МОТИВИ
към присъда по НОХД № 696 по описа на Карловски районен съд за 2011 година
Районна Прокуратура – Карлово е
повдигнала обвинение против подсъдимия Г.Д.Д., за
това, че на 13.07.2011г. в с.Соколица, обл.Пловдивска е причинил леки
телесни повреди на повече от едно лице, а именно :
1). На П.Б.Г., ЕГН- **********,***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
и оток на главата, което е довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК;
2). На Б.Б.Г., ЕГН- **********,***, изразяваща се в кръвонасядания по
гръдния кош и горните крайници, което е причинило страдание, без разстройство на здравето;като деянието е
извършено по хулигански подбуди– престъпление по чл. 131, ал.1 т.4, пр.3-то и
т.12, във вр.с чл. 130, ал.1 и ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като предлага да му се наложи наказание
при условията на чл. 54 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода , което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Пострадалите от престъплението П.Б.Г.
и Б.Б.Г. са конституирани в наказателното производство като частни
обвинители. Като такива чрез повереника си адв. Шипкалшиев поддържат
обвинението наред с прокурора. Претендират подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Не изразяват становище относно вида и
размера на наказанието. В наказателното производство бяха предявени от пострадалите и приети за
съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимия: от пострадалия П.Г. в размер на 2500 лв. представляващи
обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдание и стрес
в резултат на причинената му лека телесна повреда – съставомерен резултат от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.07.2011г.
до окончателното плащане; от пострадалия Б.Г. – в размер на 2000лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от него
болки, страдание и стрес в резултат на причинената му телесна повреда, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането *************г.
до окончателното плащане, като пострадалите
бяха конституирани и като
граждански ищци в наказателното производство. Чрез повереника си гражданските
ищци поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени от съда в
пълен размер.
Подсъдимият Д. не се признава за виновен. Защитникът на подсъдимия адв. П. пледира
за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове.
Счита, че не е доказано подсъдимият да е извършил престъплението, в което е
обвинен. Липсвали доказателства относно квалифициращия признак хулигански
подбуди, доколкото счита, че след първоначалната размяна на реплики между
пъдсъдимия и пострадалите между тях вече имало установена трайна вражда. На
следващо място счита, че действията му са били самоотбрана. Алтернативно
пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 от НК – пробация, като не ангажира
размер, както и частично уважаване на гражданските искове.
Съдът, обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по
делото – обясненията на подсъдимия, депозирани пред съдебния състав,
прочетените на последния обяснения при условията на чл. 279 ал.2 вр. ал. 1 т. 3
от НПК и на основание чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 от НПК, показанията на
свидетелите П.Б.Г., Б.Б.Г., Х.Н.Н., Т.Х.В., Т.К.Н., Н.Т.Н., К.Д.Н., Я.В.А., М.И.М.,
Х.П.Х., Ч.Д.К., депозирани пред съдебния състав, приетите на основание чл. 282
от НПК два броя съдебно- медицински експертизи, изготвени от вещото лице Д-р Е.Н.Б.,
предявеното на основание чл. 284 от НПК веществено доказателство 1 бр. стоманен
прът с дължина около 70 см и диаметър около 2 см кафяво- ръждива на цвят, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – медицинско свидетелство № 99/14.07.2011г., издадено
от д-р В****, медицинско свидетелство № 100/14.07.2011г., издадено от д-р В****,
два броя фиш за спешна медицинска помощ от 13.07.2011г., характеристични
справки на пострадалите и подсъдимия, справка, изготвена от адм. Секретар на
Районна прокуратура- Карлово, постановление за спиране на наказателното
производство по дознание № 494/2011г. на РП- Карлово, постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 29.08.2011г., медицинско свидетелство №
102/14.07.2011г., издадено от д- р
Вичев, Медицинско свидетелство № 101/14.07.2011г., издадено от д-р Вичев, протокол
за доброволно предаване от 13.07.2011г., и справка за съдимост на подсъдимия,
ведно с бюлетини, намери за установено
следното:
Подсъдимият Г.Д.Д., ЕГН ********** е роден на *** ***. Българин е и е
български гражданин. С основно образование е. Не работи. Разведен е и е
осъждан. Д. е бил осъждан по следните
дела. С присъда по НОХД № 55/1987г., влязла в законна сила на 09.06.1987г. по
описа на КРС за престъпление по чл. 129 от НК, извършено на 13.02.1987г. му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено с тригодишен изпитателен
срок. По това осъждане подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл. 86
ал. 1 т. 1 от НК. С присъда по НОХД № 168/1996г. по описа на КРС, влязла в
законна сила на 06.03.1997г. за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НК, извършено на 02.12.1995г. му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок.
