О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна, 01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев
в.т.д. №623 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба на Адвокатско дружество „В. и Б.“,
ЕИК *********, със седалище гр.София, в
качеството му на процесуален представител на А.Х.М. *** за изменение на решение
255/18.11.2019 г. по в.т.дело 623/2019 г. на ВнАС, в частта за разноските, с
присъждане на сумата от 196 лева, представляващи ДДС върху определеното
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв, в размер на 980 лева.
Насрещната
страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, не е
погала писмен отговор.
Съдът
съобрази, че молбата за изменение е
подадена в срока по
чл.248
от ГПК,
изхожда от легитимирана страна и на това основание е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В
производството пред ВнАС, въззиваемият А.Х. е бил представляван при условията
на предоставена безплатна правна помощ от Адвокатско дружество „В. и Б.“.
Съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда.
Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В
случая са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на въззиваемия, поради което съдът с решението
си от 18.11.2019 г. е присъдил в полза на адвокатското
дружество, сумата от 980 лева – възнаграждение, съответстващо на посочения в
Наредбата минимален размер по арг. от чл.36, ал.2 ЗА.
Действително, съобразно разпоредбата на § 2а от ДР от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност.
В
хипотезата на предоставена безплатна правна помощ обаче, възнаграждението на
адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор
между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради което при безплатото
процесуално представителство, съдът не дължи начисляване на ДДС върху
определеното възнаграждение.
Ето
защо, съдът намира, че молбата за изменение на решение 255/18.11.2019 г. по
в.т.дело 623/2019 г. на ВнАС, в частта за разноските, следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК *********, със седалище гр.София, в качеството му на процесуален
представител на А.Х.М. *** за изменение на решение 255/18.11.2019 г. по
в.т.дело 623/2019 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на сумата от
196 лева, представляващи ДДС върху определеното адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв, в размер на 980 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: