Р Е Ш Е Н И Е
10.10.2022 г.
гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на девети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря: Иванка
Панчева
разгледа гражданско дело №
733/2019 г. по описа на съда.
Производството е образувано по иск, предявен от В.А.Г.
*** срещу Й.Л.Т. ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
1500 лв. частично от 7780,80 лв., представляващи част от дължима рента за стопанската 2017/2018 г. по договор за аренда
на земеделска земя, описан в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на
12.06.2017 г. между ответницата като арендатор и бащата на ищеца – А. Т.Г.,
като арендодател, бил сключен договор за аренда на няколко земеделски имота,
собственост на арендодателя, при възнаграждение, платимо за всяка стопанска
година в срок до 30 работни дни след изтичането и. Договорът бил вписан в
службата по вписванията на 06.06.2017 г. С нотариален акт от 18.08.2017 г. А.Г.
дарил имотите на сина си – ищеца. Първата стопанска година по договора изтекла
на 01.10.2017 г., а срокът за плащане – на 09.11.2018 г., но плащане нямало.
Искът е с правно основание чл. 8,
ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието.
Постъпил е отговор от ответницата,
която оспорва иска, като заявява, че тя няма сключен договор с ищеца, а с друго
лице, затова дължи плащане на него, а не на ищеца. Отрича да е вярно изобщо
твърдението за сключен договор на 12.06.2017 г. - вместо това има договор с А.Г.,
сключен на 05.07.2017 г. и вписан на 06.06.2017 г. „Неистина“ е според
ответницата също и това, че първата година по договора е изтекла на 01.10.2017
г. - тя е започнала тогава, а е завържшила на 01.10.2018 г. В отговора се
твърди, че още на следващия ден след сключването на договора Т. е предала
сумата 1577,60 лв., представляваща плащане за първите две години на своя съпруг
П.Т. като пълномощник на А.Г..
В открити съдебни заседания
ответницата се представлява от адвокат, както и от съпруга си П.Т., и през цялото време поддържа
становището си за неоснователност на иска по същите съображения, които е
изложила в отговора. Извън срока за отговор ответницата е заявила, че предявява
насрещен иск за „морални вреди“, като той не е бил приет от съда за разглеждане
в това производство.
Ищецът е починал в хода на делото.
До смъртта си той се представлява от упълномощен от него адвокат. След неговата
смърт като ищци са конституирани двете му деца – А.В.Г. и С.В.Г.. Съобщение за
делото е връчено лично на А.Г., но не и на С.Г. – тя не е открита на адресите
си, няма месторабота в България (нито известна такава в чужбина) и не е могла
да бъде уведомена по друг начин. По аналогия с чл. 59 и е назначен особен
представител на разноски от бюджета, тъй като ГПК не съдържа уредба на такъв
случай – няма основаноие нито за прекратяване на производството, нито за прилагане
на съобщенията към делото като връчени.
От фактическа страна по делото се
установява, че договор за аренда на земеделски земи е сключен между А. Т.Г. и Й.Т.
на 05.06.2017 г. и вписан на 06.06.2017 г. Не само в исковата молба, но и в
договора е допусната грешка в датата на сключването му, като за дата на
сключване е посочен 12.06.2017 г. Нотариалната заверка на подписите и
съдържанието обаче е с дата 05.06.2017 г., а и очевидно е невъзможно един
договор да бъде вписан 6 дни преди да бъде сключен.
Договорът се сключвал за срок от 10
стопански години, който започва да тече на 01.10.2017 г., а уговореното
възнаграждение е 30 лв. на декар на година, а общо за всички имоти и за целия
срок на договора – 7780,80 лв.
В исковата молба е допусната
техническа грешка (не става дума за твърдение на неистина, както го определя
ответницата) в едно от изписванията на първата година по договора, за която се
претендира плащане – явно е, че тя наистина не завършва на 01.10.2017 г., а на
01.10.2018 г. - веднага след това е посочено, че 30 работни дни от края и
изтичат на 09.11.2018 г.
