и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството се движи по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.2 от ПЗР на ГПК. С Решение N84/07.01.2008г., постановено по гр.д. N1096/2007г., Кърджалийският районен съд е осъдил Областна дирекция „Полиция”-Кърджали, да заплати на Маргарита Василева Димитрова от гр.Кърджали сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени й на 01.10.2002г. неимуществени вреди в резултат на незаконно поставяне на белезници, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01.10.2002г. Въззивното производство е образувано по повод депозирана от жалбодателя Областна дирекция „Полиция”-Кърджали жалба против решението на първоинстанционния съд; както и по протест на РП-Кърджали. Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е процесуално недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушения на съществени процесуални правила. Излагат се подробни съображения. В протеста на РП-Кърджали се сочи, че атакуваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон; решението било и необосновано, тъй като не се събрали доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата. На следващо място, размерът на присъденото обезщетение бил силно завишен. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира разноски. Представителят на ОП-Кърджали счита същата за основателна. Поддържа протеста на РП-Кърджали. Въззиваемата, чрез процесуалният си представител счита жалбата и протеста за неоснователни. Претендира деловодни разноски за тази инстанция. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадените жалба и протест, и наведените с тях оплаквания,констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.197 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество е неоснователна. Неоснователен е и подаденият от РП-Кърджали протест. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 01.10.2002г. в гр.Кърджали въззиваемата ебилазадържана от органите на Полицията с белезници за около 2 часа, докато траела полицейска проверка, включваща претърсване и изземване в района на яз.Кърджали, в ресторант „Пристан”, собственост на Маргарита Димитрова и съпруга й Михаил Манолов. При тези действия бил задържан и съпругът Михаил Манолов. Въззиваемата била изведена от ресторанта и оставена с белезници в полицейския автомобил. Установява се безспорно, че тези действия са извършени по образуваното на 01.10.2002г. дознание №910/2002г. по описа на РПУ-Кърджали. По делото не е повдигано обвинение срещу Димитрова; същото е водено само срещу Михаил Манолов Димитров. В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея психическа травма – уплаха, безпокойство и несигурност, при извършените спрямо нея действия от страна на органите на Полицията, са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Василев и Момджидис. Първоинстанционният съд е постановил осъдителното си решение, като е приел, че искът е с правно основание чл.1 от ЗОВОИ, и е основателен и е доказан. Настоящата инстанция намира, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, че правното основание на предявеният иск е чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДВПГ, която квалификация на предявения иск по съществото си е съответна на определената от първоинстанционния съд, но е съобразена с действащият по време на причиняване на вредите Закон. Търси се обезщетение за действия, извършени при действието на ЗОДВПГ, поради което следва и квалификацията на иска да е по същият този закон. Въззивният съд намира обаче, че крайният резултат е правилен и законосъобразен, но по различни съображения. Не се спори по делото, че ищцата е била задържана с белезници за 2 часа; безспорно е също, че това задържане е извършено от органите на Полицията по образуваното на 01.10.2002г. дознание № 910/2002г. по описа на РПУ-Кърджали, водено срещу Михаил Манолов Димитров. Установява се, че спрямо ищцата не е било образувано дознание, нито е било постановявано задържане. Не се установява същата да е оказвала съпротива на органите на Полицията, при извършваната от тях проверка в ресторант „Пристан”. При тези действия на полицейските органи ищцата е претърпяла страх и уплаха от това задържане. Отговорността на ответника ОД „Полиция” – Кърджали произтича именно от действията по задържане с белезници на ищцата, без спрямо нея да е водено разследване, или да е било постановено задържане; или пък същата да е оказвала съпротива на органите. Съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от извършените от полицейските служители действия, при осъществяване на досъдебното производство. По отношение на претендираното обезщетение, съдът намира, че същото е справедливо определено, и че в уваженият му размер то съответства на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Окръжният съд намира за несъстоятелни доводите на процесуалният представител на въззивника, изложено във въззивната жалба досежно изтекла погасителна давност за предявяване на процесния иск. Това е така, тъй като без всякакво съмнение исковата молба е подадена по пощата на 29.09.2007г., което е видно от пощенското клеймо, поставено на плика - т.е. искът е предявен преди изтичането на 5 годишния давностен срок. Впрочем, следва да се отбележи за пълнота, че пликът е приобщен към книжата по делото от съдебните служители в изпълнение на техните задължения, и поради това не подлежи на съмнение, че със същия е постъпила процесната искова молба. На второ място, по отношение на наведените доводи за подадена без представителна власт искова молба – въззивната инстанция намира, че исковата молба е подадена на 29.09.2007г. /както е изложено и по-горе/; от която дата е и приложеното по делото общо пълномощно, подписано от ищцата. Със същото тя е упълномощила адв.Румен Владимиров Руменов да завежда всякакви искове от нейно име, както и го е упълномощила с други права. Пълномощното по делото е в оригинал. Представителната власт на пълномощника произтича от упълномощителната сделка, която съгласно чл.21, ал.1 от ГПК /отм./ трябва да е в обикновена писмена форма. Нотариална заверка на подписа на упълномощителя не се изисква /Реш. №1524/07.07.1959г. на 2-ро г.о. на ВС/. Общото пълномощно дава право на пълномощника да предявява всякакви искове от името на упълномощителя. По изложените съображения, неоснователен е и подаденият от РП-Кърджали протест. Въззивната жалба е основателна само в частта й по отношение на решението на съда, с което ОД „Полиция” е осъдена да заплати държавна такса в размер на 40лв., и това е така на осн.чл.63, ал.4 от ГПК /отм./, поради което следва решението да бъде отменено в тази му част. В останалата му част, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за тази инстанция се следват в полза на въззиваемата в размер на 350лв., които следва да се възложат в тежест на въззивника ОД „Полиция”-Кърджали. Ето защо, и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.2 от ГПК, Окръжния съд Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N 84/01.07.2008г., постановено по гр.д.N 1096/2007г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която Областна дирекция „Полиция”- Кърджали е осъдена да заплати ДТ в размер на 40лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Областна дирекция „Полиция”- Кърджали да заплати на Маргарита Василева Димитрова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 350лв. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/ |