Определение по дело №625/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 527
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 13 май 2019 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20181800500625
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № ….

 

гр. С., 10.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 13.02.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                     ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

Димитър Цончев

 

при секретаря Теодора Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев частно гражданско дело № 625 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение на К.Ю.П. срещу заповед за изпълнение № 270/28.04.2017г., издадена по ч.гр.д. № 351/2017г. на Елинпелинския районен съд. Инициаторката на производството изтъква, че заповедта за изпълнение е била връчена на брат й в канцеларията на В.ския районен съд, но, поради емоционалното си състояние, същият бил забравил да й я предаде, още повече, че тя не живеела на постоянния си адрес в гр. В., а в гр. С.. Поддържа, че узнала за воденото срещу нея заповедно производство едва на 30.07.2018г., когато получила покана за доброволно изпълнение. Счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не е можела да узнае за връчването на заповедта поради особени непредвидени обстоятелства. Моли съда да приеме възражението й.

         Насрещната страна не е изразила становище, въпреки че е била уведомена за подаденото възражение. 

В открито съдебно заседание пред въззивния съд молителката не се явява.  Представлява се от адв. Стоев, който поддържа възражението и моли съда да спре изпълнителното производство, в случай че приеме възражението. Счита за доказано наличието на непредвидено обстоятелство, което е възпрепятствало доверителката му да узнае своевременно за заповедта за изпълнение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не изразява становище.

Съдът намира, че възражението е подадена в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът прие за установена следната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства:

На 27.04.2017г. „Р.(Б.)“ ЕАД е подало пред Елинпелинския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Н. С. и К.Ю.П. за сумата 3008,54 лв. главница, 191,88 лв. – редовна лихва, и 111,83 лв. – наказателна лихва.

По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 351/2017г. по описа на този съд, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение № 270/28.04.2017г., с която заявлението се уважава изцяло. 

Видно от приложеното на л. 14 от това дело съобщение, препис от заповедта е бил връчен на П. чрез брат й М. Ю. П. на 05.05.2017г.

По делото няма данни за подаване на възражение от С.или П. в срока по чл. 414 от ГПК.

Видно от представеното заверено копие на покана за доброволно изпълнение (л. 11 – 12 от настоящото дело), за събиране на процесната сума е било образувано изп.д. № 20189260400802 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, която покана е била връчена на П. на 30.07.2018г.  

Пред въззивния съд е бил разпитан свидетелят М. Ю. П. – брат на молителката. Същият заявява, че на 05.05.2017г. посетил В.ския районен съд във връзка с призовка по дело с негово участие, но му била връчена и друга призовка – на името на сестра му К.П.. Твърди, че забравил да я уведоми за призовката, тъй като бил изнервен с оглед отнемане на неговото СУМПС, от което се нуждаел във връзка с предстоящо пътуване. Поради тези лични проблеми, не предал призовката на сестра си. Сетил се за това събитие едва когато тя му се обадила във връзка с него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, или заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б., или длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, както и в случай, че длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В конкретния случай се изтъкват обстоятелства по т. 3 от цитираната по- горе разпоредба, а именно – че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради това, че лицето, получило съобщението, не му го е предало.

По принцип, хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК изисква да се твърдят и установят особени непредвидени обстоятелства, които са попречили на длъжника да узнае своевременно за връчването.

Според старата съдебна практика, формирана по реда на отменения ГПК (напр. Определение № 98 от 4.V.1976 г. по гр. ч. пр. № 1183/76 г., II г. о.), 

 

 

 

 

 

 

 

„непредаването от съседа съобщение, че страната трябва да извърши в срок определено действие, е непредвидено обстоятелство, което е основание за възстановяване на срока“.

