Решение по дело №3045/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2425
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 4 април 2019 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20191100503045
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                 № .............

гр. София, 04 април 2019 г.

 

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито заседание на четвърти април през 2019 година в състав:

                                                                      

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

                                                                                                  АТАНАС МАДЖЕВ 

 

като разгледа докладваното от съдия Маджев частно гражданско дело № 3045 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ал. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба с вх. при ЧСИ № 00722/04.02.2019 г. от „П. М“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, имащо качеството на длъжник по изпълнението, срещу действие на ЧСИ- К. П. осъществено на 29.01.2019 г.  по замяна на предишен пазач /длъжника  „П. М“ ЕООД/ с нов такъв по отношение на недвижим имот – УПИ с идентификатор 68134.8550.1085, с административен адрес – гр. София, кв. „********, заедно с изградената в него Сграда с идентификатор 68134.8550.1085.1 и склад с идентификатор 68134.8550.10852.2, което действие е обективирано в изготвен Протокол за опис на движими вещи от 29.01.2019 г. в рамките на изпълнително дело № 20178520400042 образувано и водено по описа на ЧСИ – К. П., с рег. № 852. Иска се този акт на съдебния изпълнител да бъде отменен, поради неговата незаконосъобразност. Посочва се, че за да обоснове смята на вече определения пазач, считано от 25.04.2017 г. съдебния изпълнител се е мотивирал с това, че 1./ по време на описа на движими вещи осъществен на 29.01.2019 г. в сградата са били локализирани трети лица, по чиито изявления се разбирало, че те ползват значителна част от сградата, респективно не се легитимират с документи снабдяващи ги с правно основание за осъществяване на подобно ползване; и 2./ че в сградата се съхранява значително количество стока, чието пазене изисква ограничаване достъпа до сградата от страна на длъжника. Сочи се, че тази фактическа обстановка е била превратно интерпретирана от съдебния изпълнител. Жалбоподателят – длъжник изтъква, че ЧСИ не е назовал изрично в протокола си лицата, които ползват помещения в сградата без да разполагат с договор за наем. Пояснява, че поради насрочения за 29.01.2019 г. опис на движими вещи, управителя на „П. М“ ЕООД в израз на добросъвестност е уведомил собствениците на движими вещи разположени в сградата да присъстват по време на описа и да заявят правата си спрямо тези вещи по надлежния за това ред. Лица без непосредствен интерес се отрича да са присъствали на описа състоял се на 29.01.2019 г., като се подчертава, че на място е имало и служител на МВР, който във всеки един момент е могъл по искане на ЧСИ да провери самоличност на присъстващите лица. Това обаче не било направено, защото нямало външни лица. Жалбоподателят отрича в качеството си на определен пазач, считано до 29.01.2019 г. да е ограничавал или осуетявал извършването на огледи на имота от трети лица. Той е пазил имота и го е поддържал, като е ангажирал физическа охрана и е монтирал сигнално-охранителна техника. Правел е и поддържащи ремонти по отделни части на сградата. В нито един момент длъжникът не бил отказвал да пази сградата, респективно не е създавал пречки за провеждането на описи на същата. Допълва се, че съдебният изпълнител е възнамерявал отнапред да изземе пазенето на сградата от длъжника и да го предостави на друго лице, за което свидетелствали обстоятелствата, че по време на описа от 29.01.2019 г. той водел със себе си служител на фирма предоставяща охранителни услуги, както и лице с ключарска правоспособност.  Предвид това нямало основание за назначаване на нов пазач, а действието на ЧСИ в тази насока било опорочено.        

Взискателят по изпълнението – „Е.“ АД /с предишно наименование „С.Ж. Е.“ АД/ не се е възползвал от правото си на отговор по подадената от длъжника жалба, въпреки че е бил надлежно известен за нея.

Съдебният изпълнител депозира писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в който заема позиция, че жалбата е неоснователна, като излага пространни доводи за това.

Софийски градски съд осъществявайки преценка за наличие процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, намира, че същата е подадена от легитимиран правен субект /страна в изпълнителен процес/ срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК/ и в пределите на установения в чл. 436, ал. 1 ГПК 1-седмичен срок.

От приложеното заедно с жалбата в препис изпълнително дело с № 20178520400042 водено по описа на ЧСИ – К. П. се установява, че същото е образувано през 2017 г. по молба на банката – взискатал „Е.“ АД /с предишно наименование „С.Ж. Е.“ АД/ въз основа на два броя изпълнителни листове издадени през м.10.2013 г. Длъжници по изпълнението са дружеството – жалбоподател и физическото лице – Д. П.. С цел удовлетворяване на подлежащите на принудително изпълнение парични вземания още през 2017 г. съдебния изпълнител е насочил принудителното изпълнение към притежавано от длъжника – юридическо лице недвижимо имущество /УПИ с идентификатор 68134.8550.1085, с административен адрес – гр. София, кв. „********, заедно с изградената в него Сграда с идентификатор 68134.8550.1085.1 и склад с идентификатор 68134.8550.1085.2/, като същото е било надлежно описано и поверено за пазене на основание чл. 486 ГПК на длъжника - „П. М“ ЕООД. Прегледът на осъществените изпълнителни действия показва, че спрямо този имот е предприето извършването на публична продан, която се е провела от ЧСИ при съблюдаване правилата на ГПК и е завършила с изготвяне на протокол от 29.10.2018 г. по чл. 492 ГПК за класиране на наддавачите и обявяване на купувач. Видно е, че проданта е спечелена от дружеството – „И.Т.“ ЕООД, което е предложило най-висока цена за придобиване. Предвид този резултат от осъществената продан и извършеното заплащане на предложената продажна цена от кандидата - „И.Т.“ ЕООД на 09.11.2018 г. от ЧСИ – К. П. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот, което има за предмет - УПИ с идентификатор 68134.8550.1085, с административен адрес – гр. София, кв. „********, заедно с изградената в него Сграда с идентификатор 68134.8550.1085.1 и склад с идентификатор 68134.8550.1085.2. Това постановление няма данни да се е стабилизирало, защото е предмет на обжалване от длъжника.

На 08.01.2019 г. от страна на „Е.“ АД /с предходно наименование „С.Ж. Е.“ АД/ е депозирана писмена молба пред ЧСИ – К. П. във връзка с провеждащото се пред него изпълнително производство по и.д. 20178520400042, като със същата е поискана да се направи опис на намиращите се в продадения на публична продан цитиран по-горе имот движими вещи, като след осъществяването му за техен пазач да бъде определена банката. Отбелязано е, че на основание чл. 486 ГПК за длъжника е отпаднало основанието да осъществява владението на имота, защото публичната продан относно същия е вече успешно завършила, като с цел опазване на движимите вещи разположени в имота е поискано на банката да се повери и неговото пазене.

На 29.01.2019 г. съдебния изпълнител е извършил опис на разположените в имота движими вещи, като е определи за техен пазач, респективно за пазач на имота -  „Е.“ АД.

Подложеният на съдебен контрол акт на съдебния-изпълнител не е опорочен, а напротив същия е изцяло законосъобразен и постановен при стриктно съблюдаване процесуалните норми на индивидуалното изпълнително производство. В чл. 486, ал. 1 ГПК е разписана процесуална норма гласяща, че имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, като същия трябва да управлява имота, като добър стопанин. Преследваният резултат от въвеждането на тази норма е съвършено ясен, и той е насочен към това длъжника да може да продължи да ползва имота притежаван от него дори при упражняване на действия по принудително изпълнение спрямо подобна вещ, доколкото реализацията на тези действия в някой случай продължава значителен период от време и няма основание длъжника да бъде лишен от правото да си служи с притежаваната все още от него вещ. Възприето е обаче правилото, че това право на длъжника се преустановява, когато се извърши проданта на вещта. Тук няма съмнение, че законодателя е имал предвид успешно завършване на публичната продан. Вложеният замисъл е, че с настъпването на този етап от реализацията на правото на принудително изпълнение интересът за длъжника от добро управление на имота отпада или значително се занижава, тъй като занапред собствеността върху него ще премине в друг правен субект. Именно заради това е разумно и пазенето на вече успешно продадената вещ да може да се повери на субект различен от длъжника. Това разбира се е една правна възможност, която не се реализира автоматично, а трябва да бъде инициирана или от съдебния изпълнител служебно, или от взискател, респективно спечелил проданта наддавач. Именно това се е и случило в разглежданата хипотеза, доколкото „Е.“ АД изрично е пожелал да поеме дейността по управление на успешно реализирания на публична продан недвижим имот, като това е и сторено с оспорваното в рамките на настоящото производство действие на съдебния изпълнител, който е поверил занапред – след 29.01.2019 г. грижата за имота на банката. Важно е да се отбележи, че при този етап на принудително изпълнение, а именно успешно осъществила се публична продан е без всякакво значение, дали процесуалните предпоставки на чл. 486, ал. 2 ГПК са се сбъднали или не. Тоест не е необходимо да се изследва, какво е било поведението на досегашния субект осъществяващ пазенето на имота.       

Ето защо обжалваното действие се явява законосъобразно, а упражнената против него жалба неоснователна, поради което трябва да се остави без уважение.   

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

                                                 Р Е Ш И :

 

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. при ЧСИ № 00722/04.02.2019 г. подадена от „П. М“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, имащо качеството на длъжник по изпълнението, срещу действие на ЧСИ- К. П. осъществено на 29.01.2019 г.  по замяна на предишен пазач /длъжникът - „П. М“ ЕООД/ с нов такъв /взискателят - „Е.“ АД/ по отношение на недвижим имот – УПИ с идентификатор 68134.8550.1085, с административен адрес – гр. София, кв. „********, заедно с изградената в него Сграда с идентификатор 68134.8550.1085.1 и склад с идентификатор 68134.8550.10852.2, което действие е обективирано в изготвен Протокол за опис на движими вещи от 29.01.2019 г. в рамките на изпълнително дело № 20178520400042 образувано и водено по описа на ЧСИ – К. П., с рег. № 852.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                           

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.