РЕШЕНИЕ
№ 3141
гр. Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Д. Ст. И.
като разгледа докладваното от Е.Ив. Ст. Гражданско дело № 20223110116005
по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от Т. А. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.***,
ап.*** съдебен адрес по делото: гр.***, бул.“***“ №***, ет.***, ап.*** срещу
„***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. „*** "
№***, вх. ***, ет. ***, ап, ***.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
кредит № *** г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 800
лв. срещу насрещното негово задължение да върне сума в общ размер на
1186,76 лв., платима на 21 погасителни вноски, при ГПР в размер на 42,58 %
и ГЛП от 36%. Твърди, че съгласно чл. 17 от договора дължи неустойка за
неизпълнение на задължението му за предоставяне на допълнително
обезпечение на кредитора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума
за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението, като неустойката е
платима разсрочено заедно с погасителните вноски.
Сочи, че на това основание му е начислена неустойка в размер на
1933,78 лв., при което общо дължимата сума по кредита е в размер на 3120,54
лв. Счита за нищожна неустоечната клауза поради накърняване на добрите
1
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради нееквивалентност
на насрещните престации.
Намира, че неустойката излиза извън присъщите й 2 функции и
заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК. Оспорва клаузата на чл. 17 и като неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като неустойката надвишава почти
два пъти отпуснатия кредит, необосновано висока е и води до нарушение на
принципите на добросъвестност и справедливост.
Твърди, че клаузата не е уговорена индивидуално, поради което е
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че на 09.12.2020 г. е
платил част от начислената му неустойка в размер на 50 лв.
Предвид възраженията за нищожност на неустоечната клауза, намира
сумата за недължимо платена и подлежаща на връщане.
По изложените съображения по същество моли да бъде прогласена
нищожността на клаузата на чл. 17 от договора поради накърняване на
добрите нрави, евентуално – като неравноправна, както и да бъде осъден
ответникът да му върне недължимо получената сума от 50 лв., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит при
ОУ.
Твърди, че договорът е сключен от разстояние, като на ищеца е
предоставена необходимата преддоговорна информация и същият е взел
информирано решение за встъпване в договорното правоотношение.
Поддържа, че предвидената в чл. 17 неустоечна клауза е валидна.
Намира, че поради санкционната функция на неустойката нормално и
обичайно същата увеличава размера на дълга. Намира, че неустойката
изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага. Счита за очевидни неблагоприятните за него последици
при неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на
обезпечение по кредита.
Сочи, че размерът на неустойката зависи от волята и поведението на
2
потребителя, тъй като е уговорена за всеки ден, в който продължава неговото
неизпълнение. Поради това изтъква, че големият размер на неустойката е
обусловен от бездействието на длъжника и счита, че не може да се приеме
като изначално уговорен в противоречие с добрите нрави.
Отделно поддържа, че при прекомерност неустойката подлежи на
намаляване, а не следва да бъде обявявана за недействителна. Счита, че
потребителят е можел да се освободи от задължението за неустойка, в случай
че предостави съответното обезпечение, като е имал обективна възможност
да изпълни това негово задължение, в т.ч. по време на действието на
договора.
Твърди, че въпреки валидността на неустоечната клауза, неустойка не
е начислявана и събирана от него по процесния договор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение и
моли то да бъде намалено до минималното такова. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание. В писмена молба поддържа отговора на исковата молба като моли
за отхвърляне на предявените искове. Моли за присъждане на разноски.
Твърди, че ищеца не е доказал, че е налице основанието по чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за указана безплатна
адвокатска защита.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От представените стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, общи условия на договора за
потребителския кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между „***“ АД и потребителите, договор потребителски кредит,
предоставен от разстояние № ***г., погасителен план по договор за кредит №
****г., се установява, че на 09.11.2020 година между страните е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние при действието на обши
условия. По силата на общите условия кредитът е сключен чрез попълване на
електронна заявка от ищеца намираща се на уебсайта на кредитора. При
3
сключването на Договора за потребителски кредит на ищеца е предоставена
необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен
европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр
от договора и от погасителният план. Описаното предложение в стандартния
европейски формуляр съответства на условията по кредита. След
получаването им и съобразно общите условия ищцата е натиснала бутона
„Подпис“, с което е изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на
Договора.
Съобразно сключения Договор за предоставяне на потребителски
кредит с № ***. ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата от 800
лева. Страните са се договорили ответника да заплати възнаградителна лихва
в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %. Общата
сума дължима от ищцата по договора е в размер на 1186,76 лева, при срок на
погасяване 21 месеца. Предоставянето на кредита става чрез банков превод по
посочена сметка от длъжника или на каса на Изи Пей. В глава 9 от общите
условия – чл.25 подробно е посочен начина на начисляване на договорната и
мораторната лихва. В чл.28 от общите условия подробно е посочен начина на
формиране на ГПР в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК. В
чл.29 от общите условия са посочени дължимите разходи и такси от
потребителите.
В чл.26 от договора страните по договора са се договорили, че
просрочените плащания се олихвяват със законната лихва за периода на
забавата.
В чл.6 от договора страните са уговорили, че ако страните са
договорили обезпечение потребителя следва в 3-дневен срок от сключване на
договора да представи обезпечение по него, което да бъде или трето
физическо лице, което да е поръчител или банкова гаранция в размер на
всички задължения по договора.
В чл.17 ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателя не
предостави допълнително обезпечение по чл.17 от договора (вероятно става
въпрос за чл.6) дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба
неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска.
4
Неустойката се дължи само за периода, през който потребителя не е осигурил
обезпечението. Ако осигури обезпечението дори и след предвидения срок
спира да се начислява неустойка. Заплащането на неустойка е посочено и в
чл.46 от общите условия.
Според чл.24 от договора при просрочване изцяло или отчасти на две
или повече вноски и считано от датата на падежа на втората непогасена
вноска кредиторът има право да направи непогасения остатък от отпуснатия
кредит респективно целия кредит предсрочно изискуем.
Според погасителния план падежната дата на месечните вноски по
кредита е на 9-то число от месеца за 21 месеца от 09.12.2020г. до 09.08.2022г.
като конкретния размер на всяка месечна вноска е посочен в погасителния
план и всеки месец вноската е с различен размер. В колона при хипотеза на
чл.20 от договора за кредит е посочен размерът на месечната вноска на
евентуално дължимата неустойка и месечната вноска по кредита ведно с
неустойката. Общо дължимите суми по кредита – главница и договорна
лихва са в размер на общо 1186,76 лева, а дължимата неустойка е в размер на
общо 1933,78 лева. Общият размер на месечната погасителна вноска с
включена неустойка, договорна лихва и главница е в размер на 148,60.88 лева.
От разписка за извършено плащане от 09.11.2020 г. се установява, че
09.11.2020 година е превело на Т. В. чрез Изи Пей заемната сума от 800 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните искове:
- евентуално съединени отрицателни установителни искове за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 17 от сключен между страните
договор за кредит № *** г. поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл трето ЗЗД, евентуално – като неравноправна, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП;
- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена на
09.12.2020 г. част от начислена неустойка по нищожната клауза на чл. 17 от
договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда (по поща) – 05.12.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
5
В тежест на ищеца е да докаже, че оспорената неустоечна клауза на чл.
17 от процесния договор страда от твърдените пороци – противоречи на
добрите нрави и е неравноправна; 2.) че на 09.12.2020 г. е платил сумата от 50
лв. като част от начислената неустойка по чл. 17 от договора в общ размер на
1933,78 лв., както и 3.) че сумата е получена от ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи спорните факти, с които
обосновава релевираните правоизключващи възражения.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че между тях е сключен
процесният договор за кредит № ***г. по реда на ЗПФУР; че в чл. 17 от
договора е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението на
потребителя по чл. 6 да предостави в полза на кредитора обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция при посочени в договора условия; че
ищецът не е представил такова обезпечение.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили процесния договор за потребителски кредит
на 09.11.2020г. от разстояние. По силата на договора ответното дружество е
превело чрез Изипей на ищцата сумата по кредита в размер на 800 лева.
