РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101706 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „И0, против К. В. Т., ЕГН
**********.
Навежда се в молбата, че на 07.03.2020 г. ищецът, в качеството на кредитодател е
сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 288632. Твърди се, че договора е сключен при условията на
ЗПФУР. Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Навежда се, че
съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. Твърди се, че след това кандидатът получава
и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Твърди се, че потвърждаването става по следния начин: клиента
получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк,
като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Твърди се, че по принцип
преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него
телефонен номер, разговора се записва, като по този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че
при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният
имейл: k, като активиращият код е
1
Прави се довод, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Навежда се, че приложим по повод дефиницията на
това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) Ns 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., като се прави довод, че съдът следва
при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта
на ЕС.
Твърди се, че се прилагат по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с
доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2
от ГПК, както и аудиозаписа в един екземпляр, който е само за съда.
Поддържа се, че в случай на оспорването му и съгласно Решение № 410/ 16.04.2013
по дело №1150/ 2012 на ВКС, ГК, III г.о. събирането подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК.
Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на
личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена
е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на
личната карта съвпадат, като е предоставена и снимка от вайбър профил. Прави се довод, че
профила е регистриран с телефонния номер, от който е кандидатствало за кредита, като
снимката от профила съвпада с тази от личната карта.
Прави се довод, че по този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон,
с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:
по касово на каса на „Изи пей“ АД.
Навежда се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница
в размер на 800.00 лв. е разпределено на 6 вноски, от които първите 5 в размер на 133.33 лв.,
а последна 6-та в размер на 135.35 лв. за периода 06.04.2020 г. - 03.09.2020 г.. Твърди се, че
няма плащания по договора за кредит, поради което дължими са вноските за периода:
06.04.2020г. - 03.09.2020г. в размер на 800.00 лв..
Навежда се, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения
по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Твърди се, че няма плащания за договорна
лихва, като се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2020г. -
03.09.2020 г. в размер на 92.40 лв..
Твърди се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска
по погасителен план, а именно: 03.09.2020 г., като същият не е погасен. Поради това на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия
кредит - 03.09.2020 г.. Крайната дата - 12.09.2022 г. е произволно избрана, така че да е преди
датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното претендира се вземане за
законна лихва в размер на 164.45 лв. за периода 03.09.2020 г. - 12.09.2022 г..
2
Твърди се, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред, като същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си
съгласно договореното. Твърди се, че поради това ищецът е депозирал пред Районен съд
Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр. д. №
2592/ 2022 г., като връчването на заповедта за изпълнение е осъществено по правилата на
чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал да предяви ищеца установителен иск, което поражда правен
интерес от настоящето дело.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в общ размер на 1 056.85 лв., от които: 800.00 лв. главница по предоставения
кредит, 92.40 лв. претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2020 г. - 03.09.2020 г. и 164.45 лв. лихва
за забава за периода 03.09.2020 г. - 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 11.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, чрез назначения
особен представител, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че наведеното с
исковата молба за фактическа обстановка, която не визира активирането на клаузите от
посочения договор и правната квалификация за наличие на законови предпоставки за
ангажирането на отговорността на ответника като кредитополучател и осъждането му по
кредитното задължение за главница, лихви и др. обещетения, в рамките на посочения
натрупал се паричен еквивалент.
Навежда се, че освен това наведеното от фактическа и правна страна не изяснява в
пълна степен всички обстоятелства, които биха касаели пораждане на задълженията по
сключения между страните договор, предприемани ли са действия спрямо конкретния
длъжник /ФЛ в определения 6 м. срок от евентуалната изискеумост на вземането, надлежно
инфиромирани ли е кредитополучателя - сега ответник за изпадането в забава поради
неизпълнение, както и как са отчетени за изцяло усвоени договорените суми и изчислени
дължимите лихви по договарянето, за да се квалифицира обективното състояние на
ответника като действително задължено лице по съглашението, ведно с произтичащите от
това правни последици. Сочи се, че посочените твърдения, обстоятелства и приложените
писмени доказателства по никакъв начин не изясняват конкретния юридически състав,
релевиращ освен на валидно облигационно обвързване, но и на неизпълнение на длъжника,
прогласяването началото на изискуемостта на задължението, информираността му и
ангажирането на отговорността му към момента на възникването й.
Оспорва ответникът всички обстоятелства, на които се основава иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище поддържа исковете.
Ответникът не се явява, назначения особен представител се явява и оспорва иска.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа
3
страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2592/ 2022 г. по описа на РС
– гр. Благоевград, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е
издадена Заповед № 1369/ 11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от
800, 00 лв. /осемстотин лева/ - главница по Договор за предоставяне на кредит № 288632 от
07.03.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 92,
40 лв. /деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляващи договорна лихва за
периода от 07.03.2020 г. до 03.09.2020 г.; сумата от 164,45 лв. /сто шестдесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки/,представляващи лихва за забава от датата на забавата от
03.09.2020 г. до 12.09.2022 г.; сумата от 25, 00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и
сумата от 50, 00 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/- юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни, че
същият не живее на регистрираните постоянен и настоящ адрес, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е
депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
От представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288632
от 07.03.2020 г., сключен между „Икато кредитор и ответника К. Т. като кредитополучател е
видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 800 лева /чл. 2, ал. 1/. Уговорено е, че сумата на кредита се превежда от кредитора на
потребителя в дена на сключване на договора по посочена банкова сметка или на каса в
офис на „И
Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 180 дни, на
месечни вноски съгласно погасителен план, посочен в чл. 4, ал. 3 от договора. Падежната
дата на последната вноска по кредита била уговорена на 03.09.2020 г. Между страните е
уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 15 % и годишен процент на
разходите от 48, 30 %. Така общо дължимата по договора сума е в размер на 892.40 лева.
