№ 599
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Интейк“ ЕООД срещу Решение № 261351
от 23.11.2020г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на ВРС, 43-ви състав, с което на основание
чл. 403, ал. 1 от ГПК въззивникът е осъден да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 78.79 лв., представляваща обезщетение за понесени от ищеца
имуществени вреди под формата на пропусната законна лихва за периода 29.10.2019г. до
18.12.2019г. върху вземане на ищеца в размер на сумата от 5561.64 лв. от „Енерго-Про
Продажби“ АД по изп.д. № 20197180400635 по описа на ЧСИ Станимира Данова, върху
което вземане е наложен запор като обезпечителна мярка, допусната в производство по
обезпечаване на бъдещ иск, предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и
„КНМ Груп“ ЕООД с Определение от 24.10.2019г. по ч.гр.д. № 17395/2019г. по описа на
ВРС, отменено с Определение от 18.12.2019г. по в.ч.т.д. № 1931/2019г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи, че хипотезата на
обезщетяване по реда на чл. 403 от ГПК не е неприложима при процесуална
незаконосъобразност на допуснатото обезпечение на иска, установена по повод
инстанционен контрол на определението по допускане на обезпечението. Вложената в тази
разпоредба идея на законодателя е възможност за репариране на вреди едва при разрешаване
на материалноправния спор между страните по същество, предмет на обезпечения бъдещ
иск. Едва в това производство се дава отговор на въпроса дали твърденията на молителя в
1
обезпечителното производство са верни или не. Нелогично е предявеният от въззивника
обезпечен бъдещ иск да е уважен, като е признато, че именно той е носител на вземането и в
същото време да отговаря за вреди при отхвърляне, непредявяване или прекратяване на
делото по предявения бъдещ обезпечен иск. Хипотезите, при които може да се предяви иск
за обезщетяване на вреди са изчерпателно изброени в чл. 403 от ГПК. Извън тези хипотези,
увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с
права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато в случая не се твърди.
Понастоящем е висящ спора, предмет на бъдещия иск, по който допуснатото обезпечение е
отменено по гр.д. № 18318/2019г. по описа на ВРС, 47 състав. Ето защо дори и да се приеме,
че съществува вземане за обезщетение, то това вземане не е изискуемо до окончателното
разрешаване на материалноправния спор, поради което искът е неоснователен. По делото не
са доказани и твърдяните вреди – че ищецът е носител на запорираното вземане, съответно
заинтересовано по смисъла на чл. 403 от ГПК лице, нито са ангажирани доказателства
досежно заявения размер на същите. Вземането за законна лихва от друга страна винаги
следва съществуващ главен паричен дълг, то е акцесорно и като такова не може да
съществува самостоятелно извън главното парично задължение. Отправил искане поради
всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което искът като неоснователен да се отхвърли.
В отговор на жалбата „Пи Маркет“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага други,
обосноваващи приложимост на хипотезата на отмяна на обезпечението при инстанционна
проверка при търсене на обезщетение по реда на чл. 403 от ГПК, както и за установено по
делото качество на носител на вземането, предмет на наложения запор – с представен
изпълнителен лист по изп.д. № 635/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова. Поддържа
също, че вредата в хипотезата на чл. 403 от ГПК съгласно съдебната практика е съизмерима
като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари
за периода, като пряка и непосредствена последица от същото обезпечение, като ищецът е
освободен да доказва размера й. Отправил искане обжалваното решение като правилно да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Пи Маркет“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск за обезщетение с
правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да му заплати сумата от
78.79 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропусната
полза съизмерима със законната лихва за периода 29.10.2019г. до 18.12.2019г. върху парично
2
вземане в размер на 5561.64 лв., което ищецът има от „Енерго-Про Продажби“ АД, предмет
на принудително изпълнение по изп.д. № 20197180400635 по описа на ЧСИ Станимира
Данова,които вреди са понесени вследствие наложена по молба на ответника обезпечителна
мярка „запор“ по ч.гр.д. № 17395/2019г. по описа на ВРС, отменена в производство по
инстанционен контрол на определението по допускане на обезпечение с определение на
ВОС по ч.в.т.д. № 1931/2019г. по описа на ВОС.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: с
определение от 24.10.2019г. постановено по ч.гр.д. № 17395/2019г. по молба на ответника е
допуснато обезпечение на бъдещи искове на молителя, посредством налагане на запор
върху вземане на ищеца от „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 5561.64 лв., предмет на
изп.д. № 20197180400635 по описа на ЧСИ Станимира Данова, при внасяне на гаранция в
размер на 556.16 лв. Въз основа на издадена обезпечителна заповед ответникът инициирал
изп.д. № 201989504002526 по описа на ЧСИ Людмил Станев, по което е наложен
допуснатия запор, като запорното съобщение е получено от ищеца на 29.10.2019г. По частна
жалба на ищеца е образувано в.ч.т.д. № 1931/2019г.1931/2019г. по описа на ВОС, по което с
определение от 18.12.2019г. е отменено определението на ВРС, с което е допуснато
обезпечение на бъдещия иск, като молбата на „Интейк“ ЕООД е оставена без уважение.
Сумата, предмет на запора е била налична по сметка на ЧСИ Станимира Данова, като
ищецът е бил лишен от възможност реално да я събере и удовлетвори вземането си. От
допуснатото обезпечение поради това, отменено впоследствие е понесъл вреди под формата
на пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва върху запорираното му вземане за
времето от налагане на запора до отмяната му. Изложил е съображения, че хипотезата
отмяна на обезпечението от въззивния съд дори и изрично да не е уредена в чл. 403, ал. 1 от
ГПК, то и при нея вреди могат да настъпят за ответника. Молителят носи риска за тези
вреди, доколкото е инициирал обезпечително производство, по което е допуснато
процесуално незаконосъобразно обезпечение. Отправил искане поради изложеното за
положително произнасяне по предявения иск.
В отговор на исковата молба, „Интейк“ ЕООД признало твърденията за допуснато по
негово искане обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу ищеца; за наложен запор на
вземане на ищеца; както и за последваща отмяна на определението, с което е допуснато
обезпечението. Навел съображения, че в хипотеза на чл. 403, ал. 1 от ГПК ответникът може
да претендира обезщетение за вреди от наложено обезпечение в три изчерпателно изброени
от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен; ако не бъде предявен или
ако исковото производство бъде прекратено. Т.е. и трите хипотези предполагат решаване на
материалноправния спор между страните по същество. Извън тези хипотези, увреденият от
обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права, каквато
не е налице при добросъвестно упражняване на процесуални права. В случая обезпечението
е отменено поради допусната неподходяща обезпечителна мярка. Правото на обезщетение
по реда на чл. 403 от ГПК е обусловено от резултата на производството по обезпечения иск,
а не от резултата в обезпечителното производство. Бъдещият иск, за който е допуснато
3
отмененото обезпечение е предмет на висящ спор между страните по гр.д. № 18318/2019г.
по описа на ВРС. Оспорил на следващо място съществуването на вземането с довод за
прехвърляне на същото от „КНМ Груп“ ИООД на ответника с договор за цесия от
23.10.2014г.; характера на твърдяните вреди; факта на реално понасяне на вреди и техния
размер. Отправил искане по същество за отхвърляне на предявения иск с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото по фактите, установени и с писмени доказателства, че с
определение по ч.гр.д. № 17395/2019г. по описа на ВРС на основание чл. 390 вр. чл. 391, ал.
2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД
за приемане за установено в отношенията между страните, че „Интейк“ ЕООД е носител на
вземане в размер на 5561.64 лв. – платена без основание стойност на коригирана ел. енергия
по фактура № **********/14.09.2009г., на основание договор за цесия от 23.10.2014г., с
цедент „КНМ Груп“ ЕООД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 11.12.2018г. по
гр.д. № 12813/2014г. по описа на ВРС в полза на цедента, посредством налагане на
обезпечителна мярка запор върху вземане на „Пи Маркет“ ЕООД от „Енерго Про
Продажби“ АД в размер на 5561.64 лв., след представяне на парична гаранция в размер на
556.16 лв.
С Определение по в.ч.т.д. № 1931/2019г. по описа на ВОС, по частна жалба на „КНМ
Груп“ ЕООД и на „Пи Маркет“ ЕООД определението на ВРС по допускане на
обезпечението е отменено, като е оставена без уважение молбата на „Интейк“ ЕООД за
допускане обезпечение на бъдещия му иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е
обезсилена и издадената на молителя обезпечителна заповед.