Представена е разписка от 07.06.2017
г. за плащане на сумата 1577,60 лв. от Й.Т. на нейния съпруг като пълномощник
на А.Г.. Представено е пълномощното, както и друга разписка от 08.06.2017 г. за
предаването на сумата от пълномощника Т. на А. Тр. Г.. И трите документа са
изписани с почерка на П.Т., но пълномощното и втората разписка носят подпис на А.Г.,
а разписката – освен подпис, още и отпечатък от палец.
Приживе В.Г. чрез пълномощника си е оспорил
автентичността на подписа на баща му в разписката и съдът е допуснал
съдебно-графологична експертиза, но за нея не е внесен депозит поради смъртта
на ищеца, а синът му А. В. Г. не е направил изявление дали поддържа искането и
не е внесъл депозит, поради което и експертиза не е извършена.
В последното открито заседание
ответната страна е представила копие от писмен отговор на искова молба по друго
дело, изходящ от А.В.Г., в който се говори за плащания, получени от дядо му А. Т.Г.
по неуточнен в отговора аренден договор – според ответната страна това е
извънпроцесуално признание за получаването на процесните суми.
Не се доказа пълномощното за Т. или
разписката за получена от А.Г. сума да са неавтентични, поради което съдът
приема за установено, че на 08.07.2017 г. Г. е получил от своя пълномощник
сумата 1577,60 лв., представляваща плащане по арендния договор за първите две
години.
Не
е спорно и е доказано с писмено доказателство прехвърлянето на собствеността на
имотите чрез дарение от А. Тр. Г. на неговия син на 18.08.2017 г.
При така установените факти съдът
намира следното от правна страна:
Уговореното арендно възнагражзение
от 7780,80 лв. е размерът общо за целия срок от 10 години. За една година то е
равно на 778,08 лв. Повече от тази сума не се дължи за първата година. Доказа
се плащане, удостоверено с разписка, на сумите, дължими като възнаграждение за
първите две години, което включва и процесната 2017/2018 стопанска година. Плащането
е извършено преди прехвърлянето на собствеността от бащата на сина и макар
синът да встъпва на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ като страна по договора на
мястото на баща си по силата на самото прехвърляне, плащането е валидно
извършено на бащата и ново плащане не се дължи – в този смисъл, освен общите
принципи на гражданското право, е и изрично чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ.
От изложеното следва, че над размера 778,08 лв. задължението за
първата стопанска година изобщо не е съществувало, а за този размер е нпогасено
чрез плащането от 07.06.2017 г. на пълномощника, отчетено от него на
арендодателя на 08.06.2017 г., и искът е изцяло неоснователен.
На ответниците следва да се възложат
разноски за възнаграждение за адвоката, упълномощен от Й.Т., определено на
осование чл. 38 от Закона за адвокатурата, а на С.Г. следва да се възложат и
разноските за възнаграждението на назначения от съда да я представлява адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на А.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, и С.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, конституирани като ищци
на мястото на В.А.Г., ЕГН **********, починал на **** г. в хода на настоящото
производство, срещу Й.Л.Т., ЕГН **********,***, за осъждането на ответницата да
им заплати сумата 1500 лв., от тях на всеки от двамата по 750 лв., частично от
общо 7780,80 лв., представляващи възнаграждение за стопанската 2017/2018 г. по
аренден договор, сключен между ответницата и А. Т.Г., вписан под № ****г. в
Службата по вписванията – Пазарджик.
Осъжда А.В.Г. и С.А.Г. да заплатят
на В.С.С., адвокат от Адвокатска колегия – Пазарджик, възнаграждение в размер
общо 335 лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда С.А.Г. да заплати по сметката
на Пазарджишкия районн съд сумата 200 лв., представляваща възнаграждение на
адвокат, който да я представлява.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: