№ 1491
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100508536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20080068 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 40061/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33 състав, е признато за установено
по отношение на ответника „К.**“ ЕООД, че в полза на ищеца „Т.“ ЕООД съществува
вземане за сумата от 3 000 лева, представляваща главница по фактура №
**********/26.11.2019 г., за доставени стоки – климатична система „ESKIMO“ – 2 броя,
ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
84,44 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.11.2015 г. –
05.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
7681/2020 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен
искът за главница за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния претендиран
размер от 4 000 лева, както и искът за заплащане на мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 84,44 лева до пълния претендиран размер от 92,89 лева. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски по
делото в общ размер на 1 805,14 лева – разноски в заповедното, обезпечителното и исковото
производство.
Срещу постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ответника „К.**“ ЕООД, уточнена с молба вх. № 25133645 от
30.08.2021 г. В жалбата се сочи незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че в
полза на ищцовото дружество съществува вземане по фактура № **********/26.11.2019 г.
на стойност 3 000 лева при наличие на доказателства по делото за погасяване на процесното
задължение чрез неговото плащане. При тези съображения моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски по делото.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „Т.“ ЕООД.
С молба вх. № 31129 от 23.05.2022 г., депозираната от въззиваемата страна „Т.“
ЕООД, чрез пълномощника адв. М.Т., се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски съгласно представен списък на разноските по чл.
80 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски за адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на главница за разликата над уважения размер от 3 000 лева
до пълния претендиран размер от 4 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за
заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 84,44 лева до пълния
претендиран размер от 92,89 лева.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на неформален договор за търговска продажба е продал
на ответното дружество 2 броя климатични системи – ESKIMO ES-FGA-
48AR1RB6W/ESFGA48AR1RB6, на обща стойност 4 400 лева с ДДС, за което е била
издадена фактура № ********** от 26.11.2019 г. Стоката е била предадена на ответника на
25.11.2019 г. в склад в гр. София, като за предаването страните са подписали предавателен
протокол № ********** към посочената фактура. Във фактурата е бил посочен срок за
плащане 26.11.2019 г. На падежа задължението не е било изпълнено. За вземанията на
ищцовото дружество е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
7681/2020 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, срещу която ответникът е депозирал
възражение. След издаване на заповедта за изпълнение по посоченото дело ответникът е
извършил частично плащане по фактура № ********** в размер на сумата от 400 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 4 000 лева с ДДС – неплатен остатък по фактура №
**********/26.11.2019 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сумата от 92,89 лева – законна лихва за забава за периода
27.11.2019 г. – 10.02.2020 г. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба е обективирано искане по реда на чл. 389 и сл. ГПК за допускане на
обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на
ответното дружество в конкретизирани в молбата търговски банки в Република България до
размера на сумата от 4 000 лева. С определение № 6168 от 19.06.2020 г., постановено по гр.
д. № 5579/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поисканото обезпечение е допуснато.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„К.**“ ЕООД, чрез управителя П.Т.. Прави се възражение за местна неподсъдност на спора
на РС – Пловдив на основание чл. 105 ГПК – с оглед седалището и адреса на управление на
дружеството – ответник в гр. София. Отправя се искане за прекратяване на делото пред
сезирания РС – Пловдив и изпращането му по компетентност на Софийски районен съд.
Излагат се твърдения за недължимост на претендираните суми поради погасяване на същите
чрез плащане. Конкретно се твърди да са извършени плащания, както следва: извършено на
05.02.2020 г. плащане по банков път на сума в размер на 50 лева, извършено на 08.05.2020 г.
плащане по банков път на сума в размер на 350 лева, плащане на остатъка в брой – лично на
управителя на ищцовото дружество. Представят се доказателства за извършените 2 броя
2
плащания по банков път. Оспорва се връчване на процесната фактура на представител на
дружеството – ответник.
С определение № 7999 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 5579/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, производството по делото е прекратено и изпратено по
компетентност на Софийски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 119, ал. 3
ГПК, вр. чл. 105 ГПК.
От приложеното заповедно дело № 7681/2020 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, се
установява следното:
На 13.02.2020 г. „Т.“ ЕООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „К.**“ ЕООД за сумата от 4 400 лева – дължима сума
по фактура № **********/26.11.2019 г., както и за сумата от 92,89 лева – мораторна лихва за
периода 27.11.2019 г. – 10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски.
С разпореждане от 20.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 7681/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 33 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 989,86 лева, от които: 89,86 лева – държавна такса, както и 900 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника „К.**“ ЕООД,
чрез управителя П.Т., с което заявява, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил пред Районен съд – Пловдив искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представена по делото фактура № **********/26.11.2019 г. ищцовото
дружество е доставило на ответното такова 2 бр. климатични системи ESKIMO ES-FGA-
48AR1RB6W/ESFGA48AR1RB6 с единична цена от 1 833,34 лева и на обща стойност от
3 666,67 лева без ДДС, 4 400 лева с ДДС.
Представен е приемо – предавателен протокол № ********** от 25.11.2019 г.,
подписан от представители на двете страни и неоспорен от тях в хода на делото, съгласно
който ищецът е доставил на ответника 2 броя климатични системи ESKIMO ES-FGA-
48AR1RB6W/ESFGA48AR1RB6.
Ответното дружество е ангажирало по делото доказателства за извършени от него
плащания по фактура № **********/26.11.2019 г., както следва: 1./ банково извлечение от
08.05.2020 г. за извършено по банков път плащане на сума в размер на 350 лева; 2./ банково
извлечение от 05.02.2020 г. за извършено по банков път плащане на сума в размер на 50
лева; 3./ банково извлечение от 09.11.2020 г. за извършено по банков път плащане на сума в
размер на 300 лева; 4./ банково извлечение от 27.05.2020 г. за извършено по банков път
плащане на сума в размер на 350 лева; 5./ банково извлечение от 25.09.2020 г. за извършено
по банков път плащане на сума в размер на 350 лева.