Съгласно Удостоверение от 12.05.2020г. издадено от ЧСИ Станимира Данова по
изп.д. № 20197180400635, последното е образувано на 08.10.2019г. по молба на „Пи
Маркет“ ЕООД, като частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД по реда на чл. 429, ал. 1
от ГПК въз основа на изпълнителен лист № 9697/11.12.2018г. по гр.д. № 12813/2014г. по
описа на ВРС, с който длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е осъден да заплати на „КНМ
Груп“ ЕООД сумата от 5561.64 лв., ведно със законна лихва от 15.10.2014г. до окончателно
плащане и сумите от 822.47 лв. и 1131.24 лв. На 23.10.2019г. по делото е постъпила сумата
от 9956.63 лв. от „Експресбанк“ АД, в качеството му на трето задължено лице, а на
06.12.2019г. е постъпила сумата от 60.08 лв. На 28.10.2019г. е постъпило запорно съобщение
от ЧСИ Людмил Станев по изп.д. № 20198950402526, с което е наложен запор на
вземанията на „Пи Маркет“ ЕООД, като се забранява предаването на сумите до размера от
5561.64 лв. Наложеният запор от ЧСИ Людмил Станев е вдигнат на 17.01.2020г. На
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК на 20.01.2020г. с постановление изп.д. 20197180400635 е
4
приключено.
При тези факти в обжалваното решение ВРС приел, че по реда на чл. 403, ал. 1 от
ГПК се обезщетяват вреди, причинени на ответника от незаконосъобразно обезпечение.
Дали допуснатото обезпечение ще се отмени при отхвърляне на иска, който то обезпечава
или след преценка на въззивната инстанция за липса на предпоставки за допускане на
обезпечението от първоинстанционния съд, какъвто е процесният случай е без значение,
доколкото крайният резултат е един и същ – допуснатото обезпечение е отменено, а по
време на действието му неправомерно е засегната имуществената сфера на ответника по
обезпечения иск, поради което ищецът следва да носене риска от неоснователната си
претенция. С извод за доказано съществуване на вземането на ищеца, както и за понесената
вреда под формата на законна лихва върху задържаната сума, приел за основателен
предявения иск, който уважил. Тези правни изводи съдебният състав на ВОС не споделя.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да
претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от
законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в
дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения
иск бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна
деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която
вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което
е допуснато обезпечението. Тя може да се търси в определения в чл. 403, ал. 2 от ГПК срок.
Включването на нови основания за претендиране на вреди в състава на чл. 403, ал. 1 от ГПК
чрез разширително тълкуване е недопустимо. Не е налице и основание за прилагане на
аналогия по чл. 46, ал. 2 от ЗНА. При аналогията няма правна норма, която да обхваща
пряко възникналия случай. При нея се издирва норма, която обхваща друг подобен
"аналогичен" случай и от тази норма се извлича по-общо правило, по-общ принцип, който
обхваща както уредения, така и подобния нему неуреден случай. Когато липсва и такава
норма издирват се общи принципи на цялата гражданска система и въз основа на тях се
постановява решение на неуредения изрично случай. Отмяната на определението по
обезпечението по повод инстанционен контрол не е уредена от специалната разпоредба на
чл. 403 от ГПК хипотеза, но разкрива възможност за осъществяване отговорността на дееца
за вреди от непозволено увреждане по общия ред на ЗЗД, за което обаче липсват наведени
фактически твърдения в исковата молба, съответно ангажирани доказателства, поради което
формираните правни изводи в обжалваното решение са при неправилно прилагане на
закона.
Хипотезата на чл. 403, ал. 2 от ГПК в случая не е налице.
В практиката на съдилищата се приема, че извън хипотезите на чл. 403 от ГПК не
5
може да се ангажира отговорността на молителя по чл. 390 от ГПК, дори ако впоследствие
молбата или исковата претенция се окажат неоснователни. Единственото изключение, което
се допуска е в случаите, в които молителят в обезпечителното производство е предприел
съответните противоправни действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3 от ГПК /Решение
№ 59 от 04.05.2017г. по гр.д. № 2817/2016г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Следва да се има предвид, че конституционно право на всеки гражданин е да подава
молби, жалби, предложения до държавните органи и да търси защита, когато са нарушени
или застрашени негови права или законни интереси. Обезпечителното производство е
уредено в ГПК, допустимо производство на разположение на страните за защита на
застрашени или нарушени субективни права.
Превратното упражняване на субективните права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на
действията, чрез които злоупотребата с правото се извършва, увреденият може да иска
съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Обратно – добросъвестност е налице винаги, когато процесуалното право се
упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право, ако страната подава
молба по чл. 390 от ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право.
Без значение е дали предприетата защита е подходяща, адекватна, дали съществува или не в
действителност твърдяното субективно право, евентуално – дали грешката при преценка на
правото е извинителна или неизвинителна /Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д. №
1149/2009г. на ВКС, ІV ГО/. Защитата на ответника е по реда на обжалване на
определението по обезпечението по реда на чл. 396 от ГПК.
