Р Е Ш Е Н И Е № 238
гр.Кюстендил, 02.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА –
С9ТОИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 215 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Предявена е касационна жалба от М.Б.Н. ***, чрез
пълномощника му адв. К.Р., срещу решение № 256 от 03.08.2020г.
на Районен съд – Дупница по НАХД № 387/2020г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0332-000174 от 30.03.2020год.,
издадено от началник група при РУ – Рила
към ОД на МВР – Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Нарушението на материалния
закон се обосновава с доводи за неправилна квалификация на процесното нарушение. Касаторът
сочи приложимост на състава по
чл.638, ал.4 от КЗ или евентуално по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Допълнително в съдебно заседание, пълномощникът на
жалбоподателя излага доводи за недоказаност на административното нарушение. Искането е за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго за отмяна на НП
или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на районния съд.
Ответникът - Районно управление – Рила
към ОД на МВР – Кюстендил, не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 20-0332-000174 от 30.03.2020год., издадено от началник група
при РУ – Рила към ОД на МВР – Кюстендил,
с което за нарушение
по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, на касатора М.Б.Н. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400,00лв.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 28.02.2020год., в 09,00 часа в с. Мурсалево, община Кочериново, по ПП І
Е-79, км. 348+000, в посока гр. Благоевград, управлява товарен
автомобил “О. З.“ с рег. № ****, собственост на В. Х. Г., във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, което е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането.
За деянието е съставен АУАН № 176869 от 28.02.2020г.,
който е връчен лично на нарушителя, а към административнонаказателната преписка
е приложено копие от заповед на директора на ОД на МВР - Кюстендил за
определяне на длъжностните лица, които са оправомощени да издават НП за
нарушения по КЗ.
В производството пред РС са разпитани
полицейските служители, които са
извършили проверката и с
показанията си потвърждават констатациите в АУАН като сочат, че проверката е извършена на място чрез изискване от водача на документа, удостоверяващ
наличието на застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, след
което и поради непредставяне на такъв документ, е извършена справка с техническо средство /таблет/ в
информационните масиви за автомобила. По делото, съдът е приел като
доказателство справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд, съобразно която нарушителят като
собственик на МПС има сключени договори за застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но за МПС, различни от процесното. За автомобила, с който е извършено съставомерното
деяние, оспорващият е представил застрахователна полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на 28.02.2020г. в 11,49 часа, т.е. след установяване
на нарушението.
При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за
законосъобразност на НП и го е потвърдил. Приема се, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно
съставянето и съдържанието на АУАН и НП, а по същество – че нарушението е
доказано и правилно квалифицирано, като същото не съставлява маловажен случай
по см. на чл.28 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във
връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Налице са надлежно формирани мотиви по всички релевирани във въззивната жалба оплаквания, като е извършена преценка относно спазването на процесуалните правила при провеждане на административнонаказателното производство и във връзка със съдържанието на АУАН и НП. Последните съдържат подробно и точно описание на съставомерните обстоятелства, в съответствие с които е определена нарушената правна норма, а в корелативна връзка с нея и правната квалификация на деянието. Предявеното обвинение е ясно и обезпечава правото на защита на нарушителя в пълен обем.
Не се установява релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и по отношение на правните изводи в съдебния акт за доказаност на нарушението. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана в качеството му на водач на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От установената от районния съд фактическа обстановка по нарушението е видно, че за управлявания от касатора автомобил, няма сключен и действащ договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на извършената проверка от контролните органи. Горното сочи на осъществено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за извършването на което е наложено предвиденото от законодателя административно наказание. Липсата на събрани данни от информационните масиви на Гаранционния фонд за застрахователния статус на автомобила, не променя правилността на изложените фактически констатации в НП и правните изводи в съдебния акт. Обратно на поддържаното от касатора, АНО няма задължение да доказва отрицателния факт, какъвто е отсъствието на застрахователен договор. Съответно доказателствената тежест за установяване наличието на валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е за нарушителя, който в случая не е ангажирал надлежни доказателства за горното, доколкото справката от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд е за автомобил, различен от процесния, а представения по делото застрахователен договор е сключен след установяване на нарушението. Следват изводи за съставомерност и безспорна доказаност на релевираното деяние, респ. за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което оспореното решение за потвърждаването му е правилно.
Неоснователни са релевираните от касатора възражения за неправилна квалификация на нарушението. От свидетелските показания е видно, че съставомерното деяние е установено при проверка на място, констатациите от която са обективирани в съставен АУАН, който е връчен на нарушителя. Извършената справка от контролните органи чрез използване на техническо средство - таблет за наличие на застрахователен договор на автомобила, не е основание за приложимост на състава по чл.638, ал.4 от КЗ. Разпоредбата урежда специална хипотеза за административни нарушения на КЗ, установени с автоматизирано техническо средство или система, каквато характеристика няма използвания в случая таблет. Относима за горната преценка е дефиницията по т.65 на §6 от ДР на ЗДвП, приложима с оглед препращането с разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, която въвежда опростена процедура за административно наказване с издаване на електронен фиш на нарушения, установени с автоматизирано техническо средство или система в отсъствието на нарушител и контролен орган. Безспорно е по делото, че процесното нарушение е установено присъствено чрез проверка на място, с оглед на което, надлежната правна квалификация на деянието е по чл.638, ал.3 от КЗ, както е приел АНО. От друга страна, фактическите основания за ангажиране отговорността на нарушителя, установени от събраните доказателства, изключват приложимостта и на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, съответно на отговорността по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, каквото възражение поддържа жалбоподателя. В случая се констатира липса на валиден и действащ застрахователен договор, а не непредставяне на такъв от водача на автомобила, поради което извършеното деяние осъществява фактическия състав на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Следват изводи за законосъобразност на оспореното НП, както обосновано е приел въззивният съд.
Крайният решаващ извод на касационната инстанция е, че не е осъществено соченото от касатора и служебно проверено касационно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК и същият следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256 от 03.08.2020г. на Районен съд –
Дупница, постановено по НАХД №387/2020год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.