С присъда по НОХД № 226/1997г. по описа на КРС, влязла в законна сила на
27.03.2001г. му е наложено на основание чл. 23 ал. 1 от НК общо най-тежко
наказание за престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и четири
престъпления по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършени на 17.06.1995г. ,
лишаване от свобода в размер на три години, чието изтърпяване на основание чл.
66 ал. 1 от НК е отложено с пет годишен изпитателен срок. По последните две
осъждания подсъдимият не е реаблитиран съдебно, не е настъпила и реабилитация
по право по смисъла на чл. 86 от НК, доколкото такава не настъпва за престъпление,
извършено от пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано, както е в
случая. Не е настъпила и реабилитация по чл. 88 а от НК, доколкото съгл. алинея
три на посочената разпоредба при условно осъждане срокът по чл. 88а ал. 1 от НК
започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, а съгласно ал. 4
при две или повече осъждания, за които лицето не е реабилитирано, осъждането и
последиците му се заличават след изтичане на срока за всички осъждания. В
случая петгодишният изпитателен срок по присъдата по НОХД № 226/1997г. е
изтекъл на 27.03.2006г. и оттам насетне тече срокът по чл. 82 ал. 1 от НК,
който е този по т. 3 на разпоредбата – 10 години, тъй като наложеното му с
присъдата наказание е три години лишаване от свобода, който десетгодишен срок,
с който законът свързва настъпването на реабилитацията по чл. 88а ал. 1 от НК
към момента на деянието по настоящото производство, а и понастоящем не е
изтекъл.
Пострадалият П.Б.Г. е роден на ***г***. Българин е и е б***. Със средно
образование е и работи като к*** „Ф******** град П********. Не е женен и не е
осъждан.
Пострадалият Б.Б.Г. е роден на ***г***. Със средно образование е и работи
като управител на пункт за изкупуване на черни и цветни метали във „Ф*****. Женен
е и не е осъждан.
На **********г. около
20,00ч.-20,30ч. подсъдимият Г.Д. пътувал, управлявайки товарен автомобил, марка
„Опел”, модел „К*****. Движил се по пътя от гр. К****** в посока село В******,
обл.Пловдивска. Автомобилът, управляван от подсъдимия бил собственост на „Б****.
Д. ***, където живеела свидетелката Т.В., майка на Недялка Комитова, с
която съжителствал на съпружески начала от 1997г. Н****** К******* имала фурна
за закуски в гр. С****, където подсъдимият й помагал. Всяка вечер отивал на
работа във фурната, но тъй като детето му, родено от съжителството с К*******,
оставало вкъщи без родителски надзор, се налагало свидетелката Т.В. да се грижи
за детето, докато родителите са на работа през нощта. Поради тази причина вечер
ходел да взема В. *** и да я откарва с автомобила в дома си в кв. С*****. На **********г.
пътувал към с. С******* със същата цел. На пътя К****** – с. В*******по посока
на движението на подсъдимия имало отбивка вдясно, водеща към с. С*******.
Именно по нея завил подсъдимият и продължил напред към с. С*******. По същото
време и в същата посока по пътя се движела двуколка, теглена от кон, в която
били пострадалите Б.Г. ***. Двуколката представлявала олекотена метална
констукция с тегло около 40 кг., широка около един метър и висока около 80 см.
с гуми от мотоциклет и с поставена седалка от автомобил. Поводите държал
свидетеля Б.Г. и с тяхна помощ управлявал двуколката, а брат му П.Г. бил на
седалката вляво от него. Двуколката се движила в бавно темпо в дясната част на
платното за движение, което било с широчина, позволяваща разминаването на
автомобили. Подсъдимият, виждайки пострадалите, няколко пъти натиснал рязко
спирачки. След което ги настигнал, намалил скоростта и през прозореца на
автомобила ги напсувал, като ги попитал и
там ли се кара. Опитал с автомобила да ги изтласка към края на платното - към
канавката, след което продължил пътя си към с. С*******. Там качил свидетелката
Т.В. и заедно с нея поел по обратния за
кв. С******на гр.К******. В село С******* близо до къщата на кмета на селото –
свидетеля Н.Н., срещу управлявания от подсъдимия автомобил се задала двуколката
с пострадалите Ганеви в нея. Ганеви видели в него свидетеля Т.В. и се досетили,
че подсъдимият, който до този момент им бил напълно непознат, вероятно й е зет.