От заключението на вещото лице Л.Б. по изслушаната пред районната инстанция
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактура № **********/26.11.2019 г. е
редовно осчетоводена в счетоводството на ищеца по сметка 411 "Клиенти", както и в
счетоводството на ответника – по сметка 401 "Доставчици". Процесната фактура е отразена
в дневника на продажбите към подадената от ищеца в НАП месечна справка – декларация
по ЗДДС за м. ноември 2019 г. Същата е отразена в дневника на покупките към подадената
от ответника в НАП месечна справка – декларация по ЗДДС за м. ноември 2019 г. Тя е
посочена като доставка с право на пълен данъчен кредит, поради което ответникът е ползвал
това право в размер на начисленото ДДС от 733,33 лева. В счетоводството на ищеца са
3
отразени пет извършени от ответното дружество плащания по банков път по процесната
фактура в общ размер на 1 400 лева, както следва: на 06.02.2020 г. – 50 лева, на 08.05.2020
г. – 350 лева, на 28.05.2020 г. – 350 лева, на 25.09.2020 г. – 350 лева, на 10.11.2020 г. – 300
лева. Неплатената сума по процесната фактура възлиза на стойност 3 000 лева. Размерът на
мораторната лихва върху главницата от 4 000 лева за периода 27.11.2019 г. – 10.02.2020 г. е
84,44 лева, а размерът на мораторната лихва върху главницата от 4 400 лева за същия период
– 92,89 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът дали ответникът е погасил
изцяло задължението по фактура № **********/26.11.2019 г.
По отношение на процесното вземане ищцовото дружество е съставило фактура №
**********/26.11.2019 г., за доставени на ответника 2 броя климатични системи ESKIMO
ES-FGA-48AR1RB6W/ESFGA48AR1RB6 с единична цена от 1 833,34 лева и на обща
стойност от 3 666,67 лева без ДДС, 4 400 лева с ДДС. От заключението на вещото лице по
изслушаната пред районната инстанция съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
процесната фактура е надлежно осчетоводена от двете страни, като същата е отразена в
дневниците за покупко – продажби и е упражнено правото на приспадане на пълен данъчен
кредит по нея от страна на ответното дружество. Въззивният съд възприема изводите на
вещото лице, тъй като експертното заключение е обосновано и компетентно дадено. Вещото
лице е дало пълен и точен отговор на всички въпроси, включени в предмета на
експертизата, като е съобразило счетоводните документи и представените от ответната
страна доказателства за извършени плащания.
Относно значението на фактурата като доказателство за сключения между страните
договор и наличието на основание за заплащане на уговорената в договора цена е налице
трайна практика на ВКС, съгласно която фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко –
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този
смисъл Решение № 252 от 03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II ТО, Решение №
103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, Решение № 114 от 26.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012
г., II ТО, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение №
198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 121/21.07.2016 г. по т. д.
№ 3210/2015 г., I ТО и др. Обжалваното решение е постановено в пълно съответствие с
4
цитираната съдебна практика.
Наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата
на фактура № **********/26.11.2019 г., се установява по несъмнен начин и от извършените
от ответното дружество в хода на съдебния процес частични плащания с основание
процесната фактура.
В този смисъл, разглеждано в неразривна връзка с останалите писмени доказателства
по делото, осчетоводяването на процесната фактура, ползването на данъчен кредит и
извършеното частично плащане по нея, несъмнено съставляват извънсъдебно признание на
ответника както относно сключването на договора за продажба на 2 броя климатични
системи, така и за изпълнение на задължението на продавача – ищец по делото да предаде
процесните вещи, респ. за възникването на задължение в тежест на купувача – ответник по
делото да заплати тяхната продажна цена.
Единствените релевирани пред въззивната инстанция доводи от ответното дружество
са за недължимост на присъдената от първоинстанционния съд сума по съображения, че
същата е погасена чрез плащане, за което са били представени доказателства по делото. Тези
твърдения не кореспондират със събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
като същевременно жалбоподателят не ангажира подобни доказателства и пред настоящата
инстанция. Съобразно с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора, като е заплатил на продавача
дължимата сума в пълния уговорен размер, което същият не е направил до приключване на
устните състезания пред настоящата въззивна инстанция. Липсата на ангажирани от
ответника доказателства за заплащането на остатъка от продажната цена в размер на
присъдената от първоинстанционния съд сума от 3 000 лева обуславя основателност на
исковата претенция до този размер. С оглед на това обоснован и законосъобразен е изводът
на СРС, че за ищеца е налице вземане към ответника в посочения размер, произтичащо от
сключения неформален договор за търговска продажба и съставената фактура.
Предвид липсата на заявени оплаквания относно определения размер на вземането по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
съдебен контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По въпроса за разноските във въззивното производство:
При този изход на делото и предвид изричната претенция на въззиваемата страна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати разноски за
въззивното производство в размер на 900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20080068 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. №
40061/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33 състав, в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по отношение на ответника
„К.**“ ЕООД, че в полза на ищеца „Т.“ ЕООД съществува вземане за сумата от 3 000 лева,
представляваща главница по фактура № **********/26.11.2019 г., за доставени стоки –
климатична система „ESKIMO“ – 2 броя, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до
5
изплащане на вземането, както и сумата от 84,44 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 06.11.2015 г. – 05.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7681/2020 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав.
ОСЪЖДА „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. "*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
900 лв. (деветстотин лева) – разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението, в частта, с която да отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6