Съдът на основание чл.190, ал.1 от ГПК задължи ответника да
представи справка по получените плащания по кредита. Ответникът не
представи такава справка с довода, че такъв документ не съществува. Съдът в
протокол от открито съдебно заседание от 18.09.2023г. обяви, че ще тълкува
непредставянето на справката съобразно разпоредбата на чл.161 ГПК като
възпрепятстване на доказването по отношение на направените плащания от
задълженото лице по кредита - ищец по делото. В случая ищецът твърди, че
на 09.12.2020 г. е платил сумата от 50 лв. като част от начислената неустойка
по чл. 17 от договора в общ размер на 1933,78 лв. Предвид горните мотиви
съда намира, този факт за доказан.
Другият спорен факт между страните е действителността на клаузата
за неустойка по чл.17 от процесния договор. В чл.17 ал. 1 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително
обезпечение по чл.17 от договора – поръчител или банкова гаранция в 3-
денвен срок от подписване на договора, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение.
6
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП
неравноправна клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер,
както и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Според чл.146 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.
В случая главницата по договора е 800 лева. По делото не се спори, че
ищецът не е осигурил обезпечението по чл.17 от договора, съответно според
погасителния план от него се претендира неустойка в размер на общо 1933,78
лева. Това е сума, която надвишава повече от два пъти размера на
уговорената главница по договора. Целта на неустоечната клауза е
обезпечителна, в случая при начислената на ищеца на неустойка в размер
надвишаваш повече от два пъти размера на главницата по кредита,
обезпечителната цел на неустойката е нарушена, с нея се постига
свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника и се цели
облагодетелстване на кредитора. Уговорената в чл.17, ал.1 от договора
неустойка не е индивидуално определена доколкото тя е част от общите
условия по отпусканите от ответното дружество потребителски кредит –
чл.46 от ОУ.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.17 ал.1 от договора
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се
7
нарушава справедливостта в търговските отношения. Не е справедливо
уговаряне на неустойка в по-висок размер до главницата по кредита.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Поради това предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД като основателвн следва да бъде уважен.
Искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е основателен, тъй като поради
нищожността на неустоечната клауза заплатената от ищеца в полза на
ответника неустойка по кредита в размер на 50 лева на 09.12.2020 г. се явява
заплатена без основание. Като заплатена без основание сума ответника следва
да бъде осъден да я заплати обратно на ищеца.
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 127,35 лева – държавна
по производството, която ответника следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищеца, договор за правна
защита и съдействие с начислено ДДС. На основание чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението за указаната правна помощ е в размер на
480 лева с ДДС по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД и в размер на 592 лева с ДДС.
Предвид уважаването на предявените искове на адв.М. следва да се присъди
възнаграждение в размер на общо 1072 лева.
На ответника не се дължат разноски предвид уважаването на
предявените искове.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. А. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *** ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.***,
8
ап.*** и „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***,
ул. „*** " №***, вх. ***, ет. ***, ап, ***, че клаузата уговорена в чл.17, ал.1
на Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните по
делото, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „***“ АД, ЕИК:
***със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. „*** " №*** вх. ***, ет.
***, ап, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *** ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 50 лв.,
представляваща заплатена на 09.12.2020 г. от Т. А. В., ЕГН ********** на
***“ АД, ЕИК: *** без основание неустойка по Договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между страните по делото.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
гр. ***, ул. „*** " №*** вх. ***, ет. ***, ап, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.***,
ап.*** сумата в размер на 127,35 лева – разноски по настоящото исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
гр. ***, ул. „*** " №***, вх. ***, ет. ***, ап, *** да заплати на адвокат М. В.
М. от АК *** със служебен адрес гр.***, бул.“***“ № ***, ет.***, ап.*** сума
в размер на 1072 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9