Те спрели друколката, а подсъдимият спрял автомобила. П.Г. слязъл и отишъл до
автомобила, до шофьорската врата. Там попитал Д. познава ли го и предизвикал ли
го е с нещо, за да го псува. В този момент подсъдимият отново го напсувал, взел
стоманен прът с дължина около 70 см. и и
диаметър около 2 см., който бил в купето на автомобила, отворил вратата и
излязъл, като с излизането замахнал и с пръта ударил пострадалия П.Г. в лявата
теменна част на главата. По този начин му причинил в тази област
разкъсно-контузна рана с дължина около 7 см. Вследствие удара П.Г. паднал на
земята и извикал към брат си. Виждайки ставащото Б.Г. подал поводите на коня на
намиращия се в близост свидетел Х.Д., който наблюдавал инцидента от 2-3 метра и
се спуснал към подсъдимия, за да помогне на брат си и да предотврати нанасянето
на други удари. Опитал да вземе металния прът от подсъдимия, но не успял, тъй
като подсъдимият замахнал към него и с желязото го ударил през ръцете. Б.Г. отново опитал да вземе
металния прът от Д., като го хванал и започнал да го дърпа към себе си. Между
двамата се завързала борба за металното парче желязо, като ту Д. го изпускал, а
Б.Г. с него му нанасял удари, ту Д. успявал да го издърпа и с него удрял Б.Г.. Вследствие ударите от страна на подсъдимия с
металния прът на Б****** Г. били причинени овално кръвонасядане в дясната
половина на гръдния кош с размери 6/3 см., ивичесто кръвонасядане по дясната
мишница с размер 19/3 см, по дясната длан – оток с размер 4/3см и на лявата
предмишница кръвонасядане с размери 4/2см. При борбата и на подсъдимия били
нанесени наранявания. Свидетелят Я.А., който бил в близост опитал да разтърве подсъдимия и Б.Г., но тъй
като четиригодишното му дете, което било с него се разплакало, се отдръпнал. Свидетелката
Т.В. правила опити да защити подсъдимия и също понесла няколко удара. Двамата
пострадали успели да повалят Д. на земята и му взели металния прът, а В. се
насочила към дома на кмета на селото, влязла в двора и помолила свидетелката Т.Н.,
съпруга на кмета Н.Н. да го извика, като й казала, че зет й е пребит. Н. и
съпругата му, както и майката на Н., свидетелката К.Н. излезли на улицата, където
видели подсъдимия, седнал на пейка до пътната им врата. По главата му
забелязали кръв. До него била Т.В.. Освен тях на улицата не забелязали други
хора. На около 3-4 м. на платното за движение бил автомобила, управляван
по-рано от подсъдимия. Свидетелят В. обяснила, че са били бити от пострадалите Б.
и П. Г*****. Т.Н. влязла в дома си, за да изнесе телефона на съпруга си с цел сигнализиране
на полицията , а К.Н. – да изнесе вода на подсъдимия. След излизането на Н.
отново на улицата, двамата със съпруга й видели, че от източна посока към тях
идват двамата пострадали с още двама- трима души. Насочили се към тях, за да се
предотвратят по-нататъшни конфликти. Като ги приближили видели, че П.Г. носи в
ръце метален прът, а едната страна на лицето му е обляна в кръв. Пострадалите
разказали на Н., че докато се прибирали с двуколката по-рано, подсъдимият карал
след тях, ударил рязко спирачки, напсувал ги и ги заплашил. При срещата им
по-късно на въпроса на П.Г. за причината да ги псува извадил металния прът и го
ударил в главата. При случващото се слязъл Б.Г., притеснен подсъдимият да не
убие брат му, при което при възникналото телесно съприкосновение успели да
вземат желязото от Д.. След разказа за случилото се, П.Г. седнал на земята, тъй като му прилошало. Б. Ганел
предал пръта на кмета, който по-късно същия ден го предал на органите на реда,
за което бил съставен протокол да доброволно предаване. Свидетелят Н.Н.
сигнализирал полицията, а пострадалите потърсили автомобил, с който П.Г. да
бъде откаран до Спешна помощ.
Междувременно откъм ромската махала на селото се задала група от около
20-30 души. Притеснен от ситуацията Н. казал на подсъдимия и В. да влязат в
дома му, а след като влезли, съпругата му заключила пътната врата отвътре. От
своя страна Н. застанал на улицата пред вратата с цел да удържи идващата тълпа.
Към него се присъединил пострадалият Б.Г.. Докато двамата правили опити да
успокоят идващите хора, започнали да прииждат още, докато в един момент тълпата
станала многобройна. С помощта на Б.Г., Н. успявал да попречи на разгневената
тълпа да нахлуе в дома му. Въпреки усилията им, неустановени лица счупили
стъкла на автомобила, управляван от подсъдимия, както и част от керемидите на
пътната врата на кмета, парчета от които падали върху свидетелката В., която
била непосредствено до нея.
След обаждането в РУ
"Полиция" гр.Карлово на место пристигнали служители на реда и напрежението било овладяно.
Пострадалите посетили болницата в гр.Карлово, където раните им били
обработени, а след това били и освидетелствани. Това сторили и Д. и В..
За повредите по автомобила било образувано досъдебно производство №
1019/2011г. на РУ "Полиция" гр.Карлово, по чл. 216, ал.1 от НК, срещу
неизвестен извършител. С постановление на Районна прокуратура гр.Карлово от
30.08.2011г. наказателното производство било спряно срещу неизвестен
извършител.
За причинените им телесни увреждания, Т.В. и Г.Д., подали жалби в РУ
"Полиция" гр. Карлово. След извършена проверка, Районна прокуратура
гр.Карлово се произнесла с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
В резултат на нанесения побой на П.Г. било причинено разкъсно-контузна рана
с дължина около 7 см. в лявата теменна област на главата и оток. Наложила се хирургична обработка - зашиването й с пет
хирургични шева. Оздравителният период продължил около две седмици, като в
началния период болката била силна, а постепенно отшумяла. На Б.Г. било
причинено овално кръвонасядане в дясната половина на гръдния кош с размери 6/3
см., ивичесто кръвонасядане по дясната мишница с размер 19/3 см, по дясната
длан – оток с размер 4/3см и на лявата предмишница кръвонасядане с размери
4/2см. Оздравителният период бил до две седмици, като първите дни болката била
силна, а след това отшумяла.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на събраните по делото
доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на деянието,
механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
На първо място следва да се коментират обясненията на подсъдимия, като при
преценката им съдът съобразява тяхната двуяка природа – доказателствено
средство и израз правото на защита на подсъдимия. Съдът ползва обясненията на подсъдимия
относно времето и мястото на осъществяването на деянието, както и повода за
посещението му в с. С*******, доколкото съответстват на останалите събрани по
делото доказателства. Относно развоя на събитията на инкриминираната дата версията
му е следната: Пътувайки към с. С******* забелязал двуколка, теглена от кон, в
която били пострадалите. Тъй като нямал клаксон, няколко пъти натиснал спирачки,
за да оповести присъствието си на пътя на возещите се в двуколката, тъй като тя
се движила по средата на платното за движение. Двуколката отбила в дясно и при
изравняването с нея попитал пострадалите там ли се кара, след което продължил
пътя си. След като взел тъща си от дома й по обратния път се засякал отново с
двуколката до къщата на кмета на селото. Пострадалият П.Г. се хвърлил срещу
движещия се автомобил, управляван от подсъдимия и легнал на предния му капак. При
това положения подсъдимият спрял. П.Г. започнал да го псува и да дърпа вратата
на автомобила. Слязла тъщата му и се насочила към П.Г.. Последният успял да го
издърпа навън. През това време Б.Г. бил до каруцата, на 2-3 метра от тях.
Веднага след издърпването от автомобила, П.Г. с железен прът, който носел в
ръце посегнал към него, като подсъдимият с ръка отбил удара. След това издърпал
желязото, като при самоотбраната било възможно и той да му бил нанесъл удари. Ударил
П.. През това време дошъл трети човек, дошъл и пострадалия Б.Г.. Третият човек
му се хвърлил на гърба, взели му желязото и го повалили тримата на земята. Били
го и тримата до идването на кмета на селото. П.Г. го удрял с желязото, а брат
му го държал. Т.В. била легнала върху него, за да го пази от ударите. Той
самият не им нанасял удари. При идването на кмета боят престанал. Като видели
кмета, тримата нападатели избягали. В този момент дошли и други хора. Започнали
да чупят колата. Казал им да престанат, но продължили. Докато чупели колата,
той бил на пейката. На улицата излезли жената и майката на кмета. Жената на
кмета изнесла вода, за да му измие кръвта, а през това време кмета се опитвал
да преустанови повреждането на автомобила. Дошло четвърто лице с кол. От
увреждащите автомобила видял само пострадалите и братовчед им. След това влязъл в дома на кмета, а отвън
продължавали ударите по автомобила. Поради противоречия между обясненията на
подсъдимия, депозирани пред съда и тези от досъдебното производство, както и
позоваване от подсъдимия на липсата на спомен, са прочетени обясненията му,
дадени в досъдебната фаза пред защитник относно обстоятелството кое е лицето,
издърпало го от автомобила, както и относно лицата и начина на нанесения му
побой. При така приобщените обеснения е посочил, че от автомобила е бил свален
не от само пострадалия П.Г., а от двамата братя. След появата на третото лице
са го бутнали на земята и започнали да го бият, като го ритали, удряли с юмруци
и желязото, където успеят. П.Г. го удрял с желязото по главата и ръцете. Б.Г.
го удрял с юмрук в носа. П.Г. го ударил с желязото и по краката.
Така изложената позиция от подсъдимия съдът счита за проявление правото му
на защита, доколкото не съответства на събрания по делото доказателствени
материал, а и е изпълнена с вътрешни противоречия. Съдът не кредитира
обясненията му в частта им, в която отрича при първоначалната му среща с
пострадалите да ги е псувал и обиждал, доколкото в тази им част се опровергава
от показанията на двамата пострадали. Независимо, че същите се явяват страна в
процеса, съдът не счита показанията им за повлияни от това им качество, а ги
възприема като последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
добросъвестно депозирани. Същите са и логични, тай като дават обяснение и за
последвалото развитие на инцидента по-късно. Напълно неправдоподобна е тезата
на подсъдимия за негово добронамерено поведение на пътя към пострадалите, тъй
като при наличие на такова не би имало каквато и да било нужда по-късно да се
изясняват. В подклепа изложеното от пострадалите са показанията на свидетеля Х.Н.,
който заявява, че П.Г. при втората им среща се е отправил към подсъдимия с
въпроса защо го е напсувал, което води до извода, че Г. действително е търсел
обяснение от подсъдимия относно причината за грубото му отношение на пътя. На
следващо място обясненията на Д. в тази им част се явяват и изолирани,
неподкрепени от други доказателства, събрани по делото. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия относно причината при втората му среща с Г******до
спре управлявания от него автомобил. Сочената като такава от него, а именно
пострадалият П.Г. се хвърлил и легнал върпу предния капак на движещото се МПС
съдът счита за неправдоподобна. От една страна при съприкосновение между
движещо се МПС и човек неминуемо биха се получили някакви увреждания, а такива,
освен по главата, по тялото на пострадалия П.Г. не са констатирани. От друга
страна обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават от показанията
на свидетелите Ганеви и Х.Н., които безпротиворечиво установяват, че двете
превозни средства са спрели, след което пострадалия П.Г. се е отравил към
автомобила, в който е бил подсъдимия. В подкрепа тезата на подсъдимия са показанията
на свидетеля Т.В., които съдът не кредитира, тъй като се опровергават от коментираните
от съда доказателства, а и тази версия, както се каза се възприема от съда за
неправдоподобна. Свидетелят В. не може да счете за обективен и незаинтересован
свидетел. Същата макар и да няма родствена връзка с подсъдимия, е майка на
жената, с която той живее на съпружески начала, поради което и показанията й не
се възприемат от съда като неповлияни от заинтересованост от изхода на делото. Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия за начина на слизане от автомобила и
нанасяне на ударите. В тази част те са противоречиви. При депозирането им в
съдебно заседание заявява, че е бил издърпан от автомобила от П.Г., който преди
това го напсувал, като незабавно след като го издърпал, опитал да го удари с
метален кол, който носел в ръка и който удар самият той отбил с ръка. Едва след
това пристигнали брат му и трето лице. В обясненията от досъдебното
производство сочи, че двамата пострадали са били до автомобила, като Б.Г. е
дърпал вратата на автомобила, след което двамата пострадали са правили опити да
го свалят от него, като в крайна сметка успял П.Г.. След прочитане на
обясненията му в съдебно заседание е заявил, че двамата братя са го издърпали
от автомобила. Обясненията на подсъдимия в частта относно нанасянето на ударите
са и вътрешно противоречиви. Първоначално твърди, че П.Г. е посегнал с желязото
към него, а той самият отбил удара с ръка, след което изразява вероятност да му
е нанесъл удар при самоотбрана. Последвало повалянето му на земята от двамата
пострадали и свидетеля А., които му нанесли побой. След това посочва, че
желязото е било измъкнато от ръцете му преди да удари П.Г., след което отново
променя позицията си към първоначалната. Предвид посочената промяна на версията
му в различните фази от процеса и вътрешното им противоречие, съдът не
кредитира обясненията му, като приема същите за пряк израз правото му на
защита. На следващо място в тази им част се опровергават от показанията на
двамата пострадали, на свидетеля Д. и на свидетеля Я.А., които безпротиворечиво
установяват наличието на металното парче желязо именно у подсъдимия,
безпричинния удар с него по главата на подстрадалия П.Г., както и ударите с
него по Б.Г.. Съдът приема изцяло като защитни и израз на желание за умаловажавне
на собственото му поведение, обясненията му в частта им, в която сочи, че
пострадалите и А. са взели участие при повреждането на автомобила. Същите се
подкрепят от показанията на свидетеля В. по обясними причини, но са
опровергавани от свидетеля Н., чиито
показания съдът възприема като обективни и незаинтересовани, неповлияни от
качество на страна в процеса или роднински връзки. От същите се установява, че
към коментирания момент П.Г. е бил откаран на лекар, а Б.Г. не само, че не е
участвал в рушенето, а е съдействал активно на кмета за успокояване на
разгневената тълпа.
