РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен
съд, Гражданска колегия, двадесет и
първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б.сложи за разглеждане гр. дело №5044 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на „К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Ш.П.“ №**, представлявано от управителя Р.В., с която против Д.С.Д., ЕГН **********,***, е предявен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер
по договор за цесия от 01.04.2018г., сключен с цедента „****“ ЕООД следните
суми: 750 лв. - главница по договор
за кредит № **/16.11.2015г., сключен между „**“ ЕООД в качеството на кредитор и
Д.С.Д. в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 154,74 лева - такса за експресно разглеждане и 816,90 лв., представляваща наказателна лихва по договора за периода
от 17.12.2015г. до 31.01.2018г. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя
отговор на исковата молба.
Предявените искове черпят правно основание от
разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.318 и сл. ТЗ вр. чл. 183 и сл. ЗЗД,
чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент
от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение от
страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението
си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на
претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им. По отношение на твърдението за неизпълнение на
договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността, а
именно: неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника - заплащане
на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва -
точно изпълнение.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и частично основателни.
Между ответника и „4 **“ ЕООД е постигнато съгласие за
сключване на договор за потребителски кредит №**/16.11.2015г. на осн. чл.6 от
ЗПФУР /л.5-11/. Договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което попада под режима на Закона за предоставяне на **ови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за
сключване на договор е приложим по отношение на **ови услуги като
кредитирането. Комуникацията между страните е осъществена посредством
електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане
за получаване на кредит, предоставил е необходимата информация и се е съгласил
да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на договора за
кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ, като по
делото той е представен в разпечатка. Той съдържа индивидуализиращи белези и
данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на
производството тези изявления не са оспорени от ответника.
По договорната връзка „4
**“ ЕООД е предложил изпълнение, като е превел договорената сума от общо 750,00
лв. по посочена от ответника банкова
сметка /***.12/. С получаването на сумата за ответника е възникнало задължение
за връщане на сумата съгласно уговорките по договор – в срок от 30 дни /с
падежна дата на 16.12.2015 г./. По делото няма доказателства за отправяни
искания от ответника за удължаване срока на договора.
С договор за цесия от 01.02.2018г. вземанията по договора са прехвърлени в полза
на ищеца /л.13-19/. Съобщението, извършено
от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните
си последици. Уведомителното писмо /л. 20-21/ е изпратено на постоянния адрес
на длъжника, който е посочен в договора, като в чл.17.6. от общите условия е
предвидено, че кореспонденцията до страните се изпраща на адресите им за
контакт, посочени в договора. Изпратеното уведомително писмо на постоянния
адрес на кредитополучателя е върнато в цялост, като видно от обратната
разписка, пратката не е доставена на получателя, защото той отсъства от
страната. Няма данни за друг регистриран от лицето адрес, а в случай, че
ответникът е пребивавал на друго място, той е следвало да уведоми кредитора за
промяната в адреса си. В противен случай, известието, изпратено до адреса за
кореспонденция, за който липсва уведомяване, че вече е променен, се счита за
валидно връчено след изпращането му. От страна на **овата институция са били
предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника и само неговото
поведение е причината за неполучаването на писмото. Кредиторът не следва да
търпи неблагоприятни последици от неизпълнение на договорните задълженията на
длъжника, поради което изцяло в тежест на последния е да понесе риска от своето
бездействие по информиране на другата страна за променения си адрес, ако това е
било така. В този смисъл ответникът не
се освобождава от отговорност спрямо новия кредитор, който е изпратил
уведомлението за цесия на адреса за кореспонденция по договора и неполучаването
на писмото там е изцяло по вина на длъжника. Нещо повече, няма доказателства по
делото, че длъжникът е извършил плащане на процесните суми
на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта
на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а
длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на
ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага
еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на
ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита,
който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Ответникът не е ангажирал
доказателства за предложено от него изпълнение в хода на производството, като
той носи доказателствена тежест за установяване на този факт. При това искът за
главницата следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху
главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.12.2018г. /датата на пощенското клеймо на плика/ до окончателното изплащане
на задължението.
