РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Перник 12.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 345 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 28/25.03.2019г., постановено по гр.д. №
743/2018г. по описа на Радомирския районен съд е признато за установено по
отношение на Т.К.Р., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 2052.53 лв.,
представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода
01.08.2014г.-30.04.2016г., 268.97лв., представляваща лихва за забава за периода
15.09.2014г.-12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение –
26.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № 444 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
25.04.2018г., по ч.г.д. № 503/2018г. на РРС, като са отхвърлени като
неоснователни поради изтекла давност исковете за разликата до пълните
претендирани за установяване размери на иска за главница от 1183.42лв. за
периода 01.05.2013г.-30.07.2014г. и сумата от 315.21лв., представляваща лихва
за забава върху погасената по давност главница за периода 15.09.2014г.-12.07.2017г.
„Топлофикация София” ЕАД, гр. София е обжалвало решението
в частта му, с която искът е отхвърлен с твърдения, че изводът на съда за
погасяване на вземането е направен, без да са взети предвид всички релевантни
за спора факти и иска отмяна на решението в тази му част.
Т.К.Р. не е изразил становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
„Топлофикация София” ЕАД, гр. София твърди,
че ответникът дължи сумата от 3856,95лв., представляваща стойност на ползвана но
незаплатена топлоенергия за периода м.05.2013г.-м.04.2016г., лихва за забава в
размер на 584.18 лв., за периода 15.09.2014г.-12.07.2017г., 30,11 лв. главница
за дялово разпределение и 6,14 лв. лихва, заедно със законната лихва върху
главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.07.2017г. до окончателното и изплащане.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност.
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд е приел, че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия, като през исковия период същият не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на доставената му топлоенергия. Съдът е приел, че е
доказано, че размерът на задължението за спорния период се равнява на сумите,
за които е предявен искът. Съдът е разгледал направеното възражение за изтекла
погасителна давност и е формирал извод, че вземането за главница от 1183.42лв. за
периода 01.05.2013г.-30.07.2014г. е погасено по давност, като е отхвърлил иска
в тази му част, както и за сумата от 315.21 лв., представляваща лихва за забава
върху погасената по давност главница за периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017
г.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че
изводите на съда за погасяване по давност на вземането са формирани, без да се
вземе предвид разпоредбата на чл.33, ал.1 от Общите условия, съгласно която
купувачите са длъжни да заплащат месечните суми в 45- дневен период след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че вземането по обща
фактура за периода м. 05.2013г. – м. 04.2014г., издадена през м.07.2014г. става
изискуемо на 15.09.2014г., а заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК
е подадено на 26.07.2017г.
По настоящето дело дружеството- ищец
е представило Общи условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016г. на КЕВР,
които са неприложими за спорния период, а действащите през последния ОУ не са
представени. Следователно жалбоподателят не е доказал, че съгласно действалите
към релевантния период ОУ изискуемостта на вземането е настъпила по- късно.
При липса на доказателства относно
начина и сроковете за плащане, съгласно приложимите през спорния период ОУ, то
изводите на съда са съобразени с представените по делото доказателства и
разрешението, дадено с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд намира, за неоснователни
доводите, че при преценката относно началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, следва да се вземе датата на издаване на обща фактура за
вземането за периода м. 05.2013г. – м. 04.2014г. Според чл.155 и чл.156 от
Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената,
определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски.
Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното
количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се
касае за периодични плащания. Т.е. главното задължение се формира помесечено и
за всяка отделна месечна вноска тече погасителна давност, като волята на ищеца
да издаде в по- късен момент обща фактура за цялото вземане не може да промени
този периодичен характер на вземането и да има за последица по- късна начална
датата, от която да тече погасителната давност.
По изложените съображения съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
28/25.03.2019г., постановено по гр.д. № 743/2018г. по описа на Радомирския
районен съд
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: