Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Велико Търново, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10048/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на „СЛЪНЧЕВ ДОМ ЗДРАВЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 15, срещу Решение № 484/24.11.2022г. по НАХД № 750/2022 г. на Районен съд-гр. В.
Търново, с което е потвърдено НП № НП-КД-1 от 29.04.2022г., издадено от
изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги. Според
касатора решението е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
не били съобразени фактическите и правни основания, които са подробно изложени
в жалбата пред първоинстанционния съд. По тези изложени в жалбата съображения
се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на такова по
съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба
– изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, чрез ***
С. Д. оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С Решение № 484/24.11.2022г. по НАХД № 750/2022 г. на Районен съд-гр. В.
Търново е потвърдено НП № НП-КД-1 от 29.04.2022 г., издадено от изпълнителния
директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на „СЛЪНЧЕВ ДОМ
ЗДРАВЕ“ ООД за извършено нарушение на чл. 31, ал.1 и ал. 2 от Закона за социалните
услуги /ЗСУ/ и на основание чл. 166 от
ЗСУ е наложена
имуществена санкция в размер на 7 000 лв.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че на
30.03.2022 г. комисия от Агенцията, определена със заповед № РД-18-226 от
29.03.2022 г. на изпълнителния директор, извършила проверка по сигнал в Дом за
стари хора, находящ се в общ. Велико Търново, с.
Дичин, ул. "Централна" №8, при която се установило, че дружество
„СЛЪНЧЕВ ДОМ ЗДРАВЕ“ ООД, предоставяло социалната услуга "резидентна грижа" по чл. 15, т. 8 от Закона за
социалните услуги за целевата група "възрастни хора в нетрудоспособна
възраст" по чл. 14, ал. 2, т. 6 от същия без издаден лиценз от
изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Съставен
е Акт за установяване на административно нарушение № АКД-1 от 31.03.2022 г.,
срещу който не са подавани възражения, и въз основа на АУАН е последвало
издаването на наказателното постановление, в което наказващият орган е
възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под
санкционната разпоредба на чл. 166 от ЗСУ, вр. чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, налагайки на дружеството "имуществена санкция" в
размер на 7 000 лева.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е изложил мотиви, че при издаването на АУАН
и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда безспорно се
установява, че в проверения дом за стари хора, стопанисван от
дружеството-жалбоподател са пребивавали 29 лица, в нетрудоспособна възраст по
смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗСУ, като видно от съдържанието на договорите
уреждащи условията за това, на същите е предоставяна т. нар. "резидентна грижа" по смисъла на чл. 15, т. 8 от ЗСУ,
която социална услуга е предоставяна от дружеството без издаден за това лиценз
от АКСУ. Въззивният съд е посочил, че предоставянето
на услугата, основаващо се на друг документ, издаден от предишния компетентен
орган в тази област, е ирелевантно в случая, тъй като ЗСУ обхваща и регулира
обществените отношения в областта на предоставянето и ползването на социални
услуги след влизане в сила на закона, като разпоредбата на § 38 от ПЗР от ЗСУ
регламентира задължението на лицата, които до влизането в сила на закона са
вписани в регистъра по отменения чл. 18, ал. 2 от Закона за социално
подпомагане, да се лицензират по реда на закона до 31 декември 2021 г., в
случаите, в които желаят да продължат дейността си по предоставяне на социални
услуги. От въззивната инстанция е изтъкнато, че доколкото
в случая е санкционирано ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
на неговата дейност в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да
се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на
дружеството, като в този смисъл са ирелевантни и
причините довели до допускане на нарушението, в това число и несвоевременното
приемане на Наредбата за социалните услуги, доколкото законовите разпоредби са
изключително точно и ясно формулирани в самия закон. Съдът е посочил, че в
случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е
формално и липсва изискване да са настъпили други вредни последици от него, а същото
с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде
преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Значителната по
размер санкция за това неправомерно поведение – имуществена санкция от 5000 до
7000 лева, говори за преценката на законодателя за високата степен на засягане
на защитените обществени отношения. На последно място съдът е приел, че
правилно е наложен максимален размер на имуществената санкция, независимо от
факта, че се касае за първо нарушение. В тази връзка съдът е посочил, че
максималният размер на имуществената санкция е съответен на тежестта на
нарушението, като следва да се вземат предвид вида на социалната услуга, а
именно резидентна грижа, която се предоставя
непрекъснато - 24 часа в денонощието и се отразява на всеки един аспект от
живота на потребителите на същата, както и броя на настанените в дома лица - 29
души. Касае се за значителен брой случаи, при които е налице драстично
нарушение на изискването за предоставяне на социални услуги единствено от
лицензирани доставчици, при това в продължителен период от време.
Касационната жалба е
неоснователна. При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата
инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен
анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия
касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е
направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не
обосновава неправилност на съдебния акт. Към тях единствено следва да се
добави, че съгласно § 31, ал. 2 от ПЗР на ЗСУ до приемането на Наредбата за
качеството на социалните услуги се прилагат критериите и стандартите за
социалните услуги, приети до влизането в сила на закона, т.е. неприемането на
въпросната наредба към датата на извършване на нарушението по никакъв начин не
е препятствало дружеството да получи лиценз за предоставяне на социални услуги
по реда на Глава десета от ЗСУ.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид
своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
80 лв. на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
484/24.11.2022г. по
НАХД № 750/2022 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ ДОМ ЗДРАВЕ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 15
да заплати на Агенция за качеството на социалните услуги-гр. София разноски по
делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.