В заключение следва, че няма пречка ищецът да претендира вреди от допуснатото
обезпечение извън хипотезите на специалната отговорност и срока по чл. 403 от ГПК, но те
могат да се основават само на установена злоупотреба с права от страна на ответника при
обезпечаване на бъдещия иск. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди
следва от негова страна да се твърди, както и да е доказано, пълно и главно, противоправно
деяние по вина на молителя – деец, причинените от конкретното действие вреди и причинно
– следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Освен това,
за да се ангажира отговорността на ответника /молител по обезпечението/ за имуществени
вреди в резултат на злоупотреба с права, от субективна страна следва да се установи умисъл
като форма на вината. Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато
право във всеки конкретен случай е в тежест на ищеца в производството, по правилата на
чл. 154 от ГПК /Решение № 53 от 04.04.2018г. по гр.д. № 1913/2017г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Законът изисква посочените предпоставки за реализиране на отговорността да са налице
кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
В контекста на изложеното, съдебният състав съобрази, че в конкретния случай
6
исковата молба не е основана на твърдения за злоупотреба с права от ответника при
обезпечаване на бъдещ иск, когато едно лице предяви неоснователна молба за допускане на
обезпечение на бъдещ иск пред съд, то не може да носи деликтна отговорност по чл. 45 от
ЗЗД за причинените на другата страна вреди – пропуснати ползи, в резултат от упражненото
и признато от закона право. Във всички случаи искането за защитата на застрашени или
накърнени права представлява една правомерна дейност, а за да се породи отговорността за
обезщетяване на вреди, в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да се установи
злоумишлено, виновно и противоправно поведение на причинителя на вредата.
По делото не се твърди и не се установява – пълно и главно ответникът „Интейк“
ЕООД да е подал молба за обезпечаването на бъдещия си иск срещу „Пи Маркет“ ЕООД, по
която е наложен запор на банковите му сметки в периода 29.10.2019г. до 18.12.2019г.,
умишлено, с цел на ищеца да бъдат нанесени някакви имуществени вреди. Извод в тази
посока не може да се обоснове единствено от обстоятелството, че предявената претенция,
която е обезпечена, е била впоследствие отхвърлена при инстанционен контрол на
определението по обезпечението. Напротив, от доказателствата и твърденията на ответника
може да се приеме, че той е упражнил правото си с убеждението, че то съществува
/придобито вземане на основание договор за цесия от 23.10.2014г./. Както се посочи и по -
горе, не е налице злоупотреба с право само поради факта, че страната подава молба по чл.
390 от ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Ирелевантно
е дали предприетата защита е адекватна, дали твърдяното субективно право съществува или
не в действителност.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се установява, при условията на
пълно и главно доказване наличие на хипотезата на чл. 403 от ГПК, нито наличието на
противоправно, неправомерно действие от страна на ответника. Ето защо предявеният иск за
обезвреда е неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението на ВРС като неправилно следва да се отмени и се постанови друго в
обратния смисъл.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззвникът страна има
право на разноски. Доказаният размер на реализираните от страната съдебни разноски пред
въззивния съд, съгласно списък възлиза общо на 325 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, а разноските пред първата инстанция – в
размер на 300 лв. В този размер разноските по делото следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
7
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261351 от 23.11.2020г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на
ВРС, 43-ви състав, с което на основание чл. 403, ал. 1 от ГПК „Интейк“ ЕООД, ЕИК
********* е осъден да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 78.79 лв.,
представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под формата на
пропусната законна лихва за периода 29.10.2019г. до 18.12.2019г. върху вземане на ищеца в
размер на сумата от 5561.64 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД по изп.д. № 20197180400635
по описа на ЧСИ Станимира Данова, върху което вземане е наложен запор като
обезпечителна мярка, допусната в производство по обезпечаване на бъдещ иск, предявим от
„Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД с Определение от
24.10.2019г. по ч.гр.д. № 17395/2019г. по описа на ВРС, отменено с Определение от
18.12.2019г. по в.ч.т.д. № 1931/2019г. по описа на ВОС и са присъдени разноски И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 403, ал. 1 от ГПК предявения от „Пи Маркет“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 78.79 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
под формата на пропусната полза съизмерима със законната лихва за периода 29.10.2019г.
до 18.12.2019г. върху парично вземане в размер на 5561.64 лв., което ищецът има от
„Енерго-Про Продажби“ АД, предмет на принудително изпълнение по изп.д. №
20197180400635 по описа на ЧСИ Станимира Данова, които вреди са понесени вследствие
наложена по молба на ответника обезпечителна мярка „запор“ по ч.гр.д. № 17395/2019г. по
описа на ВРС, отменена в производство по инстанционен контрол на определението по
допускане на обезпечение с определение на ВОС по ч.в.т.д. № 1931/2019г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща
съдебни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 325 лева – разноски за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8