Представени са Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние,
сключвани от „И..... В ОУ са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване
на договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.
Представени са електронни писма, изпратени от ищеца до електронен адрес
****@********.**, ответникът е уведомен, че е одобрен за заем, отпуснат му е заем от 800
лева, със срок за връщане 180 дни, общ размер на сумата 892.40 лева.
Представена е Разписка № ...., видно от която „И. и превело на К. Т. сумата от 800,00
лева по договор за заем № .
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
4
съдът приема като обективно, обосновано и компетентно изготвено. Видно от същото, на
07.03.2020 г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника заем в размер на 800 лева, като
е извършен вътрешен превод на сума в размер на 800,00 лева. Вещото лице е установило, че
по договора за кредит няма извършвани плащания, като размерът на законната лихва върху
непогасената главница за периода от 03.09.2020 г. до 12.09.2022 г. е в размер на 164.45 лева.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът също кредитира с доверие като компетентно и обосновано. Вещото лице е установило,
че потребителят К. Т. е подписал от разстояние чрез попълване на формата на интернет
страницата w., чрез следване стъпките в страницата и чрез мобилен телефон, като договорът
е подписан чрез платформата „S. Според вещото лице ответникът има регистриран профил в
системата на дружеството и е предоставил личните си данни – имена, ЕГН, лична карта,
адрес, телефон и и-мейл.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, което вземане е правото на вземане на кредитора да получи връщане на
главница по договор за кредит, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, по втория иск е
правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна
квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в
процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по силата на
валидно сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние, сключен чрез средства
за комуникация от разстояние; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че между „И. и
ответника Т. е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно сключен
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288632/ 07.03.2020 г.
Договорът има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние по смисъла
на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон. Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация
от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
5
потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средства
за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на доставчика на услугата – ищеца в случая.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за подаване на заявка за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представляват електронен
документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на потребителя в договора, че признава
електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата – signnow. bg, да има
стойността на саморъчен подпис в отношенията му с кредитора по смисъла на чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/, то процесният договор за кредит е подписан от ответника с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Правната сила на електронния
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните, какъвто е настоящият случай.
Следователно договорът за потребителски кредит е сключен и подписан при условията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а възраженията на особения представител на ответника са
неоснователни и недоказани.
Установява се и че кредиторът е предоставил на ответника заемната сума в твърдяния
размер. Същата е преведена от кредитора на „И... с посочен получател именно ответникът и
с основание процесния договор за кредит, като „Изи Пей“ АД има задължение да предаде
сумата на получателя. Дружеството-ищец е уведомило ответника чрез писмо на
електронната поща, че е извършило превода на сумата чрез посочения от потребителя начин,
а именно чрез "Изи Пей" АД.
Срокът на договора е изтекъл на 03.09.2020 г., т. е. всички погасителни вноски по
6
погасителния план са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
По делото няма спор, че дружеството-кредитор е регистрирано като банка /кредитна
институция/ по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в
ЗЗП. В случая съдът намира, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на
ЗПК.
След като вещото лице е установило, че по процесния договор няма никакви плащания,
то дължима е цялата главница е в размер на 800 лева, т. е. искът е основателен и следва да
бъде уважен така, както е предявен.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната
лихва за забава.
Искът е предявен за сумата от 164.45 лв. лихва за забава за периода 03.09.2020 г. -
12.09.2022 г.. Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период лихвата за забава
върху главницата е в размер на 164.45 лева, т. е. искът е основателен и следва да бъде
уважен, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за
което постановява осъдителен диспозитив.
Ищцовото дружество претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както
следва: 125,00 лева – държавна такса, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, 450 лева
– депозит за вещо лице по ССчЕ, 450 лева – депозит за вещо лице за СТЕ и 400 лева –
7
депозит за особен представител на ответника, а в заповедното производство – 25.00 лв. –
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 25,00 лева –
платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски:
държавна такса в размер на 75,00 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 450 лева,
депозит за вещо лице по СТЕ 450 лева и депозит за особен представител – 400 лева.
Съгласно доказателствата по делото, претендираните разноски са действително извършените
по делото. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в размер на 100 лева., съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на К.
В. Т., ЕГН **********, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Из.--, както следва: - 800.00 лв.
главница по предоставения кредит; 92.40 лв. претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2020 г. - 03.09.2020 г. и
164.45 лв. лихва за забава за периода 03.09.2020 г. - 12.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.11.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението
ОСЪЖДА К. В. Т., ЕГН **********, да заплати на „„Из- сумата в общ размер на
75.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство, като отхвърля искането
над този размер като неоснователно.
ОСЪЖДА К. В. Т., ЕГН **********, да заплати на „Из-сумата в общ размер от
1475.00 лева, представляваща разноски в настоящето производство, като отхвърля искането
над този размер като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8