Актуалната съдебна практика, обаче, възприема разбирането, че, макар и непредвидено за адресата и попадащо извън неговата сфера на влияние, неизпълнението на задължението на третото лице да му предаде съобщението, само по себе си не съставлява особено непредвидено обстоятелство за адресата, стига да се спазена предвидената в ГПК процедура по връчване (Определение № 502 от 22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4649/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 688 от 24.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5160/2014 г., III г. о., Определение № 620 от 6.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3631/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 175 от 2.07.2007 г. на ВКС по ч. т. д. № 153/2007 г., I т. о., ТК, Определение № 553 от 6.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2012 г., III г. о., ГК). Така, простото непредаване на съобщението не би могло да бъде извинителна причина по смисъла на чл. 423 от ГПК, освен ако самото то е провокирано от друга внезапна, непредвидена и непреодолима пречка. Или, казано по друг начин, в хипотезата на редовно връчване на съобщение чрез друго лице по реда на чл. 46, ал. 1, вр. ал. 4 от ГПК, наличието на особени и непредвидени обстоятелства, които са препятствали предаването на съобщението на адресата следва да се преценява именно по отношение на това лице (а не на адресата).

В конкретния случай като такова обстоятелство се изтъква емоционалното състояние на лицето, получило съобщението. Подробности и причини за това състояние, обаче, не са посочени, което възпрепятства съда да прецени основателността на това твърдение. Единственото относително по- конкретно изявление на свидетеля по този въпрос касае изнервеността му във връзка с адресирана до него призовка по повод отнемане на шофьорската му книжка (без, обаче, да става ясно, дали същата е била вече фактически отнета, както и за какъв период).

При тези данни, съдът намира, че установените обстоятелства не са по естеството си такива, че да оправдаят непредаване на съобщението на неговия адресат. Като особени непредвидени обстоятелства съдебната практика приема природни бедствия, внезапно тежко заболяване, военно положение и др., които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят по волята на страната според обикновеното разбиране за добро водене на делото (Определение № 136 от 4.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 703/2015 г., III г. о., ГК), като те следва да се докажат с пълно доказване. (напр. Определение № 4787 от 6.03.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1668/2014г., Определение № 178 от 16.03.2018 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 36/2018г.) Дори установеното с гласни доказателства обстоятелство, че получилото съобщението лице често забравя, както и че страда от тежки хронични заболявания (които обаче не влияят върху психическото му здраве), не се приема за особено непредвидено обстоятелство (арг. от Определение № 17 от 19.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5555/2016 г., I г. о., ГК). За сравнение следва да се отбележи, че в Определение № 7881 от 15.04.2015 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 8075/2013 г. е прието за основателно възражение по чл. 423 от ГПК в хипотеза, в която съобщението е било връчено на лице, претърпяло мозъчен инсулт и страдащо от нарушения на паметта и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на хроничен алкохолизъм – доказани с медицински документи. Тези обстоятелства, обаче, са несъизмерими с изтъкнатите в настоящото производство такива. Поради това, последните не са съставомерни по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК и обосновават основателност на подаденото възражение пред въззивния съд.

Недоказано е останало твърдението на П., че към момента на връчване на съобщението тя не живеела на постоянния си адрес в гр. В., а в гр. С.. Поради това не може да се приеме, че е била налице обективна невъзможност за нейния брат да й предаде това съобщение.

Без значение е и заявеното от свидетеля обстоятелство, че е получил призовката в сградата на В.ския районен съд. Съгласно Определение № 315 от 28.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2408/2014 г., IV г. о., ГК, „когато съобщението e прието, мястото на връчване е без правно значение“.

По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказаха особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, които са възпрепятствали длъжницата да узнае своевременно за връчването. Поради това възражението пред въззивния съд е неоснователно.

При този изход на делото, неоснователно е и искането по чл. 423, ал. 3, изречение второ, за спиране на изпълнението на заповедта по чл. 410 от ГПК като последица от приемане на възражението.

Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК на К.Ю.П. с ЕГН ********** срещу заповед за изпълнение № 270/28.04.2017г., издадена по ч.гр.д. № 351/2017г. на Елинпелинския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Ю.П. с ЕГН ********** за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение № 270/28.04.2017г., издадена по ч.гр.д. № 351/2017г. на Елинпелинския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.