Предвид обстоятелството, че свидетелите П. и Б. Ганеви са заинтересовани от
изхода на делото, по което са страни, показанията им следва да бъдат подложени
на внимателен анализ. Същите безпротиворечиво съобщават фактите, основани на
преките им възприятия. От показанията им се установява поведението на
подсъдимия, непознат за тях до този момент, по пътя към с. Соколица спрямо тях
с отправяне на обиди и ругатни. Установява се и при опита на пострадалия П.Г. да
разбере причината за отношението му, нанасянето на удара с металния прът първо
по него в областта на темето, а при опита на Б.Г. да му отнеме пръта,
нанасянето на удари с него и по ръцете на последния, както и последвалите му
опити да отнеме оръжието, при което последвала размяна на удари между него и подсъдимия. Показанията им са в
съответствие с показанията на свидетелите Х.Н. и Я.А., както и на М.М.. Макар и
показанията на последния да не са детайлни, от същите се извлича наличието на
телесно съпрекосновение между Б.Г. и подсъдимия, като по същото време другият
пострадал е бил на земята. В подкрепа на заявеното от пострадалите са и производните
показания на свидетел Н.Н., на когото още при първата им среща на
инкриминираната дата са разказали обстоятелствата преди и по време на побоя,
които поддържат и остават непроменени във всички фази на процеса. Съдът
кредитира показанията на пострадалите и в останалата им част, тъй като са
съответни на показанията на останалите кредитирани от съда доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Н., Т.Н., К.Н., Х.Н. и Ч.К..
Същите са основани на техни преки възприятия, съответстват на останалите
кредитирани от съда доказателства и съдът ги приема като добросъвестно
депозирани. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я.А. само в частта им,
в която сочи да е наблюдавал побоя от разстояние и отрича да се е приближавал
до пострадалите и подсъдимия. В тази им част са отречени от показанията на пострадалите
и Х.Н., които относно този факт са непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира. Свидетелят Х.Х. не излага факти, основани на негови преки
впечатления относно главния факт. Съдът не ползва показанията на свидетеля Т.В.
само в частта им, касая възникването и развитието на инцидента между подсъдимия
и пострадалите пред дома на свидетеля Н. и последвалото развитие до идването на
полицията. Същите са депозирани изцяло в подкрепа версията на подсъдимия, но са
отречени от останалите кредитирани свидетелски показания. Същата обаче както се
каза по-горе не може да счете за обективен и незаинтересован свидетел,
доколкото е майка на жената, с която подсъдимият живее на съпружески начала.
Съставомерният резултат на престъплението се установява от изготвените и
приети по делото заключения на съдебно- медицинските експертизи. От
заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза относно
нанесени травматични увреждания на Б.Б.Г. се установява, че при инцидента на
13.07.2011г. същият е получил кръвонасядания по гръдния кош и горните крайници:
овално кръвонасядане в дясната половина на гръдния кош с размери 6/3 см.,
ивичесто кръвонасядане по дясната мишница с размер 19/3 см, по дясната длан –
оток с размер 4/3см и на лявата предмишница кръвонасядане с размери 4/2см.
Описаните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и отговарят да са получени от удар с метална
шпилка. Според вещото лице уврежданията по крайниците отговарят да са нанесени
при опит на пострадалия да се предпази от удари. Причинено е страдание без
разстройство на здравето.
От заключението на назначената и изготвена съдебно- медицинска експертиза
относно нанесени травматични увреждания
на П.Б.Г. се установява, че при инцидента на 13.07.2011г. същият е получил
разкъсно-контузна рана и оток на главата. Описаното увреждане е причинено от
действието на твърд тъп предмет и
отговаря да е получено от удар с метална шпилка. Причинено е
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В съдебно
заседание вещото лице след преглед на пострадалия уточнява, че нараняването е в
лявата теменна, а не в тилната част на главата на П.Г..
Съдът ползва заключенията на вещото
лице д-р Е.Б., изготвило съдебно- медицинските експертизи по делото като пълни,
обосновани и изготвени с необходимите професионални знания и опит, предявеното
на основание чл. 284 от НПК веществено доказателство 1 брой стоманен прът с
дължина около 70 см и диаметър около 2 см кафяво- ръждива на цвят, както и приетите по делото писмени доказателства – медицинско
свидетелство № 99/14.07.2011г., издадено от д-р В****, медицинско свидетелство
№ ** издадено от д-р В****, два броя фиш за спешна медицинска помощ от
13.07.2011г., характеристични справки на пострадалите и подсъдимия, справка,
изготвена от адм. Секретар на Районна прокуратура- Карлово, постановление за
спиране на наказателното производство по дознание № 494/2011г. на РП- Карлово,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.08.2011г.,
медицинско свидетелство № 102/14.07.2011г., издадено от д- р Вичев, Медицинско свидетелство № *****г.,
издадено от д-р В****, протокол за доброволно предаване от 13.07.2011г., и
справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини.
При така установената от фактическа страна обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Г.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл.
3-то и т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 и ал. 2 от НК- на 13.07.2011г. в с.
Соколица, обл. Пловдивска е причинил лека телесна повреда на повече от едно
лице, а именно: на П.Б.Г., ЕГН- **********,***, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана и оток на главата, което е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК и на Б.Б.Г., ЕГН- **********,***, изразяваща се в кръвонасядания
по гръдния кош и горните крайници, което е причинило страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият е осъществил, като е
нанесъл удар с металния прът по главата в областта на темето на пострадалия П.Г.
и по ръцете и гръдния кош на пострадалия Б.Г.. В причинна връзка с тези
действия е настъпил съставомерният резултат – лека телесна повреда,
представляваща разстройство на здравето на пострадалия П.Г., извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в в разкъсно-контузна рана и оток на
главата по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК и лека телесна повреда на пострадалия
Б.Г., представляваща страдание, без разстройство на здравето, изразяваща се в
кръвонасядания по гръдния кош и горните крайници по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК.
Налице е квалифициращия признак по т. 4 предл. 3-то на чл. 131 ал. 1 от НК,
тъй като подсъдимият е причинил телесна повреда на повече от едно лице – на две
лица пострадалите П.Г. и Б.Г..
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че липсва
квалифициращия признак хулигански подбуди по т. 12 на чл. 131 ал. 1 от НК.
Действително наличието на някакви отношения между подсъдимия и пострадалия
изключват хулиганските подбуди за причиняването на телесна повреда, но само
когато тези отношения са мотивирали подсъдимият да извърши деянието. По делото
се събраха категорични доказателства, че пострадалите и подсъдимия не са се
познавали и между тях не е имало нито лични, нито други конфликти. Пострадалите
по никакъв начин не са предизвикали подсъдимия и не са станали причина за
неговите действия. Нещо повече, в конкретния случай, същият без повод още по
пътя към с. Соколица, ги е обидил и напсувал. На опита на пострадалия П.Г. да разбере
причината за това му поведение отново е последвала оскърбителна реплика и удар,
а на опита на Б.Г. да прекрати нападението и нанасянето на други удари на брат
си- удари с металния прът. Самите пострадали са били изненадани от действията
му, именно защото не са проявили отношение към него, което да даде повод за нападението.
Затова съдът счита, че е налице квалифициращия белег, елемент от субективната
страна на деянието – хулигански подбуди. Чрез поведението си подсъдимият не е
изразил отношение на оскърбление, обида или друго чувство, провокирано от
пострадалите, а е демонстрирал явното си неуважение към човешката личност,
телесната неприкосновеност, общественото спокойствие и ред. Израз на това са и
отправените обиди и ругатни. Всичко това е израз на отсъствието на уважение от
страна на подсъдимия към обществените норми и правила, неприкосновеността на човешната
личност и неприкосновеност и спокойствие на гражданите. С тези си действия
подсъдимият е нарушил не само телесната неприкосновеност на пострадалите, но и
обществения ред и спокойствие. Извършеното от него е на обществено място, пред
други граждани, сред които и дете. Били са обезпокоени живущите наблизо, на които
е нарушен нормалния ритъм на живот.
Деянието му е предизвикало отзвук и у други граждани и се е стигнало до
положение на безредици, овладени окончателно едва след пристигането на
полицията. Съдът счита за неоснователно и възражението, че подсъдимият е
действал при неизбежна отбрата. По делото безспорно се установи, че не пострадалите,
а подсъдимият е започнал нападението. В случая при такава е действал
пострадалият Б.Г., който е предприел защитните действия при нападението от
страна на подсъдимия над брат му – пострадалия П.Г..
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина пряк умисъл –
съзнавал е че нанася удари на пострадалите, които са от естеството да причинят
престъпния резултат, предвиждал е този резултат и го е целял. Съзнавал е и, че
с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие и се е отнасял
безразлично към това.
Поради изложеното, съдът намери, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл. 3-то и т. 12 във вр. с
чл. 130 ал. 1 и ал. 2 от НК.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени всички
критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното от него престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или в случая не се касае
за тежко умишлено престъпление. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие
трудовата му ангажираност - същият, макар и без трудов договор полага труд,
обстоятелството, че е семейноангажиран, макар и без брак и полага грижи за малолетното си дете, както и
че на него също са причинени увреждания. Съдът счете, че те не се явяват
многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително
такова, за да обосновава приложението на чл. 55, затова прие искането на
защитата в този смисъл за неоснователно. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства при индивидуализация на наказанието съдът прие съдебното минало
на подсъдимия, който е осъждан вкл. и за престъпления против личността, което
го очертава като личност с по-висока степен на обществена опасност. Съобрази
обаче и изминалия значителен период от осъжданията. Като отегчаващо
обстоятелство съдът прецени и използването на метален прът при причинаване на
уврежданията. Затова съдът наложи на подсъдимия наказание при превес на
смекчаващи обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива, а именно десет
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови
подсъдимия Г.Д.Д. да изтърпи така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца в затворническо заведение – затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Така определеното наказание като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най– добре би изпълнило
целите, посочени в разпоредбата на чл.
36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са ниската правна култура на
подсъдимия, незачитане на личността и в частност телесната й неприкосновеност,
неспазването на установения в държавата правов ред.
Предявените от пострадалите П.Г. и Б.Г. граждански искове за причинените на
всеки от тях от престъплението неимуществени вреди в размер на 2500 лв. от
Панайт Г. и 2000 лв. – от Б.Г. намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление, всеки от пострадалите е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявените
граждански искове от всеки от тях са основателни, но завишени по размер. Досежно размера, според разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД , същият следва да се определя по справедливост. В резултат на извършеното
от подсъдимия посегателство на пострадалия П.Г. е причинено едно травматично
увреждание, което обаче е в областта на жизненоважен орган- главата. Наложило
се е и хирургична обработка чрез зашиване. Търпените от него болки са били през
един непродължителен период около две седмици, като в началото – силни, а в
края отшумяват. Поради тези съображения съдът прие, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на 900
лева, като над този размер се явява завишен, поради което за разликата
над 900 лева до пълния предявен размер от 2500 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Затова съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец П.Г. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК. Присъди и
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 13.07.2011г. до окончателното плащане. На
пострадалия Б.Г. в резултат на посегателството от страна на подсъдимия са
причинени повече от едно травматични увреждания, които не са по жизненоважни
органи, а в областта на гърдите и ръцете. Болката е била през непродължителен
период от време – до две седмици, като в първите дни – силна, а постепенно е
отшумяла. Съдът счете, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от пострадалия Б.Г. в резултат на деянието по чл. 130 ал. 2 от НК е
700 лв., като над този размер се явява завишен, поради което за разликата над
700 лева до пълния предявен размер от 2000 лева искът се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Съдът присъди и законна лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 13.07.2011г. до окончателното й изплащане.
Съдът постанови вещественото доказателство- 1 брой стоманен прът с дължина
около 70 см и диаметър около 2 см кафяво- ръждива на цвят след влизането на
присъдата в законна сила да бъде унищожено като вещ без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в
размер на 215.00 лв., както и сумата от 100лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.