След като съдът е уведомил страните за
служебното си задължение да следи за нищожни и неравноправни клаузи в процесния
договор, следва да отбележи, че такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кедит противоречи на закона и
на добрите нрави. По този въпрос е налице обилна съдебна практика. Относно параметрите на
основанието за събиране на такса разходи, то тази сума се събира, за да се
покрият разходите на кредитора по провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и ел. съобщения до длъжника с цел доброволно събиране на
вземането. Налага се изводът, че е извършена предварителна
оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за вреди, изразяващи се в изпращане на писмена и електронна
кореспонденция, провеждане на телефонни разговори. Гореизложеното навежда на
съждението, че процесното вземане
разкрива характеристиките на неустойка за неизпълнение. В чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК е предвидено, че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с
Договора за паричен заем клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение, разходи и такси за покани и събиране, при определени условия след
настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Възстановяването на разходите по събиране на
дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът
им зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението.
Уговорената
с договора такса за експресно разглеждане на документи е в противоречие с
понятието „добри нрави”. Уговореният размер не дава яснота в какво се изразява
насрещната престация, която получава длъжника. В случая не се касае до дейност, която генерира особено големи разходи
за ищеца, като кредитор. Той има интерес бързо да обслужва клиента, още повече,
че предмета му на дейност е такъв и предоставя бързи кредити онлайн и трябва да
проучи кредитополучателя, с оглед реалната конкуренция на пазара и да му
предостави бърз отговор, дали ще бъде кредитиран. За това му задължение не
следва да бъде товарен клиента и този иск подлежи на отхвърляне.
В чл.13.3”а” от Общите условия към договора е
уговорена наказателна лихва при забава в плащането, формирана чрез надбавка в
размер на ОЛП определен от БНБ -10,01%,
към договорения лихвен процент, или възлизаща на 40.99%. Страните се уговорили,
че стандартната лихва до забавата ще продължи да се начислява и след изпадане
на длъжника в забава. Макар да няма възражение, съдът, който е задължен
служебно да следи за нищожност намира, че клаузите, с които са договорени
размерът на наказателна лихва са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата
от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица
прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически
по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните
защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. В настоящия случай се дължи само размерът на
законната лихва /вж.Определение № 901/10.07.2015 г. по д. № 6295/2014 на ВКС,
ГК, четвърто г.о/, така поради
неоснователност, искът за претендираната наказателна лихва следва да се
отхвърли.
В съдебното заседание по делото, с
оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно
проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да
бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с
протоколно определение на 27.02.2020г. е прекратил съдебното дирене и е приел,
че ще се произнесе с неприсъствено
съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено устно от
процесуалния му представител в открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2020г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният главен
иск е вероятно основателен, досежно претендираната главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаванена исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, а досежно претендираната наказателна
лихва в размер на 816.90 лв. за периода от 17.12.2015г. до 31.01.2018г. и такса
за експресно разглеждане в размер на 154.74 лв., то тези два иска като
неоснователни, трябва да бъдат отхвърленипо гореизложените съображения.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК
съдът следва да присъди в тежест на ответното дружество сторените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно представените писмени доказателства ищцовата страна е заплатила 150.00
лв. държавна такса /л.23/. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК и доколкото ищецът е
представляван от юрисконсулт, съдът следва да определи дължимото му
юрисконсултско възнаграждение, с оглед нормата на чл.37 от ЗПП и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съобразно извършената работа, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Съразмерно уважената част
от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски
в размер на 130.68 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.“ №**,
представлявано от управителя Р.В., в качеството му на цесионер по договор за цесия от
01.02.2018г., сключен с цедента „4**“
ЕООД следните суми: 750.00 лв.
/седемстотин и петдесет лева/ – главница по договор за кредит №**/16.11.2015г.,
сключен между „4**“ ЕООД, в
качеството на кредитор и Д.С.Д., ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател, заедно със законната лихва върху нея от подаване на исковата
молба – 06.12.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искови претенции от „К.Б.” ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.“ №**,
представлявано от управителя Р.В. за осъждане на Д.С.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на ищеца
следните суми: в размер на 154,74 лева – такса за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на кредит по договор за кредит №**/16.11.2015г., сключен между „4**“ ЕООД, в качеството на кредитор и Д.С.Д., ЕГН **********
в качеството на кредитополучател, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 01.02.2018г. в полза на цесионера „К.Б.“
ЕООД, както и сумата от 816,90
лв. – наказателна лихва (неустойка) за периода от 17.12.2015г. до
31.01.2018г. по горепосочения договор за кредит.
Банкова сметка, ***ите суми: IBAN: ***, BIC: *** „Банка **“ ЕАД.
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.“ №**,
представлявано от управителя Р.В., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК, сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство,
съобразно изхода от спора в размер на 130.68
лв. /сто и тридесет лева и шестдесет
и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: