоляване на препятствие с цел отнемане на вещите. Всички тези данни свидетелстват за по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което и изключват същото да представлява маловажен случай.

           И това деяние е извършено повторно по смисъла на чл.28 от НК, като за повторността важи същото, доколкото и това престъпление е извършено на 23.04.2020г., т.е. преди да изтече 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието, наложено му за престъпление по чл. 194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК,  по НОХД № 417/2016 година по описа на Районен съд-град Харманли, изтичащ съответно на 10.08.2023г. 

           Предвид така изложеното съдът намери за доказано и това престъпно деяние, извършено от подс.Б.М., което се установи и от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени (протоколи за оглед, справка от търговкси регистър) и кредитирани с доверие непротиворечиви гласни доказателства (свидетелите Ф.И., М.И., В.Грозев), заключение по оценителна експертиза, които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт.

           Доколкото в случая гореописаните две престъпния деяния са включени в състава на едно престъпление, а именно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от месец февруари 2020г. до 23.04.2020г., то следва да се посочи, че действително сме изправени пред хипотезата на чл.26 от НК, тъй като се доказа по делото, че от обективна и субективна страна подс.Б.М. е извършил виновно тези престъпни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време (в рамките на 3 месеца), при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Продължаваното престъпление е извършено повторно и в немаловажен случай и намира правната си квалификация в разпоредбата чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.

            По наказанието:

            Съдът, на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.54 от НК, определи на подсъдимия Б.М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 (една трета), като му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1(една) година и 4 (четири) месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС съдът определи наказанието да се изтърпи при първоначален „строг режим”, доколкото подс.М. е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление, като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от Наказателния кодекс. Това се потвърди от приложената по делото справка за съдимост на Бюро за съдимост при РС- гр.Харманли, от която се установява, че на подсъдимия М. с влязла в сила присъда по НОХД № 417/2016 година по описа на Районен съд-град Харманли е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода”, което наказание е изтърпяно на 10.08.2018г., т.е. 5-годишния срок по чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС изтича чак на 10.08.2023г. и приложение следва да намери чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.

           Съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК за подсъдимия М., доколкото по делото няма данни за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да доведат до приложението на чл.55 от НК. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия самопризнания и съдействието му на ДП за разкриване на обективната истина, влошеното му материално състояние, положителното му процесуално поведение, възстановяване на част от отнетото чрез предаването му с протокол за доброволно предаване, както и изразеното в съдебно заседние съжаление за стореното. Направените признания от страна на подсъдимия се вземат предвид от съда като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото, съгл. т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието съобразно правилата на чл.373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, само когато същото съставлява елемент на цялостно обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, което в случая е налице с оглед направените признания на вината още на ДП.

           Като оттекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид обремененото съдебно минало на подс.М. (същият вече е осъждан при това за престъпления против сосбтвеността), изключително високата стойност на отнетото – 3745.36 лв. и лошите характеристични данни. Имайки предвид превеса на смекчаващите обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, т.е. ориентирано към минимума. Съгласно чл.26, ал.2 от НК при определяне размера на наказанието съдът отчете, обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление, като взе предвид включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразявайки общия престъпен резултат чрез отчитане и на ниската стойност на отнетото чрез деянието, извършено на 23.04.2020г. Имайки предвид така изложеното и на основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3 (една трета) така определеното за подс.М. наказание от 2 години „Лишаване от свобода”, като му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1(една) година и 4 (четири) месеца.  

          На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът постанови приспадане от наказанието „Лишаване от свобода” на времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по реда на НПК с Постановление на РП-Харманли, считано от 11.05.2020г. до 12.05.2020г., както и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража, считано от 12.05.2020г., взета с Определение №109 от 12.05.2020г. по НЧД №170/2020г. по описа на РС-Харманли, влязло в сила на 19.05.2020г., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

            По отношение на подсъдимия Д.Д. на основание чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.58а ал.4, вр. чл.55 ал.1, т.2, б. „Б” от НК, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1 и чл.42б, ал.1 от НК, съдът замени наказанието „Лишаване от свобода” (което е без определен от закона минимум съгл. чл.194 ал.1 от НК) с наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.

              По отношение на подс.Д. съдът отчете като смекчаващи отговорността на обстоятелства направените от него самопризнания, съдействието на органите на ДП за разкриване на обективната истина, положителното му процесуално поведение, недоброто му материално положение, изразеното в съдебно заседание съжаление, младата му възраст, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало. По отношения на самопризнанията на подс.Д. и протичане на производството по делото по реда на чл.371, т.2 от НПК важи казаното по-горе досежно признанията на другия подсъдим М., а именно че следва да се вземат предвид като смекчаващо обстоятелство, отчитайки цялостното обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговите извършители.

             Като оттегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете единствено високата стойност на предмета на престъплението – 3718.36 лв.

             Изхождайки от тези данни, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на това наказанието съгл. чл.58а ал.4 от НК бе определено при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.Б от НК, т.е. чрез заменянето му с наказание пробация, което несъмнено е и по-благоприятно за дееца, имайки предвид че наказанието пробация е по-леко по вид от наказанието лишаване от свобода, което съдът в противен случай следва да наложи съобразно предвиденото в чл.194 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК.       

            Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи и че съответстват на обществената опасност на деянието и на авторите му и счита, че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпитат и поправят дейците да спазват законите в страната, да се въздейства върху тях и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно, както и да им се отнеме възможността да извършат други престъпления.

           По гражданския иск:       

           Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови  вредите, които виновно е причинил другиму. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване.

           В случая при така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването на подсъдимите за виновни в извършване на горепосоченото престъпление против собствеността, предявеният от ощетеното юридическо лице Агенция пътна инфраструктура-София граждански иск за обезвреда на причинените му имуществени вреди, изразяващи се в противозаконно отнемане на собствените им вещи без тяхно съгласие, се явява доказан по основание. Налице са всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Настъпването на имуществените вреди и техния размер се доказа от събраните по делото доказателства и от заключението по стоково-оценъчната експертиза. Съгл. експертното заключение стойността на причинените вреди към датата на деянието възлиза на сумата от 3718.36 лв., поради което и за тази сума съдът уважи предявения граждански иск, като на основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД осъди двамата подсъдими Д. и М. солидарно да заплатят на гражданския ищец Агенция пътна инфраструктура-София горепосоченото обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието, за което са признати за виновни.

          Веществените доказателства – 11 броя метални арматурни пръчки, 2 броя метални колове с диаметър Ф -30 см, 3 броя метални арматурни колове с дължина 109 см диаметър Ф-20 мм, 2 броя арматурни пръчки с дължина 91 см и диаметър Ф 20 мм, телена мрежа с размер 21м х 10м, метално въже с дължина 13,80 м, намиращи се на съхранение в РУ-Харманли, съдът постанови да се върнат на собственика Агенция „Пътна инфраструктура” -гр.София.

           Предвид признаването на подсъдимите за виновни, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът ги осъди да заплатят по равно в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от общо 165.60 лв., представляваща разноски за вещо лице.

           Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: